Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито
заседание на 12.06.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гражданско дело №6798 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ *** “ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, чрез юркс. П.Б. против Т.Е.Ч.,
ЕГН **********,***, в която се твърди следното : на 01.07.2017г. е сключен
Договор за цесия между „***” АД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК *** /с предишно
наименование „Провидент ***“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № ***/15.12.2016 г., сключен между „Провидент ***“
ООД и Т.Е.Ч. е прехвърлено в полза на „***” АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 01.06.2018г. е подписано Приложение 1
към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***”
АД и „А.з.с.н.в.” ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/, по силата на което „***”
АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането, произтичащо от договор
за потребителски кредит № ***/15.12.2016 г„ сключен между „Провидент ***“ ООД и
Т.Е.Ч., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД е упълномощена, в
качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия
съгласно изрично пълномощно от законният представител на „***” АД. В изпълнение
на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх. № ***/ *** от 25.06.2018 г. от страна на „***”
АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на вземания на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на
вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително
писмо Изх. № ***/ *** от 25.06.2018 г. от страна на „Провидент ***“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“
ООД, в качеството на преупълномощено от „***” АД /пълномощник на „***“ ЕООД/,
за извършената на дата 01.07.2017г. цесия между „***“ ЕООД и „***“ АД. Двете
писма са изпратени едновременно до длъжника. Те са получени от бащата на
длъжника на 03.07.2018 г.
Прави се искане Уведомително писмо с
Изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*** и Уведомително писмо Изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/***, и двете с
дата 25.06.2018 г., да бъдат връчени на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай, че длъжникът възрази на факта на връчването им.
Основава се искането с Решение № 3/
16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен
на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, се прави искане да бъде прието, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г„ ТК.
Процесното вземане произтича от договор
за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 15.12.2016 г. с „Провидент ***“
ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е
удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент
***“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация
относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с
които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за
кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за
потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1 000,00
лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 197.25 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1197.25 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 19,95 лв. Първата погасителна вноска е платима на 24.12.2016 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 10.02.2018 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 50,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,83
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по
негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 255,89лв. и е разделена на 60
броя равни вноски, всяка в размер на 4,26лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която
е в размер на 597,08лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на
кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,95лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща
сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 852,97лв.
Съгласно чл.26 от договора за кредит,
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя.
В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за
събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от
датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за
последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената
част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 2100,22 лв., която включва: главница в размер
на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на 197,25 лв., такса за оценка на
досие в размер на 50,00 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене в размер на 255,89 лв. и такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 597,08
лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35,00 лева, като в
размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 19,95 лв.,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,83 лв., вноска по такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 4,26 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в
размер на 9,95 лв.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 10.02.2018г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 29.01.2017
г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е
140,97 лв.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 200,00 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя:
25,56 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 59,70 лв., такса за оценка на досие: 5,04
лв., договорна лихва: 35,34 лв., главница: 74,36 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника Т.Е.Ч., ЕГН **********,***,
че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите, както следва:
- 925,64 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит № ***/15.12.2016 г.; 161,91 лева
(сто шестдесет и един лева и 91 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 28.01.2017 г. до 10.02.2018 г. (падежът на последна погасителна
вноска); 44,96 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от
04.02.2017 г. до 10.02.2018 г.; 230,33 лева, представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 04.02.2017 г. до 10.02.2018 г.; 537.38 лева,
представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 04.02.2017 г. до 10.02.2018
г.; 140,97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.01.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноски, вкл. от
заповедното производство В срока
за писмен отговор по чл.131 от ГПК такъв не е постъпил.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
Представено е писмено становище от
пълномощника.
В о.с.з. ответната страна, редовно
призована, не се представлява и не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
От приложеното ч.гр.д. №2143/2019г. по описа на ПлРС се установява, че
на 03.04.2019год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед
за изпълнение за процесните суми, като се установява, че вземането –предмет на
заповедното и исковото производство е идентично по основание и размер.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Представените от ищеца писмени доказателства не се оспорват от ответната
страна и в този смисъл не се оспорва наличието на описаната в обстоятелствената
част на исковата молба/отразена по-горе/ облигационна връзка между страните по
делото и наличието на неизпълнено задължение на ответника спрямо ищеца в
твърдените от последния размери и за посочените периоди от време. Процесният
договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, като още е предвидено правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.10/ и да се откаже от договора /чл.14/. Макар да няма
отделен документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана от чл.11 ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с
цесия, за което също са представени съответните писмени доказателства, като
цесията е напълно редовна. В чл.22 от договора за кредит изрично е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без
да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл.26 ал.1 от ЗПК. Старият кредитор е овластил с
изрично пълномощно новия от негово име да информира длъжника за сключените
цесии, като по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо
длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор.
Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера,
когато той е изрично овластен за това, както е станало в случая, доколкото не
се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл съобщението, извършено
от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици. Длъжникът лично е получил
уведомлението за прехвърленото вземане, а и той принципно се счита уведомен за
това с получаване на заповедта за изпълнение и исковата молба. Няма данни
лицето да е плащало на стария кредитор след прехвърлянето на дълга, а смисълът
на съобщаването е именно това - да се уведоми длъжникът да не изпълнява на
лице, което вече не е негов кредитор, т.е. тук целта е защита на длъжника при
евентуална престация спрямо ненадлежен кредитор. От всичко изложено дотук, в
конкретния случай се налага извода за това, че цесията е валидно
противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на
дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на
цесионер.
По отношение претенцията на
ищеца, основана на клаузата такса „кредит у дома“: ответникът е избрал да му
бъде предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам. Клиентът е отбелязал
в квадратчето „да“ за предоставяне на тази услуга и се е подписал за това.
Касае се за поето задължение от кредитора да извършва посещения на адреса на
длъжника за събиране на седмичните вноски по кредита, за което той ще получи
допълнително възнаграждение по договора в размер на 230,33лв.
В
случая в тежест на кредитора е да докаже, че той именно е изправната страна в
това отношение, за да може да претендира насрещната престация, т.е. доказването
на изпълнението на договорното задължение пада върху страната, която се ползва
от него - в случая кредиторът. Дължимостта на тази такса е обусловена не от
простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за
която тя е уговорена. По делото не са представени доказателства за това
услугата „кредит у дома” реално да е била предоставена на ответника. Съгласно
чл.25 от договора за кредит, служител на кредитора следва да предаде на
ответника на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка
седмица да посещава адреса й, за да събира оттам вноските по кредита. В
договора е посочено/л.25/, че 30 % от таксата се равнява на разходите, свързани
с организирането на тази услуга. Т.е., ако задълженията по договора не са
обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника, за
кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на
негов служител на адреса, включително, ако при тези посещения кредитополучателят
не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Следва да се
посочи и че цената на тази услуги
действително следва да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя
трябва да покрива и разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в
размер близък до стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва
каквато и да е съразмерност, като таксата се явява средство за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това е в противоречие с
критерия за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за
отхвърляне на иска в тази му част.
По отношение на претенцията в исковата молба за таксата за оценка на
досие, следва да се посочи, че в чл.3 от договора за кредит е предвидено, че
клиентът заплаща тази такса в размерите, посочени в договора - в случая
44,96лв., като таксата е дължима при подписване на договора. Съдът приема, че
уговорката за такса за оценка на досието е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл. 3 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата се начислява за "услуги по оценка
на досието на клиента", платима е при подписване на договора, но е включена
в седмичните вноски за улеснение на клиента.
Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.
10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за какво точно действие
(услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на
закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 от ЗПК. Освен това доколкото оценката на досието
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита,
във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата,
с която е уговорена такса за оценка на досие, на практика прехвърля върху самия
длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите
за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора.
Следователно и предвид изложеното претенцията на ищеца за признаване за
съществуващо вземане за сумите 44,96лв., 230,33лв. и 537,38лв. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
От заключението на ВЛ/л.56 и сл. от делото се установява, че ответникът
е заплатил по кредита общо сумата от 200лв.,отнесени както следва: 74,36лв.
главница; 35,34 договорна лихва, 5,04лв. такса услуга кредит у дома и
85,26лв.-такса оценка на досие. Следователно и предвид изложеното по-горе, следва да се приспадне от
вземането за лихва за забава /претендирано в размер 140,97лв./ сумата от
5,04лв. и 85,26лв.-като недължимо
платена.
Или, искът следва да се
уважи за главница в размер 925,64лв.;за договорна лихва в размер 161,91лв. и за
лихва за забава/след приспадане на недължимо платените суми/ - 50,67лв., като
за разликата до претендираната лихва за
забава в размера до 140,97лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Договорът е с краен падеж, който е
настъпил, а с това и изискуемостта на всички задължения - главница и лихви,
като в тежест на ответника е да докаже плащане, но такова липсва, поради което
сумата по исковата молба за остатъчната главница се явява дължима на годно
правно основание - настъпил падеж и неплащане в срок. Именно предвид забавата в
плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в
случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки
договор за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява
цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е посочена в договора (тя е във фиксиран размер), кредитополучателят
е запознат с тези клаузи, както и със задължението да заплати цената по
кредита, като няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми
към месечните вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане,
защото представляват част от дълга, който е изначално определен. Дължима в този
смисъл се явява лихвата в размер 161,91лв. По отношение на лихвата за забава
следва да се посочи, че същата има санкционен /наказателен/ характер, защото се
начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в
забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на връщане на
парични средства се дължи лихва. Не се оспорва
размерът й и следва да се присъди
на ищеца – 50,67лв.
По отношение разноските по делото : за исковото
производство на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част
на иска, както следва : общо 328,54лв.-за внесена държавна такса, разноски за
вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт, определено в размер 100лв. -
преценено съобразно фактическата и правна сложност на делото и факта, че не се
е явявал представител на ищеца в о.с.з. Следва да се присъдят разноските от
заповедното производство, в размер общо на 75лв.-съразмерно на установеното дължимо
вземане, което е в по-малък размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Т.Е.Ч., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, сумите, както следва : 925,64 лева - представляваща главница, сумата
161,91лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.01.2017 г. до
10.02.2018 г.; сумата 50,67лв., представляващи лихва за забава за периода от 29.01.2017год. до
03.04.2019год., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 03.04.2019год. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
2143/2019год. по описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
44,96лв.- претендирана такса за оценка на досие, за сумата 230,33лв. -
претендирана такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя за периода от 04.02.2017г. до 10.02.2018г., за сумата
537,38лв. претендирана такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от
04.02.2017г. до 10.02.2018г., както и за лихвата за забава за разликата от
присъдените 50,56лв. до претендираните 140,97лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Т.Е.Ч., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, разноски по делото в
исковото производство в общ размер 328,54лв. и за заповедното производство по
ч.гр.д. № 2143/2019год. по описа на Плевенски районен съд – общо 75лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: