№ 160
гр. С.З., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000162 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 2/03.02.2022 г. год. постановено по гр. д. №
319/2021 год. по описа на РС – Г., с което е признато за установено по
отношение на СТ. П. С., ЕГН **********, от гр. Г., ***, че дължи на „З.Е.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, представлявано
от Й.Ц. и Р.Б., сумата 10 000 лв. - част от главница, 511.11 лв. - лихва за
забава за периода 03.11.2020г. - 05.05.2021г., за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/07.04.2017г. за виновно причинени
имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице, по договор за
застраховка „ Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП на
09.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№ 41/11.05.2021г. по ч.гр.д. № 187/2021г., по описа на ГРС и е осъден
ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на сумата в размер на
260.22 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 187/2021г., по описа на
ГРС, разноски, както и сумата от 824.78 лв., представляваща разноски по гр.
д. № 319/2021 год. по описа на РС – Г..
Въззивникът СТ. П. С. счита, че решението е незаконосъобразно и
1
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявеният иск. Претендира
направените разноски.
Въззиваемият „З.Е.” АД, е подал в законоустановения срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. 500, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 187/2021г., по описа
на ГРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от
„З.Е.“ АД, гр. С., срещу С.С. заявление по чл. 410 от ГПК съдът е издал
Заповед за изпълнение № 41/11.05.2021г., с която е разпоредил длъжника да
заплати на заявителя: сумата 10 000 лв. - главница, 511.11 лв. - лихва за забава
за периода 03.11.2020г. - 05.05.2021г., по регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/07.04.2017г. за виновно
причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице, по
договор за застраховка „ Гражданска отговорност“, валиден към датата на
ПТП от 09.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 210.22 лв. за платена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за
изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания
срок заявителят предявява настоящия установителен иск.
По делото не се спори, че на 09.05.2015 г. в района на републикански
път П-55, землището на с. Дрипчево, настъпило ПТП, което било причинено
от водача на л.а. „Рено Лагуна" с рег. № ***, с рама VF1B569LE19061464. За
настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 18/09.05.2015 г., видно от който, водачът на МПС с рег. № *** и ответник в
настоящото производство, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост, приближавайки предстоящ ляв завой, загубил контрол върху
л.а., напуснал платното за движение вдясно, изминал известно разстояние и
2
се ударил с предната на автомобила в крайпътно дърво. Вследствие на
събитието били нанесени телесни увреждания на пътника, който е седял на
предната седалка на автомобила - И.Т.И., и той претърпял имуществени и
неимуществени вреди.
С присъда от 26.04.2018 г. по н.о.х.д. 157/2018 г. на ХОС, влязла в сила
на 11.05.2018 г., ответникът е признат за виновен в това, че на 09.05.2015 г.,
на републикански път П-55, в землището на с. Дрипчево, при управление на
горепосочения л.а. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и причинил
средни телесни повреди на И.Т.И. - счупване на лъчевата кост на лявата ръка,
счупване на костите на подбедрицата на десния крак и изкълчване на
тазобедрената става на левия крак, довели до трайно затруднение на
движението на всеки от тези крайници.
Към датата на ПТП – 09.05.2015 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца за лек
автомобил марка л.а. „Рено Лагуна" с рег. № ***
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/09.05.2015 г.
се установява, че при ПТП - 09.05.2015 г., водачът С.С. е отказал да даде
проба за алкохол.
С Решение по гр.д. № 2827/2017 г. на С. градски съд, ГО 15 с-в.,
ищцовото дружество е осъдено да заплати на пострадалото от ПТП лице
сумата от 20000 лева за обезщетение на неимуществени вреди, след
приспадане на вече платените 30000 лева от общия размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 50000 лева, ведно със законната лихва от
02.08.2018 г.; 16 403.89 лева законна лихва за забава върху платените в хода
на процеса 30000 лева за периода 09.05.2015 г. - 01.08.2018 г.; 80.97 лева
законна лихва за забава върху платените в хода на процеса 3429.01 лева за
периода 09.05.2015 г. - 01.08.2018 г.; 17.50 лева за държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото; в полза на С.я градски съд
сумата от 2 505 лева за държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото, съразмерно с уважената част от исковете, а в полза на
адв. Ралица Мутафова сумата от 1931.41 лева за адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
По делото са представени 5 бр. преводни нареждания, от които се
установяват плащанията от застрахователя, както следва: на 31.07.2018г. е
3
платена сумата от 15 000 лв., за частично обезщетение по гр.д. № 2827/2017г.
по описа на СГС; на 02.08.2018г. е платен остатъкът от дължимото
обезщетение, в размер на 18 429.01 лв.; на 19.04.2019 г. в полза на
пострадалото лице са платени присъдената главница, ведно със законната
лихва върху нея, както и лихвата за забава върху извънсъдебно платените
суми - 37 934.87 лева; на 10.06.2019 в полза на СГС са платени присъдените
държавна такса и разноски - 2 505.00 лева; на 14.06.2018 г. по образуваното
изпълнително производство № 598/2019 г. по описа на ЧСИ Галин Костов -
сумата от 2188.82 лева, представляваща присъденото адвокатско
възнаграждение и разноски по изпълнителното дело.
Във връзка с постъпило искане на 04.04.2017г. от страна на
пострадалото от ПТП лице за изплащане на застрахователно обезщетение, в
ищцовото дружество е била образувана преписка по щета №
**********/07.04.2017г.По същата щета са изготвени Доклади по щета, по
които са приети за изплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на
33 429.01 лв., главница и лихва, присъдени по решение по гр.д. № 2827/2017г.,
по описа на СГС, в размер на 37 934.87 лв., държавна такса и разноски по
същото гр.д., в размер на 2 505 лв., суми по изп.д. № 598/2019г. , в размер на 2
188.82 лв.
По делото е представена и регресна покана, адресирана до ответника, с
която „З.Е.“ АД го уведомява, че за нанесените вследствие ПТП от
09.05.2015г. вреди на пострадалото лице, е изплатило обезщетение в общ
размер на 76057.70 лв., като му предоставя седемдневен срок, от датата на
получаване на поканата, да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение. Поканата е редовно връчена на 26.10.2020г. на съпругата на
ответника.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, установява извършено от страна на
ищеца плащане на сумата от 76057.70 лв.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДв. П, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
4
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието /чл. 174, ал. 4 от ЗДв. П/. Съгласно чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.; Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното
на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден
в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква
по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. В предвидените в действащия Кодекс на
застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от
задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. умисъл,
употреба на алкохол, наркотици, напускане на местопроизшествието и др. /
То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
5
законодателят свързва наличието на основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
/умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др. / именно с
този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се
съобразява с действащите към него момент правила за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими
към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от
закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на
осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за
възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от
отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено
лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В този смисъл и
съвременната съдебна практика -Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на осн. чл. 500,
ал. 1, т. 1 предлож. 3-то от КЗ, е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ настъпването на описаното в исковата
молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица; 3/ отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл.
45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/
ответникът да е отказал да се подложи на проверка за алкохол; 5/ изплащане
на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице.
Безспорно е по делото, че има валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, между застрахователя и
застрахования. От обсъдените по-горе писмени доказателства: присъда от
6
26.04.2018 г. по н.о.х.д. 157/2018 г. на ХОС, влязла в сила на 11.05.2018 г.,
протокол за ПТП са установени извършеното деяние от водача на МПС,
неговата противоправност и вина. Допуснатите нарушения на чл. 20, ал. 1
ЗДвП от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не
е оборена. Налице са изискуемите предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 1
предолж. от К3, тъй като застрахователят е изплатил обезщетение на
пострадалото лице; виновният водач е отказал да се подложи на проверка за
алкохол.
Имуществените вреди, настъпили за третото лице и причинната връзка
между тях и поведението на водача на МПС са доказани от писмените
доказателства, които не се оспорват от ответника.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника, че щом отказът за тестване не е приет като доказателство за вина
от наказателния съд, то това автоматично води до извода, че няма основание
за търсене на регрес. Както е отбелязал ГРС, протокол за ПТП, който
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, обвързва съда
с материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него,
и същия не е оборен от ответника в това производство.
По отношение на акцесорната претенция за заплащане на мораторна
лихва съдът приема следното: Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. От регресна покана до ответника за заплащане на
дължимата сума, изпратена му от ищцовото дружество, връчена му на
26.10.2020 г. и изтичането на предоставения седемдневен срок за з аплащане,
ответникът е поставен в забава съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и дължи
обезщетение на ищеца до датата на подаване на исковата молба. Съдът
служебно е изчислил размера на същата, който е определен правилно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
Г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Тъй като „З.Е.” АД е представляван от юрисконсулт,
възнаграждението за процесуално представителство и защита следва да бъде
определено от съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, по
приложение на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
7
Наредбата за заплащането на правната помощ. Възнаграждението за
процесуално представителство на дружеството като юридическо лице от
юрисконсулт е в размер от 100 до 300 лева, като в случая възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 150 лв., с оглед фактическата и прана
сложност на делото. Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от
150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/03.02.2022 г. год. постановено по гр. д.
№ 319/2021 год. по описа на РС – Г..
ОСЪЖДА СТ. П. С., ЕГН **********, от гр. Г., ***, да заплати на
„З.Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б., сумата от 150 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8