Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
град
Пловдив, 21.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №2770 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е по реда на
чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51,
ал.1 ЗУЕС.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба, подадена от С.М.Т., ЕГН **********,***, против решение
№260574/25.09.2020 г., постановено по гражданско дело №12648/2019 г. на Районен
съд Пловдив, ХVII граждански състав, с което е признато за установено, че Т. дължи в полза на Етажна собственост
с административен адрес ***, с управител П.В., сумите, за които е била издадена
заповед №5683/21.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по частно
гражданско дело №10167/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І граждански
състав, както следва: 193.90 лева, която представлява дължими незаплатени
месечни вноски за поддръжка на общите части на жилищна сграда с административен
адрес: *** за ап.98 за периода месец януари до декември 2017 г. включително, от
месец януари до декември 2018 г. включително и от месец януари до месец май
2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата. Т. е осъдена да заплати на Етажна
собственост с административен адрес *** с управител П.В. сумата от 560 лева
разноски за първата инстанция и заповедното производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че в касата
на ЕС има налични средства, собственост на жалбоподателката, с които може да се
компенсира сумата, която се претендира да заплати. Иска се отмяна на съдебния
акт и постановяване на ново решение, с което искът на въззиваемата страна да
бъде отхвърлен. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на РС Пловдив да
се потвърди.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално
– правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
С
оглед наведените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция, като
съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК във вр. чл.51,
ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
Ищецът Етажна собственост с
административен адрес ***, с управител П.В., в исковата молба твърди, че със
заповед №5683/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по частно гражданско дело №10167/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, І граждански състав, съдът е разпоредил ответникът да заплати на
ищцовата страна сумата от 193.90 лева, която представлява дължими незаплатени
месечни вноски за поддръжка на общите части на жилищна сграда с административен
адрес: ***, за ап.98, за периода месец януари до декември 2017 г. включително,
от месец януари до декември 2018 г. включително и от месец януари до месец май
2019 г. С решение на ОС на ЕС от 01.12.2016 г. – т. 7 - е установен ред и начин
за събиране на месечни вноски за поддържане на общите части на сградата и
заплащане на консумативни разноски, както и са определени срокове за плащане. С
решение по гражданско дело №241/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ
граждански състав, решенията на ОС от проведеното събрание на 01.12.2016 г. са отменени на процесуално основание. До
влизане в сила на съдебния акт през месец март 2018 г. всички решения на ОС са
изпълнявани, както са взети, до 20.03.2018 г. На проведено ново ОС на ЕС са
одобрени действията на Управителния съвет за събиране на месечни вноски по чл.
51 от ЗУЕС за времето от 01.01.2017 г. до 20.03.2018 г. и било взето ново
решение за събиране на месечни вноски в същия смисъл - за ред, начин и срокове,
като със същия протокол на ОС от 20.03.2018 г., т. ІІІ- 4, било взето решение
за реда и начина на събиране на закъснели месечни вноски, включително и по
съдебен ред, като функцията е възложена на УС. В изпълнение на това решение
ответникът е надлежно поканен да се издължи. Решенията на ОС на ЕС от
20.03.2018 г. са влезли в сила след съдебно оспорване и постановено
отхвърлително съдебно решение по гр.д. № 6953/2018 г. на РС – Пловдив. До
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на определените му месечни вноски за периода м.
януари – месец декември 2017 година включително, месец януари - месец декември 2018
година включително и месец януари - месец май 2019 година включително, като дължи
сумата от общо 193.90 лв. Моли съда да признае за установени задълженията на
ответника съгласно издадената заповед по чл. 410 ГПК. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор с вх. № 61664/27.09.2019 г. от ответника С.Т., като се оспорва иска
както по основание, така и по размер. Оспорват се дължимостта на сумите, твърденията
на ищеца в исковата молба, че извършените разходи и реализираните приходи са в
размер, определящ изчисление на дължимите вноски от всеки от собствениците, в
частност от ответника; начина на
формиране на сумите и съответно крайния сбор на сумата, представляваща размер
на дължими вноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:
Със заповед №5683/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 10167/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, І
граждански състав, съдът е разпоредил ответника да заплати на ищцовата страна
сумата от 193.90 лева, която представлява дължими незаплатени месечни вноски за
поддръжка на общите части на жилищна сграда с административен адрес *** - за
ап.98, за периода месец януари до декември 2017 г., месец януари до декември
2018 г. и месец януари до месец май 2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК – 19.06.2019 г. - до окончателното изплащане на сумата. С възражение по
чл. 414 ГПК ответникът е оспорил основанието и размера на вземането, като в
срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск, който се явява
допустим.
И според настоящия състав е налице
идентичност между страните и предмета на предявения от ищеца установителен иск
и вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №10167/2019 г. на ПдРС. По същото е постъпило
възражение от длъжника след получаване на заповедта за изпълнение по реда на
чл.414 ГПК. От съда са дадени указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК,
което е и направено. Искът е предявен в дадения едномесечен срок, от страна,
имаща правен интерес, като е процесуално допустим.
Ответникът не
оспорва, че е собственик на жилище – апартамент в процесната жилищна сграда,
респективно - че има качеството на етажен собственик.
С решение на
ОС на ЕС с административен адрес *** от
20.03.2018 г. по т. II – 2 са одобрени действията и разходите на УС по
прилагане и изпълнение на чл. 51 ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018
г. Вноските за апартамента на ответницата, които дължи за поддръжка на общите
части на сградата и заплащането на консумативите за цялата 2017 г. са доказани
по основание и размер предвид влязлото в сила решение на ОС и с оглед
обстоятелството, че решението не е отменено в тази му част при извършването на
съдебния контрол по гр.д. №6953/2018 г. по описа на РС – Пловдив.
Със същия
протокол на ОС от 20.03.2018 г., т.ІІІ- 4 било взето решение за реда и начина
на събиране на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, като
функцията е възложена на УС. Начинът на формиране на месечните вноски е уреден
при спазване изискванията на чл. 51 ЗУЕС.
Видно от
заключението на вещото лице К., за процесния исков период е налице от
счетоводна страна точно спазване на методическите изисквания на чл. 51 ЗУЕС от
страна на ОС на ЕС, касателно дължимите суми от апартамента, собственост на
ответницата. Същите възлизат на общо 193.90 лева за периода от януари 2017 г.
до май 2019 г. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице като
правилно и обосновано.
Според заключението
на вещото лице М., УС на етажната собственост води две касови книги – за
консумативи ежемесечно се изчислява колко следва да заплати всеки апартамент
според броя обитатели. Сумите, постъпили от обитателите, са отразени в тетрадки
за всеки апартамент и при постъпили вноски вносителят се подписва каква сума е
платил. Общо събраните суми са отразени в Касова книга като приходи. Всички
извършени плащания от страна на УС се установяват с фактури, с РКО или с касова
бележка. В книгата е отразено прихода и разходи по месеци. Получените наеми
месечно се завеждат във втора касова книга, в друга сметка и при извършване на
ремонти за осветителни инсталации, счупени стъкла, брави на врати, на прозорци
и др. не се събират пари допълнително от обитателите. За всички извършени
разходи по ремонта са изготвени протоколи с опис какво е извършено и подписи на
членовете на УС и на получил сумата. Вещото лице е категорично, че получените
наеми не се разпределят между живущите, а се използват за поддръжка на общите
части, като не се събират допълнителни такси при аварии и ремонти. И това вещо
лице констатира, че сумата от 193.90 лева е правилно начислена.
Така установените от първоинстанционния
съд факти напълно се споделят от настоящата инстанция. Във въззивната жалба се
твърди, че спорът е за правото на добиви от общите части и правото на
разпореждане с тях като нейна лична собственост, като тези добиви „да послужат
за нуждите на ЕС при определени условия за законово доказване на разходи и
приходи“. Предметът на делото обаче се определя от ищеца, а не – от ответника.
С исковата молба ищецът е този, който определя какъв иск предявява, за да
защити правата си, той, въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства, посочва вида на търсената защита, както и формулира предмета на
доказване по делото. Доводите на жалбоподателката могат да бъдат предмет на
друго производство, но нямат отношение към настоящето по следните съображения:
Според
изложеното в решение №313/07.04.2020 г. по гр.д. №1332/2019 г. на ВКС, IV г.о.,
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар.
консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между
етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на
сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели)
в етажната собственост.
Кои разходите са такива за управление и
поддържане на общите части е посочено в §1, т. 11 ДР ЗУЕС и
те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението
и поддържането на общите части на сградата - т.нар. „консумативни разноски“,
разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане
на общите части. Изобщо дейността по “Поддържане на общите части” е определена
в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние /§13 ДР
ЗУЕС/.
Нормата на чл.51 ЗУЕС не предпоставя възможност за
тълкуване, тя е ясна и императивна.
Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, в която разпоредба е
посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне
размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и
поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона - поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят.
В същото решение
е отбелязано и, че след
влизането в сила, решенията на Общото събрание на ЕС са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Законът за
управление на етажната собственост урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, гласуване и
предметна компетентност. Контролът за законосъобразност на тези решения е
съдебен. Две са хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната
собственост преустановява
действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на
процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми.
Втората е приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на
което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до решенията,
приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на
паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата. Когато
в производство по чл.40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като
неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не може да прилага занапред
това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да
съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо
събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с
разпоредбите на специалния закон.
В настоящия случай е налице решение на
ОС на ЕС, прието на 20.03.2018 г. (протокол на л.31 и сл. от
първоинстанционното дело), с което се разделя дейността и разходите на УС по
обслужване на общите части на ЕС както следва: дейности по ремонт на общите
части на сградата съгласно чл.48, 49 и 50 ЗУЕС, като средствата, събрани от
наемите на всички общи помещения да се използват само за ремонти на общите
части; дейности по управление и поддръжка на общите части (консумативни
разходи) съгласно чл.51 ЗУЕС, които да се плащат до 14-то число на текущия месец
всеки четвъртък от 17 до 18.30 часа в портиерната, като ежемесечно се публикува
информация от технически и финансов характер на портиерната за изтеклия месец
по чл.51 ЗУЕС – отчет за направените разходи, брой на живеещи хора и домашни
любимци за ЕС, публикуване на списък на собствениците на апартаменти, неплатили
или отказали плащане на вноските. Приет е и начина на определяне на вноските –
въз основа на направените разходи за предходния месец. Решенията на ОС на ЕС са
оспорени пред съда, като с решение №3677/01.11.2018 г. по гр.д. №6953/2018 г.,
влязло в сила на 21.03.2019 г. исковете относно тези решения са отхвърлени.
Решенията са влезли в сила и са задължителни за страните по делото.
Въз основа на заключенията на двете
експертизи се установява размерът на сумата, която не е заплатена от
жалбоподателката. Впрочем, същата не оспорва, че не е платила сумите.
Възраженията, които прави, са свързани с начина на разпределение на сумите от
наеми на общи помещения. Това ползване на средствата е предмет на друго решение
и не е предмет на настоящето производство.
От експертите по двете допуснати
експертизи е направен анализ въз основа на представените им доказателства какви
разходи са направени, каква е била месечната вноска за отделните месеци от
процесния период, като е установен и общия размер на сумата, която съвпада с
исковата. У настоящия състав не съществува каквото и да е съмнение в
обективността и безпристрастността на експертите. Същите са работили
добросъвестно, извършили са проверка на документите. От изложеното от в.л. К. в
съдебно заседание на 19.05.2020 г. се установява, че се е запознал с пълния
обем документация, елемент по елемент, тъй като в противен случай не би могъл
да изготви заключението си. Сходно е и изложеното от в.л. М.. Същата е категорична,
че жалбоподателката нищо не е плащала. Настоящият състав също счита, че вещите
лица са изготвили заключенията си обосновано, безпристрастно, като правилно са
кредитирани от първоинстанционния съд.
Съдът не е приел
възражението на жалбоподателката, че средствата, получени от наеми, са нейна
лична неприкосновена частна собственост. Същите според настоящия състав са
ирелевантни за настоящето производство. Налице са взети решения на ОС на ЕС,
които са задължителни (по изложените в цитираната съдебна практика съображения) за
жалбоподателката. Същите посочват начина, по който става разходването на
средствата от наеми. Посочено е как са формирани вноските, установен е общия
размер – 193.90 лв. за исковия период, както и, че жалбоподателката не е заплатила
сумата, т.е. тя я дължи. Искът правилно е уважен. Жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не
следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а само на
въззиваемата страна в съответствие с приложения списък на разноските. Възнаграждението
на пълномощника на страната следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - изчислено на
база на обжалвания интерес – за представителство по един иск, а именно 300 лв.
Ето защо на въззиваемата страна се присъжда сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, за което в приложената фактура е
отбелязано, че е платено в брой.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №260574/25.09.2020 г., постановено по гражданско дело №12642/2019
г. по описа на РС - Пловдив, ХVII граждански състав.
ОСЪЖДА С.М.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на Етажна собственост с административен адрес ***, направените във
въззивното производство разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: