Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К., 08.07.2020 год.
В И
М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на осми юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря........................Х. К.............................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№3261 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 вр. с чл.228 и чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на основание подадено заявление е образувано
ч.гр.д.№2829/2019 г. по описа на РС-гр.К. и
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.С.В. за сумата *** лв.,
представляваща стойност на неизплатени задължения по сключен между тях Договор
за наем от 15.04.2015г. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение
срещу заповедта за изпълнение за което бил уведомен и възникнал правен интерес
от предявяване на иска за установяване съществуването на вземането му.
Ответникът не изпълнил задължението си на наемател по договора за наем и дължал
неплатен наем в размер на *** лв., от които: *** лв. - за м.октомври 2016 г.
и *** лв. - за м.ноември 2016 г., както
и *** лв. за ползвана, но незаплатена стойност на ел.енергия за периода
21.09.2016 г. - 15.11.2016 г. и *** лв. за възстановяване на захранването с
ел.енергия на отдаденото и ползвано от ответника жилище, които платил като
собственик, както и *** лв. ползвана от ответника вода в периода 01.07.2016 г.
- 01.11.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът Д.С.В. му
дължи сумата от *** лв., от които от *** лв. наем за м.октомври 2016 г., *** лв.
наем за м.ноември 2016 г., *** лв. ползвана ел.енергия в периода 21.09.2016 г.
- 15.11.2016 г., *** лв. за възстановяване на електричеството, *** лв. за
ползвана вода в периода 01.07.2016 г.- 01.11.2016 г. и законна лихва от
22.10.2019 г. - датата на подаване на заявлението до заплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски по настоящото и заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание
неоспорва предявения иск. Заявява, че по сключения с ищеца договор за наем дължи
претендираните суми за неплатен наем за м.октомври и м.ноември 2016г., както и
разходите за ползване на имота – ток, възстановяване на ел.захранването и вода
за претендирания период и в претендирания размер, тъй като се разболял и нямал
възможност да ги плати.
От събраните по доказателства съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2829/2019 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед
№1652/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Д.С.В.
за сумата от *** лв. главница за неплатена наемна цена и текущи
разходи от договор за наем от 15.04.2015 г. Заповедта е връчена на длъжника на
24.10.2019 г. и на 28.10.2019 г. е входирано възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение.
От приетото по делото
заверено копие на договор за наем от 15.07.2016 г. сключен между Н.К.Г. като наемодател и Д.С.В. като наемател
е видно, че наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване недвижим имот: апартамент №., на . етаж, вх.. в *** , в гр.К., състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, за срок от една години, считано от
датата на подписването му. В чл.6 на
договора страните са уговорили заемателят да заплаща на наемодателя до 27-мо
число на всеки месец дължимия наем, както и да заплаща за своя сметка разходите
за обикновеното ползване на недвижимия имот-ел.енергия, вода и др.
От заверено копие на удостоверение изх.№18768719-1-07.12.2016 г. на „ЕВН Е.“ ЕАД
е видно, че за ползваната в периода 18.08.2016 г. до 17.10.2016 г. ел.енергия в
имот в гр.К., *** , вх. , ап. , с ИТН:*** г. са издадени 3 бр.фактури на обща стойност *** лв. с вкл.такса за
прекъсване, които не са заплатени, а от приложената справка –опис на партида на
„ВиК“ ЕООД гр.С., е видно, че издадените в периода 01.07.2016 г. -01.11.2016
г. 5 бр. квитанции сумите, начислени за
консумирана питейна и отведена вода в имот ап.*** в гр.К., *** , вх., ап..-
парт.№*** не са платени.
От така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№2829/2019г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендираното от ищеца вземане произтича от договор за наем.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати определена цена. Следователно за да е налице валидна облигационна връзка между страните, поетите с договора за наем задължения не са поставени в зависимост от това дали е осъществено реално ползването на наетия имот. Това е така, защото облигационната връзка по наемното правоотношение възниква по силата на самото постигнато между страните съгласие относно наетата вещ и цената, тъй като договорът за наем е консенсуален и неформален. В случая между страните по делото е възникнало облигационно наемно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е договор за наем от 15.07.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника ползването на собствения му недвижим имот в гр.К., *** , вх.., ап...
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя наемната цена и и разходите, свързани с ползването на вещта. Следователно тежестта на доказване изпълнението на тези задължения е на наемателят. С получаването на преписа от исковата молба и доказателствата към нея ответникът е надлежно уведомен от съда за подаване на отговор на исковата молба, за задължителното съдържание на отговора и за последиците от не подаването му в срока по чл.131 от ГПК и тъй като той не е упражнил указаното му право като не е взел становище по иска, не е направил провопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил доказателствата, с които е разполагал, то правото му да направи това по-късно е преклудирано - арг.на чл.133 ал.1 от ГПК. В откритото заседание ответникът признава, че по сключения с ищеца договор за наем не е изплатил както претендирания наем за м.10.2016 г. и м.11.2016 г. в претендирания размер, така също и сумата за претендираните разходи в наетия имот. Като не е изпълнил задълженията си по договора, ответникът е неизправна страна и дължи заплащането им на ищеца в претендирания размер, за което вземане е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът намира предявеният иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.
С исковата молба се претендира установяване на вземането, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението. Съдът намира, че производството в тази част е недопустимо. В Заповед №1652/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не е присъдена законна лихва върху вземането, а и такава не е била заявена в заявлението с вх.№13482/22.10.2019 г., поради което не би могло да се установи дължимостта на сума, която е извън рамките на заповедното производство, което предопределя и предмета на настоящото исково производство. Освен това страната не би могла да се снабди с изпълнителен лист за законна лихва въз основа на решението, тъй като постановено по установителен иск решение не подлежи на принудително изпълнение. Законна лихва за забава може да се търси с осъдителен иск, който в случая не е предявен. Поради това искането за установяване дължимостта на законната лихва върху главницата от 22.10.2019 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане вземането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а производството в тази му част да бъде прекратено.
Относно
разноските:
Видно от заповедта за изпълнение разноски в заповедното производство не са
присъдени, респ. не следва да се произнася по отношение на тях и съдът в
исковото производство. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски за държавна такса
в размер на*** лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
Д.С.В., с ЕГН-********** ***, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, че съществува
вземане на Н.К.Г., с ЕГН-********** ***, за сумата от *** лв., явяваща се наем
за м.10.2016 г. и м.11.2016 г. и разходи за ел.енергия и вода в периода 01.07.2016 г. - 15.11.2016
г., по договор за наем от 15.07.2016 г., за която е издадена заповед №1652/23.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2829/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
Д.С.В., с ЕГН-********** *** да заплати
на Н.К.Г., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените в настоящото производство разноски в размер на*** лв. държавна
такса.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по делото в частта, в която е предявен иск за установяване
дължимостта на законна лихва от подаване на заявлението в съда-22.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението в частта, в която делото е прекратено е с характер на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в едноседмичен срок от
съобщаването му.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№2829/2019 г. по описа на РС-К. за преценка с оглед издаване
на изпълнителен лист.
Районен съдия: