№ 136
гр. *, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 484 от 23.10.2024 г., постановено по гр. дело № 2828 по
описа за 2023 г. Районен съд-* е отхвърлил като неоснователни предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.С.В.” ЕАД против И.Г. искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи сумите както следва: 4820,01 лв. частично претендирана главница по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 14.11.2017 г., сключен с
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД, за периода от 20.17.2017 г. до 20.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2023 г. до изплащане на
вземането; 13 639,56 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 20.04.2022 г. (датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост) и 5776,86 лв. обезщетение за
забава, считано от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
16.10.2023 г. С решението „А.С.В.” е осъденa да заплати на И.Г. сумата от
2780 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
1
и исковото производство.
Така постановеното решение е обжалвано от „А.С.В.” ЕАД, чрез
процесуалния представител юрк. Н.А., в частта, с която съдът е отхвърлил
установителния иск по отношение сумата за главница само до размера на
3215,86 лв. - представляваща частично претендирана главница за периода от
17.10.2018 г. до 20.08.2023 г. /включително/, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. Посочва се, че
обжалваната главница представлява чиста стойност на кредита след
приспадане сумите на извършени плащания и издадена и влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1275/18.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 2232/2023 г. по описа на Районен съд – *. В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, като се излагат доводи, че вземането е
прехвърлено със сключено Приложение № 1 от 13.09.2018 г., в което то е
индивидуализирано, като същото е неразделна част от Рамковия договор от
27.07.2017 г. и е факт, който е определил предмета на договора за цесия.
Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част,
като постанови ново, с което да уважи исковата претенция в посочената по-
горе част, като се присъдят и разноските за двете инстанции.
Подадена е и частна жалба от „А.С.В.” ЕАД, против Определение №
1731/19.12.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на
ответника. Изложени са доводи относно неправилността на същото, като
искането е да се намали присъдения адвокатски хонорар.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от И. Г., чрез своя
пълномощник адв. Д. С., с който се оспорват и двете жалби като
неоснователни. Излагат се доводи, че Допълнително споразумение № 4 към
Рамковия договор не доказва валидно прехвърляне на вземането, както и
уведомяването на длъжника за настъпилата цесия. Иска се от съда да
потвърди атакуваните съдебни актове ведно с присъждане на сторените
разноски.
Във въззивното производство с Определение № 224/12.03.2025 г. е
прието като писмено доказателство Допълнително споразумение № 4 от
2
11.06.2018 г.
Окръжен съд-*, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
Приложение № 1 от 13.09.2018 г., касаещо задължението на ответника, не
може да бъде отнесено като неразделна част от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., тъй като било съставено след
изтичане срока на действие на последния. Приел, че не са представени
доказателства за удължаване на рамковия договор, както и такива, с които да
се установи действащ договор за цесия, по силата на който процесното
вземане да е прехвърлено на ищеца. Съобразно това приел, че ищецът не е
материално легитимиран кредитор по вземанията. Наред с това съдът
допълнил, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира,
че от фактическа стана се установява следното:
От представените писмени доказателства е видно, че на 14.11.2017 г.
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и И.Г., в качеството
му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта * за сумата от 8000 лева. Уговорено е заплащане на
застрахователна премия в размер на 3763,20 лв., такса ангажимент в размер на
280 лв., при обща стойност на плащанията в размер на 26 235,72 лв.
Посоченият в договора годишен процент на разходите е 45,92 %, при лихвен
процент 36,71 %. Уговорено е изплащане на сумите по договора на равни
погасителни вноски – 82 броя, с размер на погасителната вноска – 312,33 лв.
Видно от погасителния план падежната дата на първата вноска е 20.12.2017 г.,
а на последната вноска – 20.09.2024 г.
В чл. 2 от Договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а размерът на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен
директно на застрахователния агент „Д.С.“ ЕАД. Предвидено е също, че
посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой
3
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. Уговорено е, че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент. Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на
кредита.
В чл. 3 от Договора е посочено, че погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща
печалбата на кредитора, а в чл. 5 е уговорено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска.
На 14.11.2017 г. Кредитополучателят е сключил застраховка „Защита на
плащанията“, както и застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“,
който факт се установява от представените Сертификат № * и сертификат №
*, ведно с приложените към тях Общи условия.
На 27.07.2017 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземанията, от който е видно, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД прехвърля на „А.С.В.”
ЕАД вземания срещу длъжници по потребителски кредити, които не се
изпълняват.
На 11.06.2018 г. е сключено Допълнително споразумение № 4 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017 г.,
съгласно което сключеният Рамков договор за цесия се променя, като страните
записват, че продавачът се задължава да прехвърля и продава всеки месец за
срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, а купувачът купува и придобива от
продавача вземанията, определени в Приложение № 1 срещу заплащане на
покупната цена. Уговорено е, че Рамковият договор се сключва за срок до
26.07.2019 г. и влиза в сила от датата на неговото подписване. Процесното
вземане е индивидуализирано под № 103 в представеното по делото
Приложение № 1 от 13.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията.
Изпратено е уведомително писмо, чрез което длъжникът И. Г. на
20.04.2022 г. е уведомен за извършената цесия, за размера на дължимата сума,
както и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
На 17.10.2023 г. кредиторът „А.С.В.” ЕАД подал Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 414 ГПК
длъжникът Г. направил възражение, в което оспорил вземането и се позовал на
настъпила погасителна давност.
От съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ се установява, че кредиторът
е превел по сметката на кредитополучателят чистата сума от 7720 лв., като
размерът на непогасената главница е 8072,16 лв., на непогасената договорна
4
лихва - 13 551,57 лв., а размерът на обезщетението за забава – 5776,86 лв.
Видно от заключението изчисленият в договора ГПР включва единствено
главница и договорна лихва. При включване в него на застрахователна премия
от 3763,20 лв. и такса ангажимент от 280 лв. ГПР е 55,06 %. Експертизата
установява, че по кредита са направени четири плащания на обща стойност
1251,99 лв. В частично предявената главница в размер на 4820,01 лв. са
включени месечни погасителни вноски от падежните дати от 20.12.2017 г. до
20.08.2023 г., като остатъкът за плащане към 20.08.2023 г. е 4802,57 лв.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че печатният текст в
договора за потребителски кредит е в размер 12 пункта, а в двете застраховки
и общите условия към тях – 10 пункта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Между първоначалния кредитор „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и И.Г. е сключен
валиден договор за потребителски кредит, въз основа на който
кредитополучателят е получил чистата стойност на кредита.
Впоследствие с договор за цесия /Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията/ кредиторът се задължил всеки месец да
прехвърля на „А.С.В.” ЕАД вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит. Видно от представеното пред настоящата инстанция
Допълнително споразумение № 4 към Рамковия договор страните уговорили,
че договорът се сключва за срок до 26.07.2019 г.
Прехвърлянето на процесното вземане се установява от Приложение № 1 от
13.09.2018 г. към Рамковия договор, където то е индивидуализирано под №
103. При това следва да се приеме, че въззивникът /ищец/ е материално
легитимиран кредитор по процесното вземане.
За извършената цесия длъжникът е уведомен на 20.04.2022 г., като на
същата дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Неизпълнението на
задължението на кредитополучателя да изплаща в срок погасителните вноски
по кредита несъмнено се установява от съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена. От нея е видно, че
длъжникът Г. дължи следните суми: главница в размер на 8072,16 лв.,
договорна лихва - 13 551,57 лв. и обезщетение за забава – 5776,86 лв.
На следващо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В алинея 5 от
същия член е посочено, че наличието на клаузи в договора, надвишаващи
5
определените по ал. 4 се считат за нищожни.
От така изложеното, е видно, че посочения в процесния договор ГПР не
отговаря на законоустановените изисквания. В разрез с нормата на чл. 19, ал. 1
ЗПК уговореният в процесния договор ГПР включва единствено главница и
договорна лихва, като по този начин не са включени сумата по
застрахователния договор и таксата ангажимент, които представляват разходи
по кредита. Включването на тези два компонента прави ГПР 55,06 %, което
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така
съдът намира, че процесния договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК с оглед непосочването на всички взети предвид разходи, което е
довело до заблуждение на потребителя предвид посочения по-нисък ГПР от
реалния такъв. В допълнение към това следва да се посочи, че
застрахователните сертификати и общите условия към тях са част от договора
за потребителски кредит, като същите не отговарят на посочените в чл. 10, ал.
1 ЗПК изисквания размерът на шрифта да не бъде по-малък от 12. Ето защо, на
основание чл. 22 ЗПК съдът намира процесния договор за потребителски
кредит за недействителен, което обуславя връщане само на чистата стойност
на кредита без лихвите и другите разходи.
Заявената пред заповедния съд главница е в размер на 4820,01 лв., като
видно от съдебно-счетоводната експертиза неплатеният към 20.08.2023 г.
остатък е 4802,57 лева. Независимо от това, настоящата съдебна инстанция
намира, че следва да се вземе предвид направеното от длъжника пред
заповедния съд възражение за настъпила погасителна давност. Заявлението за
издаване заповед за изпълнение е подадено на 17.10.2023 г. За главницата
погасителния давностен срок е 5-годишен, което прави дължимите преди
17.10.2018 г. вноски погасени по давност. Вземайки предвид Приложение № 2
от съдебно-счетоводната експертиза, МОС намира, че за периода 20.10.2018 г.
– 20.09.2023 г. общо дължимата главница възлиза 4794,02 лева. От тази сума
следва да се приспаднат общо внесените от длъжника 1251,99 лева, което
обуславя, че същият дължи сумата от 3542,03 лева. До така посочената сума
искът е основателен, но предвид, че първоинстанционното решение е
обжалвано само до размера от 3215,86 лв., то същото следва да бъде отменено
до този размер, като в останалата част следва да бъде потвърдено.
По разноските и частната жалба:
„А.С.В.” е направила разноски, както следва: в заповедното
производство - 484,73 лв., в първоинстанционното производство - 1134,73 лв.
и 499,73 лв. пред настоящата инстанция.
6
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. следва да
заплати на „А.С.В.” направените разноски в общ размер на 281,18 лева,
съразмерно с уважената част от иска. И. Г. следва да бъде осъден да заплати
също юрисконсултско възнаграждение в общ размер 250 лв., определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, от
които 150 лв. за представителство пред първоинстанционния съд и 100 лв.
пред въззивната инстанция.
И. Г. е направил разноски представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както следва: 1490 лв. в заповедното производство, 2580 лв.
в първоинстанционното производство и 621,50 лв. пред въззивната инстанция.
В тази връзка съдът намира, че направените в заповедното производство
разноски за адвокат не следва да бъдат взети предвид, тъй като подаденото
възражение по чл. 414 ГПК е само формална предпоставка заповедното
производство да прерасне в исково и не е израз на материалноправна защита
на длъжника /така Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3074/2018 г., I т. о., ТК/. С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„А.С.В.” следва да заплати на И. Г. направените от него разноски пред двете
инстанции в общ размер на 2776,70 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е съобразено с минималния размер,
определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това възнаграждението е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като в тази връзка
следва да се вземе предвид, че пред първоинстанционния съд са извършени
редица процесуални действия, проведени са четири съдебни заседания и са
назначени и приети две експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 484 от 23.10.2024 г. на Районен съд-*,
постановено по гр. дело № 2828/2023 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, в
която до размера от 3215,86 лв. е отхвърлена като неоснователна
предявената по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК*, против
И.Г., ЕГН **********, искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи 4820,01 лв. частично
7
претендирана главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *
от 14.11.2017 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, за периода от 20.17.2017 г. до
20.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2023 г.
до изплащане на вземането, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. *, ж.к. „*“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* дължи на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК*, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ №*, офис - сграда *, ет.* офис*,
сумата от 3215,86 лв., представляваща неплатена част от частично
претендирана главница в размер 4820,01 лв. по Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта * от 14.11.2017 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, за периода
от 20.17.2017 г. до 20.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ж.к. „*“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „А.С.В.” ЕАД,
ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ №*, офис - сграда *,
ет.* офис* сумата в общ размер от 281,18 лева, представляваща направени
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 250, 00
лв., съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул. „*“ №*, офис - сграда *, ет.* офис*, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, ж.к. „*“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* сумата в общ размер от 2776,70 лева, представляваща
направени пред двете инстанции разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9