Р Е Ш Е Н И Е № 122
гр. Бургас, 16.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател : Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 122 по описа за 2017 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.К.И., ЕГН ********** *** и Н.К.И., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници /братя/ на починалия Митко К.И., ЕГН **********, чрез адв. Ангел Ангелов, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Поп Грую“ №13, ап.6А , против „Евроинс Румъния застраховане и презастраховане“ АД, ЕИК 532813, регистрация в Търговски регистър J23/2823/ 2011-действащо, със седалище и адрес на управление: Румъния, Шосето Букурещ Север №10В, Глобал Дити Бизнес Парк, здание 023, етаж 4, представлявано от генералния Директор М Т и изпълнителния Директор М Г, с която е предявена претенция за осъждане на дружеството- застраховател да заплати сумата от 120 000 лева / по 60 000лева/ за всеки от ищците, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на брат им, причинена от румънския гражданин Т Т, управляващ превозно средство, застраховано със задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че на
05.04.2013г. около 07.00ч. при пътно-транспортно произшествие, чакащият на
спирката М И. бил блъснат от напусналия пътното платно влекач марка „Волво“, с
румънска регистрация GR 17
JYM, с прикачено
ремарке- цистерна „Магиар“. При настъпилото тарнспортно произшествие,
пострадалият получил контузия на мозъка и шийния отдел на гръбначиния мозък,
субарахноидална хеморагия, мозъчен оток
и мозъчна кома. Травмите били несъвместими с живота и независимо от приложеното
лечение на 29.04.2013г. И. починал.
На следващо място се излага
фактическата обстановка, свързана с инцидента. На 04.04.2013г. вечерта от
Букурещ потеглили три автомобила, между които този, управляван от деликвента Т
Т. Към автомобила му имало прикачено ремарке- цистерна „Магиар“ с регистрация GR 17 JYM. В България
влезли около 01,00ч. на
05.04.2013г.***, за да заредят цистерните с гориво от „Лукойл“. Трите камиона
се движели в колона един след друг, като
първи бил автомобилът на Т. Малко преди 07,00ч. сутринта подминали гр.Айтос и
наближили кръстовището за с.Миролюбово. T управлявал със скорост 80км/ч. Пътят
бил двупосочен, прав със сух асфалт, с пътни знаци и маркировка. На около 150м.
преди кръстовището за с. Миролюбово, T видял завиващ надясно от селото към гр.Айтос
автомобил. Докато се ускорявал по главния път, зад него се появил засилен втори
автомобил, движещ се от гр.Бургас към гр.Айтос. Вместо да намали скоростта, T
навлязъл в насрещната лента, предназначена за завиващите от Айтос към Миролюбово. Когато неустановеният автомобил
се отклонил наляво срещу товарния, водачът T се уплашил, че превозните средства
няма да могат да се разминат и завъртял волана надясно, като намерението му
било да навлезе само частично в банкета. Преценката му била неправилна, тъй
като пътят бил достатъчно широк, за да се разминат превозните средства. В
резултат на тази негова маневра превозното средство излязло от банкета и
задните гуми на цистерната пропаднали по склона на канавката, намираща се в
непосредствена близост до пътя. Водачът загубил управлението над автомобила,
който се ударил последователно в мантинелата, отводнителния канал и навеса на
автобусната спирка. Последвал удар между автомобила, управляван от деликвента T
в чакащия на спирката М И.. Докато T бързал да изключи електричеството, за да
не се подпали цистерната, пристигнали и
останалите два камиона, както и други автомобили, които повикали
линейка.
От приложената епикриза и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза ставало ясно, че при произшествието И. получил контузия на мозъка и
шийния отдел на гръбначния мозък, субарахноидална хеморагия, мозъчен оток и мозъчна кома. Травмите били
несъвместими с живота, тъй като независимо от приложеното лечение на
29.04.2013г. И. починал. Допуснатата в наказателното производство
автотехническа експертиза стигнала до извод, че до вредоносния резултат са
довели неправилните действия на водача Тудорел, който не успял адекватно да
прецени пътната обстановка и загубил контрол над управлявания автомобил, вместо
да напусне лентата си за движение, той е имал възможност да намали и при
необходимост да спре в своята лента.
Автомобилът, марка „Волво“ с рег.
№ GR 78 JYM с прикачено полуремарке, марка
„Магиар“ е рег. № GR 78 JYM, имал сключена застраховка
гражданска отговорност в застрахователна компания „Евроинс Румъния застраховане
и презастраховане“ АД, полица № **********, валидна от
00,00ч. на 04.05.2012г. до 24.00ч. на 03.05.2013г, която се явява застраховател
на деликвента Тудорел T, румънски гражданин обстоятелство, което ангажира
отговорността на Застрахователната компания.
Вината на Тудорел била установена
с влязла в сила на 22.01.2016г. присъда
№ 98/12.05.2016г. по НОХД № 69/2015г. на Бургаски окръжен съд, изменена
с решение №179/14.12.2015г. на Бургаски апелативен съд.
Загиналият и братята му имали дълъг и хармоничен живот. Те били много привързани един към друг. Починалият брат не могъл да създаде семейство и чувствал своите братя като членове на семейството. Отношенията им се базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение. Мъката от загубата му и за двамата ищци, които били единствени наследници на починалия била неизмерима.
Поради гореизложеното ищците
молят за уважаване на иска и присъждане на сумата от общо 120 000лв. /по
60 000лв. на двамата ищци/ и лихвата от
деня на смъртта на И. - 29.04.2013г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
Искът е с правно основание в чл.
226 от КЗ /отм./, вр. чл. 86 от ГПК.
Ответникът „Евроинс Румъния
застраховане и презастраховане“ АД, ЕИК 532813, регистрация в Търговски
регистър J23/2823/2011-действащо, със
седалище и адрес на управление: Румъния, Шосето Букурещ Север № 10В, Глобал
Дити Бизнес Парк, здание 023, етаж 4, представлявано от М Т- генерален директор
и М Г- изпълнителен директор чрез адв. Трифон Грудев,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43 на първо място оспорва допустимостта на иска,
поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, тъй като същите не
попадали в обхвата на правоимащите лица
за претендиране на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Позовава се на Постановления №4/61, 5/69 и 2/84 на
Пленума на Върховния съд, в които изчерпателно са изброени кръгът от лица,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като в тях не са
посочени братя и сестри.
На следващо място оспорва иска по
размер поради прекомерност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът е депозирал по делото
допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва исковата си молба, като
не въвежда нови факти и обстоятелства по делото. Взема отношение по депозирания
отговор на ответника. Посочва, че действително цитираните постановления на
ВС определят кръга на лицата, имащи
право на обезщетение, но предварителното изключване на роднини, с които починалият
имал особена емоционална връзка било не само житейски неоправдано, а и
съставлявало значително по-стеснително тълкуване на понятието за близки
роднини.
На следващо място прави изменение
на иска, като намалява търсеното обезщетение от общо 120 000лв. /по
60 000лв. за всеки един от ищците/ на общо 90 000лв. /по 45 000лв. за всеки един от ищците/,
ведно със законната лихва от деня на смъртта на И. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото.
Ответникът е депозирал по делото
допълнителен отговор на исковата молба, като взема отношение по допълнителната
искова молба, не въвежда нови факти и
обстоятелства по делото и не прави доказателствени искания.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, че на посочената в исковата молба дата- 05.04.2013г. е настъпило транспортно произшествие, в резултат на което от влекач марка „Волво“ с рег. № GR 78 JYM с прикачено полуремарке марка „Магиар“ с рег. № GR 78 JYM, управляван от Т T е ударен пешеходецът М И.- починал от травмите и нараняванията на 29.04.2013г. Не са налице различни позиции на страните относно обстоятелството, че гражданската отговорност на влекача и прикаченото към него ремарке били застраховани в „Евроинс Румъния застраховане и презастраховане“ АД. Не се оспорва и твърдението на ищците, че двамата са единствени наследници- братя на починалия, в резултат на транспортния инцидент И.. Няма разногласия и по повод приложимото в настоящия случай българското право и законодателство, уреждащо отношенията във връзка с причиняване на непозволено увреждане на територията на страната.
Твърди се обаче от дружеството- ответник, че ищците не са правоимащи лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техен наследодател, при непозволено увреждане, във връзка с претенция по задължителна застраховка на автомобилистите.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 001/29.01.2016г.***, че ищците И.К.И. и Н.К.И. действително са братя на починалия М К.И.. Последните, при тази им роднинска връзка, по съребрена линия с пострадалия са извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди, в случай на причинена смърт на друго лице, определен по задължителен за съдилищата в страната начин с приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г.
Относно значението на цитираните ППВС при разрешаване на въпроса за активната материалноправна легитимация на ищците и правото им да получат обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на лице, с което са във връзка на съребрено родство, е постановено по реда на чл.290 ГПК и решение № 181/30.11.2012г. по т. д. № 958/2011г. на ВКС, ІI т. о. Даденото в него разрешение от ВКС по приложение на закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. ВКС е приел, че воден от установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии, като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най- близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969г., е признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл.52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител- дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/1984г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в Постановления № 4/1961г. и № 5/1969г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл.52 ЗЗД. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл.52 ЗЗД, са братята и сестрите, т. е. връзката на съребрено родство е изключена като основание за принадлежност на едно лице към кръга на лицата, с право на обезщетение за неимуществени вреди по повод на смърт, в резултат на деликт.
Тъй като ищците са съответно братя на починалия М К.И., те попадат сред лицата, чието право на обезвреда по чл.52 ЗЗД е изрично отречено с ППВС № 2/1984г. В тази връзка, събраните доказателства относно претърпени страдания и негативни емоционални преживявания след смъртта на техния брат са ирелевантни от гледна точка на активната материалноправна легитимация в процеса, след като родствената им връзка с починалото лице и задължителните указания в ППВС № 2/1984г. изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл. 52 ЗЗД.
За приемане на тълкувателно решение по въпроса „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?“ е образувано т. д. № 2/2016г. по описа на ВКС, ГК и ТК, преобразувано, с разпореждане от 13.12.2016г., в Тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Последното закрито заседание на ОСНГТК за обсъждане доклада на комисията по тълкувателното дело е насрочено за 11.04.2018г. Тъй като към момента не е прието тълкувателно решение по въпроса, съдилищата са длъжни да съобразят решенията си с действащата задължителна съдебна практика.
Ищците нямат активна материалноправна легитимация да получат обезщетение в случай на претърпени неимуществени вреди от смърт на друго пострадало лице- техен близък, поради което и предявените от тях претенции следва да се отхвърлят.
По изложените съображения, съдът няма да разглежда доказателствата и основателността на спора по същество, а предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ се явяват неоснователни.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по предявените в настоящия процес искове за вреди от непозволено увреждане, то направените такива следва да се поемат от бюджета на съда.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 7860 лева на процесуалния му представител, поради което и такива разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на ищците по делото.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.И., ЕГН ********** *** и Н.К.И., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници /братя/ на починалия М К.И., ЕГН **********, чрез адв. Ангел Ангелов, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Поп Грую“ №13, ап.6А против „Евроинс Румъния застраховане и презастраховане“ АД, ЕИК 532813, регистрация в Търговски регистър J23/2823/ 2011-действащо, със седалище и адрес на управление: Румъния, Шосето Букурещ Север №10В, Глобал Дити Бизнес Парк, здание 023, етаж 4, представлявано от генералния Директор М Т и изпълнителния Директор М Га искове за осъждане на дружеството- застраховател да заплати сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева- по 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева за всеки от ищците, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на М К.И., причинена от румънския гражданин Т T, управляващ превозно средство, застраховано със задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :