ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1723
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. С.
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500869 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
частна жалба от „Виа Салариа“ ЕООД със седалище гр. Бургас с вх. №
9090/15.03.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, както и по повод на
депозирана частна жалба с вх. № 9093/15.03.2022г. по описа на Районен съд –
Бургас от С. К. С. – двете жалби против Разпореждане за незабавно
изпълнение, съдържащо се в Заповед № 2330 от 14.09.2021г., постановено по
частно гр. дело № 6371/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на
която е постановено длъжниците „Виа Салариа“ ЕООД и С. К. С. да заплатят
солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София следните
суми:
- 49 000 лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г., анекси от
24.04.2020г., 20.05.2020г., 18.06.2020г. и 30.06.2020г.,
- 7 760, 02 лева – договорна лихва за периода 25.04.2020г. до
09.09.2021г. вкл., която включва 1030, 25 лева лихва върху редовна главница,
3 450, 79 лева лихва за просрочена главница, 2211, 80 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочие и 1 067, 18 лева – просрочена лихва,
- 244, 96 лева, дължими такси по Тарифа на банката към
09.09.2021г.,
1
- 144 лева – разходи за уведомяване,
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 10.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и
- 2 802, 18 лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Двете депозирани частни жалби по делото са с идентично
съдържание и се посочва единствено, че се обжалва издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в частта за разноските и постановеното
разпореждане за незабавно изпълнение. В двете жалби се посочва, че жалбите
се подават бланкетни, за да се спази срока по ГПК, а съображения ще бъдат
изложени в срока за отстраняване нередовностите на жалбите, но такива
съображения по делото не са постъпили.
Впоследствие – на 06.07.2022г. по делото постъпва заявление с вх.
№ 9646 от страна на „Виа Салариа“ ЕООД и С. К. С., в което се посочва, че
след запознаване с представените към исковата молба (депозирана от страна
на „УниКредит Булбанк“ АД по реда на чл. 422 от ГПК след постъпили от
тяхна страна възражения против издадената заповед за изпълнение на
парично задължение) са се запознали с представени от ищцовата банка
писмени доказателства и се изразява становище, че са извършени
незаконосъобразни действия, извършени от ЧСИ във връзка с връчване на
Поканата за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 от ЗКИ за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В заявлението се развиват
конкретни съображения по нарушаване на разпоредбите на чл. 47, ал. 1 от
ГПК, които водят до липсата на валидно уведомяване от страна на Банката за
обявена едностранно предсрочна изискуемост на кредита, а това следва да
доведе до отмяна на издадената заповед за изпълнение и обезсилване на
изпълнителния лист. В заявлението се посочва, че са допуснати и нарушения
при връчването от страна на съдебния изпълнител спрямо С. С..
По делото на дата – 13.07.2022г. е депозирано ново заявление с
вх. № 10025 от страна на „Виа Салариа“ ЕООД и С. К. С., с което отново се
повтарят изложените в предходното заявление съображения и се отправя
искане до произнасяне по депозираните частни жалби против разпореждането
за незабавно изпълнение да бъде спряно производството по изпълнително
2
дело № 1343/2021г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.
Ответната страна по частните жалби – „УниКредит Булбанк“ АД
депозира по делото писмен отговор на частните жалби, в който се изразява
становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение. Посочва се, че длъжниците не са изложили никакви мотиви и
съображения във връзка с основателността на жалбите. Посочва се, че
документът, въз основа на който е издадена заповедта – извлечение от
счетоводните книги на „Уникредит Булбанк“ АД е напълно редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжниците. Посочва се, че сключеният между страните договор е с настъпил
краен падеж и за настъпване изискуемостта на вземането не се изисква
настъпването на никакви други условия или обстоятелства. Твърди се, че
сключеният между страните договор не е потребителски и не може да се
твърди за наличие на неравноправни клаузи.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД със
седалище гр. София против „Виа Салариа“ ЕООД и С. К. С. в качеството им
на солидарни длъжници за следните суми:
- 49 000 лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г., анекси от
24.04.2020г., 20.05.2020г., 18.06.2020г. и 30.06.2020г.,
- 7 760, 02 лева – договорна лихва за периода 25.04.2020г. до
09.09.2021г. вкл., която включва 1030, 25 лева лихва върху редовна главница,
3 450, 79 лева лихва за просрочена главница, 2211, 80 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочие и 1 067, 18 лева – просрочена лихва,
- 244, 96 лева, дължими такси по Тарифа на банката към
09.09.2021г.,
- 144 лева – разходи за уведомяване,
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 10.09.2021г. до окончателното изплащане на
3
вземането и
- 2 802, 18 лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
В заявлението се посочва, че е налице неизпълнено парично
задължение по банков кредит, отпуснат съгласно Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г. за сумата от 49 000
лева със срок на погасяване на дълга до 25.04.2020г., като договорът е
изменен с няколко последващи анекса и срокът му е продължен до
25.10.2020г. и поради настъпване на крайния срок за погасяване на
задълженията, дългът е станал изискуем изцяло на 25.10.2020г. съгласно чл.
7.1 от сключения между страните Анекс № 4 към Договор за банков
револвиращ кредит от 25.04.2019г. В заявлението изрично се посочва, че
претендираната солидарна отговорност произтича от сключения между
страните договор.
Следва изрично да се отбележи, че никъде в заявлението не се
посочва, че Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем или че са
настъпили други обстоятелства, които да обусловят предсрочната
изискуемост на кредита, а се посочва, че е настъпил крайния срок за
издължаване на предоставената в заем сума и именно поради тази причина се
претендира пълния размер на главницата и пълния размер на дължимите
лихви. В заявлението е посочено и обстоятелството, че независимо от факта
на настъпването на крайния срок за издължаването на кредита на длъжниците
са изпратени покани да изпълнят своите задължения.
Към заявлението са представени Извлечение от счетоводните
книги на Банката, ведно с копие от сключения между страните Договор за
банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г. и анексите
към него - от 24.04.2020г., 20.05.2020г., 18.06.2020г. и от 30.06.2020г.
В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е
постановил Заповед № 2330 от 14.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело №
6371/2021г. по описа на БРС, по силата на която е разпоредил длъжниците
„Виа Салариа“ ЕООД и С. К. С. солидарно да заплатят претендираните
парични суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор за
банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г., анекси от
4
24.04.2020г., 20.05.2020г., 18.06.2020г. и 30.06.2020г.
От представеното по делото копие от Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г. и анексите към него
от 24.04.2020г., 20.05.2020г., 18.06.2020г. и 30.06.2020г. се установява, че
„Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр. София в качеството си на
кредитор и „Виа Салариа“ ЕООД в качеството му на кредитополучател и С. К.
С. в качеството му на солидарен длъжник са сключили договор, по силата на
който „Уникредит Булбанк“ АД е предоставила на „Виа Салариа“ ЕООД и С.
К. С. револвиращ кредит в размер на до 49 000 лева за текущи разплащания с
краен срок за издължаване до 25.04.2020г. По делото са представени и анекси
към сключения между страните договор от 24.04.2020г., с който крайният
срок за издължаване на кредита е удължен до 25.05.2020г., от 20.05.2020г., с
който крайния срок за издължаване на кредита е удължен до 25.06.2020г. от
18.06.2020г., с който крайния срок за издължаване на кредита е удължен до
25.07.2020г. и от 30.06.2020г., с който крайния срок за издължаване на
кредита е удължен до 25.10.2020г.
По делото е представено и Извлечение от счетоводните книги на
Банката, от което е видно, че изрично се посочва, че размерът на дължимата
главница възлиза на сума в размер от 49 000 лева, посочен е размерът на
лихвите, които се претендират и за какъв период от време се отнасят тези
претенции. Представеното извлечение от сметки е подписано от лица, които
са упълномощени представители на Банката да подписват .
По делото е безспорно, че крайният срок, който страните са
договорили помежду си на основание сключения Анекс № 4 от 30.06.2020г.
към Договор за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от
25.04.2019г. е 25.10.2020г., а депозираното пред Районен съд – Бургас
заявление е постъпило в съда на 13.09.2021г. (тоест – единадесет месеца след
настъпване на крайния срок за издължаване на кредита), поради което и по
делото не се твърди за наличие на предпоставки за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Напротив – по делото се посочва, че претенцията се
претендира изцяло въз основа на настъпил краен падеж на договора.
На основание чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се
издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
5
На основание чл. 418, ал. 3 от ГПК когато според представения
документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на
насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва
да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
За да бъде уважено искането на банката-заявител по делото следва
да бъдат установени две предпоставки – документът, въз основа на който се
претендира изпълнително основание следва да е редовен от външна страна и с
него да се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
При позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит, нейното
настъпване се преценява съобразно условията в договора за кредит – ако
според уговорките в договора изискуемостта е поставена в зависимост от
правомощието на банката-кредитор да направи кредита предсрочно изискуем
– това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.
418, ал. 3 от ГПК. В конкретния случай това обстоятелство не е налице –
Банката – заявител не твърди, че пълния размер на предоставения кредит е
станал предсрочно изискуем, а твърди, че пълния размер на предоставения
кредит се претендира поради настъпил краен срок за изплащане на кредита,
поради което и предвид разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, по силата на която
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока за изпълнение (когато
такъв е конкретно определен), съдът намира, че длъжниците са поставени в
забава с настъпването именно на крайния падеж, уговорен с договора и не се
налага да бъдат предприети други действия, които да направят вземането
изискуемо.
От друга страна - представеното по делото извлечение от
счетоводните книги на банката съдържа реквизитите, представляващи данни
за договора за кредит, датата на сключването, размер, кредитополучател,
обозначение на изискуемите суми по вид, размер, дати, периоди, размерът на
задължението по лихвите, като документът носи подпис на представляващо
банката длъжностно лице.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че са налице
предпоставките на чл. 418 от ГПК, настоящата инстанция намира, че
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено, а
6
депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По отношение на изречението в двете частни жалби, че се
обжалва издадената заповед за изпълнение и в частта на разноските без да се
изложи какъвто и да е довод, настоящата инстанция съобрази следното:
С оглед приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на
ОСГТК на ВКС на РБ ако пред съда в заповедното производство е подадена
частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК против заповедта за изпълнение в
частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. При подадена възражение и образувано
исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респективно – чл. 422 от ГПК,
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от
решението по установителния иск. Ако производството по установителния
иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва
да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по
разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако
производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на
изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 от ГПК следва да се върне.
Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако
производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при
които заповедта за изпълнение влиза в сила. Частната жалба се администрира,
както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1
от ГПК.
В конкретния случай е безспорно, че в заповедното производство
е подадено възражение от двамата длъжници, както и че по реда на чл. 422 от
ГПК е предявен иск от страна на заявителя – „УниКредит Булбанк“ АД,
поради което и с оглед изложеното по-горе съдът, който предстои да разгледа
предявения иск ще се произнесе и по отношение на дължимите в заповедното
производство разноски и едва след приключване на исковото производство
следва да бъде извършена преценка относно допустимостта на частната жалба
7
в частта за разноските и само в случай, че след приключване на исковото
производство съдът намери, че жалбата в частта за разноските е допустима
отново да я изпрати на БОС за произнасяне.
По отношение на искането, съдържащо се в депозираните частни
жалби да бъде спряно изпълнителното производство на основание чл. 420, ал.
2 от ГПК компетентен да се произнесе е съдът, постановил незабавното
изпълнение, а именно – Районен съд – Бургас, поради което и след връщане
на делото, първоинстанционния съд ще следва да разгледа това отправено
искане.
По отношение на искането, съдържащо се в Заявление с вх. №
10025 от 13.07.2022г. да бъде спряно производството по образуваното
изпълнително дело № 1343/2021г. по описа на ЧСИ Станимира Николова до
произнасяне на съда по жалбата, настоящата инстанция намира, че предвид
обстоятелството, че настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване с факта на постановяването му произнасянето по частните жалби
става окончателно и не се налага да се спира изпълнителното производство,
за да се обезпечат депозираните жалби. В този смисъл, искането следва да
бъде оставено без уважение.
Съдът не следва да се произнася по отношение на разноските в
настоящото производство, тъй като ответната страна по частните жалби –
„УниКредит Булбанк“ АД не отправя искане за присъждането им.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
9090/15.03.2022г. по описа на Районен съд – Бургас от „Виа Салариа“ ЕООД
със седалище гр. Бургас и депозирана частна жалба с вх. № 9093/15.03.2022г.
по описа на Районен съд – Бургас – двете от С.К. С., ЕГН ********** от *** –
двете депозирани против Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо
се в Заповед № 2330 от 14.09.2021г., постановено по частно гр. дело №
6371/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е
постановено длъжниците „Виа Салариа“ ЕООД и С. К. С. да заплатят
солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София следните
8
суми:
- 49 000 лева, представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г., анекси от
24.04.2020г., 20.05.2020г., 18.06.2020г. и 30.06.2020г.,
- 7 760, 02 лева – договорна лихва за периода 25.04.2020г. до
09.09.2021г. вкл., която включва 1030, 25 лева лихва върху редовна главница,
3 450, 79 лева лихва за просрочена главница, 2211, 80 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочие и 1 067, 18 лева – просрочена лихва,
- 244, 96 лева, дължими такси по Тарифа на банката към
09.09.2021г.,
- 144 лева – разходи за уведомяване,
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 10.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и
- 2 802, 18 лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия – преценка за допустимостта на жалбите в частта за разноските,
предвид наличието на висящо исково производство по реда на чл. 422 от ГПК
(в съответствие с изложеното по-горе) и произнасяне по отношение искането
да бъде спряно изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Виа Салариа“ ЕООД
със седалище гр. Бургас и С.К. С., съдържащо се в Заявление с вх. № 10025 от
13.07.2022г. да бъде спряно производството по изпълнително дело №
1343/2021г. по описа на ЧСИ Станимира Николова до произнасяне на съда по
депозираните две частни жалби - частна жалба с вх. № 9090/15.03.2022г. по
описа на Районен съд – Бургас от „Виа Салариа“ ЕООД със седалище гр.
Бургас и частна жалба с вх. № 9093/15.03.2022г. по описа на Районен съд –
Бургас от С.К. С., ЕГН ********** от ***.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10