№ 181
гр. Харманли, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ив. К.
при участието на секретаря Ив. АТ. И.А
като разгледа докладваното от М. Ив. К. Гражданско дело № 20225630101152
по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от С. Л. С. с ЕГН ********** и адрес: с. Г. № *
общ. К. обл. К., Ф. Х. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Н. ул. Х. ** общ. Х. обл. Б., Т.
О. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Н. ул. Х. ** общ. Х. обл. Б., С. Д. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. К. ул. 8.м. ** общ. К. обл. Ст. З., Н. Р. Д. с ЕГН ********** и
адрес: гр. К. бул. 23 Ш. п. ** вх. * ет. * ап. * общ. К. обл. Ст.З., Ю. А. П. с ЕГН
********** и адрес: с. М. ул. И.р. ** общ. Р. обл. П и В. А. П. с ЕГН ********** и
адрес: гр. Н. ул. С. - В.С.З. * общ. Н обл. Б., чрез адвокат Д. Д. от АК – Кърджали
против О. ЕИК*********, гр.Х. пл. В. * с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.1933г. с Нотариален акт за покупко-
продажба №91, том 1, рег. №90, дело № 705/33г. на Харманлийски мирови съдия С. П.
общият на ищците наследодател С. Д. К. закупил от А. С. А. НИВА от 1111 кв.м.,
находяща се в землището на гр. Харманли, местността „При гарата", която нива в
последствие по плана на гр. Харманли от 1958г. представлява имот с пл. № 1960 от кв.
27 и 28 с площ от 120 кв.м. С Протокол от 04.07.1962г. на комисията по пар. 85 от
ППЗПИНМ е бил отчужден за зелена площ имот с пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана
на гр. Харманли от 1958г. с площ от 1 120 кв.м. собственост на общият на ищците
наследодател С. Д. К., като последният е бил обезщетен за това парично. В
последствие отчуждителното мероприятие не било осъществено, като по ЗРП на гр.
Харманли от 1979г. посоченият по-горе имот бил отреден за обществен център, което
също не било осъществено. Поради това, че имота бил пустеещ и в него не било
осъществено отчуждителното мероприятие наследниците на С. Д. К., а именно К. С.
Д.а, Д. С. Д. и Д. С. Д.а са направили искане за възстановяване собствеността на
отчуждения недвижим имот съгласно Указ № 38/17.02.92г. С Решение № 94-К-
27/04.09.92г. на Кмета на О. била отказана отмяната на отчуждаването на имот пл. №
1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г., тъй като към деня на влизане
на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ,
1
ЗПИНМ, ЗПИНМ, ЗБ, ЗДИ и ЗС в сила, мероприятието, за което е отчужден имота
било изпълнено и нямало възможност по застроителния и регулационния план за
образуване на самостоятелни парцели, което не отговаряло на изискванията на чл. 1,
ал. 1, 2 и З и чл. 2 от горепосочения закон.Недоволни от това решение К. С. Д.а, Д. С.
Д. и Д. С. Д.а обжалвали същото пред ОС- Хасково, като било образувано гр.д. №
1452/92г. по описа на ХОС.
С Решение от 28.01.93г. постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС,
било отменено Решение № 94-К-27/04.09.92г. на Кмета на О., с което е отказана
отмяната на отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр.
Харманли от 1958г., вместо което е постановено отменяне отчуждаването на имот пл.
№ 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г. целият от 1 120 кв.м.,
отчужден с протокол от 04.07.62г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ и
възстановява собствеността върху този имот на наследниците на С. Д. К.: К. С. Д.а, Д.
С. Д. и Д. С. Д.а.
Въз основа на така постановеното от ОС- Хасково решение с касов ордер №
154/23.03.199Зг. при ОбНС- гр. Харманли К. С. Д.а, Д. С. Д. и Д. С. Д.а възстановили
полученото от баща им обезщетение за отчуждения имот в размер на 1 111,00 лева.
Тъй като възстановеният им с Решение от 28.01.1993г. по постановено по
гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС недвижим имот бил включен в поземлен имот с
идентификатор 77181.15.53 по КККР на гр. Харманли, одобрен със Заповед № РД-18-
9/23.03.06г. на Изп. директор на АК, целия с площ от 5 059 кв.м., собственост на О.,
наследниците на С. Д. К. възложили на фирма „Геостар” ООД- гр. София разделянето
на поземлен имот с идентификатор 77181.15.53 по КККР на гр. Харманли, одобрен със
Заповед № РД-18-9/23.03.06г. на Изп. директор на АК. Така от първоначалния
поземлен имот с идентификатор 77181.15.53 били обособени два новообразувани
имота с нови идентификатори, предоставени АК- гр. Хасково, съответно: 77181.15.581,
записан на наследниците на С. Д. К. и 77181.15.582, записан на О., като със Заповед №
КД- 14-26-220/06.08.08г. на Началника на СГКК- Хасково било одобрено така
направеното изменение в КККР за землището на гр. Харманли.
Недоволни от така направеното изменение на КККР на гр. Харманли О. в
законовия срок подали жалба против Заповед № КД-14-26-220/06.08.08г. на Началника
на СГКК- Хасково, като с Решение № 207/04.12-.08г. постановено по адм.д. № 253/08г.
на АС- Хасково атакуваната заповед била отменена, тъй като при наличието на спор за
материално право, въпросът следвало да бъде решен като преюдициален, след което да
бъдат нанесени промени по кадастъра по реда на чл. 54, ал. от ЖИР.
Към настоящият момент в КККР на гр. Харманли фигурира само поземлен
имот с идентификатор 77181.15.53 по КККР на гр. Харманли, одобрен със Заповед №
РД-189/23.ОЗ.06г. на Изп. директор на АК, с площ от 5 059 кв.м. записан на О. част, от
който имот е и имота на ищците, с площ от 1 120 кв.м.
Въпреки правените опити за извънсъдебно уреждане на имуществените
спорове О. категорично отказва да отстъпи собствеността и предаде владението на
ищците върху имота, който им е възстановен с Решение от 28.01.93г. постановено по
гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС, твърдейки, че мероприятието, за което е отчужден
имота било изпълнено и те са собственици на имота.
Ищците твърдят, че са наследници на общият им наследодател С. Д. К.,
който видно от Удостоверение за наследници № 822/19.09.08г. и Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 001717/13.10.08г. е носил и фамилията З.
2
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 242/14.0З.22г. С. Л. С. черпи
наследствените си права от К. С. Д.а, дъщеря на С. Д. К., а Ф. Х. С. и Т. О. С. черпят
наследствените си права от другия син на К. С. Д.а- О. Л. С..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 288/14.02.22г. С. Д. Д. черпи
наследствените си права от Д. С. Д., син на С. Д. К., а Н. Р. Д. черпи наследствените си
права от другия син на Д. С. Д.- Р. Д. Д..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 2635/13.05.22г. Ю. А. П. и В.
А. П. черпят наследствените си права от Д. С. П., дъщеря на С. Д. К..
Ищците твърдят въпреки, че О. оспорва правото на собственост на
доверителите ми, твърдейки, че те не са собственици на имота, това не и е попречило
през годините да им начислява данък върху процесния недвижим имот и такса битови
отпадъци, които видно от представените с исковата молба приходни квитанции са
заплащани от тях.
Ищците заявяват предвид това, че до момента ответникът ползва имота им
с площ от 1 120 кв.м., за тях е налице правен интерес да бъдат снабдени със съдебно
решение, по силата на което ответника да бъде осъден да отстъпи собствеността и
предаде владението върху 1 120 кв.м. от имот с идентификатор 77181.15.53 по КККР
на гр. Харманли, одобрен със Заповед № РД-18-9/23.0З.06г. на Изп. директор на АК, с
площ от 5059 кв.м., собственост на ищците съгласно Решение от 28.01.93г.
постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС, представляваща реална част от
процесния имот с граници на претендирана от ищците реална част, намираща се в
защрихованата част от СК. № 9504/07.08.2008г. на поземлен имот 77181.15.581 на
СГКК- Хасково, отбелязано под номер 581.
Ето защо, молят съдът да постанови решение, с което на основание чл. 108
от ЗС да признае за установено спрямо О. с ЕИК ********* и адрес: гр. Х. пл. В. *,
представлявана от кмета М. К.- ответник по настоящия иск, че ищците са собственици
на недвижим имот с площ от 1 120 кв.м., придобит по наследство, представляващ имот
с пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г., който имот по
действащата КККР на гр. Харманли е реална част от поземлен имот с идентификатор
77181.15.53 по КККР на гр. Харманли, одобрен със Заповед № РД-18-9/23.03.06г. на
Изп. директор на АК, с площ от 5059 кв.м., записан на О. с граници на реалната част
от имота, а именно: север - останалата част от имот с идентификатор 77181.15.53;
изток – имот с идентификатор 77181.15.54 и имот с идентификатор 77181.15.59, юг -
имот с идентификатор 77181.15.142 и имот с идентификатор 77181.15.146; запад -
имот с идентификатор 77.181.15.179, имот с идентификатор 77181.15.178, имот с
идентификатор 77181.15.588, имот с идентификатор 77181.15.52 и имот с
идентификатор 77181.15.47 попадащ в защрихованата част от сК. на поземлен имот с
идентификатор №77181.15.53 защрихована в жълто между точки от 1-6 приложена на
л.145 от делото към уточняваща молба с вх. № 9473 от 01.12.2023г. и да осъди О. с
ЕИК ********* и адрес: гр. Х. пл. В. *, представлявана от кмета М. К. да отстъпи
собствеността и предаде владението на С. Л. С. с ЕГН ********** и адрес: с. Г. № *,
общ. К., обл. К., Ф. Х. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Н., ул. Х. **, общ. Н. обл. Б., Т.
О. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Н., ул. Х. **, общ. Н. обл. Б., С. Д. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. К., ул.”8- ми март“ 15, общ. К. обл. Ст. З., Н. Р. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. К., бул. 23 Ш.ш. вх * ет. * ап. *, общ. К. обл. Ст. З., Ю. А. П. с
ЕГН ********** и адрес: с. М. ул. И. р. ** общ. Р. обл. П. и В. А. П. с ЕГН **********
и адрес: гр. Н., ул.“С. ВС. З.” 7, общ. Н. обл. Б. от недвижимия имот, попадащ в
3
защрихованата част от сК. на поземлен имот с идентификатор №77181.15.53
защрихована в жълто между точки от 1-6 приложена на л.145 от делото към
уточняваща молба с вх. № 9473 от 01.12.2023г..
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по делото Община Харманли, с който считат предявения иск за допустим,
но изцяло неоснователен и необоснован. Оспорват и обстоятелствата, на които ищците
основавали исковете си, а именно: Ответникът оспорва твърдението, че ищците са
собственици на процесния имот. Твърди, че от приложения с исковата молба Протокол
от 04.07.1962 г. на комисия по пар. 85 от ППЗПИНМ е видно, че процесния имот с пл.
№ 1960 от кв.27 и 28 по плана на гр. Харманли е бил отчужден от наследодателя на
ищците, като за това последният е бил обезщетен с парична сума.
Ответникът оспорва твърдението, че ищците са възстановили полученото от
баща им обезщетение за отчуждения имот. В приложеното съдебно решение било
отразено, че същото влиза в сила при условията на чл. 6 от ЗВСВНОИ, а именно
„когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна
на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично
обезщетение". По делото не било приложено доказателство, че сумата е възстановена,
а само е отбелязано незнайно от кой и незнайно кога, че е извършено такова
възстановяване.
Ответникът оспорва достоверността на ръкописния текст, записан накрая на
приложеното съдебно решение. Заявява, че ноторно известен е факта, че щом се прави
отразяване и/или дописване на официален документ същото следва да се удостовери с
подпис и/или подпис и печат, за да се установи в последствие дали лицето, което е
правило дописването има право за това. В случая такива удостоверителни белези
липсват, поради което ответникът счита, че записаното е изцяло съставено за целите
на настоящото производство и не отговаря на действителността. Освен това, в ал. 2 на
чл. 6 от ЗВСВНОИ е посочен и срок за възстановяване на обезщетението, а именно „2-
месечен срок от решението за отмяна на отчуждаването". Съответно решението не е
влязло в сила и възстановяването не е осъществено.
Ответникът твърди, че след датата на постановяване на съдебното решение,
същото не е отразено и наследниците на С. К. вероятно са бездействали относно
твърдяната от тях собственост на недвижим имот или са нямали основание за
отразяване на решението в О. (вж. т. 12.). Твърдението, че процесния имот, част от
имот с идентификатор 77181.15.53 е „включен“ в последния и е отразен в КККР на гр.
Харманли едва със Заповед за одобрение на КККР № РД-189/23.03.2006 г. на
Изпълнителния Директор е невярно, тъй като още при изготвяне на изменение на
подробния градоустройствен план-ПР на промишлена зона в гр. Харманли от 1995 г.
имота също е отразен като собственост на О. и е отреден за второстепенна улица.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТСУ(отм.2001г.) със застроителен и регулационен
план се регулират улици, пътища и имоти за обекти - публична държавна и общинска
собственост, урегулират се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани, и
се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в
имотите за застрояване. Съответно ищците са имали възможност още през 1995 г. да
възразят срещу определяне на имот с пл. № 1960 от кв.27 и 28 по плана на гр.
Харманли от 1958 г. за второстепенна улица — общинска публична собственост, като
противопоставят правото си на собственост. Процедурата е протекла законосъобразно,
4
не са депозирани възражения от ищците в настоящото производство, като плана е
обявен чрез Държавен вестник и е влязъл в сила.
Ответникът посочва, че според разпоредбите на ЗТСУ (отм. 2001 г.) общите и
подробните градоустройствени планове в рамките на общите задачи по
териториалното устройство осигуряват най-целесъобразно изграждане, преустройство
и развитие на населените места и свързаните с тях зони на влияние съобразно с
особените производственоикономически, природно-географски, демографски,
социологически, технически, естетически, комуникационно-транспортни,
съобщителни, санитарно-хигиенни, противопожарни и други условия и изисквания.
Тъкмо такава е ситуацията и с процесния имот, тъй като видно и от твърденията в
исковата молба същият е отреден за използване в обществен интерес още с
първоначалното отчуждаване от 1962 г., а в последствие и при изготвяне на ЗРП на гр.
Харманли от 1979 г. Още с ЗРП на гр. Харманли от 1979 г. имота е отразен като
собственост на О., като в последствие, вкл. и към настоящия момент няма данни имота
да е частна собственост. Изготвените КККР на гр. Харманли използват „заварената”
ситуация и отразяват нанесеното, съгласно действащия към момента ПУП-ПРЗ.
Процесния имот не може да съществува като самостоятелен урегулиран поземлен имот
(УНИ), тъй като ПИ с идентификатори 77181.15.52, 77181.15.588, 77181.15.178 са
отредени за УПИ-V, УПИXI и УПИ-XIII, именно защото имат лице на улица
(второстепенна) — процесния имот (съгл. изискванията на действащия към момента
ЗУТ). Технически е невъзможно имота да бъде отреден с друго предназначение, тъй
като това би попречило на съседни недвижими имоти да бъдат използвани съобразно
отреждането им още с плана от 1979г. Технически необходимо е ПИ с идентификатор
77181.15.53 да бъде отреден за второстепенна улица, вкл. и частта за чиято
собственост претендират ищците. Нещо повече, при изготвяне на изменение на ПР от
1995 г. на промишлена зона в гр. Харманли не са представени доказателства, че имота
е частна собственост, съответно това е наложило избора на проектантите да изберат
имот общинска собственост за задоволяване на обществените потребности на
собствениците на имотите, които са около процесния имот.
Алтернативно ответниците заявяват, ако съдът счете, че процесният имот е
собственост на ищците, правят възражения за изтекла в наша полза придобивна
давност. О. е записана като собственик на имот с идентификатор 77181.15.53 като
същата владее и ползва имота за обществени нужди явно, необезпокоявано, без
прекъсване и в продължение на повече от 10 години — от 1995 г., вкл. и към
настоящия момент — арг. от чл. 2, ал. 1, т. 7 предл. 2 от ЗОС. Съгласно разпоредбата
на чл. 56, ал 2 от ЗОС за временните постройки, улиците, площадите, общинските
пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове
за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Ответникът твърди, че ищците са бездействали от 1993 г. насам, тъй като
законосъобразното и целесъобразно действие от тяхна страна би било да отразят
твърдения за собствен имот в плана и регистрите на О.. Показателно за отношението
на ищците към наследствения им имот е и твърдението в исковата молба, че през 2008
г. е постановено решение, с което им се отказва нанасянето на процесния имот в КККР
на гр. Харманли като самостоятелен имот, а едва 15 (петнадесет) години по-късно
същите инициират настоящото производство.
С оглед на гореизложеното молят съдът да вземете предвид,
обстоятелствата и след като установи неоснователността и необосноваността на иска,
да го отхвърли изцяло, като им се присъдят сторените по делото разноски и
5
справедливо юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.10.33г. с договор за покупко- продажба обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба №91, том 1, рег. №90, дело № 705/33г. на Харманлийски мирови
съдия С. П. общият на ищците наследодател С. Д. К. закупил от А. С. А. НИВА от 1111
кв.м., находяща се в землището на гр. Харманли, местността „При гарата", която нива
в последствие по плана на гр. Харманли от 1958г. представлява имот с пл. № 1960 от
кв. 27 и 28 с площ от 120 кв.м.
От Удостоверение за наследници № 822/19.09.08г. и Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 001717/13.10.08г. С. Д. К., наследодател е
носил и фамилията З. От Удостоверение за наследници изх. № 242/14.0З.22г. се
установява, че С. Л. С. черпи наследствените си права от К. С. Д.а, дъщеря на С. Д. К.,
а Ф. Х. С. и Т. О. С. черпят наследствените си права от другия син на К. С. Д.а- О. Л.
С..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 288/14.02.22г. С. Д. Д. черпи
наследствените си права от Д. С. Д., син на С. Д. К., а Н. Р. Д. черпи наследствените си
права от другия син на Д. С. Д.- Р. Д. Д..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 2635/13.05.22г. Ю. А. П. и В.
А. П. черпят наследствените си права от Д. С. П., дъщеря на С. Д. К..
С Протокол от 04.07.1962г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ е бил
отчужден за зелена площ имот с пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от
1958г. с площ от 1 120 кв.м. собственост на общият на ищците наследодател С. Д. К.,
като последният е бил обезщетен за това парично в размер на 1111 лева.
Отчуждителното мероприятие не било осъществено, като по ЗРП на гр.
Харманли от 1979г. посоченият по-горе имот бил отреден за обществен център, което
също не било осъществено. Процесният имота бил пустеещ и в него не било
осъществено отчуждителното мероприятие,като наследниците на С. Д. К., К. С. Д.а, Д.
С. Д. и Д. С. Д.а направили искане за възстановяване собствеността на отчуждения
недвижим имот съгласно Указ № 38/17.02.92г.
С Решение № 94-К-27/04.09.92г. на Кмета на О. била отказана отмяната на
отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г.,
тъй като към деня на влизане на Закона за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗПИНМ, ЗБ, ЗДИ и ЗС в сила, мероприятието, за
което е отчужден имота било изпълнено и нямало възможност по застроителния и
регулационния план за образуване на самостоятелни парцели, което не отговаряло на
изискванията на чл. 1, ал. 1, 2 и З и чл. 2 от горепосочения закон.
Недоволни от това решение К. С. Д.а, Д. С. Д. и Д. С. Д.а обжалвали същото
пред ОС- Хасково, като било образувано гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС. С
Решение от 28.01.93г. постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС, било
отменено Решение № 94-К-27/04.09.92г. на Кмета на О., с което е отказана отмяната на
отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г.,
вместо което е постановено отменяне отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28
по плана на гр. Харманли от 1958г. целият от 1 120 кв.м., отчужден с протокол от
04.07.62г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ и възстановява собствеността върху
6
този имот на наследниците на С. Д. К.: К. С. Д.а, Д. С. Д. и Д. С. Д.а.
Приета е като доказателства изисканата административна преписка,
свързана с отчуждаване на имот с планоснимачен №1960 от кв.27 и кв.28 по плана на
гр.Харманли от 1958 г с площ 1120 кв.м., съдържаща: Протокол на комисия по §85 на
ППЗПИНМ от 04.07.1962 г.; заповед №4147/10.07.1958 г на Министерство на
комуналното стопанство, благоустройството и пътищата; служебна справка от
14.12.1962 г.; декларация от С. Д. К. от 10.12.1962 г.; Удостоверение №7817/30.11.1962
г.; Заявление №94-К-27/13.05.1992 г.; Удостоверение за наследници №2448/25.09.1991
г. на С. Д. К., роден през 1897 г.; нотариален акт за покупко-продажба том I №91
регистър 901 дело 105/1933 г. от 25.10.1933 г.; писмо с изх.№94-К-27/04.09.1992 г
относно възстановяване собствеността на отчуждени недвижими имоти, съгласно
указ№38/17.02.1992 г.; разписка за връчено писмо от 10.09.1992 г.; разрешение за
изплащане на сума от 1963 г.; данъчно удостоверение №64306 от 21.08.1963 г.;
Удостоверение №388/22.08.1963 г.; Удостоверение №398/21.11.1963 г.; Удостоверение
№120/22.08.1963 г.; писмо с вх.№1155/14.02.1963 г.; справка на поземления имот с
идентификатор 77151.15.53 от СГКК гр. Хасково.
Прието е в производството пред първата инстанция неоспорено заключение
на съдебно-техническа експертиза, съобразно което имот ( дворно място ) с
планоснимачен No. 1960, площ 1120 кв.м, попадащ в квартали 27 и 28 по КиРП на
град Харманли, одобрен със Заповед No. 4174 / 10.07.1958 г., е отчужден за зелена
площ, видно от Протокол от 04.07.1962 г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ. По
този план през имота е проектирана улица с осови точки с номера 394 и 395, която го
разделя на три части - северна попадаща в квартал 27 отреден за градина, средна
попадаща в проектна улица и южна - попадаща в квартал 28 отреден за градина. В
Приложение № 3 към СТЕ е представено копие от разписния лист към плана от 1958
година, от което е видно, че имот с планоснимачен номер 1960 е записан на С. Д.
/„1960 С. Д. отчуждава се").Към плана от 1977 година не е наличен разписен лист в О..
В Приложение № 3 към СТЕ е представено копие от разписния лист към плана от 1979
година, от което е видно, че за имот с планоснимачен номер 2308 ( в чиито контур
попада процесния) е записано „2308 двор Мебелен комбинат. Мероприятието, за което
е бил отчужден процесния имот през 1962г, към днешна дата не е изпълнено - не е
изградена проектната улица, която го е пресичала и не е изградена градина в квартали
27 и 28.Съгласно действащия към момента ЗРП, изцяло върху контура на имота е
предвидена проектна улица с осови точки 72 и 12г, която не е изградена. На КиРП от
1979 г. ( Приложение №2 - от О. ), процесния имот не е нанесен като самостоятелно
дворно място. Така, както е описан в Решение от 28.01.1993 г. по гр.дело No. 1452 /
1992 г. на ХОС ( „... имот пл. No. 1960 кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958 г.,
целия 1120 кв.м ...“ ), по сега действащата кадастрална карта на населеното място,
попада както следва : площ 50 кв.м в уличната регулация на бул. „България“, от които :
13 кв.м в ПИ с ид. 77181.15.146, вид територия - урбанизирана, начин на трайно
ползване - тротоар, общинска публична собственост, собственик - О.; 37 кв.м в ПИ с
ид. 77181.15.142, вид територия - територия на транспорта, начин на трайно ползване -
път от републиканската пътна мрежа, държавна публична собственост, собственик -
Министерство на транспорта; 1070 кв.м в ПИ с ид. 77181.15.53, вид територия -
урбанизирана, начин на трайно ползаване - за второстепенна улица, общинска
публична собственост, собственик - О.
От огледа на място и от приложените фотографски снимки се установи, че в
процесния имот няма изградени сгради. Има поставен паянтов навес към сграда с ид.
7
77181.15.179.2 - открит от три страни и поставена телена мрежа с дворна врата между
поземлени имоти 77181.15.588 и сграда 77181.15.59.1. Към СТЕ е приложена
Комбинирана сК. в М 1:1000 с нанесени имотни и регулационни граници, номера на
имоти и на УПИ, номера на квартали и други ситуационни подробности от КиРП от
1958 г., ЗРП от 1979 г. и КККР от 2006 г.
Не се оспорва от ответника обстоятелството, че претендираната от ищците
част от имота се владее от него.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на
предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1)
ищецът да е собственик на претендирания имот, 2) процесният имот да се владее или
държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3) ответникът да
владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две
обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ - върху
ответника. При това, за установяването на твърдяното право на собственост ищецът
следва да проведе едно главно доказване, което за да постигне целта си - формиране на
сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото
му на собственост факти, следва да бъде пълно. Напротив - ответникът може да
проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на
такива факти, които изключват възможността за осъществяването на
правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване,
като по този начин осуетяват пълното им доказване.
Безспорно се установява от събраните по делото пред настоящата инстанция
идентичност на имота по отношение притежавания от наследодателя на ищците и този,
отчужден от него по реда на ЗВСВНОИ.
Ищците разполагат със съдебно Решение от 28.01.93г. постановено по гр.д.
№ 1452/92г. по описа на ХОС, с което е отменено Решение № 94-К-27/04.09.92г. на
Кмета на О. за отказана отмяната на отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28
по плана на гр. Харманли от 1958г., вместо което е постановено отменяне
отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г.
целият от 1 120 кв.м., отчужден с протокол от 04.07.62г. на комисията по пар. 85 от
ППЗПИНМ и възстановява собствеността върху този имот на наследниците на С. Д.
К.: К. С. Д.а, Д. С. Д. и Д. С. Д.а.
Съдебното решение е задължително за съда, съгласно разпоредбата на чл.
297 от ГПК, но само до пределите на силата на присъдено нещо - обективни и
субективни. С представеното решение е разрешен спор относно това, дали следва да се
отмени отчуждаването или не, като по постановеното Решение от 28.01.93г.
постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС, е отменено Решение № 94-К-
27/04.09.92г. на Кмета на О., с което е отказана отмяната на отчуждаването на имот пл.
№ 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г., вместо което е постановено
отменяне отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли
от 1958г. целият от 1 120 кв.м., отчужден с протокол от 04.07.62г. на комисията по пар.
85 от ППЗПИНМ и възстановява собствеността върху този имот на наследниците на С.
Д. К.: К. С. Д.а, Д. С. Д. и Д. С. Д.а, доколкото мероприятието, за което е отчужден
имота не е реализирано. Дотук се простират и пределите на силата на присъдено нещо
8
с представеното по делото решение. Спорът за собственост не е бил предмет на
административното производство и не е разрешен с представеното решение, поради
което следва да се изследват всички предпоставки, предвидени в закона, за
възстановяването на собствеността върху отчуждения имот, като с оглед
представените пред първоинстанционния съдът до настоящия момент годни
доказателства, следва да се направи преценка относно осъществяването на
фактическия състав, предвиден в ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., за възстановяване на
собствеността върху имота, отчужден по реда на ЗПИНМ. Решение от 28.01.1993г.
постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС на съда в административното
производство, касае само една от предпоставките за възстановяване на правото на
собственост по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и това е отмяната на
отчуждаването. Както е посочено в закона, решението за отмяна на отчуждаването
влиза в сила обаче, едва след като се върне полученото парично обезщетение от страна
на лицата, които черпят права от отмяната - в случая това са ищците по делото, като
наследници на лицето, от което е извършено отчуждаването, съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
По делото е прието, неоспорено от страните писмо до ДСК гр. Хасково, с
копие до С. Д. К./ с.103/, наследодател на ищците, че може да се изплати сумата в
размер на 1111 лева на С. Д. К., за отчуждаване на имота му, т.е налице са
доказателства, че при отчуждаването на имота по реда на ЗПИНМ, на собственика на
имота, наследодател на ищците по делото, е било изплатено парично обезщетение. В
производството по предявения ревандикационен иск, правото на собственост следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищците.
Липсват категорични доказателства, че изплатеното парично обезщетение в
размер на 1111 лева получено от С. Д. К. , наследодател на ищците при отчуждаването
на имота по реда на ЗПИНМ е било възстановено.
Приети като доказателства са Решение от 28.01.93г. постановено по гр.д. №
1452/92г. по описа на ХОС в което с ръкописен текст е записано, че е възстановена
сумата 1111,00 лева с касов ордер №154 от 23.03.1993г. при ОбНС. В приетата , като
доказателство административна преписка, свързана с отчуждаване на имот с
планоснимачен №1960 от кв.27 и кв.28 по плана на гр.Харманли от 1958 г с площ 1120
кв.м., не се съдържа посоченият касов ордер.
От писмо от 21.09.2023г. на О. се сочи, че не разполагат с касов ордер №154
от 23.03.1993г. при ОбНС, тъй като на основание чл.12, ал.,т.3 от Закона за
счетоводството, счетоводната информация се съхранява за срок от 3 години, считано
от 01 януари на отчетния период, следващ отчетния период за който се отнася, като
законоустановеният срок е изтекъл 1997г.
От писмо с вх.№3349/12.04.2024 г. от Окръжен съд-Хасково, се установява,
че гр.д. №1452/1992 г по описа на Окръжен съд-Хасково със страни К. С. Д.а и др.
против Общински съвет гр. Харманли е архивирано през 1994 г под №165 и
унищожено с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение от 23.03.2005 г., поради изтичане на определения 10-годишен срок за
съхранението му. Поради това не може да бъде изпратено за послужване по гр.д.
№1152/2022 г по описа на РС Харманли. В писмото се сочи, че в служба „Архив“ на
Окръжен съд Хасково са отделени за запазване и се съхраняват съдебни актове по
унищожени дела от архивна 1998 г. нататък, поради което не могат да предоставят
копие от постановения съдебен акт.
9
От писмо изх. № 38/16.05.2024г. от Държавна агенция „Архиви“, Регионален
държавен архив гр. Пловдив, отдел „Държавен архив“ - Хасково с адресат С. Л. С. от с.
Г. общ. К., че разходен касов ордер №154 от 23.03.1993г. при ОбНС е с кратък срок на
съхранение и не подлежи на предаване и съхранение в „Държавен архив“ – Хасково,
като от направената проверка в масивите на отдел „Държавен архив“ – Хасково не се е
открил посоченият документ.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. Г. Д. Б.
се установява, че майката на С. Л. С. през 1993г. - 1994г. е идвала в Общината в гр.
Харманли, за да си урежда нещата за земята, за която претендират, че е тяхна. Ходили
са в Общината на гр. Харманли, тъй като тя го е помолила свидетеля да я докара до
гр.Харманли с лекия си автомобил, тъй като и казали в ОС-Хасково, че сумата, която
била превела трябва да я върне обратно на Държавата или на Общината. След като
дошли в гр. Харманли, тя отишла до Общинския съвет, за да уточни нещата във
връзка със сумата, която е превела. След като излязла от Общината, те се върнали
обратно, за да отидат в ОС-Хасково, за да внесе тази бележка, която и дали, че е
възстановила сумата. Съдът не кредитира показанията на свид. Б., тъй като същите не
кореспондират с доказателствената съвкупност по делото, не са конкретни относно
това внесена ли е сума по сметка на О., в какъв размер и основанието на което е
внесена, какъв документ и е издаден за тази сума и какъв документ, за каква сума е
представен пред ОС – Хасково и къде е приложен документа.
Според настоящият състав събраните гласни доказателствени средства не са
достатъчни да обусловят извод за факта на завършен фактически състав по
възстановяване на собствеността. Твърдението на ищците, че доколкото върху
Решение от 28.01.93г. постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС имало
отбелязване, че сумата е възстановена, е налице доказване на факта на върнато
обезщетение, не намира опора в доказателствената съвкупност по делото, тъй като
извършеното на ръка отбелязване е направено от лице, за което не е установено в
какво качество и по какъв ред е направило същото, за да прецени настоящият състав
дали е налице обвързваща или материална доказателствена сила на извършеното
удостоверяване, както и дали същото доказателствено средство е процесуално
допустимо.
Липсата на проведено пълно и главно доказване на този факт е в тежест на
ищците, като недоказаният факт в гражданският процес има значението на несъстоял
се факт. Оттук следва и извода, че решението, с което се отменя отчуждението, не е
влязло в сила с оглед разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др..
Фактическият състав по възстановяването на собствеността по този закон, по
отношение на имота предмет на настоящото производство не е завършен, поради което
и правото на ищците върху тази реална част не е установена по делото. Предмет на
ревандикационния иск обаче е тази реална част от имота, отчуждена по реда на
ЗПИНМ и която се държи от ответника на основание именно това отчуждаване.
Недоказаността на факта на установяване на правото на собственост върху процесната
част от имота води до неоснователност на разглежданият иск с правно основание чл.
108 ЗС, който следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените активно субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС са недоказани, поради което се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на
10
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, единствено на същият следва да се присъдят такива в
размер на 100,00 лв., представляващи юрисконсултско въднаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Л. С. с ЕГН ********** и адрес: с. Г. № *
общ. К. обл. К., Ф. Х. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Н. ул. Х. ** общ. Х. обл. Б., Т.
О. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Н. ул. Х. ** общ. Х. обл. Б., С. Д. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. К. ул. 8.м. ** общ. К. обл. Ст. З., Н. Р. Д. с ЕГН ********** и
адрес: гр. К. бул. 23 Ш. п. ** вх. * ет. * ап. * общ. К. обл. Ст.З., Ю. А. П. с ЕГН
********** и адрес: с. М. ул. И.р. ** общ. Р. обл. П и В. А. П. с ЕГН ********** и
адрес: гр. Н. ул. С. - В.С.З. * общ. Н обл. Б. против О. ЕИК*********, гр.Х. пл. В. *
активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено по отношение на О. с ЕИК ********* и адрес: гр. Х. пл. В. *,
представлявана от кмета М. К., че ищците С. Л. С. с ЕГН **********, Ф. Х. С. с ЕГН
**********, Т. О. С. с ЕГН **********, С. Д. Д. с ЕГН **********, Н. Р. Д. с ЕГН
**********, Ю. А. П. с ЕГН и В. А. П. с ЕГН ********** са собственици на недвижим
имот с площ от 1 120 кв.м., придобит по наследство, представляващ имот с пл. № 1960
от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г., който имот по действащата КККР на
гр. Харманли е реална част от поземлен имот с идентификатор 77181.15.53 по КККР
на гр. Харманли, одобрен със Заповед № РД-18-9/23.03.06г. на Изп. директор на АК, с
обща площ от 5059 кв.м. с граници: север - останалата част от имот с идентификатор
77181.15.53; изток – имот с идентификатор 77181.15.54 и имот с идентификатор
77181.15.59, юг - имот с идентификатор 77181.15.142 и имот с идентификатор
77181.15.146; запад - имот с идентификатор 77.181.15.179, имот с идентификатор
77181.15.178, имот с идентификатор 77181.15.588, имот с идентификатор 77181.15.52
и имот с идентификатор 77181.15.47 и да осъди О. с ЕИК ********* и адрес: гр. Х. пл.
В. *, представлявана от кмета М. К. да отстъпи собствеността и предаде владението на
С. Л. С. с ЕГН ********** от с. Г. № *, общ. К., Ф. Х. С. с ЕГН ********** от гр. Н. ,
Т. О. С. с ЕГН **********от гр. Н., С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. К., Н. Р. Д. с
ЕГН ********** от гр. К., Ю. А. П. с ЕГН ********** от с. М. и В. А. П. с ЕГН
********** от гр. Н., на недвижим имот с площ от 1 120 кв.м., придобит по
наследство с пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на гр. Харманли от 1958г., който имот
по действащата КККР на гр. Харманли е реална част от поземлен имот с
идентификатор 77181.15.53 по КККР на гр. Харманли, одобрен със Заповед № РД-18-
9/23.03.06г. на Изп. директор на АК, с обща площ от 5059 кв.м. с граници на реалната
част: север - останалата част от имот с идентификатор 77181.15.53; изток – имот с
идентификатор 77181.15.54 и имот с идентификатор 77181.15.59, юг - имот с
идентификатор 77181.15.142 и имот с идентификатор 77181.15.146; запад - имот с
идентификатор 77.181.15.179, имот с идентификатор 77181.15.178, имот с
идентификатор 77181.15.588, имот с идентификатор 77181.15.52 и имот с
идентификатор 77181.15.47 защрихована в зелено на приложената на л.138 от гр. дело
№ 1152 по описа за 2022г. на РС – Харманли комбинирана сК. Приложение №4 към
заключението на вещото лице инж. Д. К., която да се счита неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА С. Л. С. с ЕГН ********** и адрес: с. Г. № * общ. К. обл. К., Ф.
Х. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. Н. ул. Х. ** общ. Х. обл. Б., Т. О. С. с ЕГН
11
********** с адрес: гр. Н. ул. Х. ** общ. Х. обл. Б., С. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес:
гр. К. ул. 8.м. ** общ. К. обл. Ст. З., Н. Р. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. К. бул. 23
Ш. п. ** вх. * ет. * ап. * общ. К. обл. Ст.З., Ю. А. П. с ЕГН ********** и адрес: с. М.
ул. И.р. ** общ. Р. обл. П и В. А. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. Н. ул. С. - В.С.З. *
общ. Н обл. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на О. ЕИК*********, гр.Х. пл. В. * сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
12