№ 2902
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110212351 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-013111 от 11.06.2024 г.,
издадено от Г.Б. – началник група в СДВР, Отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП на К. И.
Л. е наложено административно наказание „обществено порицание“.
В жалбата, депозирана чрез адв. К., са изложени съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Посочено е, че неправилно била анализирана
обстановката и била вменена вина на К. Л., че е управлявал лек автомобил, като се сочи, че
последният се е намирал в покой. Релевира, че в обжалваното НП не били спазени правилата
на чл. 57 от ЗАНН и по този начин жалбоподателят бил поставен в невъзможност да разбере
в какво се изразява виновното му поведение, което водело до незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното наказателно постановление и ограничавало правото на
защита на жалбоподателя. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на разноски.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К., който поддържа жалбата. В хода по същество жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, не се явява и негов процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В писмени бележки, депозирани чрез юрк. Пашунов, изразява становище
по хода на делото. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и отхвърляне на
жалбата, като сочи, че са спазени процесуалните правила при издаване на АУАН и НП и че
материалният закон е правилно приложен. Претендира присъждане на разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:
На 11.05.2024 г., в 19:11 ч., чрез ЕЕН 112 бил подаден сигнал от лице, представящо се
като И. за извършено нарушение от водач на лек автомобил „Мазда-5“ с рег. № СВ 3559 ХМ
в гр. София, кв. „Враждебна, ул. „30“, ул. „18“, ул. „20“ и ул. „5“. От ОДЧ-50 бил подаден
сигнал до свидетелите Д. А. и П. П. – полицейски служители, които били назначени като
АП-222. Двамата се отзовали на подадения сигнал като установили, че лекият автомобил, за
който бил подаден сигнала, се движел. Двамата служители спрели автомобила чрез подаване
на звуков и светлинен сигнал. Автомобилът спрял на ул. „30-та“ до № 6, като посоката му на
движение била от ул. „18-та“ по ул. „30-та“ към ул. „20-та“ (път, отворен за обществено
ползване от републиканската пътна мрежа). При проверката установили, че автомобилът
„Мазда-5“ с рег. № СВ 3559 ХМ, собственост на Иван Ангелов Л. бил управляван от
нарушителя К. И. Л., по това време непълнолетен и неправоспособен водач, а на
пасажерското място, до него, седял баща му (св. Иван Л.). При проведената проверка св. Л.
заявил на полицейските служители, че учил сина си да управлява автомобил.
За констатираното нарушение свидетелят П. П. съставил на К. Л. АУАН Серия GA Акт
№ 909951/11.05.2024 г., в който като нарушена разпоредба била посочена тази на чл. 150 от
ЗДвП. К. Л. отказал да подпише АУАН, като отказът бил удостоверен с подписа на свидетел.
АУАН бил съставен и на свидетеля Иван Л., но същият не е предмет на настоящото
производство. Регистрационните табели на автомобила били свалени.
Въз основа на АУАН на 11.06.2024 г. е издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 53 и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на К.
И. Л. е наложено административно наказание, като е посочено „глобата се заменя с
обществено порицание“.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели П. П., Д. А., Иван Л., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. П. и Д. А.. Същите са логични,
последователни, взаимно кореспондиращи както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал по делото. От анализа им съдът формира фактическите си изводи
досежно повода за извършване на проверката – подаден сигнал от гражданин чрез ЕЕН 112,
обстоятелствата около установяване на нарушението, комуникацията с нарушителя и
неговия баща по повод проверката, както и съставянето на АУАН.
Съдът подходи критично към показанията на свидетеля Иван Л., съобразявайки
роднинската му връзка с жалбоподателя, както и обстоятелството, че същият е пряко
заинтересован от изхода на делото с оглед обстоятелството, че регистрационните табели на
автомобила му са свалени и че и спрямо него е бил съставен АУАН. Съдът се довери на
показанията на този свидетел единствено в частта отнасяща се до извършената полицейска
проверка, както и на обстоятелството, че жалбоподателят в действителност се е намирал на
2
шофьорското място към този момент. Съдът не кредитира показанията му в останалата им
част и най-вече, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, а че свидетелят Л. помолил
сина си (жалбоподателя) да седне на шофьорската седалка само и единствено с цел
последният да натиснел педалите, за да можел Иван Л. да погледнел отзад светлините на
автомобила.
От съвкупния анализ на представената ежедневна ведомост на личния състав при 02-ри
взвод при 05 РУ-СДВР, група ООР (л. 90-93), представеното извлечение от месечния график
(л. 94-95), информация за дейността на наряда (л. 96) и доклад за проверени лица и превозни
средства (л. 97) се установява, че в действителност свидетелите Петков и Александров са
били назначени като АП-222 в процесния ден и час и че са посетили подадени от ОДЧ
сигнал, което кореспондира с показанията им.
От представения оптичен носител и справка от Дирекция „Национална система 112“ се
установява обстоятелството относно подаването на сигнала до ЕЕН 112 по повод
забелязаното нарушение, за което пък впоследствие от ОДЧ е сигнализирано на АП-222,
които посетили мястото.
От представената справка от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“ се установява, че процесното място е състои от двупосочни улици, които са от
второстепенната пътна мрежа (т.е. същите представляват път за обществено ползване), но не
са регулирани със знаково стопанство.
От представените Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, Заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-
13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност
се удостоверяват компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения –
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазена е формата за съставяне на АУАН и
НП, които съдържат всички необходими реквизити и при спазване на законовите срокове.
Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушение на процесуалните
правила, възпрепятстващи правото на защита на жалбоподателя.
В хода на производството беше надлежно установено, че жалбоподателят е управлявал
процесният лек автомобил без да притежава необходимата правоспособност, по път, отворен
за обществено ползване. В тази връзка, съдът не споделя изложеното в жалбата, че
автомобилът се намирал в покой и че не бил управляван от жалбоподателя, тъй като това
твърдение беше надлежно оборено от двамата свидетели Петков и Александров.
Съгласно чл. 150 ЗДвП: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по
3
реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“.
Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици,
предвидени в чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач...“
С поведението си на пътя жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение на правилата за движение установени в чл. 150 от ЗДвП, тъй като управлявайки
МПС по път, отворен за обществено ползване, без да е правоспособен водач, същият е
осъществил съзнателно административното нарушение, за което му е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Доколкото в настоящия случай, към момента на
проверката СУМПС не е било фактически отнето, извършеното нарушение не попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. От приложената по делото справка за
нарушител/водач е видно, че към датата на извършването на нарушението жалбоподателят
изобщо не е бил правоспособен водач, поради което правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната му отговорност по чл. 150 от ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят
съзнателно е нарушил правилото на чл. 150 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че с непритежаването
на необходимото по закон СУМПС и управлявайки автомобил, извършва нарушение на
ЗДвП.
Съдът намира, че наложеното наказание „обществено порицание“ е в съответствие със
санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП (който предвижда административно
наказание „глоба от 100 до 300 лева“). Чл. 15, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че по отношение на
непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание.
Към момента на установяване на нарушението, а и към момента на налагане на наказанието,
същият е бил непълнолетен (на 17 години). В случая правилно наказанието „глоба“ е било
заменено и на жалбоподателя е било наложено именно наказание „обществено порицание“.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно,
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител
на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
4
Настоящият състав счита, че следва да се присъди възнаграждение в минимален размер,
съобразно вложените усилия и като съобрази фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-013111 от 11.06.2024 г.,
издадено от Г.Б. – началник група в СДВР, Отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП на К. И.
Л. е наложено административно наказание „обществено порицание“.
ОСЪЖДА К. И. Л., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5