Р Е Ш
Е Н И Е
№213
22.03.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав
СЪДИЯ:
Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 567 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в съдебното производство е
жалбата на “Минчонис 1895“ ЕООД, гр.Хасково насочена против Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. № 02-260-2600/3479
от 10.03.2022г. издадено от Заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд“Земеделие“, в частта на подробно описаните в графа „Намаления“ на
Таблица 1“Оторизирани суми (в
лева) по схеми и мерки: по следните схеми и мерки : СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П, и Подмярка
13.3/НР 3.
В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо
е нищожно, като постановено от орган без материална компетентност, както и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на изискванията за форма.
Сочи се, че в постановеното писмо не е посочено
основание за издаването му от заместник – изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“вместо
от титуляра. Дори да била налице делегация, то това не ставало ясно от текста
на писмото. Предвид обстоятелството, че промени в ръководството на
ДФ“Земеделие“ се извършвали многократно в периода от подаване на заявлението до
окончателното произнасяне по него, то заповед за делегация не съществувала
преди датата на издаване на писмото. Наред с това се излагат доводи, че
административният орган не уведомил оспорващото дружество за започване на
производството по издаване на оспореното уведомително писмо. Не била спазена и
разпоредбата на чл.35 от АПК, като в акта не били изложени мотиви, както за
започване на производството така и за издаването му. Следователно процесното
страдало от тежък и непреодолим порок във формата. То било издадено при липса
на фактически и правни основания, което винаги водело до невъзможност да се
направи проверка за законосъобразност на оспорения акт. От друга страна
доколкото жалбоподателят не можел да разбере конкретно основанията за
наложените намаления , на какво същите се дължали, нито по какъв начин били
изчислени, то се препятствало правото му на защита по отношение осъществените
намаления, които били формирани по неясен за него начин, по неизвестно и
непосочено в писмото конкретно основание. Съответно, издаденото уведомително
писмо било постановено при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и
т.3 от АПК. Обжалваният акт бил постановен и в противоречие с
материалноправните предпоставки на закона. В тази насока се твърди, че условията
и реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания били
нормативно установени в ЗПЗП и Наредба № 5 о 27.02.2009г. Приложими също били и
разпоредбите на чл. 105 от 22.08.2006г. и Наредба № 3 от 17.02.2015г.В писмото
липсвало позоваване на каквито и да било осъществени административни или
проверки на място. Не било посочено и дали блоковете за земеделско стопанствокотио
дружеството стопанисвало не отговарят на изискванията за подпомагане, нито
какви са те, от кого е установено това, чрез какви методи и в кой
период.Следователно самоволно, в разрез с изискванията на закона било отказано
подпомагане по СЕПП, Натура 2000, подмярка 13.2, СПП, ЗДП, СПК, СЗ-ДККП, СЗ-П.
По
изложените съображения се моли за прогласяване нищожността на писмото в оспорената му част, респ. при липса
на основания за това – същото да се отмени. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен представител.
Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание и в „становище“(л.107) излага съображения за неоснователност
на жалбата и за законосъобразност на обжалваният акт.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
“Минчонис 1895“ЕООД, гр.Хасково е подало на 12.05.2020г. заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020г.(л.35), по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-ДККП,СЗ-МЗДП, ПНДП,Мярка 11, мярка 12, Подмярка 13.3/НР3, приложение в табличен вид – (л.37-л.38) за използваните общо 13 БЗС.
При подаване
на заявлението била извършена автоматична проверка на въведените данни по
заявлението за подпомагане, резултатите,
от която са обективирани в писмен вид(л.44 и л.45-гръб).
На 02.06.2020г. е подадена редакция на
заявлението за подпомагане(л.51 и л.60),като е заявена за подпомагане и схема
СЗ-П, а е отпаднало искането за подпомагане по схема СЗ-МЗДП. На същата
дата е стартирана нова автоматична проверка на въведените данни в заявлението
за подпомагане, резултатите от която са обективирани в писмен вид(л.69 и л. 70 гръб).
Със Заповед № 414948 от 22.07.2020г. на
Началника на РТИ(л.114
и л.115),
било възложено извършване на проверка на място в стопанството на жалбоподателя,
по отношение на 4 бр.имота един, от които находящ се в с.*** и три в с. ***.
Проверката е била осъществена от 10.08.2020г.
до 26.08.2020г. и резултатите от същата са обективирани в доклад(л.116 и сл.), връчен на законния представител на
оспорващия на 26.08.2020г.Според посоченот в доклада в имоти с композитен номер
22770-86-1-1 и с композитен номер 22770-86-2-7 не са отразени забележки, за
имот с композитен номер 22770-86-2-8е отразено, че парцелът е засят с две
култури – домати на открито и главесто зеле, а за парцел с композитен номер
22887-38-2-2 е посочено, че парцелът е измерен по граници като е установена
площ от 1.03 ха при декларирана 1.10 ха.
С уведомително писмо изх. № 01-262-2600/470
от 02.09.2020г.(л.125) Началник отдел РТИ уведомил „Минчонис
1895“ЕООД, че по подаденото от дружеството заявление за подпомагане е извършена
проверка за допустимост на декларираните площи, резултатите от която са описани
в приложен към писмото доклад. В писмото е указана възможността, в 14-дневен
срок от получаването му да отправи забележки и възражения в писмен вид. Писмото
е връчено на 13.07.2022г. с известие за доставяне(л.127), като няма данни и не се твърди от
страна на дружеството да са отправяни възражения.
На 10.03.2022г. от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие” е издадено процесното Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/3479
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г.(л.24), с което са извършени намаления на исканите субсидии по
следните заявени от жалбоподателя схеми и мерки за подпомагане – СЕПП, Мярка
12/Натура 2000, СПП, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П, и Подмярка 13.3/НР 3. Писмото е
връчено на адресата си на 01.06.2022г.(л.29)
Жалбата срещу уведомителното писмо е депозирана в АдмС-Хасково и заведена с вх. № 4035/14.06.2022г.
По делото
е представена Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия на Зам. изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ – Петя Димитрова Славчева да издава и подписва уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за
подпомагане.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения акт, както и такива, имащи отношение към съществото на
спора.
За изясняване
спора от фактическа страна е допуснато изготвяне на съдебно-агротехническа
експертиза, заключението, по която е прието без оспорване от страните по
делото. В заключението си вещото лице сочи, че периодът на сеитба на домати на
открито е 1-10 май, прибирането им е в края на м.август – началото на
м.септември. Периодът на засаждане на главесто зеле е между 10-25 юли,
прибиране – края на м.октомври – началото на м. ноември,. След пропадане на
насаждението от домати напълно възможно е отглеждането на главесто зеле. Към
проверката на място не е приложен снимков материал на дневника за проведени
химични обработки. Заключението е изготвено от вещо лице разполагащо с
необходимите знания и умения,което пълно и точно е отговорило на поставените му
въпроси и ги е обосновало, поради което
съдът го кредитира.
Съдът като взе предвид съдържанието на
административния акт, твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е
неблагоприятен за оспорващото лице. Оспорването е депозирано в законоустановения
14 – дневен срок. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Уведомителното писмо е
обжалвано, както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за нищожност. Преценката
си за валидността и законосъобразността на обжалван административен акт съдът
гради върху основанията посочени в чл. 146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административно-производствените правила, да не
противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на
целта на закона. Съгласно чл.168, ал.2 от АПК може да обяви нищожност на
акта дори при липса на искане за това. В закона
няма легална дефиниция на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно
съдебната практика и теория приемат, че
акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по
степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и
съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до
нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса
на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако
актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните
последици от акта са нетърпими от правовия ред. В случая единствените доводи на жалбоподателя, за
да обоснове твърдяната нищожност, са свързани с некомпетентност на издателя на
оспорения акт..
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП(в приложимата им редакция) органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП(в приложимата му редакция)Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед№03-РД/2891#2/16.06.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ последният е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган, а възраженията в жалбата са неоснователни.
ИАА е издаден в изискуемият писмен вид,
съдържа разпоредителна част и подпис на
издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен
орган.
Законосъобразността на един
административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически
съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка
законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо в
табличен вид са посочени схемите по които дружеството-жалбоподател е
кандидатствало за подпомагане, оторизираните по тях суми, респ. извършените намаления,
размера на неосъществените плащания и вида, и размера на наложените санкции. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. В разглеждания случай в
уведомителното писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения
относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане, по
всяка една от посочените в писмото схеми и мерки и то в посочения размер, поради
което реално на дружеството – жалбоподател не са изплатени суми в поискания
размер, както и относно размера на наложените санкции. Данните в Таблица 1 за
извършени намаления и оторизирани суми; поясненията на колона 1 - колона 6 към
Таблица 1, посочването на ставките за
съответните заявени схеми/мерки за кампания 2020г.; Таблица 2 с посочени оторизирани
и изплатени суми в размер на оторизираните такива, поясненията на колона 1 - колона 6 към
Таблица 2, са непълни, неконкретизирани, и от тяхното съдържание не се достига
извод, обосноваващ извършеното намаление на исканата от дружеството сума по
посочените схеми и мерки за подпомагане и обстоятелствата, поради които не са
изплатени в цялост исканите съгласно таблица 1 суми. Фактическите
основания за издаване на акта следва да са изложени или в последния или в други
подготвителни документи по издаването му(допустим начин на мотивиране съгласно
ТР№16/75г., на ОСГК на ВС), и същите следва да са еднозначно конкретни
и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по
искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на
административния орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да
кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището
на административния орган по основателността на отправената претенция на
съответното лице, респ. причините поради които спрямо заявителя е постановен
неблагоприятния резултат по всяка една от мерките/схемите. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло
да се приеме, и че мотивите към акта се съдържат в подготвителен документ от представената
по делото административна преписка, по начин по който да са достатъчни по обем,
яснота и характер, и да могат да се извлекат доводите на органа, поради които е
приел, че следва да намали подлежащите на плащане субсидии по всяка от
посочените в административният акт 7 бр. схеми и мерки за кампания 2020.
Действително, по отношение част(4бр.)от заявените за подпомагане от жалбоподателя парцели(общо 13 бр.) е била извършена проверка на място. От начина на
обективиране в протокола от проверка, отново не става ясно как, така
констатираното, се съотнася към всяка една от заявените за подпомагане
схеми/мерки от оспорващото дружество, колко точно е приетата за недопустима
площ по всяка една от мерките/схемите, респ. колко е приета за недопустима за
подпомагане, към кое правно основание се субсумира така установеното, респ. на
каква база са извършени изчисленията за дължимите намаления за да бъдат
осъществени те именно в посочения в уведомителното писмо размер, отново по
всяка заявена схема/мярка.
В случая това изискването за мотивиране на акта не е изпълнено
надлежно от органа, поради което и обжалваното уведомително писмо не отговаря
на изискванията на чл.59, ал.2 т.4 от
АПК. Липсата на надлежни мотиви води до невъзможност съда да извърши
адекватен съдебен контрол за законосъобразност на уведомителното писмо, а освен
това, по този начин се затруднява възможността адресата на обжалваното писмо да
разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици на последното
и оттук на организира правото си на защита. На практика едва в хода на
съдебното производство, след представяне на „становище“ с изх.№ 02-260-2600/3479 от 08.07.2022г., изготвено четири
месеца след постановяване на акта се установява, какви биха могли да са
съображенията на органа за издаване на уведомителното писмо. Мотивиране на административен акт по този начин –
чрез становище изготвено в хода на съдебното производство и изготвяне на експертно
заключение, което освен всичко друго е поискано и от жалбоподателя, също в хода
на съдебното производство е недопустимо, тъй като адресатана акта е лишен от
възможността да ангажира доказателства опровергаващи доводите на органа, понеже
към датата на депозиране на жалбата същият не знае какви са те. Липсата
на надлежни мотиви води освен до нарушаване правото на защита на адресата на
акта, но и до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол за неговата
законосъобразност.
Ето защо обжалваното уведомително писмо, макар и да не е нищожно, е незаконосъобразно, поради немотивираност и следва да бъде отменено, поради наличието на основание по чл. 146, т.2 от АПК, а преписката следва да бъде върната на административният орган, за ново произнасяне по подаденото от „Минчонис 1895“ЕООД, гр.Хасково заявление за подпомагане за кампания 2020г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с издаване на мотивиран акт.
В този смисъл трайната практика на
Върховният административен съд, сформирана по идентични случаи и изразена в: Решение № 2965 от 21.03.2023г.
постановено по адм.дело № 5816/2022г. на ВАС, Решение № 2871 от 20.03.2023г.
постановено по адм. дело № 7255/2022г.
на ВАС, Решение № 7740/19.08.2022 г. постановено по адм. дело №
1604/2022г. по описа на ВАС, Решение № 7084/13.07.2022г.
постановено по адм.дело № 2899/2022г., Решение № 5897 от 15.06.2022г.
постановено по адм. дело № 2366 по описана ВАС за 2022г. и мн.други.
Предвид изхода на спора, основателна
съгласно чл.143, ал.1 от АПК се явява
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
По делото се установява, че жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 350.00 лева, от които 50 лева дължимо внесена държавна такса(л.10) и 300 лева внесено възнаграждение за вещо лице. Представен е и договор за правна защита и съдействие, но в същия е посочено само договореното между страните възнаграждение, като не е обективирано същото да е действително заплатено, поради което този договор няма характер на разписка и не удостоверява сторени разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2020, с изх. № 02-260-2600/3479 от 10.03.2022г. издадено от
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, в частта на подробно описаните в графа „Намаления“ на
Таблица 1“Оторизирани суми (в
лева) по следните схеми и мерки: СЕПП, Мярка 12/Натура 2000,
СПП, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П, и Подмярка 13.3/НР 3.
ВРЪЩА преписката на
административният орган – Заместник – изпълнителен директор на Държавен
фонд “Земеделие“ - РА, гр.София за
ново произнасяне по подаденото от „Минчонис 1895“ЕООД, гр.Хасково заявление за подпомагане за кампания
2020г по схеми и мерки : СЕПП,
Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П, и Подмярка 13.3/НР 3, съобразно указанията на
съда дадени в мотивната част на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
да заплати на „Минчонис 1895“ ЕООД разноски по делото в размер на 350.00 лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: