№ 261
гр. Карнобат, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Х.
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20222130100070 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова долина ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6 ЕИК *********, с
пълномощник адв.Н. К. АК-Стара Загора, с която е предявен положителен
установителен иск срещу В. Х. К. (в качеството й на земеделски
производител), с ЕГН **********. с адрес: ******* за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3000лв., частично от общо
дължима главница за плащане – 8789,71лв. и лихва за забава – 796,67лв. /за
претендираната главница/ за периода от 01.01.2019г. до 01.12.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК от ищеца в съда, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 16.07.2008г. в гр.Карнобат
бил сключен Договор за банков кредит - продукт „Бизнес Кредит" №
BL20364 между „Юробанк И Еф Джи България" АД, в качеството на
кредитор(в договора посочен като БАНКАТА), и В. Х. К. (в качеството на
земеделски производител), с ЕГН **********, като кредитополучател, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя в деня на
сключване на договора 9500лв.(девет хиляди и петстотин лева).
Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 120 месечни вноски,
1
заедно с дължимите лихви с краен срок - 16.07.2018г. Кредитополучателят
погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията
си. Непогасено останало задължение по кредита в размер на 25 767.30лв.
(двадесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет
стотинки). Кредитът е станал изцяло изискуем на 16.07.2018г.
На 27.03.2020г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Юробанк България" АД (с предишно наименование
„Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД, по
настоящем правоприемник на „Алфа Банк" АД) и „КОЛЕКТ БГ" АД (с
предходно търговско наименование - „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД), по
силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за
банков кредит -продукт „Бизнес Кредит" № BL20364 от 16.07.2008г., било
изкупено от „КОЛЕКТ БГ" АД (с предходно търговско наименование -
„СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД). С договор за цесия от 11.12.2020 г., новият
кредитор „КОЛЕКТ БГ" АД (с предходно търговско наименование - СВЕТИ
ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД) прехвърлил вземането срещу длъжника по посочения
по горе договор на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Цесионерът „ЕОС Матрикс"
ЕООД, надлежно упълномощен от цедентите изпратил на длъжника
уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършените цесии. Длъжникът не погасил
задължението и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора и подал заявление до Районен съд
Карнобат за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
заявлението било образувано частно гражданско дело № 1412/2021г. и
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№604/02.12.2021г. Длъжникът по заповедта за изпълнение В. Х. К., в
качеството на земеделски производител, настоящ ответник, подала
възражение срещу заповедта и на ищеца било указано да предяви иск за
установяване на вземането си.
Горните твърдения обосновават правният интерес на ищеца от
предявяването на положителен установителен иск срещу ответника за
приемане за установено, че В. Х. К. му дължи сумата 3000лв., частично от
общо дължима главница за плащане - 8789.71лв. и лихва за забава - 796.67лв.
върху претендираната главница за периода от 01.01.2019г. до 01.12.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
2
Ищецът ангажира доказателства и претедира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от адв.В. е
подал писмен отговор, в който излага твърдения за недопустимост на
предявения иск. Сочи, че искът бил предявен срещу В. К., в качеството на
земеделски производител, а към момента на образуване на производството
същата не притежавала такова качество. Оспорва исковите претенции както
по основание така и по размер. Не оспорва сключването на договора за кредит
и получаването на договорената сума. Твърди, че наименованието на
договора не отговаряло на договорения начин и цел на използване на
средствата по кредита. Процесният кредит по своята същност представлявал
рефининсиране на стар кредит, с много незначителен остатък за усвояване, а
не за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства.
Според ответната страна „земеделският производител" не е търговец и
следвало да се третира като физическо лице за целите на данъчното облагане.
Твърди се нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, изр. последно и чл.4, ал.1 и
ал.3 от процесния договор на основание чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави. Ответникът счита, че се ползва от
потребителска защита по чл.143, ал.1 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП. При условията на
евентуалност, ответникът заявява, че банката недобросъвестно е
упражнявала правото за едностранно изменение на лихвата - чл.63, ал.1 ЗЗД,
съответно на злоупотреба с това право по чл.289 ТЗ, относимо към
изпълнението на договора(банката кредитор едностранно е променяла
лихвата по кредита като е увеличавала същата). Отделно от горните
оспоравния ответникът твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем през 2009 година и прави възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност за главницата и тригодишна погасителна давност за
лихвите върху нея, която е изтекла към датата на образуване на заповедното
производство в Районен съд Карнобат. Заявява, че не е била уведомена за
извършената цесия.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.12.2021г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало заявление в РС-
3
Карнобат, с вх. № 3563/01.12.2021г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължения срещу длъжника В. Х. К., в качеството на земеделски
производител за сумите от 3000,00лева –главница по договор за банков
кредит – продукт Бизнес Кредит №BL20364 от 16.07.2008г., частично от
общо дължима главница 8789,71 лева, сключен между Юробанк България АД
и длъжника, ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 998,19 лева за периода от 21.08.2015г.
до 16.07.2018г., лихва за забава в размер на 796,67 лева за периода от
01.01.2019г. до 30.11.2021г. По заявлението е било образувано ч.гр.дело №
1412/2021г. Искането е уважено и срещу В. Х. К., в качеството на земеделски
производител била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Присъдени са разноски в полза на заявителя в размер на 95,90
лева.
В законния едномесечен срок длъжникът/настоящ ответник е подал
възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по издадената
заповед за изпълнение, което обосновава правният интерес на ищеца от
предявяване на иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
От представения договор за банков кредит продукт „БИСНЕС
КРЕДИТ“ №BL20364, неоспорен от ответника се установява, че на
16.07.2008г. между Юробанк И Еф Джи България АД, в договора посочено за
краткост БАНКАТА, което се явява кредитор по договора, и В. Х. К. –
земеделски производител, регистриран в Областна дирекция „Земеделие и
гори“ гр.*, със седалище и адрес на управление *****, за краткост
кредитополучател, е сключен договор, с който БАНКАТА е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 9500 лева със задължението на
кредитополучателя да върне заема заедно с дължимите лихви в срок от 120
месеца, считано от откриването на заемна сметка, посочена в чл.3, ал.2 от
договора и съгласно условията на договора. В раздел „специални условия по
кредита“ в чл.8а е предвидено, че В. К. преди отпускането на кредита следва
да уведоми писмено Прокредитбанк АД за предстоящото предсрочно
погасяване на текущия земеделски кредит № 030-4294480/11.03.2008г. да
представи в банката копие от писмото с входящ номер и удостоверение за
размер на дълга. В чл. 8б е предвидено че с първото усвояване на средствата
по кредита ще бъде погасен текущия земеделски кредит № 030-
4
4294480/11.03.2008г. на В. К. в Прокредитбанк АД.
В чл. 3, ал.1 от договора е предвидено, че вноските по кредита заедно
с лихвите се погасяват до 21 число на месеца, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Предвидено, че промени в погасителния план се
правят само при взаимно съгласие на страните или едностранно от банката
при промяна на определения в чл.4 БЛПМФ. Дължимата от
кредитополучателя годишна лихва включва сбора от действащия базов
лихвен процент – малки фирми(БЛПМФ) за лева обявен от банката, който не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните и договорна лихвена надбавка в размер на 2,75 пункта. Към
договора за кредит е представен погасителен план за падежа на вноските по
договора с посочване размер на главницата и лихвата. Не се спори, че срокът
за погасяване на кредита е 16.07.2018г. като първата погасителна вноска е
била на 21.08.2008г., съгласно представения договор и погасителен план.
С договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020г./цесия/
„Юробанк България" АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД по настоящем
правоприемник на „Алфа Банк" АД) задълженията на ответника са
прехвърлени на „КОЛЕКТ БГ" АД, с преходно търговско наименование
„СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД, което от своя страна, с договор за цесия на
11.12.2020г. прехвърля задълженията на ответника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
За да породи действие цесията по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на кредитора му за прехвърляне на
вземането, както предвиждат чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, в който смисъл е
трайната и непротиворечива съдебна практика (ТР № 142-7/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на
ВК; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На
общо основание цедентът може да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (в същия смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на II Т.О. на ВКС; Решение №
96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС).
Като доказателство, че ответникът е уведомен за цесията по делото са
5
представени пълномощни от „Юробанк България" АД за упълномощаване на
„Колект БГ" АД (с предходно търговско наименование „Свети Георги
Груп" ЕАД) да уведоми длъжниците за извършената цесия. От своя страна
„Колект БГ" АД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да го представлява
по отношение на вземанията предмет на договора за прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
11.12.2020г., индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия и
да уведомят на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения
договор за цесия, включително и длъжникът В. К..
До В. К., в качеството на зем.производител, е изпратено писмо изх. №
6996/18.11.2021г. от адв.Ж.Денев, надлежно упълномощен от Райна Миткова
–управител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което длъжникът се уведомява за
смяната на кредитора и е отправена покана с изх. № 6997/18.11.2021г. да
изпълни изцяло задължението си. Двата документа са изпратени с писмо с
обратна разписка върнато като непотърсено от ответника, поради това следва
да се приеме, че ответникът не е бил уведомен за цесията преди предявяване
на иска. Исковата молба и приложенията към нея, обаче, съдържат всички
съществени елементи на договорите за цесия и получени от ответника,
съставляват уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Този факт, настъпил в хода на
процеса, има значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и съставляващо исковата молба на цесионера -
пълномощник на втория цедент и следва да бъде съобразено при решаването
на делото (арг. от чл.235, ал.3 ГПК).
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен договор, но
наред с останалите оспорвания – погасителна давност, потребителска защита,
с отговора на исковата молба прави искане, поддържано и в съдебно
заседание, съдът, на основание чл.183 от ГПК, да изключи от доказателствата
по делото представените в заверени преписи писмени доказателства –
договори за прехвърляне на вземания, пълномощни за уведомяване на
длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД и др., в случай, че ищецът не ги представи в
оригинал. Въпреки невъзможността на ищеца да представи доказателствата в
оригинал, съдът не уважи искането на ответника и не ги изключи
доказателствата по делото. Представените доказателствата не са оспорени с
отговора на исковата молба и тяхното изключване, без конкретното им
оспорване съдът приема искането за неоснователно.
6
От назначената по делото ССчЕ се установява, че съгласно договора
отпуснатият кредит на ответника е бил в размер на 9500 лева. Дължимата
годишна лихва за предоставения кредит включва сбор от действащия базов
лихвен процент малки фирми и договорна лихвена надбавка в размер на
2,75%. Към момента на подписване на договора БЛПМФ е бил 11% и размера
на годишната лихва е 13,85%. Общата сума по кредита е в размер на 17654,21
лева в т.ч. главница 9500лева и лихва 8154,21 лева. Вещото лице е
установило, че кредитът е усвоен на 17.07.2008г. в размер на 9500 лева и по
същия са извършени 20 погасителни вноски. Последната погасителна вноски
е направена на 20.03.2010г. Общият размер на погасителните вноски е 3227,44
лева, с които са погасени 710,29 лева –главница и 2157,15 лева –лихва.
Размерът на неиздължената сума за главницата по кредита е 8789,74
лева, а общата сума за лихви, съгласно погасителния план е 5637,06 лева.
Размерът на законната лихва върху сумата от 3000,00 лева частично
претендирана от главницата 8789,71 лева за периода от 01.01.2019г. до
01.12.2021г. е 888,32 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени положителни установитени
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл.
430 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете ищецът носи доказателствената тежест
да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение,
усвояването на кредита от ответника, наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита и забавата на
кредитополучателя, като установи вземанията си по размер, както и
настъпването на падежа.
Страните не спорят, че между "Юробанк И Еф Джи България" АД и
ответника е бил сключен договор за банков кредит банков кредит -продукт
„Бизнес Кредит" № BL20364, по който банката е била кредитор а ответникът е
бил кредитополучател.
Договорът е сключен от ответника В. К. в качеството й на земеделски
производител и обстоятелството, че същата вече не е земеделски
производител не променя отношенията на страните по процесния договор.
7
Нищожността на всеки договор се преценя към момента на неговото
сключване. Ищецът не претендира договорна лихва и възраженията на
ответницата за нищожност на клаузите на чл. 3, ал.1 изр.последно, чл. 4, ал.1
и ал.3 от договора на основание чл.26, ал.1 изр.3 от ЗЗД са неоснователни. Но
дори и при нищожност на сочените клаузи от договора, това не влече
нищожност на договора изцяло. Единствено за прецизност и изчерпателност
на изложението следва да бъде посочено, че процесният договор за кредит се
регулира от разпоредбите на Раздел ІІІ от Глава двадесет и осма на ТЗ, ЗКИ и
ЗЗД. Същият не попада под режима на Закона за потребителския кредит, в
чиято Глава Шеста се третират специални предпоставки за недействителност,
тъй като договора финансира дейността на ответника в качеството му на
земеделски производител. Като "земеделски производител" § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ посочва физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. Визираната стопанска дейност на кредитополучателя изключва
качеството му "потребител" по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит и на чл. 2 б. «Б» от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година/ „потребител“ означава всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност/ и на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите, които въвеждат единен критерий за
определяне на субектите, чиито правоотношения тези нормативни актове
регулират, а именно същите да договарят извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем и напълно
неоснователни и неподкрепени с доказателства са твърденията на ответника
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, регламентирана в чл.24 от
договора. Уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на
задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноски с
настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката да направи
кредита предсрочно изискуем. В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е прието, че вземането,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
8
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, но след като банката упражни правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и обяви на длъжника предсрочната
изискуемост. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако
към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя. Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи
и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
След като кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем,
началната дата на изискуемостта на вземането за цялото вземане главница,
разсрочено като задължение, е крайният срок на договора за кредит, а именно
-16.07.2018 г. Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването
на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане
на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на
части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от
страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като
9
периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата
сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост(вж ТР от 21.01.2022 г.
по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС). Заявлението на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
е подадено по пощата на 30.11.2021г. – преди изтичане на петгодишния срок
от крайния срок на договора и задължението не е погасено по давност.
Неиздължената сума за главницата по кредита е 8789,74 лева, от
която ищецът претендира частично сумата от 3000 лева. Законната лихва
върху частично претендираната главница от 3000,00 лева за периода от
01.01.2019г. до 01.12.2021г. е 888,32 лева, от която ищецът претендира сумата
от 796,67 лева.
По делото се установи съществуването на непогасени задължения на
ответника по банков кредит -продукт „Бизнес Кредит" № BL20364 от
16.07.2008г., сключен с „Юробанк България И Еф Джи" АД, в размер 8789,74
лева - главница, от която ищецът претендира частично сумата от 3000 лева и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.01.2019г. до
01.12.2021г. в размер на 796,67 лева, ведно със законната лихва от
30.11.2021г. до окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение № 604/02.12.2021г. по ч.гр.дело № 1412/2021г. на
КбРС и исковите претенции следва да бъдат уважени.
По разноските:
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на
293,07 лева, от които държавна такса в размер на 74,10 лева-първоначално
внесена и 18,97 лева –допълнителна държавна такса, 200 лева -
възнаграждение на вещо лице по допуснатата ССчЕ, които предвид изхода на
спора следва да се възложат в тежест на ответника. Съобразно уважената
претенция по установителното производство, в което ищецът не е
претендирал сумата от 998,19 лева - договорна лихва, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 75,94
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че В. Х. К.
ЕГН ********** (в качеството й на земеделски производител), с адрес: *****
ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина ул. Рачо Петков Казанджията
№ 4-6 ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 3000 лева
- главница, частично от общо дължимата главница 8789,71лева и 796,67 лева -
лихва за забава върху главницата от 3000 лева за периода от 01.01.2019г. до
01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2021г. до
окончателното плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 604/02.12.2021г. по ч.гр.дело № 1412/2021г. на КбРС.
ОСЪЖДА В. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к.Малинова долина ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6
ЕИК ********* направените разноски в настоящото производство в размер
на 293,07 лева и в заповедното производство в размер на 75,94 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
11