Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. К., 23.07.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с участието на секретаря Димитрина Минчева, като
разгледа НАХД № 364 по описа на Карловски районен съд за 2018 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от
ЗАНН.
С наказателно постановление № 1324/11.05.2018 година на Началник на Митница П., на „***“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес за управление ***, на
основание чл. 109 ал. 1 от ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 60 ал. 1 вр. чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС, на основание чл. 124 ал. 3
от ЗАДС са отнети съоръженията,
използвани за извършване на нарушението, електронна везна BIMCO, тип ДПБ – 50,
зав. № 0114/2001, с производител „С.“ ООД, и съд № 3 с вместимост 11860 л. за съхранение на
LPG, както и е наложено наказание лишаване от право да упражнява търговска
дейност за срок от един месец в обект – бензино- и газстанция, намиращ се в гр. К., ул. „*****, на основание
чл. 124а ал. 1 вр. чл. 109 ал. 1 от ЗАДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното
лице и го обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон.
Ответната по жалбата страна – Митница – П., оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Жалбата е подадена по пощата в срок, видно от датата
върху пощенското клеймо, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и
допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 14.09.2017г. от служители на Митница П. била
извършена проверка в търговски обект – бензино- и газстанция, находяща се в гр. К.,
ул. „*****, стопанисвана от санкционираното дружество, във връзка с връчване на
наказателно постановление № 816/05.09.2017г. и заповед за налагане на
принудителна административна мярка № РД15-734/05.09.2017г., издадени от
Началника на Митница П.. При пристигане на място митническите служители
констатирали, че се извършва пълнене на туристическа бутилка с пропан-бутан, собственост на Д.П.от служител на дружеството-
С.С.П.. Пълненето било извършено в обособено пълначно
помещение, находящо се в северната част на имота на
бензиностанцията, частично отделено от нея посредством ограда и съществуващ
проход с ширина около 1 м. За извършеното пълнене на туристическата бутилка бил
издаден фискален бон № 0170080/14.09.2017г. от фискалното устройство, находящо се в офиса на бензиностанцията. Съгласно него било
заредено 7.37 кг LPG /пропан- бутан/ на стойност
15.35лв. Пълненето на туристическата бутилка се извършило с помощта на
позиционираните в пълначното помещение съоръжения : електронна везна BIMCO, тип ДПБ – 50, зав. № 0114/2001, с производител „С.“
ООД и маркуч с месингов накрайник и преходник. Везната
била уред, чрез който се зареждали бутилките, през него минавала газта,
измерена от него до безопасното ниво. При проверката било установено, че
количеството газ пропан-бутан в бутилката било
заредено от количеството газ пропан бутан в резервоар
№ 3 с вместимост 11860 л., от който се черпило гориво за зареждане с газ пропан- бутан на автомобили, посредством монтирана газоколонка. Към 14.09.2017г. дружеството не притежавало лиценз за
управление на данъчен склад. Служителят, заредил бутилката, отказал да дава
обяснения, а собственикът й посочил, че същата е за лични нужди. При проверката
присъствал представляващият дружеството С.П., който вписал възражения в
констативния протокол, че дружеството не работи с акцизни стоки и нямат
регистрират данъчен склад, а зареждат само битови и туристически бутилки, които
не са предназначени за отопление, съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за
извършена проверка № 2163/14.09.2017г.
На 15.11.2017г. срещу дружеството жалбоподател бил
съставен АУАН № 814/15.11.2017г. за извършеното нарушение на чл. 60 ал. 1 вр. чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС. На същата дата управителят П.
представил допълнително писмено обяснение от собственика на бутилката, в което
било посочено, че газта му е била необходима за зареждане на хладилник.
На 11.05.2018
г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията
на актосъставителя И.. Съдът кредитира същите изцяло при постановяване на
решението си като последователни, обективни, непротиворечиви, пряко относими
към предмета на доказване по делото. Същите се подкрепят от обективно
установеното при проверката, удостоверено с протокол. Съдът ползва отчасти и
показанията на свидетеля П.- в частта относно извършената проверка и констатираното от митническите служители
зареждане на бутилка. Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно
обстоятелството, че към момента на проверката е имало издадена от управителя заповед
за забрана зареждането на бутилки с газ пропан-
бутан, че същата е била поставена на видно място в бензиностанцията и е била
показана на проверяващите, както и че е заредил бутилката, тъй като
собственикът му казал, че ще я ползва за пълнене на хладилник. В тази им част
показанията му са отречени от тези на свидетеля И., който заявява, че нито от
страна на свидетеля, нито от собственика на бутилката, нито от страна на
управителя са били заявени такива факти, както и че не е имало поставена
подобна заповед в обекта. Че добросъвестен при излагане на възприетото е именно
свидетелят И., сочи и възражението на управителя в протокола за извършената проверка,
а именно, че извършват в бензиностанцията зареждане на битови и туристически
бутилки, но те не представляват такива, предназначени за отопление по смисъла
на чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС. Смисълът на възражението явно противоречи на
съдържанието на заповедта, в която се забранява изцяло зареждането на бутилки с
газ. За наличие на подобна заповед не е било съобщено, нито е представена
такава от управителя и когато е бил поканен за изясняване на случая и съставяне
на АУАН. Приложена е едва при обжалване на наказателното постановление,
съставена явно за целите на производството. Свидетелят не може и да се счете за
незаинтересован от изхода на производството свидетел, тъй като е служител на
дружеството, а и син на управителя С.П. и показанията му явно са повлияни от
тези отношения. Противно на твърденията му бутилката също не е била мъничка,
нито бутилка за хладилник, видно от приложения снимков материал, а и от
количеството на заредена газ в нея, отразена в касовия бон.
Съобразно установената по делото фактическа обстановка
и събрани доказателства, съдът намира, че е доказано извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл. 60 ал. 1 вр. чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че в стопанисвания
от жалбоподателя обект е била заредена бутилка с втечнен нефтен газ за битови
нужди, без дружеството да притежава лиценз за управление на
данъчен склад.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗАДС, производството
по чл. 59, с изключение на добива на природен газ и/или производството на
биогаз, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране. Чл. 59
ал.2 т.4 от ЗАДС регламентира, че производството на енергийни продукти включва
и пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване
като гориво за отопление. Що е енергиен продукт за отопление е определено в чл.
4. т.37 от ЗАДС, и съгласно текста на закона, като такъв се
определя всеки продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина,
която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт
за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на
помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи,
когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии,
сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: за цели по т. 10 и 33 и за
цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Когато енергиен
продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за
битови и стопански нужди непосредствено или чрез преносна среда, се смята, че
този продукт е енергиен продукт за отопление. Предвид което дейността по
пълнене на туристически бутилки с втечнен нефтен газ (LPG), чиято употреба е за
битови нужди, представлява производство на енергийни продукти по смисъла на чл.
59 ал.2 т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове и като такова следва да
се извършва единствено в данъчен склад.
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като номерът му е с различна, от тази на издаването
му, година. От значение за законосъобразността на същото е датата на издаването,
която в случая е коректна, а не каква система за генериране на номера си е
въвел АНО с цел регистриране в БИМС. Неоснователно се възразява, че в случая
наказателно-административната отговорност следва да бъде понесена от служителя,
извършил зареждането, тъй като имало въведена забрана за това от управителя.
Както се каза по- горе, съдът не счита, към датата на нарушението да е имало
издадена такава заповед, но дори и да е имало такава, тя не би довела да
отпадане на отговорността на санкционираното дружество. Отговорността на
юридическото лице е обективна и не зависи от вината на физическо лице. За да
възникне е достатъчно да е осъществено
нарушение на дадена норма, за да се наложи санкция. Следователно при
неизпълнението на задължение, субект на което е юридическо лице, следва да се
привлече отговорността именно на него. В случая дружеството жалбоподател е
задълженото от закона чл. 60 ал. 1 от ЗАДС лице и отговорността за него е безвиновна. Обстоятелството, дали работникът е проявил неподчинение
не изключва отговорността на търговеца, тъй като субект на конкретното
задължение е самото юридическо лице, а не физическото лице, работещо при него, предвид,
че кое лице и как ще изпълнява някакви служебни задължения е въпрос на вътрешна
организация на работодателя.
Неоснователно е и позоваването на пороци в
задължителното съдържание на оспореното
наказателно постановление, предвид че е дадено ясно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, което покрива изцяло
състава на чл. 60 ал. 1 вр. чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС,
като дори е цитирана и нарушената разпоредба, при което не възниква каквото и
да било затруднение за жалбоподателя да разбере естеството на вмененото му
нарушение.
Неоснователно е възражението за несъставомерност
на деянието, тъй като конкретната бутилка била предназначена за хладилник. Такива
твърдения се заявени, едва когато е станало ясно, че спрямо дружеството ще бъде
ангажирана административно-наказателна отговорност. Ако в случая се е касаело
за изключение от правилото да не се зареждат бутилки с пропан-бутан,
то логично би било това обстоятелство да бъде съобщено веднага на контролните
органи, а не на по-късен етап. Както се каза по-горе и самият управител не
само, че не е отрекъл при проверката от дружеството да се извършва дейност по
пълнене на битови и туристически бутилки, а и е потвърдил саморъчно този факт в
протокола с обяснението, че според него същите не представляват такива,
предназначени за отопление, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС, каквото
становище поддържа и пред съда. Неотносимо е
възражението му, че не попадат в хипотезата на чл. 59 от ЗАДС, тъй като било
разрешено зареждането на бутилки, собственост на клиентите, преносими до 5 кг.,
да се зареждат на бензиностанции в обособени помещения. В случая процесната бутилка надхвърля посочената от него вместимост.
Не може да се сподели съображението, че се касае за
маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид, че в един кратък
период дружеството е извършило и друго нарушение от вида на процесното.
Правилно и законосъобразно са определени наложените
наказания, имуществена санкция в минималния размер от 2000 лв., както и
лишаване от право да се упражнява търговска дейност за срок от един месец в обекта,
в който е установено нарушението, на основание чл. 124а ал. 1 от ЗАДС. Следва
да бъде потвърдено наказателното постановление в частта му за отнемане на
съоръженията, използвани за извършване на нарушението, но само по отношение на електронна
везна BIMCO, тип ДПБ – 50, зав. № 0114/2001, с производител „С.“ ООД предвид,
че само тя сред иззетите с НП веществени доказателства може да бъде счетена за
съоръжение, пряко послужило за извършване на конкретното нарушение, изразяващо
се в пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в туристическата бутилка без лиценз за
управление на данъчен склад. В случая се установи, че електронната везна
представлява съоръжение, чрез което непосредствено се пълни бутилката, като
зарежданата газ преминава през него, уредът я измерва и зарежда до безопасното ниво, за другото
съоръжение следва да се отмени, тъй като същото е предназначено и използвано за
зареждане на автомобилни газови уредби, а не пряко и непосредствено предназначено
и използвано за пълнене на бутилката.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРДЖАВА наказателно
постановление № 1324/11.05.2018 година на Началник на Митница П. в частта му, в
която на „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес за управление ***, на
основание чл. 109 ал. 1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 60 ал. 1 вр. чл. 59 ал. 2 т. 4 от ЗАДС, на основание чл. 124 ал. 3
от ЗАДС е отнето съоръжение, използвано
за извършване на нарушението- електронна везна BIMCO, тип ДПБ – 50, зав. №
0114/2001, с производител „С.“ ООД, както и е наложено наказание лишаване от
право да упражнява търговска дейност за срок от един месец в обект – бензино- и газстанция, намиращ се
в гр. К., ул. „*****, на основание чл. 124а ал. 1 вр.
чл. 109 ал. 1 от ЗАДС, като ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му, в
която е отнет в полза на държавата като съоръжение,
използвано за извършване на нарушението, съд № 3 с вместимост 11860 л. за съхранение на
LPG.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.