№ 37663
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110152385 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. срещу „фирма за
признаване на установено, че не дължи суми по изп.д. 1348/2018 г. на ЧСИ Р.М.,
образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 24798/2016 г. на СРС.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
24798/2016 г. на СРС ищецът е осъден да заплати суми във връзка с ползване на
еленергия за съответен период, но заповедта за изпълнение не й била надлежно
връчена, като съдът разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на нея с
оглед само на удостоверяването в съобщението за връчване, че лицето не живее на
съответния адрес. Въз основа на изпълнителния лист било образувано процесното
изпълнително дело, но ищецът претендира недължимост на процесните задължения с
оглед на обстоятелството, че още на 11.02.2014 г. продал процесното жилище, за което
били начислени същите задължения. Поради това, че не бил собственик през
процесния период между него и заявителя по заповедното производство не
възникнало продажбено правоотношение по доставка на еленергия.
Предявеният иск е недопустим, защото длъжникът в заповедното производство
разполага с регламентирани способи за защита, когато срещу него е издадена заповед
за изпълнение за парично задължение. Правните способи са уредени в чл. 414, чл. 419,
чл. 423 и чл. 424 ГПК. Длъжникът може да подаде възражение в двуседмичен срок от
връчването на заповедта (с оглед актуалната редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК преди изм.
с ДВ, бр. 100 от 2019 г.), а ако е бил лишен от възможността да направи това или е
пропуснал срока – да поиска нейната отмяна по реда на чл. 423 от ГПК на посочените
основания или да предяви иск по чл. 424 от ГПК за оспорване на вземането, но при
наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
1
изтичането на срока за подаване на възражението, или с които той не е могъл да се
снабди в същия срок. Тези способи за защита на длъжника са изчерпателно и
лимитативно определени и пропускът да ги упражни не може да бъде преодолян чрез
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е предявеният от ищцата.
Според Определение № 950/28.11.2011 г. по ч.т.д. № 550/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. пътят за
защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е подаването на
възражение срещу нея пред въззивния съд или предявяването в посочените срокове и
при предвидените в закона условия на иск по чл. 424 от ГПК. Създаден е специален
ред за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение и при пропускането му тя
влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността по общия ред с иск по чл.
124, ал.1 от ГПК или иск по чл. 439 ГПК да оспори съществуването на вземането, като
такъв иск е недопустим.
В процесната хипотеза недължимостта на сумата е обоснована от ищцата с
твърдението за наличието на факти, които са били известни и които е могла да посочи
преди изтичането на срока за възражение срещу издадената в полза на кредитора
заповед за изпълнение, които твърдения са в посока, че процесния имот е продаден
още пре 2014 г., като след този срок поради преклудирането им тези факти не могат да
служат като основание за предявяването на иск по чл. 124 от ГПК, по чл. 424 от ГПК
или по чл. 439 от ГПК.
С Определение № 688 от 14.12.2009 г. по ч.гр.д. № 692/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е
допуснато до касационно обжалване определение на окръжен съд, като е прието, че
извън изрично уредените способи за защита длъжникът няма право на друг иск за
защита. Това произтича от особеностите на заповедното производство като
процесуален способ за реализиране на вземания на заявителя срещу длъжника при
условията на бързина и процесуална икономия. Заповедното производство е
предоставило на длъжника правни способи за защита както срещу допуснати
нарушения на материалноправните изисквания за законосъобразност (когато е
образувано заповедно производство, без да е налице претендираното от заявителя
материално право) с разпоредбите на чл. 414 ГПК и чл. 424 ГПК, така и срещу
накърняване на процесуалните изисквания за законосъобразност, а също и с
възражение пред въззивния съд при заповед за незабавно изпълнение. Посочените
способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са
накърнени в рамките на заповедното производство. Тяхното пропускане води до
неблагоприятни за длъжника последици, но не му дава основание да търси защита
чрез друг иск извън предвидените в закона, което произтича от целите и
предназначението на заповедното производство. Такава е и настоящата хипотеза, като
ищцата в исковата си молба изрично е посочила, че претендира установяването на
недължимостта на процесните суми поради това, че е прехвърлила своя имот на трето
лице преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като не
2
са направени никакви твърдения за наличието на нововъзникнали, новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които да не са могли да бъдат известни на ищцата до изтичането на срока за подаване
на възражението или с които не е могла да се снабди в същия срок. С оглед на това
обстоятелство за ищцата не е налице правен интерес от установяване на
недължимостта на задължението й по тази заповед за изпълнение.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба съдът приема, че исковете
имат правното си основание в нормата на чл. 439 от ГПК. Когато срещу заповедта за
изпълнение не е подадено възражение от длъжника, заповедта се стабилизира и макар
да не формира сила на пресъдено нещо по спора, възможността за оспорване на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл.
439 от ГПК. Поради това длъжникът в заповедното производство може да ползва от
исковата защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на настъпили след издаване на
заповедта за изпълнение факти.
Според разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на
принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия
ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или
арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор
– и чуждестранен несъдебен акт.
Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск,
обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено
и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е
предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може
да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на
новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е
било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е
издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство
/ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна
спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение
/ако такова не е било подадено/.
Иск по чл. 439 ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни
изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не са
предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и въз
основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително изпълнение.
3
Такива са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е допуснато с
нарочен съдебен акт /по чл. 242 ГПК или чл. 418 ГПК/ или по силата на закона
/осъдителните въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в сила,
то и възраженията срещу вземането по него не могат да се основават на факти,
настъпили след момента на стабилитет на изпълнителното основание, което е
основната отличителна черта на иска по чл. 439 ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила
съдебен акт следва да се осъществи по предвидения в закона редовен способ и
инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 ГПК (Решение № 1473 от 23.03.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 4450/2022 г.).
С молба от 11.09.2024 г. ищецът уточнява, че основанието, на което претендира
установяване недължимост на процесните задължения, изцяло предхожда датата на
издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 24798/2016 г. на СРС, а именно това,
че не е собственик на процесния имот считано от 11.02.2024 г. Поради това за ищеца
липсва правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК,
основан на факти, настъпили не след, а преди приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издаден процесният акт, в случая преди издаването на
процесната заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на С. Д. срещу „фирма за признаване на установено, че
не дължи суми по изп.д. 1348/2018 г. на ЧСИ Р.М., образувано въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 24798/2016 г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 52385/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4