РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8949 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата К.В.В. твърди, че на 30.05.2015г., е пътувала в
лек автомобил Пежо 206 с ДК№ X *******, управляван от П. *******, км 283 + 289.
При управлението на лекия автомобил, П. Н.Г. е нарушил правилата за движение по
пътищата, като отнел предимството на друго превозно средство - товарен
автомобил Форд Транзит с рег.№ *******, в резултат на което е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което са й причинени телесни увреждания.
Излага, че е образувано досъдебно производство №
462/2015г. по описа на РУ- Димитровград, въз основа на което в Районен съд
Димитровград е образувано н.а.х.д. 255/2016г.,
по което е постановено решение по реда на чл. 78а НК, влязло в сила.
Сочи, че вследствие на пътнотранспортното произшествие
са й причинени следните увреждания: контузионен оток и хематом на лявото бедро;
контузия на главата; счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза.
Поддържа, в продължение на дълъг период от време, изпитва силни болки в областта
на главата, кръста и лявото бедро. Сочи, че е изживяла силен емоционален шок и ужас, като въпреки, че
е изминало време от инцидента продължава да сънува кошмари и не може да
преживее спомена за катастрофата.
Поддържа, че за лек автомобил „Пежо 206“ с ДК№ X *******,
е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със ЗК „Л.И.” АД, полица № 22114002111018, с период на покритие
от 16.08.2014г. до 15.08.2015г., прекратена на 02.06.2015г., валидна към датата
на пътнотранспортното произшествие
Прави искане
ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 60000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно с лихвата върху тази сума от
датата на деликта - 30.05.2015г., до окончателното
изплащане.
Ответникът З.к.
„Л.И.“ АД оспорва исковете по основание
и размер, не оспорва валидността на застрахователна полица № 22114002111018
за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
по отношение на лек автомобил марка “Пежо“, модел “206“, с per.
№
X *******, към датата на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че към
настоящия момент възстановителният период на пострадалата е приключил и е
настъпило пълно и окончателно възстановяване от получените травми. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която твърди, че е пътувала в
процесното МПС без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата
на чл. 137а от Закона за движението по пътищата.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск, ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на
който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли вреди и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
С влязло в сила решение № 77 от 29.06.2016г., по н.а.х.д.№ 255/2016г.,
Районен съд Димитровград е признат П. Н.Г. за виновен в това, че на
30.05.2015г. в землището на гр. Димитровград, по ПП I-5, Е-85, км.283 + 289, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № В ******* нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което
причинил по непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лица (вкл.
и на ищцата К.В.В. - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
в движението на левия крак, дължащо се на счупване на горния клон на лявата
срамна кост на таза) ,престъпление по чл. 343, ал.1, б.(б), вр. чл. 342, ал.1,
вр. чл2 от НК, поради което и на основание чл78а, ал.1, вр. чл. 343, ал.1,
б.(б), вр. чл. 342, ал.1, вр. чл2 от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието, е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца – арг. чл. 300 ГПК
Свидетелят П. Н.Г. (водач на лекия автомобил Пежо 206)
заявява, че не си спомня за катастрофата
Не се спори
по делото, че гражданската отговорност при управлението на горепосочения
автомобил към датата на процесното произшествие е била застрахована при
ответника, а освен това е представеното
заверено копие на застрахователната полица и справка от интернет страницата на
Гаранционен фонд за налична застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ищцата е пътувала на задната
седалка в лекия автомобил, като най - вероятно не е била с правилно поставен
обезопасителен колан по време на инцидента, тъй като е получила контузия на
глава, счупване на таз вляво и хематом на лявото бедро. Ударът при станалото
ПТП е страничен, а правилно поставен колан има ефект при челен удар. Според
вещите лице, ако е била с правилно поставен колан, то той най-вероятно не би
могъл да предпази ищцата от горепосочените травми, тъй като в настоящият
случай, ударът върху процесния автомобил е страничен и предпазните колани нямат
превантивно действие.
Ето защо,
съдът намира възражението за съпричиняване, релевирано от ответника, поради непоставен предпазен колан, за
недоказано и неоснователно.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер в настоящето
производство са вида и обема на причинените неимуществени вреди травматични
увреждания, търпените болки и затруднения, както и социално - икономическите
условия на живот в страната към датата на деликта.
Въз основа на
представената медицинска документация и от заключението на КСМАТЕ, се установи,
че ищцата е получила в резултат на пътнотранспортното произшествие следните
травматични увреждания: фрактура осис пубис; фрактура на горното рамо на лявата ос пубис.
контузия на главата; хематом на лявото бедро. Възстановителният период на ищцата е около 6 месеца.
Ищцата е претърпяла болки и страдания около 6 месеца, като през първите 15-20
дни болките са били с по-интензивен характер. Към делото няма данни за
усложнения, които да влияят на здравословното състояние на ищцата.
Съобразявайки
тези обстоятелства, съдът намира, че сумата от 22000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП, като до пълния предявен размер от 60000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен. Следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на деликта –
30.05.2015г.
Относно
разноските:
На процесуалния
представител на ищцата, на основание чл. 38 ЗА следва да бъдат присъдена сумата от 854.33 лв. - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца, по договора за ПЗС от 15.06.2014.
На ответника
на основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска, следва да
бъдат присъдени направените разходи в общ размер на 126.67 лв. - разноски за
експертиза и депозит за свидетел.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 880 лв., за държавна такса и 73.33 лв. за
възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на К.В.В., с
ЕГН **********,***, чрез адв. Д.С.,***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 22000 лв. (двадесет и две хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие на 30.05.2015г. в землището на гр. Димитровград, по
вина на П. Н.Г., чиято
гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управление на лек автомобил лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № В *******, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - 30.05.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 22000
лв. до пълния предявен размер от 60000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК *******, да заплати на адв. адв. Д.С.,***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно уважената част от исковете,
сумата от 854.33 лв., представляваща възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА К.В.В.,
с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.С.,***, да заплати на „З.к.Л.И.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 126.67
лв.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка ***., представляваща
разноски за държавна такса и сумата от 73.33
лв., за възнаграждение на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: