МОТИВИ по НОХД № 101/2019 година
Против подсъдимия Д.Н.А. ***, е
внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.343в
ал.2 от НК, затова че на 23.03.2019 г. на път III – 134, км.28+200, между
селата Д.и К.П., в посока с.К.П., община Р., е управлявал лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ, собственост
на Ц. Х. ***, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №
18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна
сила на 13.04.2018 г. на Началник Група
към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи, като наказателното постановление е за същото
деяние - управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Участвуващият по делото прокурор
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в съдебно заседание
се представлява от адв. В.В. от САК. Процесуалният представител на подсъдимия
взема становище последният да бъде признат за виновен и му бъде определено
наказание към минимума.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към
процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата
по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се
провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при
постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за виновен,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Н.А. *** никога не
е притежавал СУМПС, но въпреки това управлява
моторни превозни средства и е системен нарушител на правилата по ЗДвП,
за което е многократно санкциониран. Административните наказания и дори
четирите осъждания за престъпления, свързани с транспорта по НК, въобще не се
отразяват на поведението на подсъдимия А.. Последното му административно
наказание за управление на лек автомобил „С.Е.” с рег. № ХХХна 16.01.2018 г. на
път III-103, на км.4+860, с посока на движение от с.Д.К.към гр.М., без да
притежава СУМПС е с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник Група към ОД
на МВР гр.В., РУ гр.М., влязло в законна
сила от 13.04.2018 г.
На 23.03.2019 г. служителите на
РУ гр.Р. свидетелят М.Ц. и свидетелят П.Ц., съгласно утвърден план били на
работа в землището на с.К.П.. Намирали се на път III-134, км.28+200, на
отклонението за бившето Военно поделение, намиращо се между селата Д.и К.П..
Около 17.00 часа от с.Д.по посока с.К.П. се движел лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ.
Когато го спрели за проверка установили, че автомобила се управлява от подсъдимия
Д.А. ***, а по документи бил собственост
на Ц. Х. ***. При поискване на документите на водача и автомобила, подсъдимият А.
заявил, че няма СУМПС. Служебната проверка на полицейските служители
установила, че на лицето никога не е издавано българско СУМПС. Освен това при
проверката на водача, служителите на МВР усетили, че водача лъха на алкохол и
извършили проверка за неговата употреба. При проверката с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDN 0013 уреда отчел 0,63 промила алкохол в
издишвания въздух. Водачът обяснил, че бил изпил 1 литър водка, 10 часа преди
да се качи да управлява автомобила. За констатираните нарушения на ЗДвП на подсъдимия
А. били съставени два броя актове - АУАН № 0749739/23.02.2019 г. за управление
на автомобила след употреба на алкохол
и АУАН № 0749740/23.02.2019 г. за
управление на МПС без да притежава СУМПС. И двата акта подсъдимия подписал без
възражение. Едновременно с това на подсъдимия А. бил издаден и Талон за
медицинско изследване на кръв за химичен анализ за употреба на алкохол.
При извършената служебна проверка
било установено, че подсъдимия А. бил наказан административно за същото такова
деяние – управление на МПС без съответно и валидно свидетелство за
правоуправление с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник група към ОД на
МВР гр.В., РУ гр.М., влязло в законна сила от 13.04.2018 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на процесуалния си
представител адв. В.В. от САК, Д.А. само формално споменава, че съжалява за
случилото се, но на практика не приема да е осъществен състава на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл.343в а.2 от НК. Вината му се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно: копие от АУАН по ЗДвП № 0749740/23.03.2019
г. на РУ гр.Р. /л.8/; копие от АУАН по ЗДвП № 0749739/23.03.2019 г. на РУ гр.Р.
с Талон за изследване № 0008640 /л.9-10/; Справка за притежание на СУМПС и
наложени наказания по ЗДвП на Д.А. /л.11-12/; Протокол за резултата от
показанията на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARDN 0013
/л.13/; Справка от Агенция по вписванията - Служба по
вписванията при РС гр.М. на л.15а-15б, Справка за нарушител/водач /л.20-21/, заверено
ксерокопие от НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР
гр.-В., РУ гр.М., влязло в законна сила на 13.04.2018 г. на 22; Справка от Началника на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967р-1418/26.03.2019 г., относно
регистрацията и отчета на ППС, от показания
на свидетелят М.Ц. /л.23/; свидетелят П.Ц. /л.24/; Справка за съдимост
/л.29-30/; Характеристика /л.31/; Декларация
за семейно и имотно състояние /л.26/; Справка от Началника на Сектор „ПП” към
ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967р-1423/26.03.2019 г., относно непритежаване на
валидно Свидетелство за управление на МПС, ведно със Справка за нарушител/водач
/л.35-37/, Удостоверение по декларирани данни на Община М. под изх.№
**********/28.03.2019 г. /л.38/ и Справка за неплатени задължения на Д.Н.А. /л.39-44/.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият Д.А. ***, е извършил престъпление по
транспорта. На 23.03.2019 г. на път III – 134, км.28+200, между селата Д.и К.П.,
в посока с.К.П., община Р., е управлявал е лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ,
собственост на Ц. Х. ***, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №
18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна
сила на 13.04.2018 г. на Началник Група
към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи, като Наказателното постановление е за същото
деяние - управление на МПС без съответно Свидетелство за управление. От
обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.343в ал.2 от НК.
Както вече бе отбелязано, горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: от гласните доказателства,
в лицето на разпитаните по делото служители на РУ гр.Р., а именно свидетелите М.Ц.
и П.Ц.. Показанията на посочените свидетели са последователни, логични и
непротиворечиви, относно факта че на 23.03.2019 год. са били на смяна от 08.00
до 20.00 часа, когато около 17.00 часа на път ІІІ-134 при км.28+200, между
селата Д.и К.П. спрели за проверка подсъдимия, при която установили, че
последният управлява МПС, собственост на Ц. М.от гр.Б.. При извършената
проверка свидетелите установили, че подсъдимия е неправоспособен водач и никога
не е притежавал Свидетелство за управление на МПС. Свидетелите усетили по време
на проверката, че подсъдимия лъха на алкохол, поради което му била извършена и
такава с техническо средство. Последното отчело положителна проба от 0,63
промила алкохол в издишания въздух. За констатираното от служителите на
полицията са били съставени два броя актове, а именно под № 0749740 и № 0749739
и двата от 23.03.2019 г. Актовете са съставени в присъствието на подсъдимия, в
качеството му на нарушител, подписани са от същия без възражения, респективно са
му били връчени преписи от тях. Към писмените доказателства по делото са
приобщават и НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна сила на 13.04.2018
год.
Инкриминираното поведение на подсъдимия се субсумира от престъпния
състав на чл.343в, ал. 2 от НК. Визираната особена норма криминализира
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство,
удостоверяващо правоспособност, в едногодишен срок от наказването на лицето -
субект на престъпление, по административен ред за същото деяние, при
интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина. Конкретиката
по настоящото дело сочи на очертаните обстоятелства. На 23.03.2019 г. около 17.00
часа, между с.Д.и с.К.П. е извършена полицейска проверка на подсъдимия,
управляващ лек автомобил „М.”, с рег.№ ХХХХ, собственост на Ц. М.от гр.Б.. В
нейния обсег е констатирано, че подсъдимия не притежава Свидетелство за
управление на МПС и е санкциониран многократно за административни нарушения по Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, включително с влязло в сила на 13.04.2018 г.
наказателно постановление № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник Група към
ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., издадено на
основание чл.177 ал.1 т.2, вр. чл.150 от ЗДвП. Субект
на престъпленията по чл.343в ал.1
и ал.2 от НК
може да е всяко наказателноотговорно лице, за което е установено, че управлява
моторно превозно средство. При лимитирания в ал.1 на разпоредбата престъпен
състав, то е правоспособно, но временно лишено по административен или съдебен
ред от правото да упражнява такава дейност, и неспазването на тази наложена със
съответен акт на държавен орган забрана предпоставя приложението на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, а при следващо такова деяние- ангажирането на наказателна
отговорност по чл.343в ал.1 от НК.
Неправомерното управление на моторно превозно средство от физически лица,
непритежаващи съответно свидетелство за управление или в случаите на неговото
отнемане по чл.171 т.1
и т.4 от ЗДвП,
се санкционира от нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, чието текстово съдържание легитимира еднаква тежест на
посочените административни нарушения, като последвалите в едногодишен срок от
наказването с влязло в сила постановление подобни прояви консумират състава на чл.343в ал.2 от НК.
Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице
не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за
придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при управление на
моторно превозно средство, то нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
По силата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на
всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо
сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага
провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит
за тяхното доказване. Посоченото административно нарушение е налице и в
предвидените в чл.171 т.1
и т.4 от ЗДвП
хипотези, уреждащи отнемане на свидетелството за управление на водача на
моторното превозно средство - при видимо установяване, че той не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания; при управление на автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или със изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химикотоксикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му; при
извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение - до
успешното полагане на проверочен изпит; при осъществяване на обществен превоз
на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към
лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността
му; при управление на моторното превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане или без застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на
сключена валидна застраховка, както и навлизане след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение извън населените места.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, СУМПС удостоверява
правоспособността на лицата за управление на моторно превозно средство, а за
български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез
съдържащите се в него данни. Транспонирайки в националното си законодателство
изискванията на Директива №
2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива
2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г. и Директива
2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г./ виж § 2 от ПЗР на ЗБЛД
и § 35, т. 3 от ДР
на ЗДвП/, България като страна - членка на ЕС, ЗБЛД урежда условията и
реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи, от категорията
на които и СУМПС, а ЗДвП
изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства,
принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на правилата
за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, на имуществото на физическите и юридически лица, и на
околната среда от замърсяване. По силата на установения нормативен регламент в ЗБЛД, дадено лице
придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се
удостоверява със съответното свидетелство, което като български личен документ
е собственост на държавата /чл.2 от ЗБЛД/
и то се предава на органа който го е издал, при изтичане на неговата валидност
/чл. 10, ал. 1, т.
5 от ЗБЛД/. След изтичането на предписаните срокове за валидност,
индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство от съответната категория, придобива качеството на
нередовен български личен документ /§ 1, т. 2, б.
"ж" от ДР на ЗБЛД/, с произтичащите санкционни последици
за неговия притежател и ползвател /чл. 81, ал. 1, т.
7 и ал. 2, т. 6 от
ЗБЛД/.
В кореспондираща връзка с изложеното, следва задълбочен коментар на
правилата, свързани с управлението на моторните превозни средства,
инкорпорирани в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в
обхвата на които се включват и тези по придобиването на съответната
правоспособност на лицата, очертаваща усвояването на необходим кръг от познания
и постигане на нужните умения, при определени минимални стандарти за физическа
и умствена годност, и запазването им във времето. Това несъмнено намира
отражение при първоначалното издаване и периодичното подновяване на СУМПС,
което според цитираните Директиви дава възможност за "редовен контрол ...
за съответствие" с установените за постигане на визираните цели
изисквания, предопределяйки изключителната правна релевантност на предвидения
срок на валидност на СУМПС. Логическо
следствие от предложената аргументация е заключението, че задължението за
управление на моторно превозно средство със съответното свидетелство за
правоуправление, е изпълнено от водача, при неговата административна валидност
относно предвидения законов срок и категорията, към която спада управляваното
превозно средство /чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/. Инкриминираното в разглеждания казус
липса на свидетелство за правоуправление, удостоверяващо правоспособност,
доколкото водачът не е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните
контролни органи, поради което и подсъдимият може да бъде субект на отговорност
по чл.177 ал.1 т.2, вр. с чл.150 и чл.150а от ЗДвП и по чл.343в ал.2 от НК. Налице е и престъпна обективна и
субективна съставомерност на инкриминираното деяние на физическото лице по чл.343в ал.2 от НК. За административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за лимитирания в особената
норма на чл. 343в, ал. 2 от НК престъпен състав /чл. 343г от НК/, не е предвидено наказание - лишаване на
водача от право да управлява моторно превозно средство. Вложената от
законодателя воля е продиктувана от обстоятелството, че санкционираните в
случаите лица не притежават правоспособност, загубили са същата или не са
доказали в предвидения срок годността си да упражняват транспортна дейност.
Следва да се
отбележи, че обект на престъплението по чл.343в ал.2 от НК са обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта и изискванията във връзка с
тях водачите на МПС да притежават съответната правоспособност като гаранция за
безопасността на движението на управляваните от тях МПС-та. За съставомерността
на деянието по чл.343в ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на два
обективни признака, а именно: Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила НП
за управление на МПС без съответно Свидетелство за управление, т.е. по реда на
чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП и преди изтичане на една година от датата на
влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за
цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не
му е издадено съответно Свидетелство за управление. От обективна страна
деянието е осъществено с факта на управлението на лекия автомобил без
Свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок на наложеното му по
административен ред наказание за управление на МПС, без съответно свидетелство.
По делото безспорно е установено, че на посочената дата и място подсъдимия е
управлявал лек автомобил без да притежава СУМПС, което е видно от приложената
по делото Справка за нарушител/водач, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели М.Ц. и П.Ц.. Установено е също, че преди това с НП №
18-0300-000021/26.01.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., на РУ гр.М.,
влязло в законна сила на 13.04.2018 год. подсъдимия е бил санкциониран затова,
че на 16.01.2018 год. около 16.20 часа на път ІІІ-103, с посока на движение от
с.Д.К.към гр.М. е управлявал МПС без да притежава Свидетелство за управление на
МПС, което представлява нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП. От субективна
страна престъплението е извършено от този подсъдим с пряк умисъл, като той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Съдебният състав намира
за основателно да посочи, че съставът на чл.343в ал.2 от НК криминализира
управлението на моторно-превозно средство от неправоспособен водач в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние при
интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина.
Текстовото съдържание на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП не създава двойствен режим на
административнонаказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира
еднаква тежест на нарушенията, а именно първоначална липса на Свидетелство за
правоуправление и последваща, в резултат на отнемането му. С факта на
административното отнемане на този документ се преустановява притежаването му
от титуляра, който е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на
МПС и по визираната причина представлява опасност за транспорта. Нормата на
чл.343в ал.2 от НК се прилага както по отношение на административно
санкционирани водачи на МПС, непритежаващи съответно Свидетелство за
управление, така и за тези, на които е отнето по реда на чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП. В подкрепа на гореизложеното е константната съдебна практика в лицето на
Решение № 377/29.06.2010 год. на ВКС, постановено по НД № 328/2010 год. на
трето наказателно отделение на ВКС, Решение № 588/20.01.2009 год. на ВКС,
постановено по НД № 570/2008 год. на второ наказателно отделение на ВКС и
Решение № 70/07.04.2016 год. на ВКС, постановено по НД № 204/2016 год. на трето
наказателно отделение на ВКС.
От субективна
страна подсъдимият е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал
е общественоопасния характер на деянията и е желаел настъпването на
общественоопасните последици. Причини
за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското
правосъзнание и незачитане на правовия ред.
Подсъдимият
е основно образование, женен с едно дете, работещ в Г. и осъждан.
При
определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй
като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год., както
съдът взе впредвид и настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на
чл.343в ал.2 от НК, предвиждаща наказание от една до три години Лишаване от
свобода и глоба от 500 до 1 200 лева.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като отегчаващи вината
обстоятелства факта, че подсъдимия е осъждан 6 пъти, от които 4 пъти за
престъпления по чл.343в ал.2 от НК. Тези факти са показателни за това, че
наложените наказания по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК. В
контекста на това следва да се има впредвид и обстоятелството, че деянието по
настоящето производство е извършено след влизане в сила на три поредни присъди
за същото престъпление. Само този факт и това обстоятелство е показателно за
отношението на подсъдимия към установения правов ред и по въпроса, дали той и в
най-малка степен е склонен да се поправи и превъзпита, с оглед осъжданията си.
На следващо място, от Справката за нарушител/водач се установява, че подсъдимия
е наказван многократно за нарушения по чл.150 от ЗДвП и че непрекъснато нарушава ЗДвП и
неговия Правилник. От това се налага несъмненият извод, че подсъдимия по начало
има изцяло нихилистично отношение към въведените нормативни правила за движение
по пътищата и тяхното тотално пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил
на поведение. На практика подсъдимия постоянно управлява автомобил на
територията на община М., въпреки посочената неправоспособност, без да
притежава изобщо СУМПС. От гореизложеното в своята съвкупност се налага
изводът, че управлявайки МПС по пътищата на страната подсъдимият е изключително
рисков и опасен за останалите участници в движението. Не може да бъде подминато
и обстоятелството, че подсъдимия притежава средства, както и движимо имущество
и въпреки това обстоятелство не е заплатил не малка част от наложените му
глоби, както и данъчните си задължения към Държавата, което също е показател за
склонността му за неспазване на правовия ред. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство са и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата,
извън тези квалифициращи деянието по чл.343в ал.2 от НК, за които подсъдимия е
бил санкциониран по административен ред. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчетат и лошите му характеристични данни, които
описват подсъдимия като лице, което няма СУМПС, но често сменя личните си
МПС-та, като ги управлява, както и такива на свои познати, за което е санкциониран
многократно. Сред съседите си не се ползва с добро име и от извършените проверки
в АИФ-МВР има заявени многобройни ЗМ, 6 броя полицейски регистрации и както бе
споменато постановени съдебни актове. От подсъдимия и неговия процесуален
представител се акцентува, че същият се признава за виновен и това следва да
бъде прието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдебният състав не
споделя това становище, тъй като на досъдебната фаза подсъдимият не се е
признал за виновен, а само формално е отразил, че съжалява, като не е
съдействал за разкриване на обективната истина. На съдебното следствие
подсъдимия се е признал за виновен, но това е необходимия съставен елемент, за
да бъде приложен института на съкратеното съдебно следствие. Не на последно
място следва да се посочи, че като неправоспособен водач подсъдимия е
осъществил престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК и под въздействието и
употребата на алкохол. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да
бъде отчетено и липсата на други вредни последици извън съставомерните, както и
сравнителната младост на подсъдимия – 26 години и малолетното му дете. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство не може да се отчете отразеното в
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, а именно, че
подсъдимия е безработен и не притежава никакво движимо и недвижимо имущество.
Така отразеното в Декларацията, подписана от подсъдимия не отговаря на
обективната истина, тъй като видно от волеизявлението на самия подсъдим, същият
работи в Г. и реализира доходи в размер на 1 600 евро, както и притежава 7
броя МПС-та. Макар отегчаващите обстоятелства да надвишават смекчаващите
такива, съдебният състав намира, че трябва да определи наказанието при баланс
между минимума и максимума на предвиденото в закона за извършеното от
подсъдимия престъпление. Затова и
съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и на основание чл.343в ал.2 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДВЕ ГОДИНИ
Лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим,
съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС и
ГЛОБА в размер на 850 лева, платими в
полза на Държавата. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така
определеното наказание лишаване от свобода с една трета и наложи със своята
присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1
т.2 б.”в” от ЗИНЗС.Тук е мястото да се
отбележи,че при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание глоба
, съдът се съобрази с по-горе изложените мотиви , както и с обстоятелството ,че
подсъдимия макар и да няма недвижимо имущество има движимо такова и работи в Г.,
като месечно получава доходи в размер на 1600 евро.
Видно
от приложената по делото Актуална справка за съдимост се установява, че
предходни съдебни състави не са се произнесли по приложение разпоредбата на
чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК, съответно да групират наказанията по НОХД №
161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б.и НОХД № 1810/2017 г. по описа на
Районен съд гр.В.. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че следва да се
произнесе по този въпрос. От горните осъждания на подсъдимия е видно, че
престъплението по НОХД № 161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б.и НОХД №
1810/2017 г. на Районен съд гр.В. са в съотношение на съвкупност. Деянията по
цитираните дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях. Налице са условията на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК, като на
подсъдимия следва да се определи едно общо най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
Лишаване от свобода. Към общото най-тежко наказание по правилата на чл.23 ал.3
от НК следва да се присъедини изцяло и наказанието, постановено по НОХД №
161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б. а именно Глоба в размер на 300 лева,
платими в полза на Държавата. Следва да се отбележи, че деянието осъществено по
НОХД № 101/2019 г. е извършено в изпитателния срок на всяка от двете предходни
условни присъди. В конкретния случай, както бе отбелязано двете условни
наказания следва да се групират и по отношение на тях да бъде приложена
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, която разпоредба, а също и разпоредбите на
чл.69 и чл.70 от НК винаги се явява специална по отношение на правилата на
чл.23, чл.24 и чл.25 от НК. В този смисъл следва да се групират първите две присъди,
като бъдат приведени в изпълнение по силата на чл.68 ал.1 от НК. В конкретния
случай приложението на чл.68 ал.1 от НК е безалтернативно, тъй като са налице
всички кумулативни предпоставки на тази разпоредба, а именно налице е ново
умишлено престъпление от общ характер, в рамките на определения изпитателен
срок, с което е наложено наказание Лишаване от свобода. Водим от горното съдът
приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК така определеното общо
най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което следва да се
изтърпи отделно при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в”
от ЗИНЗС.
Подсъдимият
вече е осъждан за престъпления от общ характер на Лишаване от свобода, макар и
условно. Въпреки това, подсъдимия не се е превъзпитал и не са налице
възможности за заличаване последиците на тези осъждания. Безспорно не са налице предпоставките на чл.66 от НК, като
изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде
ефективно. Изолирането на подсъдимия, освен че би изиграло роля в насока да
преосмисли поведението си, то на практика се явява и единствения начин да му се
отнеме възможността да управлява автомобил при неправоспособност, с която си
деятелност подлага на постоянен риск живота и здравето на останалите участници
в движението по пътищата.
Съдът
определи първоначалният режим за изтърпяване на наказанията при условията на
чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС, тъй като умишленото престъпление, за което подсъдимия
е осъден е извършено в изпитателния срок на условните осъждания, за които е постановено
отложените наказания да се изтърпят отделно, като сборът от двете наказания безспорно
надвишава две години.
Съдебният
състав намира за необходимо да акцентува, че видно от приложените няколко броя
справки за нарушител/водач по ЗДвП подсъдимия е извършил нарушения по този
закон, включително и през времето в което е управлявал МПС без свидетелство.
Това говори не само за неговото пренебрежително отношение към вменените му като
водач на МПС задължения, но и че констатираното престъпно управление не е
единичен изолиран случай, който да предизвика размисъл за малозначителеност на
извършеното. Особено следва да се подчертае, че видно от събраните по делото
гласни и писмени доказателства подсъдимия не притежава Свидетелство за
управление на МПС и въпреки това в системата за управление на АНД има данни на
същия да са налагани наказания.
Съдебният
състав намира за необходимо да акцентува за обществената опасност на престъпните
деяния по чл.343в от НК, които си обосновават от характеристиките на
непосредствения обект на засягане с категоричната насоченост да бъдат
гарантирани безопасността на транспорта и охрана на здравето и живота на хората
при управление на превозни средства. Няма спор, че органите на КАТ са
регистрирали нарушение на правилата за движение по пътищата, които са
санкционирани по административен ред, което е индиция за системност и упоритост
в незачитането на правопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта.
С така
определеното наказание, съдът отчита, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в
чл.36 НК – личната и генералната превенция. Упоритостта при извършване на
престъпления и лошите характеристични данни определят наказанието да се изтърпи
ефективно.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: