РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 147
гр. Пловдив, 28 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2759 по описа
за 2021 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Г.Д.Д., с ЕГН
**********,***, чрез пълномощник адвокат В.С., срещу
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в общ размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 14.03.2012 г. до
17.09.2021 г. при престоя му в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора гр. Пловдив) през посочения период, и по-конкретно: липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без санитарен възел с постоянно
течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; в
килиите било извънредно студено; работил е 6 години повече от 8 часа, през
което време не е имал разходка на каре; в течение на няколко месеца при тях
неправомерно е бил настанен онкологично болен лишен от свобода с друг режим на
изтърпяване на наказание (починал впоследствие), който е трябвало да обслужват
и чиято агония е стресирала всички; двамата му родители били починали докато
бил в затвора, но не бил уведомен от администрацията, съответно не е присъствал
на погребението им, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
предявения иск и присъждане на обезщетение по справедливост съобразно
критериите по ЗЗД.
ІІ. За фактите:
5. От постъпилите по делото Писмо рег. № 8718 от 08.11.2021
г. на Началника на Затвора
Пловдив (л. 40), Становище рег. № 8718
от 08.11.2021 г., изготвено от ИСДВР П. У.(л. 41 и сл.), Становище рег. № 8718/04.11.2021 г. и Таблица за размерите на помещенията
и прозорците на Пост № 2, изготвени от Н.Х.Д. – Техник „Строителство и
архитектура“ (л. 51 – 52 и л. 98), се установява,
че Г.Д.Д. *** за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода на 27.11.2012 г. и е освободен условно предсрочно на 17.09.2021 г.
В рамките на престоя
му, и въз основа на предоставената от ответника частична информация, се
установява, че Д. е бил настанен в следните помещения:
- от 27.11.2012 г.
до 28.11.2012 г. е настанен в Приемно отделение ОП 1 с площ 26,47 кв. м., с два прозореца с размери 0,50 м. х 1,18
м. и 0,77 м. x 1,18 м. и санитарен възел
с площ 2,80 кв.м. с прозорец с размери 0,30 м. x 1,18 м.;
- от 29.11.2012
г. до 10.06.2014 г. е настанен в стая № 78 на пост № 2 с площ 10,30 кв. м., с
един прозорец с размери 0,95 м. х 1,20 м. и санитарен възел с площ 3,67 кв.м.;
- от 11.06.2014
г. до 21.07.2016 г. е настанен в стая № 79 на пост № 2 с площ 25,36 кв. м., с
два прозореца с размери 0,95 м. х 1,15 м. и 0,40 м. х 1,15 м. и санитарен възел
с площ 4,80 кв. м. с един прозорец с размери 0,36 м. х 1,20 м.;
- от 22.07.2016
г. до 17.09.2021 г. е настанен в стая № 74 на пост № 2 с площ 27,25 кв. м., с два
прозореца с размери 0,95 м. х 1,12 м. и 0,50 м. х 1,17 м. и санитарен възел с
площ 4,58 кв. м. с един прозорец с размери 0,25 м. х 1,17 м.
За периода от 27.11.2012 г. до 07.11.2017 г. от страна на ответника не е
предоставена информация по колко лишени от свобода са били настанени заедно с
ищеца в посочените помещения. Такава информация е предоставена само за периода
от 08.11.2017 г. до 17.09.2021 г., когато е бил настанен в стая № 74 на пост №
2 (с изключение на
периода от 18.09.2018 г. до 02.12.2018 г. за който също няма конкретни данни), и тя се свежда до
следното:
От 08.11.2017 г. до 20.11.2017 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 21.11.2017 г.
до 14.01.2018 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 15.01.2018 г.
до 13.02.2018 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 14.02.2018 г.
до 20.02.2018 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 21.02.2018 г. до
07.03.2018 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 08.03.2018 г.
до 22.03.2018 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 23.03.2018 г.
до 02.04.2018 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 03.04.2018 г.
до 19.04.2018 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 20.04.2018 г.
до 26.04.2018 г. вкл. са били настанени 4 л.св.
От 27.04.2018 г.
до 01.05.2018 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 02.05.2018 г.
до 03.05.2018 г. вкл. са били настанени 4 л.св.
От 04.05.2018 г.
до 31.05.2018 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 01.06.2018 г.
до 07.06.2018 г. вкл. са били настанени 7
л.св.
От 08.06.2018 г.
до 13.06.2018 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 14.06.2018 г.
до 12.07.2018 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 13.07.2018 г. до 26.07.2018 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 27.07.2018 г. до
17.09.2018 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 03.12.2018 г. до 13.12.2018 г. вкл. са били настанени 9 л.св.
От 14.12.2018 г.
до 08.01.2019 г. вкл. са били настанени 10 л.св.
От 09.01.2019 г.
до 27.01.2019 г. вкл. са били настанени 9 л.св.
От 28.01.2019 г.
до 04.04.2019 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 05.04.2019 г.
до 18.04.2019 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 19.04.2019 г.
до 07.06.2019 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 08.06.2019 г. до
01.07.2019 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 02.07.2019 г.
до 18.07.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 19.07.2019 г.
до 28.08.2019 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 29.08.2019 г.
до 04.09.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 05.09.2019 г.
до 07.10.2019 г. вкл. са били настанени 7
л.св.
От 08.10.2019 г.
до 31.10.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 01.11.2019 г.
до 07.11.2019 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 08.11.2019 г.
до 13.11.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 14.11.2019 г.
до 21.11.2019 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 22.11.2019 г.
до 02.12.2019 г. вкл. са били настанени 4 л.св.
От 03.12.2019 г.
до 10.12.2019 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 11.12.2019 г.
до 17.12.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 18.12.2019 г.
до 30.12.2019 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 31.12.2019 г.
до 13.01.2020 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 14.01.2020 г. до 30.01.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 31.01.2020 г.
до 02.02.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 03.02.2020 г.
до 10.02.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 11.02.2020 г.
до 27.02.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 28.02.2020 г.
до 12.03.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 13.03.2020 г.
до 29.04.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 30.04.2020 г.
до 21.05.2020 г. вкл. са били настанени 9 л.св.
От 22.05.2020 г.
до 14.06.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 15.06.2020 г.
до 18.06.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 19.06.2020 г.
до 29.06.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 30.06.2020 г.
до 13.07.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 14.07.2020 г.
до 03.10.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 04.10.2020 г.
до 03.12.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 04.12.2020 г.
до 06.12.2020 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 07.12.2020 г. до
22.12.2020 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 23.12.2020 г.
до 11.01.2021 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 12.01.2021 г.
до 01.02.2021 г. вкл. са били настанени 5 л.св.
От 02.02.2021 г.
до 04.02.2021 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 05.02.2021 г.
до 22.02.2021 г. вкл. са били настанени 7
л.св.
От 23.02.2021 г.
до 26.02.2021 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 27.02.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 11.06.2021 г.
до 17.06.2021 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 18.06.2021 г.
до 02.08.2021 г. вкл. са били настанени 9 л.св.
От 03.08.2021 г.
до 12.08.2021 г. вкл. са били настанени 8 л.св.
От 13.08.2021 г. до
24.08.2021 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
От 25.08.2021 г.
до 26.08.2021 г. вкл. са били настанени 6 л.св.
От 27.08.2021 г.
до 16.09.2021 г. вкл. са били настанени 7 л.св.
Нито една от
стаите, в които е бил настанен ищецът, не е била тоалетна или пък мокро помещение,
което да е пригодено за живеене. Спалните помещения представляват стаи,
отговарящи за предназначението си. Всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св. със следните размери: легла – 90 см. х 180 см. и шкафове
– 45 см. х 50 см. Във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св.
имат неограничен достъп до тях. Затвор Пловдив се отоплява с централно парно,
спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода,
настанени в стаята. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени
от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени
от свобода в стаята. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се
осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от
свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от
свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е.
да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение
на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен
ден да използват баня след приключване на работния ден. А за неработещите
лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по
утвърден от Началника на Затвора Пловдив график (л. 97).
През периода на
изтърпяване на наказанието на ищеца, в Затвора Пловдив не са правени основни
ремонти на килиите на лишените от свобода, поради пренаселеността на затвора и
липсата на финансови средства. Извършвана е обаче своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, като не се допуска
да има счупени прозорци, тъй като същите се подменят своевременно. През 2017 г.
е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с
нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено
боядисване на килиите. През 2019 г. е извършен основен ремонт на входа и
стълбището на Пети и Шести пост, който ремонт се е състоял в изкъртване на
старата мазилка до тухла, нова замазка с цимент и пясък, шпакловане и
боядисване. Поради настъпила авария – теч в стая № 82 през м.07.2021 г. е
извършен основен ремонт на стаята – изчукване на старата мазилка, измазване,
шпакловане и боядисване, изградена е нова тоалетна, няма течове и мухъл. В стая
№ 72 също е извършен основен ремонт в края на 2019 г. и началото на 2020 г.,
състоящ се в изчукване на старата мазилка, измазване, шпакловане и боядисване,
изградена е нова тоалетна, няма течове и мухъл. През 2021 г. основен ремонт е
направен в стаи № 5, 8 и 9 на Шести пост. През 2020 г. е извършен основен
ремонт на входа и стълбището на банята и медицинския център, същият се е
състоял в изкъртване на старата мазилка до тухла, нова замазка с цимент и
пясък, шпакловане и боядисване. Със собствени сили лишени от свобода, назначени
като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГДИН са извършвани ремонти и базата се поддържа
в сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база. Банята е
обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има
баня за л.св., осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на затвора. Същият е новозакупен през м. януари
2017 г. В Затвора Пловдив няма изградена смукателна и нагнетателна
вентилация, като помещенията се вентилират от прозорците, които се намират във
всяка стая и тоалетна, като същото се отнася и за наказателните килии. Възможната
поява на мухъл се дължи на обстоятелството, че лишените от свобода сушат
дрехите си в килиите и вътре се получава конденз.
Външна и вътрешна изолация на стените на Затвора Пловдив не е правена.
6. Във връзка с твърденията на ищеца, че е работил по 8-10 часа и не му бил
осигуряван престой на открито, от цитираните по-горе становища, както и от
Становище рег. № 8718/04.11.2021 г. от 16.11.2021 г., изготвено от Л.Р.- инсп. VI ст. „ТРЗ“ и приложенията към него (л. 53 и сл.), се установява следното:
- за периода от
м. февруари 2014 г. до м. декември 2015 г. Д. е полагал труд в затворническа
кухня като готвач към Затвора Пловдив, назначен със Заповед № 148/04.02.2014 г.
на Началника за Затвора и съгласно Функционална характеристика на длъжността
„Работник кухня – „готвач“ (л. 54 - 55). Лишеният от свобода е
полагал труд на 8-часов работен ден и 6-дневна работна седмица. Към личното му
досие има приложени 2 бр. декларации – от 2014 г. и от 2015 г., че желае да
работи на 6-дневна работна седмица, съгласно чл. 173, ал. 2 от ППЗИНЗС (л. 86 - 87);
- за периода от
м. август 2016 г. до м. юли 2019 г. е полагал труд в затворническа кухня като транжорист към Затвора Пловдив, назначен със Заповед №
1334/23.08.2016 г. на Началника на Затвора Пловдив на 8-часов работен ден и
6-дневна работна седмица с почивен ден – събота, считано от 23.08.2016 г. за
срок от един месец. Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка от Ю.А.
– главен готвач затворническа кухня, видно от която от л.св. Д. е постъпила
молба за работа в затворническата кухня, с посочен почивен ден – събота. В
Докладната записка се посочва, че л.св. Д. е бил спрян от работа за употреба на
алкохол преди 8 месеца, но след наблюдение поведението на л.св. през тези
месеци съвместно с ИСДВР К.и тъй като в затворническата кухня ищецът е работел
много добре и има нужда от такъв работник, е направено предложение да бъде
назначен на работа. Посочва се също така и че л.св. е нямал нарушения и ИСДВР К.също
е на мнение, че л.св. Д. може да бъде назначен на работа. Към личното досие на
лицето са приложени Функционална характеристика на длъжността „Работник кухня –
Транжорист“, както и собственоръчно написана
декларация, че желае да работи на 6-дневна работна седмица, съгласно чл. 173,
ал. 2 от ППЗИНЗС. Със Заповед № Л-1930 от 22.07.2019 г. л.св. Д. е спрян от
работа, считано от 19.07.2019 г. (л. 57 - 61);
- за периода от м.
февруари 2020 г. до м. юни 2020 г. е полагал труд в „Обособено производство“
към ДП ФЗД – ТП Пловдив като ръчник, на 6-дневна
работна седмица и 8-часов работен ден с почивен ден – неделя, назначен със
Заповед № Л-510 от 28.02.2020 г. на Началника на Затвора Пловдив, за срок от
един месец – доброволен труд с цел обучение, като след изтичане на срока е
наредено преминаването му в заплатен труд. Към досието на лицето е приложена
Декларация от 24.02.2020 г., в която декларира, че желае да участва в
доброволен труд на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС в „Обособено
производство“ на 6-дневна работна седмица при 8-часов работен ден (л. 62 - 63);
- за периода от
м. юни до м. септември 2021 г. е полагал труд в затворническа кухня към Затвора
Пловдив, назначен със Заповед № Л-1327/16.06.2020 г. на Началника за Затвора.
Лишеният от свобода е полагал труд на 8-часов работен ден и 6-дневна работна
седмица, за което се е подписал като запознат в заповедта за назначаване (л. 64).
По отношение на
времето на престой на открито се посочва в становищата, че е осигурена
възможност за използването му съгласно ЗИНЗС от всички лишени от свобода по
график, като за л.св. от Втори пост, независимо дали работят или не, съгласно
утвърдения график, престой на открито е разрешен от 10 до 11 часа всеки ден.
7. Във връзка с твърдението на ищеца, че и двамата му родители са починали по
време на пребиваването му в затвора, а не е уведомяван за това от
администрацията и не е бил заведен на погребенията им, от приложените становища
се установява, че администрацията на затвора уведомява за смъртта на близък
лишените от свобода само в случай на предоставен смъртен акт и/или изрична
молба от близките. Извеждането и конвоирането на лишени от свобода за
погребението на близки роднини става по установена процедура след подадена
молба до Окръжна прокуратура - гр. Пловдив и получено от администрацията на
затвора разрешение. В случая няма подавана молба до Окръжна прокуратура – гр.
Пловдив, нито от лишения от свобода Д., нито от негови близки, в която те да са
изразили желание за присъствието на Д. на погребение.
Обстоятелството,
че и двамата родители на Д. са починали се установява от представени от негова
страна Удостоверение за наследници изх. № 3889/30.07.2021 г. и
Препис-извлечение от Акт за смърт № 0484/06.12.2014 г. (л. 7 - 8).
8. По отношение на твърденията за настанен онкологично болен л.св. в стаята, в
която е бил настанен ищецът, от представените от Затвора Пловдив становища се установява,
че със Заповед № 2301/18.12.2018 г. на Началника на Затвора Пловдив в стая № 74
е бил настанен л.св. Ш., на който обаче веднага след изписването му от
болницата, със Заповед № 2303/18.12.2018 г. на Началника на Затвора Пловдив, му
е назначен социален асистент - л.св. Б.П.Б.на доброволен труд при условията на
6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден с почивен ден – неделя, считано
от 19.12.2018 г. (л. 49 и сл.). Лишените от свобода от стая № 74 сами са изразили
желание доживотно осъденият Ш.да бъде настанен при тях, тъй като по време на
адаптационния период преди извеждането му от Зоната за засилен надзор и охрана,
той е бил разпределен в тази стая и между тях е имало силна привързаност. От
приложената заповед за настаняването на л.св. Ш.в стая № 74 се установява, че
същият е преместен от 8-ми изолатор от зоната за засилен надзор и охрана в общо
помещение с останалите лишени от свобода, като ще продължи да търпи наказанието
си в условията на строг режим.
9. Представени са писмени доказателства – фактури и протоколи за извършени периодично
дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключени
договори от ответника, както следва: 4 бр. за 2013 г., 16 бр. за 2014 г., 6 бр. за 2015 г., 6 бр. за 2016 г. и 3
бр. за 2020 г. от „БИОДИЦ – Н.Т.“; 11 бр. за 2017 г., 8 бр. за 2018 г., 11 бр.
за 2019 г. и 5 бр. за 2020 г. от „ДДД 1“ ООД; 4 бр. за 2021 г. от „ФАВОРИТ
СЪРВИС“ ООД (л. 19 и сл. и л. 99 и сл.).
10. Като свидетели по делото са разпитани:
10.1. Т.Д.Т. – същият заявява, че са били заедно с Г.Д. ***. При постъпването на
свидетеля в Затвора Пловдив през март 2013 г. първо е бил в 78 килия, в която
са били заедно с Г.. Килия 78 е около 8 квадратни метра и в тази килия са били настанени
6 л.св. Отоплението в тази килия се е извършвало с един маслен радиатор и в 10
часа е спирал тока и са оставали без отопление. Имало е много хлебарки,
дървеници, мишки. Нямали са тоалетна в самата стая. Тоалетната е била в едно
помещение, съседно на килията, в което директно са влизали от килията, но вътре
е имало само една дупка и въглища. Сега килията била ремонтирана, но когато са лежали
с Г. в тази килия, тоалетната е била в окаяно състояние. Свидетелят е бил четири-пет
месеца в тази килия, след това е получил окончателна присъда и е бил преместен
в друга стая. Това всичко се е случвало през 2013 г. След това, доколкото
свидетелят си спомня, през 2016 г. или 2017 г. са били заедно с Г. в 74 килия
около година. Там са били от 8 до 12 л.св. В килията е нямало дежурно
осветление вечер, нямало е и течаща топла вода. Имало е хлебарки, дървеници,
мишки и много мухъл. В тази килия е имало тоалетна. През друг период не са били
заедно с Г. в една килия - само в тези две килии са били заедно с него. Свидетелят
заявява, че е ходил и в други килии, като условията във всички килии са
горе-долу еднакви - всички са пренаселени, във всички има дървеници и хлебарки.
Доколкото свидетелят знае, ищецът е работил като готвач в затворническата
столова около 6 години с прекъсване. Когато са били заедно в една килия, Г. е работел
по 8 - 9 часа. Тогава не е ходил на каре, защото е работил. Заявява, че в килия
№ 74 е имало настанен лишен от свобода Н.Ш., който е бил болен от левкемия и
когато той е бил в тяхната стая, е било нещо страшно – л.св. са му слагали системи
и така нататък. Общо взето е починал в килията, като л.св., настанени в килията
са се грижили за него. Състоянието му е било трагично. През последните му дни в
един леген си е изповръщал органите – било е нещо
страшно. Виел е от болка, издавал е нечовешки звуци. Това е било през
последните дни преди да почине.
10.2. М.Г.М. – свидетелят заявява, че
от м. ноември 2012 г. е в Затвора Пловдив до сега без прекъсване. Заедно с Г. са
влезли в затвора. Били са заедно с Г. първо в стая № 78, на Втори отряд. Там са
били година и половина заедно. От ноември 2012 г. до лятото на 2014 г. са били заедно
в стая № 78. След това са били заедно в 79 стая - от лятото на 2014 г. до
лятото на 2015 г. След това са били заедно още една година в стая № 74, пак на Втори
отряд около 2015 г. началото на 2016 г. След това не са били в една стая, но са
били в един и същи отряд. Стая № 78 заявява, че представлява два на пет. Два
метра е широка и пет метра е дълга, общо 10 квадрата. В тези 10 квадрата има
три двойни легла. Много е малка, много е тясна стаята. Било е много некомфортно
и неудобно за живеене. Другата стая, стая № 79 е била по-голяма, но са били 13-14
човека, което също е било некомфортно. В стая № 74 пак е било много пренаселено
– пак са били по 10-12 човека. Свидетелят се е махнал от стая № 74, но ищецът е
останал до края на присъдата си в нея. Стаите не се ремонтирали и били много
зле – нямало топла вода вътре, имало дървеници и хлебарки. Мишки не е виждал. Заявява,
че пръскат против дървеници и хлебарки, обаче не помагало - във всички стаи имало
дървеници и хлебарки, но мишки не е виждал. Ищецът е работел в затворническата
кухня около 8 години. Работел е по 8-9 часа на ден някъде. Осъденият на
доживотен затвор Ш.твърди, че е излежавал присъдата си в изолатор. През деня го
пускали в коридора при другите л.св. Вечер е спял в изолатора, а през деня го
пускали по коридорите и е идвал конкретно в 74 стая през деня. В другите килии
не е ходил. Той е бил много тежко болен и другите л.св. е трябвало да му помагат
за ежедневието - да се храни, да се движи, да се облича, такива работи. Във
всички стаи е имало тоалетна и течаща вода, но тоалетните били ужасни, защото
нямало седало, а клекало.
10.3. Х. М.К. – същият заявява, че от м. юни 2013 г. до сега е в Затвора Пловдив без
прекъсване. С Г.Д. са били в една килия от 2016 г. до 2021 г., доколкото си
спомня - от м. май 2016 г. докато го освободили през 2021 г. са били заедно.
Първо са били в килия № 79 и после са били в килия № 74. Свидетелят е бил в
друг затвор и когато го преместили през 2016 г. в Затвора Пловдив, са го
настанили в килия № 79. Там са били 12 човека. Постоянно са били 12 човека.
Половин година са били в тази килия, след това са ги преместили в № 74. В 79
килия е имало хлебарки, дървеници, плъхове, дори голи охлюви. Имало е плъхове
по една педя и по-големи, мишки, страшна работа, всякакъв вид животни. Само
котки и кучета е нямало. Доколкото си спомня, килията е била за 5-6 човека,
20-25 квадрата, но не може да каже със сигурност. Когато са по 12 човека
едновременно няма как прави да се движат свободно. Топла вода е нямало, иначе студена
вода и тоалетна е имало във всяка килия. Г. е работел през цялото време на
присъдата в затворническата столова. Започвал е работа сутрин от 6 до 5-6 часа
вечерта, понякога е ставал от 4 часа, зависи каква е манджата и пак до 5-6 часа
вечерта. И двамата му родители са починали, докато са били заедно в затвора. Не
са го водили на погребението. Доколкото свидетелят си спомня, майката на ищеца
е починала през 2020 г. или 2021 г., а баща му отдавна, но инспекторът по
социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) го е уведомил след известно
време, че родителите му са починали. Посещавали са го неговите родители, негови
приятели. Майка му го е посещавала, но не може да каже точно. Пръскали против
дървеници и хлебарки може би два пъти в годината, но като напръскали, ставали
повече. Този проблем според свидетеля няма решение, тъй като били милиони. През
всичките години, през които ищецът е работил, каре не е ползвал, защото
работещите не ползвали каре в Затвора Пловдив.
ІІІ. За правото:
11.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
12. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Д. не е
пребивавал в Затвора Пловдив в периода от 14.03.2012 г., която е
началната датата на исковия период, до 26.11.2012 г. вкл. Както вече бе
казано (т. 5 от настоящото решение), от данните по
делото се установява, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 27.11.2012 г. Само
това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция досежно
престоя на Д. *** е частично неоснователна за периода от
14.03.2012 г. до 26.11.2012 г. вкл.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на
ищеца в Затвора Пловдив през периода от 27.11.2012 г. до 16.09.2021 г.
вкл. (тъй като на 17.09.2021 г. същият е
бил освободен) така, както е
предявен искът, доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който
определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
13. На първо място,
с оглед направеното възражения от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно /аргумент от чл.118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да
се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника.
В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора
Пловдив на 27.11.2012 г. и е бил освободен на 17.09.2021 г., като през целия
период е пребивавал единствено и само в това затворническо заведение.
В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. №
3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от
момента на преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на
17.09.2021 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като
ищецът на тази дата е бил освободен условно предсрочно.
Следователно, искът за периода от 27.11.2012 г. до 16.09.2021
г. може да бъде предявен най-късно до 16.09.2026 г. Исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, е депозирана на 19.10.2021 г. - много
преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
14. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
15. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Д. при изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода през исковия период в Затвора Пловдив,
са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода. Този извод се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложеното
налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3
от ППЗИНЗС, доколкото на Д. са били осигурени постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода.
Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно
от това, същият като работещ през по-голямата част от исковия период, е имал
достъп до баня всеки работен ден.
16. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи
въз основа на сключени договори от страна на ответника –
множество протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив - от ЕТ
„БИОЦИД – Н.Т.“ - 4 бр. за 2013 г., 16 бр. за 2014 г., 6 бр. за 2015 г., 6 бр.
за 2016 г. и 3 бр. за 2020 г.; от „ДДД 1“ ООД - 11 бр. за 2017 г., 8 бр. за
2018 г., 11 бр. за 2019 г. и 5 бр. за 2020 г. и от „ФАВОРИТ СЪРВИС“ ООД - 4 бр.
за 2021 г. (л. 19 и сл. и л. 99 и сл.), в които протоколи
са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е третирано и
неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето, извършило
описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се
променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от
страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по
ДДД, което
изключва незаконосъобразното й бездействие.
17. Неоснователни се явяват и твърденията на ищеца, че е
работил 6 години повече от 8 часа, през което време не е имал разходка на каре.
От представените по делото заповеди за назначаване, ведно с длъжностни
характеристики и собственоръчно подписани декларации от Д., се установява, че
същият е бил назначен на 8-часов работен ден на 6-дневна работна седмица, с
което обстоятелство същият се е съгласил доброволно. Няма и данни да е подал
оплакване, че е работил повече от определените му 8 часа. Този извод не се
променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото
свидетелите Т. и М. заявяват, че докато са били заедно в една килия с Д., той е
работел по 8-9 часа, което обстоятелство съвпада с работното му време,
доколкото отиването до и връщането от затворническата кухня, и евентуално
използването на баня след края на работния ден, отнема технологично време,
което е в рамките на този един час повече, за който свидетелите говорят.
Показанията на свидетеля К. пък противоречат на показанията на другите двама свидетели,
доколкото същият твърди, че ищецът е работел от 6 сутринта до 5-6 вечерта, а
понякога и от 4 сутринта, което се явява повече от 12 часа и съществено се
различава от часовете работа, за които говорят свидетелите Т. и М..
Недоказано се явява и следващото наведено от Д.
твърдение, че през шестте години, в които е работил: „… не е имал разходка
на каре.“. От приложените по делото становища и График за разпределение на
времето на лишените от свобода от Втори пост се установява, че регламентираният
в чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС престой на открито е осигурен за всички л.св.,
независимо дали работят или не, като конкретно за лишените от свобода от този
пост, в т.ч. и Д., е от 10 часа до 11 часа всеки ден. Друг е въпросът, че като
работещ ищецът следва да спазва и разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
регламентиращи работния процес. Така, съгласно чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, по
време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените
от администрацията работни места. По делото няма данни, а не се твърди от
страна на ищеца да е подавана молба да му бъде разрешено за определеното време
за престой на открито, т.е. от 10 до 11 часа, да напуска определеното му
работно място, на която молба да е получил отказ. При тези данни, без всякакво
съмнение отново следва да се приеме, че от страна на администрацията на
ответника не е налице незаконосъобразно бездействие, доколкото Д. по собствено
желание е започнал работа на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден,
като по този начин е намалил и срока на наказанието си и няма данни да му е
било ограничено правото на престой на открито.
18. Твърденията на ищеца, че за определен период от време –
през 2013 г. и 2014 г. е бил настанен в килия, която преди това е била тоалетна
и е трябвало да се отоплява с радиатор, който не е работел, с което се
презюмира, че през зимата му е било извънредно студено, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. През този период (2013 г. – 2014 г.) се установява, че ищецът е пребивавал в спални помещения
№ 78 (от 01.01.2013 г. до 10.06.2014 г.) и № 79 (от 11.06.2014 г. до 31.12.2014 г.). Както вече бе казано, отоплението в затвора през зимния
сезон се осъществява с локално парно. Действително, от показанията на свидетеля
Т. би могло да се приеме, че стая № 78, в която са били настанени заедно с
ищеца, не е имало възможност да се отоплява с парно, поради което им е бил
осигурен маслен радиатор, който радиатор обаче, пак от показанията на същия
свидетел не се установява да е бил неработещ, както твърди ищецът, а че е
работел до 22,00 часа (доколкото очевидно свидетелят твърдейки, че в 10,00 часа се спира токът,
има предвид 10,00 часа вечерта, т.е. 22,00 часа). Този факт сам по себе си не доказва обаче, че спалното
помещение не е било отоплено, респ. че на ищеца му е било извънредно студено,
още повече, че свидетелят М., който през този период също е бил заедно с ищеца
в това спално помещение, не твърди за наличие на проблеми с отоплението.
Недоказани останаха и твърденията, че спално помещение №
78 е било тоалетна, пригодена като килия. Изрично в тази насока се твърди от
ответната страна, че нито една стая не е била тоалетна или пък мокро помещение,
което да е пригодено за живеене – спалните помещения са стаи, отговарящи на
предназначението си. Такива твърдения няма и в показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Следователно в този случай също не
се установява неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив,
които да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от
незаконосъобразно бездействие.
19. Твърдението на ищеца, че в течение на няколко месеца
при тях неправомерно бил настанен онкологично болен лишен от свобода с друг
режим на изтърпяване на наказание, когото е трябвало да обслужват и чиято
агония е стресирала всички, също остана недоказано.
На първо място, от приложената по делото Заповед №
2301/18.12.2018 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 50) се установява, че
в спално помещение № 74 действително е бил настанен доживотно осъденият Н.Ш.,
но това настаняване не е било неправомерно, а на основание чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, която разпоредба в приложимата редакция дава правомощия на началниците
на затворите да настаняват поставените на строг режим осъдени на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна в общи помещения с останалите лишени от
свобода.
На следващо място, съгласно друга приложена по делото
заповед, издадена от Началника на Затвора Пловдив (л. 49) на Ш.е бил назначен социален асистент на доброволен труд
при условията на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден с почивен ден
неделя, считано от 19.12.2018 г., т.е. ищецът не е бил принуждаван да обслужва Ш.,
доколкото за тази цел е имало специално назначено лице. Дори и понякога да се е
налагало Д. да полага грижи за заболелия затворник, то е вършил това по
собствено желание и собствени подбуди. От показанията на разпитаните по делото
свидетели Т. и М. би могло да се приеме, че последните дни от живота на това
лице са били стресиращи за другите лишени от свобода, настанени в това спално помещение,
но доколкото се установи, че Ш.е бил настанен на 18.12.2018 г. в спално
помещение № 74, то нито един от двамата свидетели няма преки наблюдения, тъй
като свидетелят Т. е бил в килия № 74 през 2016 г. или 2017 г., а свидетелят М.
е бил до 2015 г. – 2016 г. Единствено свидетелят К. се установява, че е
пребивавал в спално помещение № 74 заедно с ищеца и Ш., той обаче не излага
твърдения в тази насока.
20. Във връзка със следващото оплакване, а именно, че и двамата родители на
ищеца са починали, докато е бил в затвора, за което не е бил уведомен от
администрацията и не е бил закаран на погребенията им, е необходимо да се посочи, че не се установява и в този
случай администрацията на Затвора Пловдив да е бездействала. Факт е, че
родителите на Д. са починали докато е бил в Затвора Пловдив, за което по делото
са налице безспорни доказателства. Факт е обаче и че няма данни в Затвора
Пловдив да е постъпвала молба с данни за починал родител на ищеца, в т.ч. с
искане същият да бъде изведен на техните погребения, поради което и не се
установява неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив, което
да съставлява обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от
незаконосъобразно бездействие.
21. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за
фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат
на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които Д. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
22. Независимо от изложеното обаче, следва да се
констатира, че през част от исковия
период, а именно от 27.11.2012 г. до 07.03.2018 г. вкл., от 01.06.2018 г. до
07.06.2018 г. вкл., от 13.07.2018 г. до 01.07.2019 г. вкл., от 19.07.2019 г. до
28.08.2019 г. вкл., от 05.09.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл., от 14.01.2020 г. до
22.12.2020 г. вкл., от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., от 27.02.2021 г. до
24.08.2021 г. вкл. и от 27.08.2021 г. до 16.09.2021 г. вкл. - общо 2893 дни, ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода,
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. В посочените периоди (с изключение на периода от 27.11.2012 г. до 07.11.2017
г. вкл. и от 18.09.2018 г. до 02.12.2018 г. вкл., за които няма предоставена
информация и който ще бъде коментиран самостоятелно малко по-долу) Д. е бил настанен
в спално помещение № 74, с площ от 27,25 кв. м., в което броят на лишените от
свобода (настанени заедно с него в посоченото помещение) е бил между 7 и
11 човека.
На основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл.
161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 27.11.2012 г. до
28.11.2012 г. вкл. (когато е бил
настанен в ПО, ОП 1), от 29.11.2012 г. до 10.06.2014 г.
вкл. (когато е бил настанен в стая № 78,
пост № 2), от 11.06.2014 г. до 21.07.2016 г.
вкл. (когато е бил настанен в стая № 79, пост № 2), от 22.07.2016 г. до 07.11.2017 г. вкл. и от 18.09.2018 г.
до 02.12.2018 г. вкл. (когато е бил настанен в стая № 74, пост № 2), ищецът също е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на
достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., тъй като за този период ответникът не е
представил изисканата му информация относно броя на настанените в посочените
по-горе помещения лишени от свобода.
Този факт (на
обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковия период, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Д. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да
осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Д. минимално необходима
жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност
за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице
от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Д.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За една част от исковия период, касаещ 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., с ПМС
№ 6 на МС от 15.01.2009 г. е определен месечен гарантиран минимален
доход в размер на 65 лв. При това положение диференцираният минимален доход по
чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на
47,45 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 162,50 лв. Тоест,
дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за задоволяване на
основните жизнени потребности, е 5,42 лв. (162,50 лв. : 30 дни).
В случая, доколкото Д. в периода от 27.11.2012 г. до
31.12.2017 г. вкл. – общо 1873 дни е бил лишен от част от необходимото за
задоволяване на основните му жизнени потребности (само по
отношение на размера на жилищната площ), то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да
бъде определен като ¾ от последно посочената сума (5,42 лв.), тоест 4,07 лв. на ден. Или за посочените 1873 дни обезщетението възлиза
на сумата от 7 623,11 лв.
За останалата част от исковия период, касаещ 2018 г.,
2019 г., 2020 г. и 2021 г., с ПМС № 305
на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018
г.) е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това
положение диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ,
бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1
от ППЗСП е в размер до 187,50 лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде
приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25
лв. В случая, доколкото Д. в периодите от 01.01.2018 г.
до 07.03.2018
г. вкл., от 01.06.2018 г. до 07.06.2018 г. вкл., от 13.07.2018 г. до 01.07.2019
г. вкл., от 19.07.2019 г. до 28.08.2019 г. вкл., от 05.09.2019 г. до 07.10.2019
г. вкл., от 14.01.2020 г. до 22.12.2020 г. вкл., от 05.02.2021 г. до 22.02.2021
г. вкл., от 27.02.2021 г. до 24.08.2021 г. вкл. и от 27.08.2021 г. до
16.09.2021 г. вкл. (1020 дни) е бил лишен само от част
от необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на
компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като ¾ от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за установените 1020
дни, обезщетението възлиза на сумата от 4 783,80 лв.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, възлизащ на 12 406,91 лева
(7 623,11 лв. + 4 783,80 лв.), е определен от съда при съблюдаване изискването
на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР
на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 12 406,91
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (12 406,91 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2021 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
23. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските:
24. На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в
размер на 10 лв. - заплатената държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати на Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 12 406,91 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 27.11.2012 г. до 07.03.2018 г. вкл., от 01.06.2018 г.
до 07.06.2018 г. вкл., от 13.07.2018 г. до 01.07.2019 г. вкл., от 19.07.2019 г.
до 28.08.2019 г. вкл., от 05.09.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл., от 14.01.2020 г.
до 22.12.2020 г. вкл., от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., от 27.02.2021 г.
до 24.08.2021 г. вкл. и от 27.08.2021 г. до 16.09.2021 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
до пълния й размер от 100 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендирания - 14.03.2012 г. до 17.09.2021 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Г.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв., представляваща заплатената
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: