№ 565
гр. Русе, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520104358 по описа за 2023 година
Исковете са с правно основание по чл.108 във вр. с чл.111, вр. с чл.56 ЗС и
по чл.59 ЗЗД, предявени в условията на кумулативно обективно съединение.
Ищцата Л. Д. М., чрез пълном. адв. К. К. твърди, че е титуляр на право на
ползване върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.4.1241.2.5 в гр. Русе, Община Русе, област Русе по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК,
адрес на имота гр. Русе, бул. **** №30, вх.1, ет.2, намиращ се на втори
жилищен етаж в сграда с идентификатор 63427.4.1241.2, с предназначение:
жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
63427.4.1241, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на едно ниво, с
площ по документ 77.19 кв.м., заедно с прилежащите части: изба №5 с
полезна площ 12.54 кв.м., таван №5 с полезна площ 13.76 кв.м. и 1.1770 %
ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж 63427.4.1241.2.4 и 63427.4.1241.2.6, под обекта: 63427.4.1241.2.2, над
обекта: 63427.4.1241.2.8 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.1241.2.65 в гр. Русе, Община Русе, област Русе по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК, адрес на имота гр.
Русе, бул. **** №30, вх.1А, ет.0, намиращ се в сграда с идентификатор
1
63427.4.1241.2, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.1241, предназначение на
самостоятелния обект: гараж, на едно ниво, с площ по документ 22.42 кв.м.,
заедно с прилежащите части: 0.3037 % ид.ч. от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 63427.4.1241.2.67,
63427.4.1241.2.66, под обекта няма, над обект: 63427.4.1241.2.2. В договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №146 от 18.04.2023г., том II, рег.
№3435, дело №189/2023г. на русенския нотариус Румяна Падалска, по силата
на който С. О. А. е придобила собствеността върху описаните имоти, е
посочено изрично, че с нотариален акт за дарение №22 от 06.02.2001г., том I,
рег. №305, дело №20/2001г. на русенския нотариус Веселина Андреева, е
запазено право на ползване в полза на Д И Д, починал на 26.07.2023г. и на Л.
Д. М.. Ответницата е била запозната и е приела да придобие собствеността
върху имотите при наличието на учредено право на ползване, поради което
следва да й предаде ползването върху имотите. Твърди, че ответницата й
дължи обезщетение за лишаване от право на ползване върху апартамента и
гаража от датата на придобиване собствеността върху тях – 18.04.2023г. до
датата на предявяване на иска, като претендира сумата 1200 лв обезщетение за
апартамента или по 300 лв месечно, а за гаража – 800 лв обезщетение или по
200 лв месечно. Моли съдът да признае за установено, че е титуляр на
ограничено вещно право на ползване върху описаните по-горе недвижими
имоти и да бъде осъдена да й предаде ползването върху същите. Моли да бъде
осъдена ответницата да й заплати сумите 1200 лв обезщетение за лишаване от
право на ползване върху апартамента и 800 лв обезщетение за лишаване от
право на ползване върху гаража за периода от 18.04.2023г. до 18.08.2023г.,
заедно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответницата С. О. А., чрез пълном. адв. Т. Н. взема становище за
недопустимост на исковете. Прави възражение по чл.59, ал.3, предл.2 ЗС за
погасяване по давност на правото на ползване на ищцата върху недвижимите
имоти, предмет на иска. Правото на ползване в полза на Д И Д, починал на
26.07.2023г. и на Л. Д. М. е било учредено през 2001г., като приживе Д Д я е
уведомил, че от 2002г. ищцата не е ползвала имотите, предмет на договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №146 от 18.04.2023г., както и че
имала ключ и достъп до същите имоти, но през годините никога не ги е
2
обитавала, нито е имала претенции да ги ползва. Ограниченото вещно право в
полза на ищцата е погасено поради неупражняването му в продължение на
повече от 5 години, поради което тя няма активна легитимация като титуляр
на право на ползване. Взема становище и за неоснователност на исковите
претенции. Заявява, че не е възпрепятствала, нито ограничавала ищцата да
ползва спокойно и свободно имотите, описани в исковата молба, както и че тя
никога не е споделяла или посочвала, че има проблеми или препятствия във
връзка с упражняването на правото си. Заявява, че в качеството си на
ползвател ищцата никога не е изпълнявала задълженията, посочени в чл.57,
ал.1 ЗС. Предявените искове са изцяло неоснователни, поради което моли да
бъдат отхвърлени с присъждане на разноски по делото.
По делото са представени писмени доказателства, назначена е
икономическа експертиза и са разпитани свидетели.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №22/06.02.2001г., том І,
рег. №305, дело №20/2001г. на русенския нотариус Веселина Андреева, район
на действие Русенски районен съд, вписан в СВ Русе с вх. рег.
№1235/06.02.2001г., Акт №181, том II, дело №518/2001г., партидна книга: том
703, Д И Д и Л. Д. М. са дарили на Ц С М чрез Л. Д. М., действаща като майка
и законен представител и Т И Т, действаш като особен представител,
притежаваните от тях имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.1241.2.5 в гр. Русе, Община Русе, област Русе по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК, адрес на имота гр.
Русе, бул. **** №30, вх.1, ет.2, ап.5, намиращ се на втори жилищен етаж в
сграда с идентификатор 63427.4.1241.2, с предназначение: жилищна сграда,
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.1241,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на едно ниво, с площ по документ
77.19 кв.м., заедно с прилежащите части: изба №5 с полезна площ 12.54 кв.м.,
таван №5 с полезна площ 13.76 кв.м. и 1.1770 % ид.ч. от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 63427.4.1241.2.4 и
63427.4.1241.2.6, под обекта: 63427.4.1241.2.2, над обекта: 63427.4.1241.2.8 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.1241.2.65 в гр. Русе,
Община Русе, област Русе по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
3
91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК, адрес на имота гр. Русе, бул. ****
№30, вх.1А, ет.0, гараж 5, намиращ се в сграда с идентификатор
63427.4.1241.2, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.1241, предназначение на
самостоятелния обект: гараж, на едно ниво, с площ по документ 22.42 кв.м.,
заедно с прилежащите части: 0.3037 % ид.ч. от общите части на сградата,
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 63427.4.1241.2.67,
63427.4.1241.2.66, под обекта няма, над обекта: 63427.4.1241.2.2, но
дарителите са си запазили правото на ползване и обитаване върху описаните
имоти, докато са живи.
Видно е от представеното препис-извлечение от Акт за смърт
№6/27.07.2023г., съставен в с. Юделник, Община Сливо поле, област Русе, че
Д И Д, б.ж. на гр. Русе, е починал на 26.07.2023г. в с. Юделник. Поради
настъпилата му смърт, учреденото в негова полза право на ползване се е
погасило – чл.59, ал.1 ЗС.
Имотите били купени от ответницата С. О. А., видно от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №146/18.04.2023г., том II, рег. №3435,
дело №189/2023г. на русенския нотариус Румяна Падалска, съгласно който
приживе Д И Д й ги продал. В нотариалния акт изрично е посочено, че върху
имотите – апартамент и гараж, е запазено правото на ползване в полза на Д И
Д и на Л. Д. М., съгласно цит. по-горе нот. акт за дарение, с което купувачът е
бил запознат и е приел да придобие собствеността при наличието му.
Свидетелят К И Ф, зет на ищцата – женен е за по-малката й дъщеря М и
от 14 години живее със семейството си в апартамента на Л. М. в жил. блок
“****”, вх.А на бул. **** в гр. Русе. В същата сграда на долния етаж, точно
под обитавания от тях апартамент, се намира апартаментът, относно който
ищцата притежава право на ползване. В същата сграда, пред входа й, се
намира гаражът с учреденото в полза на ищцата Л. М. право на ползване.
Свидетелят заявява, че ищцата е ползвала, имотите, предмет на делото,
ползвали са ги съвместно с нея и всички от неговото семейство – в мазата
складирали дърва и въглища, на тавана ищцата държала “посудите” от
сватбата си и др. вещи, дрехи от внуците си, в гаража съхранявали брадви,
резачки, ВиК инструменти, има вещи на Л. М. и на дъщеря й от първия брак и
др. Свидетелят заявява, че в процесния апартамент, от преди 2014г. със
4
семейството си живеела другата дъщеря на Л. – Ц, но от 2023г. семейството й
вече не живее там. След смъртта на Д И Д през лятото на 2023г. никой вече на
живее в това жилище. Свидетелят установява, че патроните на вратата са
сменени и никой от тях не може да влезе в него. От съседи научили, “...че
някакви хора, които са се представили за новите собственици, сменили са
патроните и оттогава никой не ги е виждал”. От две години, според свидетеля,
апартаментът е необитаем. Заявява още, че приживе Д Д не е обитавал
процесните имоти, живеел в кв. “Родина”, където имал друг апартамент и от
близки е чувал, че има друга жена. Отношенията между двамата ползватели –
баща и дъщеря, били съвсем нормални, нямали спорове.
Свидетелката Ц С М е дъщеря на ищцата, а ответницата С. А. е съпруга
на брата на нейния партньор К Д И, с когото живее на семейни начала. В
периода от 2009г. до 2024г. е живеела в дарения й апартамент, заедно с трите
си деца, със съжителя си и неговите родители. Дядо й Д И Д никога не е живял
в същото жилище, живеел е при втората си жена на ул. “Плиска”. Заявява, че
не е виждала, нито в апартамента, нито в прилежащите му маза и таван, вещи
на майка си, която нарича по име. Заявява, че отношенията между дядо й
Димитър и Л. били много лоши, тя и вторият й съпруг го тормозели
психически и го биели. През 2023г. дядо й загубил напълно разсъдъка си и тя
поела грижите за него, защото бил обездвижен – къпала го като малко дете,
сменяла му памперсите. Когато се почувствал по-добре и можел да ходи,
продал апартамента на С., която познавал. Същевременно казва, че дядо й
продал апартамента “...няколко месеца преди да падне и да се залежи на
легло”, уточнявайки че е “паднал” в началото на месец юли. Обяснява, че
имала парични задължения към банки, не искала процесния апартамент да е
на нейно име и затова двамата с дядо й решили да го продадат на ответницата.
Анализирайки гласните доказателства, съдът намира, че показанията на
свид. Ц М са непоследователни, противоречиви и дадени в услуга на
ответницата с оглед изхода на делото. Те не могат да се противопоставят и не
опровергават заявеното от свид. К Ф, че ищцата не може да ползва имотите,
предмет на делото, поради действията на новата собственица, с които тя е
отнела достъпа й, респ. владението върху тях.
Следователно, с действията си ответницата - собственица на имотите,
обременени с вещно право на ползване на ищцата, неоснователно пречи на
5
ползвателката да упражнява своето право в пълен обем, така както й е
учредено с цит. по горе нот. акт №22/06.02.2001г.
При така установените факти съдът намира предявеният иск с правно
основание по чл.108 във вр. с чл.111 ЗС основателен и съображенията за това
са следните:
Вещното право на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и
се изчерпва с правомощията за използване на вещта и за получаване на
добивите от нея, без да се накърнява субстанцията и предназначението й.
Вещното право на ползване съдържа и право на владение върху обременения
имот. То действа еднакво срещу собственика на обременения имот и срещу
всички други лица и може да бъде защитено и възстановено срещу всекиго,
който неоснователно държи вещта или нарушава някои от елементите на
правото на ползване.
С оглед изложеното е очевидно, че за собственика на недвижимите
имоти остава голата собственост и това състояние ще продължи до погасяване
правото на ползване, в случая - със смъртта на ползвателката - ищца.
Възражението на ответницата С. А., че правото на ползване на ищцата е
погасено по давност, тъй като от 2002г. тя не е обитавала имотите, предмет на
нот. акт №146/18.04.2023г., нито е имала претенции да ги ползва, е недоказано,
предвид показанията на свид. К Ф, в чиято достоверност по изложените по-
горе съображения съдът няма основание да се съмнява.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да предаде владението върху
посочените недвижими имоти на ползвателката - ищцата.
По иска с правно основание по чл. 59 ЗЗД:
Предмет на делото е заплащане на обезщетение за ползването на
апартамента и гаража за периода от 18.04.2023г., датата на придобиване на
имотите от ответницата до 18.08.20223г. - датата на предявяване на иска.
Установено е, че в исковия период ответницата е лишила ищцата от
възможността да ползва двата имота без правно основание, респ. между нея и
ищцата не са съществували облигационни правоотношения. Поради това тя й
дължи обезщетение за ползите, от които я е лишила, съгласно чл.59 ЗЗД и
които се изразяват в неполучена наемна цена за периода от 18.04.2023г. до
6
18.08.2023г.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от
вещото лице инж. Г. И. Ф. в съдебно заседание на 11.03.2025г., се установява,
че общият размер на обезщетението за ползване на апартамента,
представляващ СОС с идентификатор 63427.4.1241.2.5 по КК и КР на гр.
Русе, за исковия период, определен на база средния пазарен наем за периода
от 18.04.2023г. до 18.08.2023г., възлиза на сумата 1500.00 лв.
Общият размер на обезщетението за ползване на гаража, представляващ
СОС с идентификатор 63427.4.1241.2.65 по КК и КР на гр. Русе, за исковия
период, определен на база средния пазарен наем за периода от 18.04.2023г. до
18.08.2023г., възлиза на сумата 305.00 лв.
Заключението на експертизата е прието без възражения от страните.
При тези данни съдът приема, че ответницата дължи на ищците
обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 1200 лв за апартамента,
съобразно поисканото, а за гаража – 305 лв, поради което искът е основателен
и следва да бъде уважен в посочените размери, заедно със законната лихва от
предявяването му – 18.08.2023г. до окончателното изплащане. Искът за
обезщетението за гаража следва да се отхвърли за разликата над 305 лв до 800
лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищците
3285.67 лв разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. О. А. от гр. **** №6, ет.1,
ап.8, ЕГН **********, че Л. Д. М. от гр. Русе, бул. **** №30, блок “****”,
вх.А, ет.4, ап.8, ЕГН **********, е титуляр на вещно право на ползване върху
следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.4.1241.2.5 в гр. Русе, Община Русе, област Русе по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК,
адрес на имота гр. Русе, бул. **** №30, вх.1, ет.2, ап.5, намиращ се на втори
жилищен етаж в сграда с идентификатор 63427.4.1241.2, с предназначение:
7
жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
63427.4.1241, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на едно ниво, с
площ по документ 77.19 кв.м., заедно с прилежащите части: изба №5 с
полезна площ 12.54 кв.м., таван №5 с полезна площ 13.76 кв.м. и 1.1770 %
ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж 63427.4.1241.2.4 и 63427.4.1241.2.6, под обекта: 63427.4.1241.2.2, над
обекта: 63427.4.1241.2.8 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.1241.2.65 в гр. Русе, Община Русе, област Русе по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изп. директор на АГКК, адрес на имота гр.
Русе, бул. **** №30, вх.1А, ет.0, гараж 5, намиращ се в сграда с
идентификатор 63427.4.1241.2, с предназначение: жилищна сграда,
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 63427.4.1241,
предназначение на самостоятелния обект: гараж, на едно ниво, с площ по
документ 22.42 кв.м., заедно с прилежащите части: 0.3037 % ид.ч. от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
63427.4.1241.2.67, 63427.4.1241.2.66, под обекта няма, над обекта:
63427.4.1241.2.2 и ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН ********** да предаде на Л. Д.
М., ЕГН **********, владението върху същите имоти.
ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН ********** да заплати на Л. Д. М., ЕГН
**********, сумите 1200 лв обезщетение за лишаване от право на ползване
върху апартамента и 305 лв обезщетение за лишаване от право на ползване
върху гаража за периода от 18.04.2023г. до 18.08.2023г., заедно със законната
лихва върху обезщетенията по чл.59 ЗЗД, считано от 18.08.2023г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 800 лв
обезщетение за лишаване от право на ползване върху гаража.
ОСЪЖДА С. О. А. да заплати на Л. Д. М. сумата 3285.67 лв разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8