Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

18.07. 2018 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

При секретаря В. Стоянова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД № 1602 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „*** 34, ЕИК ********* представлявано от Изпълнителния директор М.П.М., против НП № 15-0000661/11.04.2018 г. на ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 415, ал.1, вр. чл. 128 т.2  от КТ и на основание чл.416, ал. 5  от КТ във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.

         Жалбоподателят твърди, че НП е  незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми.  Същият твърди, че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено или наложеното му наказание да бъде намалено до предвидената в закона минимална имуществена санкция. Алтернативно се иска приложение на чл.415в от КТ. Ангажира писмени и гласни  доказателства.
        В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

Ответникът по жалбата  - Дирекция ИТ - Плевен, редовно призован представлява се от ***която моли за потвърждаване на НП като излага подробни аргументи. 

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

***е със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона Орион, ул. 3020 № 34, ЕИК ********* представлявано от Изпълнителния директор М.П.М. и за това не се спори.

На 21.03.2018г., в офиса на Д"ИТ" Плевен актосъставителят М.Д.П., ст.инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен и св. В.Т.  Н. извършили документална проверка на „*** 34, ЕИК ********* представлявано от Изпълнителния директор М.П.М.. В хода  на проверката дл.лица констатирали нарушение на трудовото законодателство, а именно: ***в качеството си на работодател не е изплатил в установения срок, цитиран във вътрешните правила за работна заплата – края на месеца следващ полагането на труда, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците ФЕВРУАРИ- ЮНИ  2017 г., съгласно ведомост за заплати на лицето ***ЕГН **********, работещ като „портиер“ в с***.

В резултат на горните констатации свидетелят М.Д.П. в присъствието на свидетеля В.Т.Н.  съставил АУАН № 15-0000661/21.03.2018г. с който на като въз основа на него било издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания на свидетелите М.П. и В.Н.,  приложените към делото писмени доказателства - АУАН № 15-0000661/21.03.2018г., протокол за извършена проверка от 21.03.2018 г.  известие за доставяне от 15.05.2018 г. на л. 14,  идентификационна карта на л. 17, вътрешни правила за работна заплата на л. 18, пълномощно  на л. 19, ксерокопие на ведомост на л. 20-24 от делото.

 В резултат на горните констатации свидетелят М.П.  в присъствието на свидетеля В.Н.  съставил АУАН № 15-0000661/21.03.2018г. с който на ***било вменено  нарушение на разпоредбата на чл. 415 ал.1 вр. чл. 128 т. 2 от КТ, като въз основа на него било издадено оспореното НП.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон. При съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове /АУАН и НП/съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. АУАН е съставен на 21.03.2018г., предявен е на нарушителя чрез пълномощникът му ***на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише или направи обяснения. Дружеството, чрез пълномощникът си ***към момента на предявяване на АУАН не е направил възражения. Не се е възползвал и от правото си в законоустановеният 3 дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства, ако има такива.

Правилно били отчетени обстоятелствата за липсата на основания по чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая касае бездействие от страна на работодателя. Касае се за нарушение на трудовото законодателство, в частта неизплатени уговорени трудови възнаграждения за извършена работа, в уговорения срок на ***с ЕГН ********** по ведомост за месеците от  ФЕВРУАРИ ДО ЮНИ  2017 г., с което са нарушени изискванията на чл.128 т. 2 от КТ.  По тези мотиви, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, съдът намира, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.

Доводите на жалбоподателя, че са допуснати процесуални нарушения по чл.58,чл.42 и 57 от ЗАНН в НП, което е довело до нарушаване на правата им в производството са неоснователни.

 Действително, нормата на чл. 58, ал. 1от ЗАНН изисква наказателното постановление да се връчи на нарушителя срещу подпис, но в крайна сметка целта на закона е то да достигне до нарушителя. Жалбоподателят не оспорва, че е получил наказателното постановление. Няма значение,че е изпратено с обратна разписка, стига то да достигне до неговия адресат.

От оспореното НП е видно, че всички необходими елементи на нарушението са ясно посочени и нарушението е извършено чрез бездействие. Посочено е, че същото се изразява в не изплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок – „не е изпълнил задълженията си съгласно чл.128 т.2 от КТ- да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците…. “. Жалбоподателят не е представил доказателство, с което да опровергава горното, а именно, че дължимото трудово възнаграждение на конкретно посоченото лице е било изплатено.

Съдът не откри съществени нарушения на процесуалните правила допуснати при издаване на НП водещи до пълна отмяна на последното.

Не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, който предвижда значително по-ниски по размер наказания. Тази норма е приложима само, ако нарушението е отстранено непосредствено след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая не са представени доказателства за реалното изплащана на неизплатено трудово възнаграждение непосредствено след установяването на нарушението, поради което е невъзможно приложението на чл. 415в от КТ.

Размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/ е в законоустановените граници - 1500 до 10000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 5000 лв., явяващ средния размер установен в закона, предвид цялостните параметри, като обаче неправилно е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства и тежестта на нарушението. Съобразно възприетата от законодателя санкционна норма на чл.415 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство се наказва с глоба или им.санкция в размер от 1 500лв. до 10 000 лева. Съпоставката между определеното конкретно наказание на дружеството и законовата норма сочи извода, че административнонаказващият орган е наложил средното допустимо по закон наказание, т.е. възприел е превес на отегчаващи вината обстоятелства. По отношение на санкцията, при изложените оплаквания и липсата на доказателства, обуславящи по-тежко санкциониране съдът приема, че целите на наказанието с оглед принципа на справедливост ще бъдат постигнати при размер в рамките на минимума от 1500лв.    Ето защо обжалваното НП следва да бъде ИЗМЕНЕНО в санкционната си част – относно определената санкция и потвърдено в останалата част – при установена в хода на съдебното дирене правилност и законосъобразност. При тази законова регламентация, без съмнение са налице предпоставки за реализиране на обективната административнонаказателна отговорност на работодателя – юридическо лице, което не е изпълнило задължението си да изплати в срок  уговореното трудово възнаграждение на работника за положения от него труд през месеците ФЕВРУАРИ- ЮНИ 2017г. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ юридическото лице има качеството на работодател, щом самостоятелно наема лица по трудов договор, и съобразно санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ именно като работодател носи административнонаказателна отговорност за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и може да се ангажира неговата отговорност. В този смисъл следва да се тълкува препращащата разпоредба на чл.83 от ЗАНН. Възможността за работника да предяви иск срещу работодателя за заплащане на дължимите суми не изключва тази за реализиране на административнонаказателната отговорност на работодателя, при осъществен състав на административно нарушение, както е в случая.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ  НП № 15-0000661/11.04.2018 г. на ***, с което на жалбоподателя „*** 34, ЕИК ********* представлявано от Изпълнителния  директор М.П.М., за нарушение на чл. 415, ал.1, вр. чл. 128 т.2  от КТ  на основание чл.416, ал. 5  от КТ във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ и НАМАЛЯВА размера на  им.санкция в  размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: