Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр.Свищов, 21.02.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 21.01.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №157 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, който е кумулативно обективно съединен с осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. 92 от ЗЗД и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 205 от ЗЗД.
Ищецът "Т.Б." ЕАД с ЕИК
******** чрез адв.
В.Г. от САК твърди, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед да изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника К.Г.Д. *** е било
образувано ч.гр.д. № 1123/2018г. по описа на СвРС.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 956,36 лв. (деветстотин петдесет и шест лв. и 36 ст.) за незаплатени далекосъобщителни
услуги.
Твърди, че по повод Договор за
мобилни услуги от 11.11.2016г., сключен за мобилен номер *******по програма
Нонстоп 29,99лв., ответникът К.Г.Д. е абонат на дружеството-ищец, доставчик на
мобилни услуги с абонатен номер №******** за уговорения срок на действие на
предпочетената абонаментна програма до 11.11.2018г. Във връзка с мобилен номер *******е
сключен и лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка НТС,
модел Desire 530 Grey на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10,69лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер *******е фактурирано под абонатен номер №********.
Твърди, че за потребените
от абоната-ответник услуги за мобилен номер *******за периода от 11.11.2016 г. до 14.04.2017г. ищецът е издал следните фактури
с абонатен номер №********:
-фактура №**********/15.11.201бг.
за отчетения период на потребление 11.11.2016-14.11.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,08лв. /с ДДС/, от
които 16,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 29,99лв., лизингова
вноска 10,69лв.
Дължимата сума е платима в срок
30.11.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
-Фактура №**********/15.12.2016г.
за отчетения период на потребление 15.11.2016 -14.12.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 147,79лв. /с ДДС/,
от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 29,99лв., лизингова
вноска 10,69лв.; Кратки текстови съобщения 0,16лв., Международни разговори 1,29лв.,
Разговори към „Грижа за клиента” 0,02лв., Роуминг таксуване 575,73лв., като е
направено частично плащане в размер от 475,94лв.
Дължимата сума е платима в срок
30.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
-Фактура №**********/15.01.2017г.
за отчетения период на потребление 15.12.2016-14.01.2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28,70лв. /с ДДС/, от
които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 29,99лв., лизингова
вноска 10,69лв.; Разговори към „Грижа за клиента” 0,02лв.
Дължимата сума е платима в срок
30.01.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
-Фактура №**********/15.02.2017г.
за отчетения период на потребление 15.01.2017-14.02.2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28,68лв. /с ДДС/, от
които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 29,99лв., лизингова
вноска 10,69лв.
Дължимата сума е платима в срок
02.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Твърди, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
236,25лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец
11.2016г. , за месец 12.2016г, за месец 01.2017г. и за месец 02.2017г.
Твърди, че с кредитно известие
№**********/15.03.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -5,14лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова
вноска в размер на 10,69лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на
236,25лв., за предходните четири отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 241,80лв.
Заявява, че поради неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 241,80лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, б.в от ОУ на мобилния оператор, ищецът е
прекратил едностранно индивидуалния договор на К.Г.Д. за ползвания абонамент и
е издал по абонатен номер №******** на дата 15.04.2016г. крайна фактура
№********** с начислена обща сума за плащане в размер на 956,36 лв. Начислената
сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на
241,80лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер *******в размер на
511,45лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 203,11 лв. Датата
на деактивацията е 07.03.2018г.
Заявява, че неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалните
договори за мобилни услуги, сключени между абоната и оператора. Заявява, че
предвид постигнато споразумение с КЗП, дължимата неустойка от абонатите на
дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, т.е.
претендираната неустойка в размер на три стандартни за ползваната програми
Стандарт 29.99лв. (3 х 29.99лв. = 89,97лв.). за мобилен номер *******месечни
абонаментни такси възлиза на стойност 89.97 лв. /осемдесет и девет лева и
97ст./.
Заявява, че неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания е
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/. В резултат на това лизинговите вноски, дължими след месец 03/2017г,
са обявени за предсрочно изискуеми, когато е издадена крайната фактура
№**********/15.04.2016г. За устройство НТС, модел Desire
530 Grey, взето във връзка с мобилен номер ********,
се дължи цената в размер на 203,11 лева (двеста и три лева и 11ст.) след месец март
2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е от м.04/2017г. до м.10/2018г.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството
ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на 241,80 лв. (двеста
четиридесет и един лева и 80ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен №******** за периода от
11.11.2016 г. до 11.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното
плащане на сумата и с което да осъди на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 205 от ЗЗД ответника за сумата в размер на
203,11 лв. (двеста и три лева и 11ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 11.11.2016г. за мобилен номер *******за периода
от м.04.2017г. до м.10.2018г. с абонатен номер №********, както и да осъди
ответника на основание чл. чл.79 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата в размер на 89,97 лв. (осемдесет и девет лева и 97ст.),
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за
мобилен номер *******с абонатен номер №********. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника. Заявява, че
първият иск от предявените три обективно съединени иска е допустим, а
останалите три са недопустими, поради което следва да бъдат прекратени, тъй
като не подлежат на разглеждане в едно и също производство. Счита предявените
искове за неоснователни по основание и размер. Оспорва представените от ищеца
доказателства. Оспорва обстоятелството, че ответника е ползвал мобилни услуги и
на ответника е предоставено мобилното устройство, както и че му е връчен
екземпляр от общите условия на Теленор България за
взаимоотношенията с потребителите. Оспорва подписаните от името на ищеца
документи от лицето Л.Н.относно представителната власт, с която същата е
разполагала. Оспорва верността и съдържанието на представените от ищеца
фактури, както и извлеченията към тях. Оспорва, че ищецът е прекратил
едностранно договора за мобилни услуги. По делото липсвали доказателства, че
той е уведомил ответника за такова едностранно прекратяване. Оспорва и
обстоятелството, че договора за лизинг също е прекратен, тъй като също липсват
доказателства за това. Оспорва обстоятелството, че датата на деактивация на абонамента е 07.03.2017г. и от този момент
ответника е в неизпълнение на договора си. Освен, че липсвали доказателства за
настъпването на този факт, на ответника не бил даван и подходящ срок за
изпълнение. Заявява, че клаузите за мобилни услуги и договорът за лизинг не
били индивидуално уговорени. Оспорва като нищожни клаузите от ОУ на които
ищецът се позовавал – чл.75, чл.19б и чл. 19в, тъй като поставят ответника неравноправно положение и са в противоречие с
чл.26, ал.1, пр.1 и 3 вр. чл.19 от ЗЗД, чл.143, т.2,
пр.1, т.7, т.19 от ЗЗП. По осъдителния иск по чл.79 вр.
92 от ЗЗД оспорва посочената в чл. 11 от договора за мобилни услуги клауза като
нищожна. Същата противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД чл.143, т.5 от ЗЗП,
поради което същата е недължима. Ирелевнтно било
постигнатото със КЗП споразумение. По осъдителния иск с правно основание чл.79 вр. чл.205 от ЗЗД на първо място счита, че след като не са
връчени общите условия по лизинговите договори, то същите не пораждат действие
за ответника. На следващо място разпоредбата на т.12, ал.2 от ОУ е нищожна на
основание чл.143 от ЗЗП, тъй като накърнява добрите нрави. Отново на ответника
не е бил даден подходящ срок да изпълни задължението си, с което е бил поставен
в неравноправно положение. Оспорва размера на иска, тъй като цената на устройството
е над реалната пазарна цена, а и не е отчетена амортизацията на устройството.
Освен това следвало да се претендира връщането на устройството и само ако
същото е погинало и обективно не може да бъде върнато, да се претендира
заплащането му. Прави възражение за нищожност на всички клаузи от договора за
мобилни услуги, договора за лизинг и общите условия, на които се позовава ищеца
на основание чл.143 от ЗЗП и чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Излага съображения по
същество.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения особен представител. Поддържа становище, че не са доказани претендираните вземания и настоява за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На 07.11.2018г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1123/18г. по описа на СвРС. Издадена била заповед № 674/09.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.Г.Д. да заплати на кредитора „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******, сумата от 956,36лв. (деветстотин петдесет и шест лева и 36ст.)-главница; 145,10 лева (сто четиридесет и пет и 10ст.) – мораторна лихва от 01.05.2017г. до 28.10.2018г., както и сумата 25,00 лв. (двадесет и седем лева и 00 ст.) – държавна такса и 184,26 лева (сто осемдесет и четири лева и 26ст. )- адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена
на длъжника на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
законоустановения срок заявителя –ищец предявява настоящия установителен иск по
чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че между „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ****** и
ответника К.Г.Д. с абонатен номер при оператора № ******** бил сключен валидно
действал договор за мобилни услуги от 11.11.2016 г., за мобилен номер ********,
по програма Нонстоп 29,99лв. Видно от т.11 на този договор страните се
уговорили „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива
на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок.” Страните уговорили, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент, съгласно актуална ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора
по отношение на коя да е СИМ карта, посочени в него и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг. С декларация –съгласие от 11.11.2016г. ответникът
декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. Съгласно чл. 26
от Общите условия на мобилния оператор, също приложени по делото, при ползване
па услуги чрез индивидуален договор заплащането па ползваните услуги се
извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по
договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Във връзка с този
мобилен номер, при възползване от преференциални условия на Оператора, бил сключен
и лизингов договор от 11.11.2016г., по силата на
който ищецът предоставил за ползване от ответника на мобилен апарат марка НТС,
модел Desire 530 Grey на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10,69лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Съгласно чл.5 от
договора страните са договорили месечните вноски да се заплащат съгласно
погасителен план. С подписването на договора лизингополучателят декларирал, че
е получил и е запознат с общите условия на договора. Към договора е приложен
погасителен план, в който липсва посочване на падежните дати. Към договора са
представени и Общи условия на договора за лизинг, подписани от ответника.
Въз основа на
посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението за мобилен номер *******било фактурирано под
абонатен № ********.
Представена е от
ищеца фактура №********** от 15.11.2016г. за отчетения период на потребление
11.11.2016-14.11.2016г. и начислена сума за плащане в размер на 31,08лв., с
ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни и еднократни такси – 16,99лв., без ДДС и лизингова вноска
10,69лв. Срокът за плащане на задължението по отчетния период, посочен във
фактурата е 30.11.2016г.
Представена е от ищеца
фактура №********** от 15.12.2016г. за отчетения период на потребление
15.11.2016 -14.12.2016г. и начислена сума за плащане в размер на 147,79лв., с
ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни абонаментни такси - 14,99лв., без
ДДС, лизингова вноска 10,69лв., кратки текстови съобщения 0,16лв., международни
разговори 1,29лв., разговори към „Грижа за клиента” 0,02лв., роуминг таксуване 575,73лв. Видно от същата е, че е
направено частично плащане в размер от 475,94лв. Така заедно с незаплатената
предходна сума от 31,08 лева общо била дължима сумата от 178,87 лева. Срокът за
плащане на задължението по отчетния период, посочен във фактурата е
30.12.2016г.
Представена е от
ищеца фактура №********** от 15.01.2017г. за отчетения период на потребление
15.12.2016-14.01.2017г. и начислена сума за плащане в размер на 28,70лв., с
ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни абонаменти такси- 14,99лв., без
ДДС, лизингова вноска 10,69лв., разговори към „Грижа за клиента” 0,02лв. Така,
заедно с незаплатените предходни суми общо била дължима сумата от 207,57 лева. Срокът
за плащане на задължението по отчетния период, посочен във фактурата е
30.01.2017г.
Представена е от
ищеца фактура №********** от 15.02.2017г. за отчетения период на потребление
15.01.2017-14.02.2017г. и начислена сума за плащане в размер на 28,68лв. Описано
е, че сумата представлява месечни абонаменти - 14,99лв., без ДДС и лизингова вноска 10,69лв. Така, заедно с
незаплатените предходни суми общо била дължима сумата от 236,25 лева. Срокът за
плащане на задължението по отчетния период, посочен във фактурата е
02.03.2017г.
По делото е
представена фактура №**********/15.03.2017г. за извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата в размер на -5,14лв./с ДДС/
за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 10,69лв. и е
отразен незаплатения баланс в размер на 236,25лв., за предходните четири
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
241,80лв.
По делото е
представена и фактура №********** от 15.04.2017г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 956,36лв., представляваща сбор от незаплатената сума от
241,80 лева, вноска лизинг 203,11 лева и начислена неустойка 511,45 лв.
По делото са
представени и Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, актуални от 30.04.2016г.
Видно от материалите по
делото е допусната съдебно графологическа експертиза с оглед откритото производство по
реда на чл. 193 ГПК по повод оспорването от особения представител на ответника на
представените по делото от ищеца: Договор за мобилни услуги от 11.11.2016 г., Договор
за лизинг от 11.11.2016 г., Декларация - съгласие от 11.11.2016 г., Приложение - ценова листа от 11.11.2016 г. Съгласно заключението на вещото лице, ръкописния текст и подписи в изследваните документи,
представени по делото в оригинал са изпълнени от лицето К.Г.Д..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От процесуална
страна, исковете са допустими. В настоящия случай, ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 241,80лв., като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на
посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така
предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в
частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя
подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Компетентен да обезсили
заповедта в този случай е съдът по заповедното производството. Същевременно
установителния иск е предявен в предвидения едномесечен срок, считано от
съобщаването за връчване на заповедта при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, от
и спрямо надлежните страни-конституирани в заповедното производство, при
наличие на правен интерес. Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС искът
по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се разглежда по правилата на общия
исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с
предмета на делото (глава 15 ГПК), не е изрично изключено от законодателя. В производството
по иска по чл. 422 ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг
иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен
установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за
съвместно разглеждане с иска по чл. 422 ГПК. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение в настоящото производство по предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по реда на
чл. 210 ГПК, включително и предявяване при условията на обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове. Поради това, предявените осъдителни искове са
допустими и следва да се разгледат по същество.
По установителния иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД: Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите
с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл.
ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както
възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги, ведно с уговорките за цена и срок на издължаването, приложимостта на представените
с исковата молба общи условия, така и потребените
мобилни услуги и стойността им, както и тяхното предоставяне на ответника. В тежест
на ответника по делото, от своя страна бе да установи всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или
обстоятелства изключващи дължимостта им.
Във връзка с
откритото от съда на основание чл. 193 от ГПК, производство по оспорване
истинността на писмените доказателства: Договор за мобилни услуги от 11.11.2016 г., Договор
за лизинг от 11.11.2016 г., Декларация - съгласие от 11.11.2016 г.,
Приложение - ценова листа от 11.11.2016 г. и
от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-графологическа
експертиза, според която ръкописния текст и подписите под процесните
документи са положени ответника К.Г.Д., съдът приема заключението на в.л. като
е обосновано, пълно и компетентно. Вещото лице подробно и разбираемо е защитило
изводите си. В обстоятелствената част на изготвената експертиза вещото лице
обстойно е описало използваните от него способи за изследване на ръкописния
текст и подписи, предмет на експертизата. Посочени са съвпадащите общи и частни
признаци между обектите на изследване и използвания сравнителен материал.
С оглед на така
приетото заключение на експертизата съдът намира, че е недоказано оспорването
истинността на посочените документи, поради което същите не следва да се
изключват от доказателствата по делото.
По делото от представения
договор за мобилни услуги се установява възникнало облигационно правоотношение
между страните, предвид недоказаното от ответника оспорване истинността на
представените по делото договор за мобилни услуги и договор за лизинг, и двата
от 11.11.2016г. В тази връзка неоснователно е твърдението на особения
представител на ответника, че ищецът не е доказал представителната власт на лицето,
което се е подписало в посочените документи. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването им. В случая, липсват данни за такова противопоставяне от
страна на ищеца, поради което следва да се приеме, че действието е било
потвърдено от търговеца, каквото безспорно е дружеството ищец.
Ето защо съдът приема,
че безспорно се доказа облигационната обвързаност по отношение ползването от
ответника на мобилен номер ********, за което същият има абонатен номер при ответника
№********.
Налице е обвързаност
по Договора за лизинг от 11.11.2016 г. В чл. 4 от
договора за лизинг се съдържа декларация от страна на ответника, че мобилното
устройство му е било предадено, от което се доказва изпълнението от лизингодателя на задължението му да предаде на лизингополучателя мобилното устройство. Договорена е
лизингова цена от 315,87 лв. с ДДС и месечна лизингова вноска в размер на 10,69
лв., дължима от ответника. В предвид на изложеното, доказва се облигационната
обвързаност на страните и задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна
вноска в размер на 10,69лв. на 23
лизингови вноски.
В преклузивния
срок за отговор на исковата молба жалбоподателят, чрез назначения му особен
представител оспори верността и съдържанието на представените от ищеца фактури,
по отношение на посоченото в тях потребление от ответника и посочените в тях
дължими суми. Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и
едностранно съставени от него и неподписани от ответника за получател, доказват
предоставените му услуги и претендираните за тях цени
по следните съображения:
Претенцията на ищеца по
фактура №**********/15.11.2016г. и фактура №**********/15.02.2017г. е формирана
на база задължения на абоната за заплащане на месечни такси за ползвани пакети
услуги, която се дължи независимо от реалното потребление и лизингови вноски. В
разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС е дадена легална дефиниция на понятието
"електронна съобщителна услуга", а именно услуга, обичайно
предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на
сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса,
осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
свързани със съдържанието и/или контрола върху него, а според § 1, т. 47 от ДР
на ЗЕС "Повикване" е свързване, осъществено чрез обществена
електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения.
Предвид на тази законова регламентация предоставянето на електронни съобщителни
услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни
услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен в предвидените с
договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. Ето защо потребителят има задължението
да заплаща договорените абонаментни такси, независимо от реалното потребление.
По фактура с №**********/15.12.2016г. и фактура №**********/15.01.2017г. ищецът
е начислил потребени услуги, но по първата от тях ( с
начислени услуги в размер на 575,20лв.) ответникът е направил плащане в размер
на 475,94 лева, т.е. признал е предоставените услуги.
Дължими са и
начислените през периода 11.11.2016 г. - 14.02.2017
г. месечни лизингови вноски. Страните са обвързани от договората
за лизинг, с които е уредено придобиването от ответника на мобилно устройство
марка НТС, модел Desire 530 Grey
на изплащане. Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от ТЗ дава легално определение на
договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят
се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Изявлението на
ответника в чл. 4 от договора за предаването на мобилното устройство обуславя
несъмнения извод, че лизингодателят е изправна страна
по отношение на задължението си да предостави за ползване на ответника лизинговата
вещ. В този случай ответникът му дължи заплащането на договорените месечни
лизингови вноски.
Ответникът не
представи доказателства за заплащането на исковата претенция от 241,80 лева за
ползвани от него услуги и лизингови вноски, поради което съдът приема за
установено съществуването на вземането на ищеца в този размер.
С оглед на това съдът
счита иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 241,80 лева главница – незаплатени ползвани
мобилни услуги за абонатен номер № ******** за периода 11.11.2016г.-11.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.11.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на осъдителния
иск по чл.79 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД съдът намира
следното:
Видно от текста на
този договор е, че между страните е постигната договорка в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта, номер, до края на срока на този
договор. От представената от ищеца последна фактура е видно, че в нея е
начислена на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
услуги в размер на 511,45 лева, от която сума ищецът претендира три месечни
абонамента или сумата от 89,97 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Като, съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска
обезщетение за по-големи вреди, по общия ред. Материално - правна предпоставка
за основателност на претенцията за неустойка е неизправност на страната от която
се претендира неустойката.
Действително, съгласно
чл. 19 б от Общи условия „Т.Б.“ ЕАД има право да прекрати Договора за мобилни
услуги в случай, че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на
сроковете за плащане по индивидуалния договор. Ищецът твърди, че договорът е
прекратен поради неплащането на потребените услуги.
По делото няма данни за това дали действително ищцовото
дружество е прекратило договора на ответника и кога и по какъв начин е станало
това. По делото няма данни, а не се и твърди от ищеца, че е отправил свое
писмено изявление до ответника за прекратяване на сключения между тях договор
за мобилни услуги. Като няма направено такова изявление, а вместо това дори и
просто да са извършени действия по прекратяване на достъпа до мобилни услуги на
ответника, в каквато насока няма нито твърдения нито данни, то с тези си
действия ищецът на практика сам и едностранно е прекратил договора на
ответника, поради неизпълнение на задължения по него за заплащане на ползвани
мобилни услуги по издадените фактури.
На следващо място
според договор за мобилни услуги той е със срок за 24 месеца – до 11.11.2018 г.
Дори и да се счете, че уговорено задължение на ответника, като страна по този
договор да дължи заплащане на неустойка при едностранно прекратяване на
договора от мобилния оператор, поради неизпълнение на задължение за плащане на
месечни такси, то такава ще се дължи от момента на прекратяването му и в размер
на месечните такси до изтичане на срока. Не е ясно кога е бил прекратен договора.
Основателно съдът
намира и възражението на особения представител, че ответника недължи
начислените му неустойки, поради нищожност на неустоечна
клауза. Клаузите, с които е уговорена неустойката са неравноправни, а оттам и
за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.
143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. Предвид това, че съдът следи служебно за
нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи, намира, че процесната уговорка за заплащане на неустойка следва да
бъде квалифицирана именно като такава на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. В случая
абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието ѝ; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност. В настоящия случай процесният договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението – доставчикът на мобилни услуги.
Видно е, че представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което
не са били предмет на предварително договаряне между страните, респективно
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се
установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват
такива твърдения и ангажирани доказателства от ищеца. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на мобилния оператор, се налага изводът, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния
срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя
необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца
да получи насрещната престация по договора. Тя излиза
извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води
до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Предвид
нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП, и в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. С оглед
изначалната нищожност на клаузата за дължимост на
неустойката, не са налице основания за нейното намаляване чрез присъждане на
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, каквото становище взема
ищеца с писмена молба по делото. Ето
защо, съдът намира, че осъдителният иск за заплащане на неустойка размер на 89,97
лева по договор с абонатен номер № ********, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По осъдителния иск с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 205 от ЗЗД: Предмет на исковата претенция
са и суми представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 11.11.2016
г., с който на ответника е предоставено ползването на движима вещ- мобилен
телефон марка НТС модел Desire 530 Grey, срещу лизингова цена от общо 315,87 лева, платима на
23 вноски всяка. Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от договора за лизинг, а
броя на вноските и размера е определен в погасителния план в чл. 5 от договора.
Както бе посочено налице е облигационна обвързаност на страните по договора за
лизинг, като не се спори по делото, че вещта е предоставена за ползване на
ответника, както и че същата е предоставена в годно за употреба състояние. С
изтичане на срока на последната погасителна вноска на м.март 2018 г., дължимите
и незаплатени лизингови вноски в размер на общо 203,11 лева са изискуеми
съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка възраженията на ответната
страна, че не била доказана предсрочната изискуемост на вземането следва да се
отхвърлят изцяло. Макар и по делото да не се установява предсрочна изискуемост,
както твърди ищеца, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги и съответно договора за лизинг, то тези вноски към момента на предявяване
на исковата молба са падежирали и дължими, доколкото
ответникът не установи да ги е заплатил или да е върнал лизинговата вещ. Ето
защо искът е основателен и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 203,11лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 11.11.2016г.
с абонатен номер № ********.
Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с
оглед уважаване на иска. С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане
за присъждане на разноските и представения от него списък по чл.80 ГПК, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се следват да се
присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 170,52 за
държавна такса и адвокатски хонорар. На основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
и направените от ищеца разноски в настоящото производство, съобразно уважената
част от исковете в размер на 628,00 лева, представляващи заплатена от ищеца
държавна такса, адвокатско възнаграждение и за особен представител, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
С оглед дадените
разяснения по въпрос първи, в Тълкувателно решение № 5/2012 г. от 14.11.2012 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно които: "С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването
по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо
спора относно неговата истинност, като оспорването истинността на документ по
чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на
документ", съдът намира, че следва да се произнесе по направеното
оспорване, освен в мотивите си и с диспозитива на
съдебния си акт, като с оглед изхода на производството по чл. 193 ГПК в тежест
на ответника следва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице
по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза
в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К.–
изпълнителен директор и М.С.– член на Съвета на директорите СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
срещу К.Г.Д. с ЕГН **********,*** за сумата в размер на 241,80 лв. (двеста
четиридесет и един лева и 80ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен №******** за периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 41 ГПК -07.11.2018г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 674 от 09.11.2018г. по
ч. гр. дело № 1123/2018г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.– член на Съвета на
директорите против К.Г.Д. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 79
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата
89,97 лева )осемдесет и девет лева и 97ст.) - начислена договорна
неустойка по договор с абонатен номер № ********,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Г.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***4,
Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К.– изпълнителен директор
и М.С.– член на Съвета на директорите сумата 203,11 лева (двеста и три лева
и11ст.) - представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.11.2016г. с абонатен номер № ********.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3, вр. с, ал. 2,
вр. с чл. 193 ГПК проведеното от ответника К.Г.Д.,
чрез особения представител адв.Г.Н. оспорване на
истинността на представените по делото Договор за мобилни услуги от 11.11.2016 г., Договор
за лизинг от 11.11.2016 г., Декларация - съгласие
от 11.11.2016 г.,
Приложение - ценова листа от 11.11.2016 г., касаещо положения ръкописен текст и авторството на подписа,
положени от ответника.
ОСЪЖДА К.Г.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***4,
Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К.– изпълнителен директор
и М.С.– член на Съвета на директорите направените по делото разноски в размер на 170,52 (сто и седемдесет лева и
52 ст.) в заповедното производство и 628,00
лева (шесттотин двадесет и осем лева) в исковото
производство.
ОСЪЖДА К.Г.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на РС Свищов сумата в размер на 200,00 лв. (двеста лева),
представляваща разноски по делото относно направено оспорване истинността на
документ по чл. 193 ГПК, като и 5 лева за изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: