№ 2135
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110143085 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
14.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43085/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Т. Д. Я. срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на
08.10.2021 г., около 12:50 ч., в гр. София, ищцата управлявала собственият си автомобил
„БМВ Х5“, рег. № СВ ............... НР по ул. „Васил Кънчев“ с посока на движение от бул.
„Владимир Вазов“ към ул. „Резбарска“, като при кръстовището на ул. „Васил Кънчев“ и ул.
„Резбарска“, била преустановила движението на автомобила, поради червен светофар.
Поддържа, че докато изчаквала зелен сигнал, била ударен отзад от автомобил „Мерцедес
МЛ 350“, рег. № СВ .............. СС, като в следствие на удара по автомобил „БМВ Х5“, рег. №
СВ ............... НР били нанесени вреди. Сочи, че веднага била уведомила органите на
полицията, но другият водач бил напуснал местопроизшествието, поради което
самоличността му останала неустановена. Навежда доводи, че към момента на ПТП за
1
автомобил „Мерцедес МЛ 350“, рег. № СВ .............. СС е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, като била предявена
претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но ответника била
отказал да заплати дължимата сума. Излага съображения, че виновен за ПТП-то е водача на
автомобил „Мерцедес МЛ 350“, рег. № СВ .............. СС. Твърди, че неустановяването на
другия водач не било релевантно, за да се изплати застрахователно обезщетение. Поддържа,
че дължимата сума била в размер на 2000,00 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендирана сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
претенцията се оспорва. Сочи, че оспорва обстоятелствата, че е настъпило ПТП, както се
твърди от ищеца, съответно, че виновен за същото е водача на автомобил „Мерцедес МЛ
350“, рег. № СВ .............. СС, респ. че по другия автомобил са налице твърдените вреди.
Поддържа, че за да се ангажира отговорността на застрахователят следвало да е налице
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, като в случая не всички елементи били налице. Навежда
доводи, че твърдяното ПТП не било настъпило, съответно не бил ясен механизма на
инцидента. Излага съображения, че в съставения протокол за ПТП били отразени
обстоятелства, които били по твърдения на ищцата, като органите на МВР не били
извършвали проверка на другия водач, поради което прави извод, че протокола не се ползва
с обвързваща доказателствена сила. Твърди, че в следствие на твърдяното ПТП по
автомобил „БМВ Х5“, рег. № СВ ............... НР не били настъпили твърдените вреди, освен
това твърди, че водачът бил спрял рязко, като не се бил съобразил с другите водачи в
движението. Поддържа, че претенцията е предявена в завишен размер, а освен това ищцата
била отказала извършването на допълнителен оглед на автомобила. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Представен е Протокол за ПТП № 1780390/08.10.2021 г., като се установява, че е
настъпило ПТП, както следва: на 08.10.2021 г., около 12:50 ч., МПС „Мерцедес МЛ 350“,
рег. № СВ .............. СС, се движи по ул. „Васил Кънчев“, с посока от бул. „Владимир Вазов“
към ул. „Безименна“, и непосредствено преди кръстовището с ул. „Резбарска“, настъпва
ПТП със спрелия пред него лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № СВ ............... НР, след което
напуска мястото на произшествието без да изчака органите на КАТ.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
2
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
Приложено е Удостоверение за регистрация част I, № *********, като се установява,
че лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № СВ ............... НР е собственост на Т. Д. Я..
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва
обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест
установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които
свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е
длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради
което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото
доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина
отразен в документа.
3
Представена е по реда на чл. 190 ГПК и неоспорена е Застрахователна полица за
задължеителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/23/121002532506, която е сключена между ЗАД „ОЗ“ АД, от една страна в качеството на
застраховател и Й. М. Л., от друга страна в качеството на застрахован по отношение на
сключена застраховка на автомобилистите за лек автомобил „МПС „Мерцедес МЛ 350“, рег.
№ СВ .............. СС, с период на застрахователно покритие от 02.09.2021 г. до 01.09.2022 г.
Застрахователната полица е частен диспозитивен документ, който не е надлежно
оспорен, поради което и съдът намира предвид правилото на чл. 180 ГПК, че е налице
действително сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това
обстоятелство не е спорно между страните, а отделно от това следва да се вземе и предвид
факта, че с оглед концентрацията на правния спор, приложение трябва да намери
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В търговското право, неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността й. Следователно, страната не може да се позовава на недействителност по
договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението на другата страна и този отговор е относим и към абсолютните търговски
сделки, в частност – застрахователните такива (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) – в този смисъл Решение
№ 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135 / 2015 г., II т.о., ТК; Решение № 115 от
23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК; Решение № 115 от 23.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 348 / 2012 г., I т.о., ТК.
Прието е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизмът на ПТП-то е
следния: на 08.10.2021 г., около 12:50 ч., МПС „Мерцедес МЛ 350“, рег. № СВ .............. СС,
се движи по ул. „Васил Кънчев“, с посока от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Безименна“, и
непосредствено преди кръстовището с ул. „Резбарска“, настъпва ПТП със спрелия пред него
лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № СВ ............... НР, след което напуска мястото на
произшествието без да изчака органите на КАТ. Експертът е посочил, че стойността
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „БМВ Х5“ към датата на ПТП-то
при средни пазарни цени е в размер на 1002,44 лева. Посочено е, че ако е налице
изключение на решетката на задната броня, то тогава стойността е 878,40 лева, като вещото
лице изрично сочи, че този детайл е зоната на удара и може да бъде увреден при възприетия
механизъм на ПТП-то.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен. С оглед направените от ответника оспорвания следва
да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е
обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на
направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144
от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая извън бланкетните доводи на ответника,
респ. предвид поведението при приемане на експертизата, съдът намира, че не може да цени
изобщо направеното оспорване на заключението на САТЕ с оглед изследваните
обстоятелства във връзка с извършването на заключението. Нещо повече, самият ответник
не ангажирани никакви доказателствени средства в противен смисъл, като ответникът
излага единствено съображения, че вещото лице било работило по доказателствата по
делото, при неустановен водач, което както е изложено по-долу е ирелевантно в случая.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
4
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са установени пълни и главно всички
пълно и главно всички материални предпоставки за уважаване на предявената претенция до
размера на сумата от 1002,44 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2000,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Необходимо е да се изясни, че настоящият съдебен състав намира, че предвид
изясненото от вещото лице в откритото съдебно заседание е необходимо да се посочи, че
съдът възприема наличието и на причинно-следствена връзка по отношение увреждането на
задна решетка на бронята. От една страна вещото лице категорично заявява, че същото е в
зоната на удара, което и от експертна гледна точка води до това да се възприеме наличието
на причинно-следствена връзка. От друга страна при преценката и оценката на
доказателствата по делото, като част от доказателствения процес следва да се вземат
предвид опитните правила. Опитните правила са носители на съществена информация за
взаимовръзката на явленията в природата, за причинно-следствената връзка между
отделните факти, като всеки отделен факт се проявява в два аспекта – веднъж като причина
за настъпване на определен резултат, а в другия случай като следствие на един причинен
процес. В този смисъл е Решение № 262/11.05.2010 г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС,
ІV г. о. , в което е възприето, че: „Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта,
подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на
конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните
правила.“. В тази насока, действително ответникът е направил възражение, че е възможно
увреждането да е настъпило от друго събитие, но доводите в тази насока са бланкетни.
Липсват конкретни твърдения какво е другото събитие, респ. липсват каквито и да било
доказателства по делото в тази насока, поради което и съдът следва да приеме недоказания
факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо
повече, за да се разколебае тезата на ищеца и доказателствата, които той е ангажирал по
5
делото е необходимо ответникът не само да направи възражение, но и да проведе насрещно
доказване, което по правило не е пълно и главно, но е достатъчно да индицира наличието на
обстоятелства, които да разколебаят доказателствата ангажирани от насрещната страна, за да
последната да не е провела пълно и главно доказване, което предвид разпределената с
доклада по делото доказателствена тежест да доведе до неблагоприятните последици на
процесуалната тежест, визирано в нормата на чл. 154 ГПК. В процесния случай подобно
насрещно доказване не е налице.
Неоснователни са доводите на ответника, че не можела да се ангажира отговорността
му, тъй като не би установен точно водача на МПС-то.
Според правилото на чл. 461, т. 1 КЗ, една от задължителните застраховки е тази за
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите".
В разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ е предвидено, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. А съгласно разпоредбата на ал. 2 на същата новела, по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение
първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Тоест, за да се ангажира отговорността на застрахователят по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е без значение дали автомобилът е ползван
от собственика, ползвател на вещно или облигационно основание или лице на което
фактически е предоставено ползването на автомобила. Това тълкуване на закона следва от
граматическото, систематичното и най-вече телеологическото тълкуване на закона, тъй като
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има особено социално
значение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица, което не би могло да
бъде изпълнено, ако се приеме, че могат изобщо да се слушат възражения за действителният
водач (в тази насока от телеоглическа гледна точка вж. Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК ). Подобни ексцепции касаят евентуалното
ангажиране на регресната отговорност – напр. по чл. 500 КЗ, което е без значение за
настоящото производство и извън неговия предмет, поради което съображенията на
ответника в тази насока са неоснователни.
На следващо място трябва да се посочи, че отказа на собственика на автомобила за
6
предоставянето му за допълнителен оглед нямат значение по отношение плащането на
главницата (каквато се претендира по настоящият правен спор), тъй като в крайна сметка
ответникът би могъл да направи съответната преценка и да плати в хода на процеса (арг. чл.
235, ал. 3 ГПК), което би имало значение евентуално за деловодните разноски или за факта
дали не е приложим института на забава на кредитора, което обстоятелство обаче би било
релевантно само при преценка за дължимост на мораторна лихва, каквато в настоящият
случай не се претендира.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и съобразно уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 511,24 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодно разноски, поради което и с оглед
правилото на чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. ал. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП, следва да му се присъди сумата от 49,88 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр.
......................... да заплати на Т. Д. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........................., на
основание чл. 432 КЗ, сумата от 1002,44 лева, представляващи дължимо застрахователно
обезщетение по Застрахователна полица за задължеителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/23/121002532506, която е сключена между ЗАД
„ОЗ“ АД, от една страна в качеството на застраховател и Й. М. Л., за ПТП настъпило на
08.10.2021 г., около 12:50 ч., като МПС „Мерцедес МЛ 350“, рег. № СВ .............. СС, се
движи по ул. „Васил Кънчев“, с посока от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Безименна“, и
непосредствено преди кръстовището с ул. „Резбарска“, настъпва ПТП със спрелия пред него
лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № СВ ............... НР, след което МПС „Мерцедес МЛ 350“, рег.
№ СВ .............. СС застрахованият по застраховката „Гражданска отговорност“ автомобил
напуска мястото на произшествието без да изчака органите на КАТ, ведно със законната
лихва от 09.08.2022 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1002,44 лева до пълния предявен размер от 2000,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ................. да заплати
7
на Т. Д. Я., ЕГН: **********, сумата от 511,24 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. ал. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Т. Д. Я., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК:
................., сумата от 49,88 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8