№ 16164
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110148382 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Т. С. И. е предявил срещу С. П. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска
да бъде признат за собственик въз основа на дарение на апартамент №..., находящ се в град
София, ж.к. „З..“, блок ..., вход „А“, ет.4, ап. ..., с площ от 47,70 кв.м., състоящ се от стая, хол,
кухня, антре и баня-тоалетна, при граници: изток-зелена площ, запад-улица, север-държавен
апартамент №..., юг-държавен апартамент №..., отгоре-тавани, отдолу-апартамент №.., сем.
В.., заедно с избено помещение с площ от 4,73 кв.м. при граници: изток-коридор, запад-
зелена площ, север-държавно мазе, юг - шахта, заедно с таванско помещение с площ от 7,76
кв.м., при граници: изток- коридор, запад-зелена площ, север-държавен таван и юг-сушилня,
заедно с 338 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото,
както и за осъждането на ответника да предаде владението върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил положителен установителен насрещен
иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, с който се иска да бъде признат за собственик на
апартамент №..., находящ се в гр. София, ул. „С..а”, в ж.к. З.., блок ..., вх. А, ет. 4, с
идентификатор .., въз основа на непрекъснато давностно владение.
Ищецът Т. С. И. твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на дарение, но
ответникът ползвал имота без основание като отказвал да заплаща консумативи за имота.
Твърди, че многократно го е канил да предаде владението, но той отказвал да го стори. С
оглед на това моли за уважаването на иска.
Ищецът по насрещния иск С. П. М. твърди, че е собственик на процесния имот въз
основа на давностно владение. Посочва, че живеел в имота от 1989-1990 г., когато бил на
девет години. След смъртта на майка си през 1990 г. продължил да живее в апартамента с
баба си и дядо си - Т В З и Т С З. Твърди, че след като през зимата (октомври-ноември) на
2008 година заживял на семейни начала с Н Д А М с която имал 15 годишна дъщеря (родена
2009 г.), той станал глава на семейството и у него се породило намерението да свои
апартамента. Твърди, че извършил множество ремонти дейности по апартамента - променил
локацията на кухнята, извършил ремонт на банята, изградил наново електроинсталация,
подменил настилката и мебелите на апартамента, монтирал климатиците, сменил
интериорните и входните врати, както и многократно извършил боядисване на апартамента.
Посочва, че ищецът не е влизал в апартамента повече от 17 години, като е загубил интерес
1
от упражняването на правото си на собственост. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на насрещния иск и отхвърлянето на главния иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от страна на ищеца по
главния иск, с който го оспорва. Посочва, че ответникът ползва имота без правно основание.
Твърди, че многократно е пускал жалби до Общината и Прокуратурата за възстановяване на
владението. Оспорва ответникът да е владял за себе си имота и да го е манифестирал спрямо
него. Твърди, че между страните многократно е имало спорове относно предаването на
владението на имота.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС ищецът следва да
докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, а именно
въз основа на дарение, както и че ответникът владее процесния имот изцяло. Ответникът
следва да докаже, че владее имота на годно правно основание.
По предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК ответникът следва
да докаже, че е владял имота повече от 10 години, като това владение е било явно, спокойно,
непрекъснато. Ответникът по насрещния иск следва да докаже наведените възражения, че
владението е било прекъснато.
От фактическа страна
На 29.10.1993 г. М. Т. А. и К Б А са дарили на ищеца Т. С. И. процесния апартамент
№..., находящ се в гр. София, ул. „С..а” 2, блок ..., вх. А, ет. 4, с площ от 47, 70 кв.м., заедно с
мазе с площ от 4, 73 кв.м. и таван с площ от 7, 76 кв.м., ведно с 3, 38 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като е запазено и по-рано
учреденото право на ползване върху имота на Т В З и Т С З, като ползвателите са починали
съответно през 2017 г. и през 1994 г.
Приети са протокол от общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се
намира процесният апартамент, от 01.09.2021 г., договор за ремонт от 25.11.2021 г. и приемо-
предавателен протокол от 04.12.2021 г.
Прието е постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 03.07.2018
г. по пр. № ..2018 г., образувана по сигнал от М. А. и ищеца Т. И. с твърдения за извършени
самоуправни действия от ответника С. М..
Прието е постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 31.07.2019
г. по пр. № ../2019 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № ../2019 г. Преписката е била
образувана по заявление от М. А. с изложени твърдения за оказан психически тормоз по
телефона от трето за спора лице , което настоявало тя и синът й (ищеца) да му продадат
идеалните си части от процесния апартамент. С постановлението е било отказано
образуването на досъдебно производство.
С решение от 14.11.2024 г. по гр.д. № 10818/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, са
били отхвърлени предявените от „Т..“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
срещу М. А. и Т Г Да за претендирани суми за топлинна енергия и дялово разпределение в
процесния апартамент.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б К А, брат на
ищеца и братовчед на ответника, Н Д А М, съпруга на ответника, и Л С П.
От показанията на свидетеля Б А се установи, че към датата на провеждане на
откритото съдебно заседание – 02.07.2025 г. в процесния апартамент живее ответникът, като
ищецът и неговата майка многократно са говорили с ответника, че трябва да напусне имота,
тъй като той е собственост на ищеца. Ответникът бил извършил ремонти в апартамента без
разрешението на ищеца, отказвал да напусне и искал да придобие имота по давност.
Свидетелят е влизал в имота многократно заедно с ищеца, но не помни точни дати и години.
2
Свидетелката А М живее в апартамента от 2008 г. Тогава била бременна в пети месец и
ответникът я поканил да живее при него в процесния имот. Тогава в жилището живеела и
бабата на ответника, била над седемдесетгодишна. От показанията на тази свидетелка стана
ясно, че ответникът й е споделял, че апартаментът „се води на някой друг“, но твърдял, че
„дефакто“ бил негов по давност. След нанасянето й в жилището бил извършен ремонт, като
свидетелката и ответникът заплатили стойността на ремонтните дейности. Двамата
заплащали и битовите сметки за апартамента. Свидетелката не знаела за съществуването на
ищеца, докато не започнал да се обажда по телефона на мъжа й (ответника) и да си иска
апартамента, това се случило преди около 4-5 години. Самата тя не е присъствала на
разговори между ищеца и ответника, дори по телефона.
От показанията на свидетеля Л П се установява, че той живее в съседство на процесния
апартамент, в съседния вход на блока. Познава ответника от около 35 години, като през това
време ответникът винаги е живял в този апартамент. През годините ответникът му е
споделял, че апартаментът „се води на друг човек“, но той си го счита за негов.
Апартаментът бил във вида, в който е бил построен блокът. Когато ответникът разбрал, че
ще става баща, извършил основен ремонт.
От правна страна
От приетия нотариален акт се установява, че ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния апартамент чрез дарение от М. А. и К А. Между страните не
се спори, а и от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че към
настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху имота.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е упражнявал владение или само
държане върху имота в периода от 2008 г. до настоящия момент и съответно, дали е
придобил правото на собственост върху него по давност.
На първо място, по делото не се твърди, нито се установява изобщо наличието на
годно правно основание в полза на ответника, което да го прави владелец. Той е останал да
живее в имота като продължение на някакво негласно установено фактическо положение, а
именно че е живял в него с баба си и дядо си преди тяхната смърт. След смъртта им е
продължил да живее в имота, но при липсата на годно основание за това, съдът приема, че
той е единствено държател, но не и владелец. Държателите не могат да придобият право на
собственост върху недвижими имоти по давност, без значение от това през какъв период от
време ги обитават. Законът свързва този придобивен способ единствено с упражняването на
владение, не и на държане. Ето защо, периодът от време, в който ответникът и съпругата му
са обитавали жилището, е без правно значение за придобиването или изгубването правото на
собственост върху него.
В тази връзка съдът взе предвид и заявеното от двамата водени от ответника
свидетели, че той през годините им е споделял, че имотът „се води на друго лице“, т.е. че
собственикът на имота е друго лице. При това положение, за да превърне държането във
владение, са били необходими действия, които да манифестират външно и еднозначно пред
ищеца (собственик) промяната в намеренията на ответника, а именно че той е започнал да
свои вещта. Такива действия също не се установиха по делото, тъй като предвид
обстоятелството, че ответникът е живял в имота с баба си и дядо си и преди 2008 г., то
фактическото положение не се е променило и след това. Няма данни за явно и ясно
обективиране на воля от негова страна пред ищеца, че от някакъв конкретен момент през
2008 г. нататък вече ще счита имота за свой. Извършването на ремонтни дейности от страна
на ответника не може да се тълкува еднозначно като промяна в намерението му и своене на
вещта, защото по делото останаха неизяснени обстоятелствата кога ищецът е научил за
ремонта и дали в тази връзка ответникът ясно е изявил воля, че ремонтира апартамента като
свой. Ирелевантни са и обстоятелствата дали ищецът е посещавал имота си, защото
собственикът не е длъжен непрекъснато или през определени интервали от време да ходи на
място, при положение, че няма ясно манифестирани действия от трето лице за завземане на
имота, като следва да се подчертае изрично, че правото на собственост върху недвижим
имот не може да се „изгуби“ поради неупражняването му под някаква форма. То се изгубва
3
единствено ако бъде придобито от друго лице чрез някой от предвидените в закона способи,
а както беше посочено по-горе, съдът приема, че в разглеждания случай ответникът изобщо
не е установил владение върху имота, а е единствено негов държател.
В тази връзка следва да се акцентира и върху обстоятелството, че единствено явното
владение е от естество да доведе до придобиване право на собственост. Скритото владение
съобразно константната съдебна практика не може да доведе до придобиване право на
собственост по давност - в този смисъл са определение № 3269 от 23.06.2025 г. на ВКС по
к. гр. д. № 4026/2024 г., решение № 124 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 3569/2017 г., II г. о. и
решение № 50068/26.10.2023 г. по гр. д. № 3238/2022 г. на ВКС, II г. о., даващи тълкуване,
че владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на
владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за
упражняваната фактическа власт и обратно, владението е скрито когато се упражнява по
таен начин, който не разкрива упражняваната фактическа власт и намерението на владелеца
да държи вещта като своя, както и че владението се квалифицира като явно когато се
осъществява чрез действия, които могат да станат доС.ие на трети лица, включително
собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да
защитят правата си с предвидените в закона способи – предявяване на иск за собственост от
собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Изложеното
следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити.
Следователно, за да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението
следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не
само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят
кое е конкретното лице, което владее имота. От събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че след 2008 г. ответникът е установил владение върху апартамента, при
положение че фактическото положение и преди 2008 г., и след това е било еднакво, и за
ищеца, собственик на имота, не е настъпила промяна, от която той да разбере по ясен и
категоричен начин, че ответникът е започнал да свои вещта, след като и преди това е живял
в апартамента в качеството си на държател.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС
е доказан и следва да бъде уважен, а предявеният насрещен положителен установителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК остана недоказан и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат направените и претендирани по делото разноски в размер на общо 2314, 10 лв., от
които 314, 10 лв. държавна такса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, жк „Л..“, бл. .. вх. Б, ет. 8, ап.., срещу С. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк „З..“, БЛ..., вх. А, ет. 4, АП..., иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът Т. С.
И., ЕГН **********, е собственик въз основа на дарение на апартамент №..., с
идентификатор .., находящ се в град София, ж.к. „З..“, блок ..., вход „А“, ет.4, ап. ..., с площ
от 47,70 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, антре и баня-тоалетна, при граници: изток-
зелена площ, запад-улица, север-държавен апартамент №..., юг-държавен апартамент №...,
отгоре-тавани, отдолу-апартамент №.., сем. В.., заедно с избено помещение с площ от 4,73
кв.м. при граници: изток-коридор, запад-зелена площ, север-държавно мазе, юг - шахта,
заедно с таванско помещение с площ от 7,76 кв.м., при граници: изток- коридор, запад-зелена
площ, север-държавен таван и юг-сушилня, заедно с 338 % идеални части от общите части
на сградата и право на строеж върху мястото.
4
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З..“, БЛ..., вх. А, ет. 4,
АП..., да предаде на Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .. вх. Б, ет. 8,
ап.., на основание чл. 108 ЗС следния недвижим имот: апартамент №..., с идентификатор ..,
находящ се в град София, ж.к. „З..“, блок ..., вход „А“, ет.4, ап. ..., с площ от 47,70 кв.м.,
състоящ се от стая, хол, кухня, антре и баня-тоалетна, при граници: изток-зелена площ,
запад-улица, север-държавен апартамент №..., юг-държавен апартамент №..., отгоре-тавани,
отдолу-апартамент №.., сем. В.., заедно с избено помещение с площ от 4,73 кв.м. при
граници: изток-коридор, запад-зелена площ, север-държавно мазе, юг - шахта, заедно с
таванско помещение с площ от 7,76 кв.м., при граници: изток- коридор, запад-зелена площ,
север-държавен таван и юг-сушилня, заедно с 338 % идеални части от общите части на
сградата и право на строеж върху мястото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З..“,
БЛ..., вх. А, ет. 4, АП..., срещу Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. ..
вх. Б, ет. 8, ап.., насрещен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се иска С.
П. М., ЕГН **********, да бъде признат за собственик на апартамент №..., находящ се в гр.
София, ул. „С..а”, в ж.к. З.., блок ..., вх. А, ет. 4, с идентификатор .., въз основа на
непрекъснато давностно владение.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З..“, БЛ..., вх. А, ет. 4,
АП..., да заплати на Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .. вх. Б, ет. 8,
ап.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2314, 10 лв., представляваща направените по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5