Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                 16.05.2019 г.                               град  Казанлък

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшкият районен съд                                       II  граждански състав

На осми април                                        Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1495 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. А. Н. твърди, че на г. бил сключен Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № *** г., между „И." ЕАД - праводател на „О.И." ЕАД, като лизингодател и Р.Д.Х., регистриран земеделски производител, като лизингополучател. По силата на цитирания договор, „И." ЕАД  – праводател   на   „О.   И."   ЕАД, предоставило на лизингополучателя Р.Д.Х. за ползване при условията на договора следния автомобил: ***.

Сочи, че съгласно договора, лизингополучателят Р.Д.Х. заплатил на дружеството - лизингодател, първоначално дължимата се вноска в размер от 2 813.05 евро с ДДС, представляваща 15% от стойността за лизинг, съгласно приложение А към договора. Договорът бил сключен за срок от 60 месеца. Лизингополучателят - Р.Д.Х., поел задължение да заплаща на „И." ЕАД - праводател на „О.И." ЕАД, остатъка от лизинговата цена по договора за лизинг, на месечни вноски, съгласно погасителния план (Приложение Б към договора за лизинг), съставляващ неразделна част от посочения по-горе договор за лизинг. „И." ЕАД - праводател на „О.И." ЕАД, изпълнило задължението си за доставка на автомобила, като било подписано надлежно удостоверение за приемане на автомобила от лизингополучателя - Приложение В към договора.

Заявява, че Р.Д.Х., като лизингополучател по договора за финансов лизинг на автомобил, не е изпълнявал точно задълженията си по договора и е изпаднал в забава относно плащане на вноските по погасителния план.

Твърди, че сумите, дължими от лизингополучателя Р.Д.Х. на „О.И." ЕАД – правоприемник на „И." ЕАД, по посочения Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № *** г., възлизат общо на сумата от 8 950.08 евро и 1682.23 лева, представляващи:

I. Дължими и неплатени лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г. - 1532.79 евро, разбити по пера, както следва:

 

приложение   вид вноска    падеж         срок за           валута     неплатена       фактура  

 

А-auto1/вн.22  Главница  02.08.2017     02.08.2017    EUR    176,27  № **********/02.08.2017

А- auto1/вн.23 Главница  02.09.2017     02.09.2017    EUR    225,22           № **********/04.09.2017

А- auto1/вн.23          Лихва     02.09.2017           02.09.2017    EUR    45,72  № **********/04.09.2017

А- auto1/вн.24          Лихва     02.10.2017           02.10.2017    EUR    44,80  №**********/04.10.2017

А- auto1/вн.24 Главница  02.10.2017     02.10.2017    EUR    226,32           № **********/04.10.2017

А- auto1/вн.25          Лихва     02.11.2017           02.11.2017    EUR    43,88  № **********/02.11.2017

А- auto1/вн.25 Главница  02.11.2017     02.11.2017    EUR    227,42           № **********/02.11.2017

А- auto1/вн.26          Лихва     02.12.2017           02.12.2017    EUR    42,96  № **********/05.12.2017

А- auto1/вн.26 Главница  02.12.2017     02.12.2017    EUR    228,53           № **********/05.12.2017

А auto1/вн.27 Главница   02.01.2018     02.01.2018    EUR    229,64           № **********/04.01.2018

А auto1/вн.27   Лихва       02.01.2018    02.01.2018       EUR     42,03    № **********/04.01.2018

 

Сума на задълженията по лизинговите вноски в евро: 1 532,79 €

Равностойност на задълженията по лизинговите вноски в лева: 2 997,88 лв.

 

II. Задължения по еднократни вноски, както следва: Неустойка поради надвишен пробег, съгласно чл. 67 от Договора, в размер на 4 313.34 евро, с падеж 09.02.2018 година; Неустойка поради прекратяване на договора, съгласно чл. 66 от Договора, в размер на 3 044.41 евро, с падеж 09.02.2018 година; Заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 71.6 от Договора, разходи за възстановяване на държането на лизинговия актив, в размер на 1171.56 лева, с падеж 19.01.2018 година; Заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41.1 от Договора, застрахователна премия (първа вноска) по застраховка „Каско и злополуки" по комбинирана застрахователна полица №, в размер на 238.50 лева, с падеж 12.10.2017 година; Заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41.1 от Договора, застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука" по комбинирана застрахователна полица № ***, в размер на 272.17 лева, с падеж 12.10.2017 г., като общият размер на дължимите еднократни вноски е 7 357.75 евро и 1 682.23 лева, разбити по пера, както следва:

 

приложение  вид вноска         падеж            срок              валута  неплатена        фактура

 

А-auto1 Неустойка поради  09.02.2018       09.02.2018      EUR   4313,34 №**********/09.02.2018

             надвишен пробег

А-auto1 Неустойка               09.02.2018       09.02.2018      EUR  3044,41 № **********/09.02.2018

             при прекратяване

А-auto1Разходи за               19.01.2018       19.01.2018       BGN  1171,56 №**********/22.01.2018

             възстановяване по

             договор Възстановяване

             на държането на актив

             съгласно чл. 71.6 от ОУ

А-auto1Застрахователна премия 12.10.2017 12.10.2017 BGN 238,50 № **********/12.10.2017

            за възстановяване

А-auto1 Застрахователна премия 12.10.2017 12.10.2017 BGN 272,17 № **********/12.10.2017

 

Сума на задължението по еднократни вноски в евро: 8 217,86 €

Равностойност на задълженията по еднократни вноски в лева: 16 072,74 лв.

 

Относно претендираните неустойки прави следните уточнения: Неустойката поради надвишен пробег в размер на 4313.34 евро, с падеж 09.02.2018 г., е изчислена съгласно чл. 67 от Договор за Финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост. В чл. 67 от Договора е предвидено В случай че към момента на прекратяване на Договора съгласно условията на чл. 65.1 (б), чл. 65.1(в) и чл. 65.2, Автомобилът е изминал повече километри от предвиденото по-долу, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя обезщетение в размер на 0.3% от Стойността за лизинг за съответния Автомобил (Приложение А) за всеки започнати 1000 километра над лимитирания пробег. Този пробег е определен за средно-месечна база от 2500 килиметра и се изчислява пропорционално на периода, през който е използван Автомобилът. Обезщетението е дължимо в срок до 5 работни дни, считано от датата на издадения от Лизингодателя счетоводен документ. Неустойката поради надвишен пробег е изчислена на базата на ползваните месеци на автомобила по договора, както следва:

Сочи, че по Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № *** г. автомобилът е ползван 28 месеца, считано от стартиране на договора /година/ до датата на предаване на автомобила поради прекратяването на договора за финансов лизинг /година/.

Стойността на неустойката поради надвишен пробег, в размер на
4313.34 евро, с падеж 09.02.2018 г., е изчислена съгласно
разпоредбата на чл. 67 от Договора, както следва:

 

Договор        Дата на стартиране             Дата на изземване                       Брой месеци

1025030        02.10.2015 г.                     17.01.2018 г.                        28 месеца

Брой месеци от стартиране на Договора до датата на изземване:                        28 месеца

Средномесечна база километри съгласно чл.67                                                    2500 км.

Разрешен пробег съгласно средномесечната база и броя месеци,

 които е ползван автомобила  /брой месеци по средномесечна база/            70000 км.                                                  

Констатирани километри, съгласно подписан протокол от 17.01.2018 г.             161402 км.

Пробег за периода на действие на договора                                                         161402 км.

Надвишен пробег /разлика между пробег за периода на договора и

 резрешен пробег изчислен на средномесечна база от 2500 км/м/                              91402 км.                                                                   

Коефициент за всеки започнати 1000 км от надвишения пробег                         92                              

Стойност за лизинга съгласно приложение А от договора                                15628,06 евро          

Формула за изчисляване на неустойката /0,3% по стойността за

лизинг, съгласно Приложение А по коефициент за                                            4313,34 евро

 

За изчисляване на неустойката са използвани километрите, съгласно средномесечната база, предвидена в чл. 67 от Договора, а именно: 2500 километра, като разрешеният пробег за използваните 28 месеца е 70 000 километра /28 месеца х 2 500 километра/ и километрите, посочени в протокол от 17.01.2018 г. /датата на връщане на автомобила на лизингодателя/, а именно: 16 1402 километра.

Сочи, че неустойката поради прекратяване на договора, в размер на 3044.41 евро, с падеж 09.02.2018 г., е изчислена съгласно чл. 66 от Договор за Финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост. В чл. 66 от Договора е предвидено: При прекратяване на Договора за лизинг съгласно условията на чл. 65.1 (б), чл. 65.1(в) и чл. 65.2, Лизингополучателят дължи неустойка в размер на 3 Лизингови вноски плюс 15%  от Стойността за лизинг, посочена в Приложение А. За целите на изчисляване на неустойката се ползват последните 3 Лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на Договора. Неустойката е дължима в срок до 5 работни дни от получаване на издаден от Лизингодателя счетоводен документ. Неустойката по настоящата разпоредба се дължи наред и независимо от други, предвидени по Договора неустойки, обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на Лизингополучателя, включително и след прекратяване на Договора.

Заявява, че Договорът за финансов лизинг бил прекратен, считано от 02.01.2018 г.  първият работен ден (предвид Коледните и Новогодишните празници), следващ деня, в който е изтекъл даденият с предизвестието за прекратяване на договора, седемдневен срок за заплащане на дължимите лизингови вноски и други суми по договора за финансов лизинг/, т.е. неустойката по чл. 66 от Договора е изчислена на базата на последните три лизингови вноски, с настъпил падеж, а именно: лизинговата вноска за месец ноември 2017 г., лизинговата вноска за месец декември 2017 г. и лизинговата вноска за месец януари 2018 г. /лизингови вноски № 25, № 26 и № 27/ плюс 15% от Стойността за лизинг, посочена в Приложение А.

Стойността на неустойка поради прекратяване на договора, в размер на 3044.41 евро, с падеж 09.02.2018 година, е изчислена съгласно разпоредбата на чл. 66 от Договора, както следва:

3 х 233.40 евро = 700.20 евро

/233.40 евро без ДДС е размера на лизинговите вноски № 25, № 26 и № 27 - Приложение Б към договора - Погасителен план за главницата/.

15% от 15628.06 евро = 2344.21 евро

/15628.06 евро е стойността на лизинга -  Приложение А към договора/.

ИЛИ 700.20 евро + 2344.21 евро = 3044.41 евро.

 

III. Неустойки поради забавено плащане на лизингови вноски и за неплащане на лизингови вноски – дължими на основание чл. 30.1 от договора за лизинг, както следва: за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г. - 59.54 евро, разбити по пера, както следва:

 

Приложение   вид вноска                    падеж                    срок за           валута         неплатена сума

А-auto1/вн.20           Лизингова вноска   02.06.2017    02.06.2017      EUR                 3,40

А- auto1/вн.21          Лизингова вноска   02.07.2017    02.07.2017      EUR                 4,02

А- auto1/вн.22          Лизингова вноска   02.08.2017    02.08.2017       EUR                9,97

А- auto1/вн.22          Лизингова вноска   02.08.2017    02.08.2017       EUR                0,61

А- auto1/вн.23          Лизингова вноска   02.09.2017    02.09.2017       EUR               12,82

А- auto1/вн.24          Лизингова вноска   02.10.2017    02.10.2017       EUR               10,71

А- auto1/вн.25          Лизингова вноска   02.11.2017    02.11.2017       EUR                            8,35

А- auto1/вн.2б          Лизингова вноска   02.12.2017    02.12.2017       EUR                 5,93

Сума на неустойките в евро: 59,54 €                                                                                                 

 

Неустойката за забава е изчислена от дата на падежа на съответната вноска до 22.02.2018 г.

Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че с оглед неплащането на дължимите лизингови вноски и други суми по процесния договор и на основание чл.11, чл. 30.1, чл. 41.1, във връзка с чл.40 от Договора за лизинг, „И." ЕАД - праводател на „О.И." ЕАД, изпратило на лизингополучателя Р.Д.Х. предизвестие с изх. № 2208/12.12.2017 . за прекратяване на Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № *** г., с което дало последен седемдневен срок за заплащане на дължимите и изискуеми суми по договора. В дадения последен седмодневен срок за изпълнение на задълженията, дължимите и изискуеми суми по договора за финансов лизинг не са били заплатени от лизингополучателя,  поради  което договорът е  бил  прекратен и лизинговият автомобил е бил върнат, чрез съдействие на „Г." ЕООД, за което обстоятелство е бил съставен протокол.

Сочи, че на 03.01.2018 г. /след подписване на договора за лизинг, предмет на настоящата молба/ било вписано преобразуване чрез вливане на „И." ЕАД, ЕИК /преобразуващо се дружество/ в „О.И." ЕАД, ЕИК  /приемащо дружество/. Преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър /чл.263ж от ТЗ/. С вписването на преобразуването чрез вливане, преобразуващото се дружество - „И." ЕАД е било прекратено, като едновременно с това е било извършено заличаване на търговеца /Раздел II от глава шестнадесета на ТЗ/. Правоприемник на правата и задълженията на преобразуващото се дружество, е „О.И." ЕАД, което дружество след извършеното вписване в ТР на преобразуването чрез вливане, се явява лизингодател по Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № година, съответно молител по настоящото дело.

Заявява, че довереното ѝ дружество има правен интерес и предявява следните осъдителни искове срещу Р.Д.Х., ЕГН **********,***, регистриран като Земеделски производител с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З." - град С., с Булстат, идентификационен № по ДДС: ВС**********, по които ще иска да бъде осъден да му заплати следните суми:

Иск за заплащане на дължими и неплатени лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г. – 1 532.79 евро;

Иск за заплащане на дължими еднократни вноски - цена на иска, както следва: Неустойка поради надвишен пробег, съгласно чл. 67 от Договора, в размер на 4313.34 евро, с падеж 09.02.2018 година; Неустойка поради прекратяване на договора, съгласно чл. 66 от Договора, в размер на 3044.41 евро, с падеж 09.02.2018 година; Заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 71.6 от Договора, разходи за възстановяване на държането на лизинговия актив, в размер на 1171.56 лева, с падеж 19.01.2018 година; Заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя,    съгласно    чл.     41.1     от Договора,

застрахователна премия (първа вноска) по застраховка „Каско и злополуки" по комбинирана застрахователна полица №, в размер на 238.50 лева, с падеж 12.10.2017 година; Заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41.1 от Договора, застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука", по комбинирана застрахователна полица №, в размер на 272.17 лева, с падеж 12.10.2017 година, като общият размер на дължимите еднократни вноски е 7357.75 евро и 1682.23 лева;  Иск за заплащане на неустойки за забавено плащане на лизингови вноски и за неплащане на лизингови вноски -дължими на основание чл.30.1 от Договора - за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 година и за месец януари 2018 година - 59.54 евро.

 

Във връзка с гореизложеното, моли съда:

1. Да осъди ответника Р.Д.Х., ЕГН **********,***, регистриран като *** с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З." - град С., с Булстат, идентификационен № по ДДС: ВС**********, да заплати на „О.И." ЕАД, ЕИК, следните суми, дължими съгласно Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № година, а именно:

1532.79 евро - дължими и неплатени лизингови вноски
за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017
г. и за месец януари 2018 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на този иск до окончателното
изплащане на задължението; 4313.34 евро - неустойка поради надвишен пробег, съгласно чл. 67 от Договора, с падеж 09.02.2018 г.; 3044.41 евро - неустойка поради прекратяване на договора, съгласно чл. 66 от Договора, с падеж 09.02.2018 г.; 1171.56 лева - заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 71.6 от Договора, разходи за възстановяване на държането на лизинговия актив, с падеж 19.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на този иск до окончателното изплащане на задължението; 238.50 лева - заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41.1 от Договора, застрахователна премия (първа вноска) по застраховка „К." по комбинирана застрахователна полица №, с падеж г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на този иск до окончателното изплащане на задължението; 272.17 лева - заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41.1. от Договора, застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука" по комбинирана застрахователна полица № ***, с падеж 12.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на този иск до окончателното изплащане на задължението; 59.54 евро - неустойки за забавено плащане на лизингови вноски и за неплащане на лизингови вноски, дължими на основание чл.30.1 от договора, за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 година и за месец януари 2018 година.

 

2. Да осъди ответника Р.Д.Х., ЕГН **********,***, регистриран като *** с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З." - град С. , с Булстат, идентификационен № по ДДС: ВG**********, да заплати на „О.И." ЕАД, ЕИК, разноските в обезпечителното производство, в размер на 55.00 лева, включващи: 40.00 лева - заплатена ДТ по ч.гр.д.№ 1279/2018 г., по описа на Районен съд - град К., IV гр.състав и 15.00 лева - ДТ за вписване на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д.№ 1279/2018 г., по описа на Районен съд - град К., IV гр.състав - аргумент: т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

 

3. Да осъди ответника Р.Д.Х., ЕГН **********,***, регистриран като *** с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З." - град С., с Булстат, идентификационен № по ДДС: ВG**********, да заплати на „О.И." ЕАД, ЕИК, разноските на ищцовото дружество в производството пред Районен съд - град Казанлък, включително и тези за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. Н., която моли съда да уважи предявените искове. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

            В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. М. Д..

 

В отговора на исковата молба адв. М. Д., заявява, че няма връзка с ответника по делото, независимо от положените от нея усилия. Като особен представител твърди, че исковете са процесуално допустими, а предявените в исковата молба претенции са частично основателни и в тази връзка намира за уместно да се отдели спорното от безспорното.

Заявява, че безспорно между И. ЕАД и Р.Х. е бил сключен Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № г. По силата на този договор И. ЕАД предоставило на Х. МПС – ***, като Х. е заплатил всички изискуеми първоначални суми, включително и 2813,05 евро с ДДС, представляваща 15% от стойността на лизинга, съгласно Приложение А към договора. Подписан бил погасителен план, съгласно който остатъкът от дължимата лизингова цена по договора е следвало да бъде изплатена на вноски - всяка с конкретно определен размер, в срок от 60 месеца. Поради липса на други данни по делото приема, че до месец август 2017 г. , Х. коректно е изплащал дължимите месечни вноски.

Сочи, че съгласно чл. 65.2 от договора, лизингодателят може да прекрати договора в случай на неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по чл. 64.2 - чл. 64.4 от същия. Заявява, че според чл. 64.2. неизпълнение на договора е налице, когато лизингополучателят не извърши дължимите плащания, когато са изискуеми и това неизпълнение продължи повече от 5 работни дни след падежа. Съгласно чл. 28, датите на падежите на вноските са определени в договора.

Твърди, че като особен представител, след като се е запознала със съдържанието на договора и приложенията към него не е установила посочени дати на падежи. В Приложение Б са отразени само броя на лизинговите вноски и техните размери, но не и дати на падеж, т.е. не може да се установи истинността на твърденията на ищеца, че първата неизплатена вноска е станала изискуема на 02.08.2017 г. Заявява, че ако хипотетично се приеме, че вноската е била изискуема на 02.08.2017 г., то ответникът е изпаднал в забава повече от 5 работни дни на 10.02.2017 г. Въпреки, че била налице забава ищецът не се е възползвал от възможността да прекрати едностранно договора, а е продължил през следващите месеци да начислява суми за дължими лизингови вноски, което водело до допълнително финансово натоварване на лизингополучателя, след като е станало пределно ясно, че плащане няма да бъде извършено.

Счита, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в сключен с потребител договор е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно.Точка трета на посочения текст определя като неравноправна клауза в договор с потребител която: поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В случая на чл. 65.2 от договора, неговото предсрочно прекратяване зависи единствено и само от волята на лизингодателя. Нещо повече на 19.12.2017 г. на лизингополучателя било връчено предизвестие за прекратяване на сключения договор и там изрично било указано, че задълженията на Х. по лизингови вноски са в размер на 1291,33 евро. В исковата молба се претендират 1532,79 евро. Разликата е 241,46 евро.

Сочи, че съгласно договора, срокът за прекратяването му е 7 дни, от датата на уведомяване. В конкретния случай, при връчено уведомление на 19.12.2017 г., договорът следва да бъде прекратен на 26.12.2017 г. (или в първия работен ден след коледните празници 28.12.2017 г.). По тези съображения е неизвестно каква е причината ищецът да претендира за заплащане на лизингова вноска и за месец януари 2018 г.

С оглед изложеното, счита, че претенцията на ищеца по отношение на задълженията за неплатени лизингови вноски възлизат на 176,27 евро, колкото е посоченият в исковата молба размер на вноската с падеж на 02.08.2017 г.

 

По отношение на претенцията за заплащане на сумата за надвишен пробег в размер на 4313,34 евро, намира, че същата е неоснователна и недоказана.

Сочи, че безспорно в Протокол от 12.01.2018 г. са посочени 161 402 км. пробег, но ищецът не е представил доказателства, от които да е видно какъв е бил пробега на автомобила към момента на предаването му на лизингополучателя. Това обстоятелство не е отбелязано нито в Приложение В „Удостоверение за приемане", нито в основния договор. Обръща внимание, че представеното Приложение В не съдържа никакви данни, освен подписа на лизингополучателя. Съгласно чл. 2 от договора, срокът на погасяване на лизинговите вноски е 60 месеца, считано от месеца, следващ месеца на подписване на Удостоверението за приемане (Приложение В) по образец. От наличните доказателства е невъзможно да установи коя е датата на приемане на автомобила от лизингодателя и откога започва да тече срока за изпълнение на задълженията за плащане, респ. коя поредна (като номерация от Приложение Б) лизингова вноска става изискуема.

По отношение на претендираната неустойка, поради прекратяване на договора, съгласно чл. 66 от Договора в размер на 3044,41 евро счита, че е налице неравноправна клауза поради обстоятелството, че със заплащането на всяка лизингова вноска остатъчната дължима сума намалява и е некоректно лизингополучателя да заплаща неустойка, начислена върху общия размер на дължимата сума, а не само върху остатъка от нея, т.е. ако се претендира неустойка по чл. 66 от договора, то такава би била приемлива в размер на 15%, начислени върху дължимия остатък. Отделно от това заявява, че лизингодателят не следва да включва като база лизинговата вноска за м. януари 2018 г., тъй като договорът е прекратен на г. (първия ден след коледните празници), а не както е посочил г.

Оспорва претенцията за заплащане на сумата от 238,50 лв. с падеж 12.10.2017г. и 272,17лв. с падеж на 12.10.2017г., представляващи застрахователни премии по застраховки, подробно описани в исковата молба.

Заявява, че от приложеното по делото платежно нареждане за сумата от 510,67 лв. не става ясно, че сумите, платени по него са относими към ответника. Нещо повече, ако се следва логиката на лизингодателя, че първото неизпълнение на задължение за заплащане на лизингови вноски е на 02.08.2017 г., то към 12.10.2017 г. вече има три неизплатени вноски. Въпреки това, е направено плащане по застрахователните полици, вместо да се пристъпи към прекратяване на договора.

Не оспорва претенцията за заплащане на сумата в размер на 1171,56 лв. представляващи разходи за възстановяване на държането на лизинговия актив.

Предвид обстоятелството, че оспорва дължимостта на лизинговите вноски за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и м. януари 2018 г., оспорва и основателността на начислените върху тях неустойки за забавено плащане. Заявява, че ако претендираните вноски бъдат признати за недължими, то недължими са и неустойките за забавено плащане, начислени върху тях.

Сочи и факта, че представляваното от нея лице не е уведомено за наличието на правоприемство между И. ЕАД и О.И. ЕАД.

Твърди, че в качеството си на особен представител и въпреки инициираните от нейна страна действия не е в състояние да осъществи връзка с ответника по делото, за да установи други факти и обстоятелства, относно предявените искове и по тези причини няма да сочи доказателства към настоящия момент. В съдебно заседание адвокат М. Д. моли съда да отхвърли предявените искове. Излага съображения в писмени бележки по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

            По делото е представен договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост от 01.07.2015г., сключен между „И.“ ЕАД от една страна като лизингодател и Р.Д.Х., като лизингополучателя. Съгласно договора „И.“ ЕАД е предоставило на лизингополучателя Р.Д.Х. автомобил: ***. Лизингополучателят е заплатил на лизингодателя първоначално дължимата се вноска в размер на 2 813,05 евро с ДДС, представляваща 15% от стойността за лизинг, съгласно Приложени А, представено към договора. Срокът на договора е 60 месеца. Посочено е, че лизингополучателя заплаща на лизингодателя остатъка от лизинговата цена по договора за лизинг на месечни вноски, съгласно погасителния план (Приложение Б към договора за лизинг), който съставлява неразделна част от договора. В чл. 30, т. 1 от договора за лизинг е уговорена неустойка, в случай, че лизингополучателят забави плащането на дължимите лизингови вноски с повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа, той дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0,028% от неплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема) до окончателното плащане на тази сума, независимо, че към този момент договорът може да е прекратен. В чл. 65, т. 2 от Договора за лизинг страните са уговорили, че лизингодателят може да прекрати договора при неизпълнение на задълженията по чл. 64 – чл. 64, т. 4, както и при неизпълнение на задълженията по чл. 44 и чл. 45 като изпрати 7-дневно предизвестие до лизингополучателя. Съгласно чл. 67 от договора за лизинг, в случай че при прекратяване на договора, автомобилът е изминал повече километри от предвиденото лизингополучателят дължи на лизингодателя обезщетение в размер на 0,3% от стойността за лизинг на автомобила за всеки започнати 1 000 км над лимитирания пробег. В чл. 41, т. 1 от договора за лизинг е посочено, че лизингополучателят се за задължава на възстанови на лизингодателя в срок до 5 работни дни платените суми и направени разходи от лизингодателя от издаване на счетоводен документ от страна на последния.

 

По делото е представено Удостоверение за приемане към Договор за финансов лизинг от г. От същото се установява, че Р.Д.Х. е приел автомобила на г.

 

По делото е представено и предизвестие за прекратяване на договор изх. № г. Със същото лизингополучателя е уведомен, че към г. дължимите суми по договора за лизинг възлизат общо на 1 261,12 евро с ДДС, представляващи дължими лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г.; 30,21 евро с ДДС, представляващи неустойки за забавено плащане на лизингов вноски за месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2017 г.; 510,67 лева, заплатени от лизингодателя 2 броя застрахователни премии. Със същото предизвестие за прекратяване на договора лизингополучателят е поканен да предаде държането върху автомобила, предмет на прекратения договор за лизинг. Предизвестието за прекратяване на договор за лизинг от г. е получено лично от лизингополучателя Р.Д.Х. на г.

 

 По делото е представен и Протокол от г., подписан от Р.Д.Х. и представител на „И.“ ЕАД. Съгласно протокола, поради прекратяване на договора, чрез предизвестие за прекратяване изх. № г. лизингополучателят връща на лизингодателя автомобила.

           

            По делото са представени комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и Злополуки“ №, комбинирана застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на автомоболистите“ и „Злополука“ ; платежно нареждане от 12.10.2017 г., ведно с дебитна нота от 29.09.2017 г.; платежно нареждане за кредитен превод с дата 19.01.2018 г., ведно с фактури № г. и фактура № г. и справка за дължимите суми към дата г.

           

            По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От експертизата се установява, че дължимите и незаплатени лизингови вноски за месеците август, септември, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г. са 1 313,40 евро.  През месец август е направено частично плащане, с което са погасени дължимите лихви в размер на 46.63 евро и частично главницата в размер на 47.85 лева. Общо дължимата лихва е 219,30 евро. Посочено е, че размерът на дължимите еднократни вноски по договора за финансов лизинг по чл. 67 поради надвишен пробег е 4 313,34 евро или 8 436,16 лева. Нуйстойката, съгласно чл. 66 от договора при прекратяване на същия 3 044,41 евро или 5 954,35 лева. Заплатените от лизингодателя, съгласно чл. 71, т. 6 от договора разходи за възстановяване на дължането на лизинговия актив е 1 171,56 лева. Посочено е, че на основание  чл. 41. т. 1 от договора застраховка Каско и злополуки по комбинирана застрахователна полица е в размер на 238,50 лева. Съгласно чл. 41, т. 1 от договора застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ по комбиниране застрахователна полица в размер на  272,12. Размерът на неустойките за забавено плащане на лизингови вноски за месеците юни, юли, август, октомври, ноември  и декември 2017 г. и месец януари 2018 г. е  е 58.97 евро. л

 

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

В производството по делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на г. между „И.“ ЕАД праводател на „О.И.“ ЕАД е сключен договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост., по силата на който лизингодателят е предоставил на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение свое имущество, а именно автомобил модел ***, стойност на лизинга 15 628.06 лева, остатъчна главница 13 283.85 лева, при първоначална вноска ат 15 % от стойността на лизинга – 2 813.05 лева. Срока на договора  е 60 месеца.

 

Съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ с договора за оперативен лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.

 

Както беше посочено по – горе, по делото не се спори, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор за оперативен лизинг ищецът е предал на ответника за временно и възмездно ползване процесната вещ, която е била приета от него. Ето защо, за ответника е възникнало задължението за плащане на падежа на уговорените лизингови вноски, съгласно погасителния план към договора.

 

Ищецът претендира заплащане на лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018г. Относно възражението на особения представител на ответника, че не е видна датата на падежите на лизинговите вноски. Съгласно чл.11 от  договора от. е уговорено, че лизингополучателя заплаща лизингови вноски, съгласно погасителен план в евро, посочен в приложение  Б към договора. Съгласно приложение Б падежът на първата лизингова вноска е един месец след датата на подписване на удостоверението за приемане на автомобила. Всички последващи падежи на лизингови вноски са на същата дата на всеки следващ месец. В настоящия случай от удостоверението за приемане на автомобил се установява, че датата на приемане на автомобила е. Следователно падежът на лизинговите вноски по договора за финансов лизинг е всяко  2-ро число на съответния месец. От заключението на неоспорената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размера на лизинговите вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018г. е 1 532.79 лева. През посочения период лизингополучателят е ползвал лизинговия автомобил, следователно дължи заплащане на лизинговите вноски. Ето защо, искът с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло, като ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 532.79 лева представляваща неплатени лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018г. дължими по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото но собственост №. Върху главницата от 1 532.79 евро се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 11.06.2018г.

По иска с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във връзка са чл. 232, ал. 2, предложение второ от ЗЗД за заплащане на разходите, свързани с ползването на лизинговата вещ.  Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 323, ал. 2, предложение второ от ЗЗД лизингополучателя е длъжен да заплаща и разходите с ползването на вещта. Съгласно чл. 47 от договора, лизингополучателя се задължава да застрахова и заплаща разходите по застраховката на автомобила през целия срок на договора, съгласно изискванията на чл. 56 и чл. 57 от договора. Лизингополучателят са задължава да поддържа валидна застрахователна полица и спазва всички изисквания на Общите условия на съответната застраховка, включително и след изтичането на срок  на договора или при предсрочно изкупуване, но преди прехвърляне на правото на собственост. По делото са представени и приети като писмени доказателства застрахователни вноски по застраховка „Каско и злополука“, Гражданска отговорност и злополуки“ и по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“.

По делото е представено и платежно нареждане от  г. за сумата от 510,67 лева. В застрахователните полици са посочени и данните за застрахования автомобил ***. В тази връзка възражението на особения представител на ответника за недължимост на претендираните застрахователни премии е неоснователно. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на процесните разходи, свързани  с ползването на вещта. Доколкото ответникът не твърди и не доказва плащането на процесните разходи, свързани с ползването на вещта то искът с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 232, ал. 2, предложение второ от ЗЗД  следва да се уважи изцяло като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата, представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41 от договора разходи за възстановяване на държането на лизинговия актив с падеж 19.01.2018 г., съгласно заключението на вещото лице.

Съдът намира, че в настоящия случай ответникът Р.Д.Х. не е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. За да се приеме, че един договор е  потребителски по смисъла на ЗЗП не е достатъчно страната по договора да е физическо лице. Определящ признак е дали стоката/услугата, която се получава е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. В процесния договор за лизинг е посочено, че лизинговата вещ се предоставя за ползване на лизингополучателя като регистриран земеделски производител.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за основателността на иска за неустойка за забава следва да се установи наличието на главен дълг и уговорена неустоечна клауза при забава. Съгласно чл. 66 от Договора за лизинг при прекратяване на договора за лизинг съгласно условията на чл. 65, т. 1 (б) и чл. 65 (в) и чл. 65, т. 2 лизингополучателят дължи неустойка в размер на три лизингови вноски плюс 15% от стойността за лизинг, посочена в Приложение А. Договорът за финансов лизинг е прекратен, считано от  02.01.2018 г. Относно възражението на особения представител, касаещо претендираната по делото неустойка поради прекратяване, съгласно чл. 66 от договора е нищожна, съдът намира възражението за неоснователно. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 309 от ТЗ е налице търговска сделка, сключена между търговци. На следващо място, за да е налице нищожност на неустоечната клауза то следва, целта, за която е уговорена да излиза извън пределите на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, която следва да се прецени към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В случая, с договорената неустойка за обезпечаване на парично задължение, не се установява вземането да е обезпечено с друг способ поради което не е налице нищожност. Следва да се посочи и че доколкото размерът на претендираната неустойка е пряка зависимост от периода на забавата, то дори той да надхвърля размера на главницата не налага извод за противоречие с добрите нрави (Решение № 21/16.12.2010 г. по т.д. № 244/2009 г. ТК, II т.о. на ВКС) още повече, че размерът на претендираната неустойка е обусловен от недобросъвестното поведение на ответника. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговски сделки, сключени между търговци. С предизвестието изх. № 2208/12.12.2017 г. за прекратяване на процесния договор за финансов лизинг е посочено, че в случай на прекратяване на договора, съгласно чл. 66 от същия е посочен и нейния размер. С оглед на изложеното, възражението на особения представител на ответника, относно неустойката, поради прекратяване на договора за финансов лизинг е неоснователна. Освен изложеното ответникът не доказа плащането на лизинговите вноски за месец август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г. Досежно размерът на исковата претенция и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че то е в размер на 3 044,41 евро.

В чл. 67 от договора за лизинг е посочено – в случай, че към момента на прекратяване на договора, съгласно условията на чл. 65, т. 1 (б), чл. 65, т. 1 (в) и чл. 65, т. 2 автомобилът е изминал повече километри от предвиденото по-долу лизингополучателят дължи на лизингодателя обезщетение в размер на 0,3% от стойността за лизинг за съответния автомобил  (Приложение А за всеки започнати 1 000 км над лимитирания пробег). Този пробег е определен за средно месечна база от 2 500 км и се изчислява пропорционално на периода през който е използван автомобила. Обезщетението е дължимо в срок до 5 работни дни, считано от датата на издадения от лизингодателя счетоводен документ. Видно от протокол  за предаване на автомобил от 17.01.2018 г. на датата на връщане на автомобила от лизингополучателя на лизингодателя изминатите километри са 161 402 км. Протоколът от 17.01.2018 г. е подписан от лизингополучателя Р.Д.Х.. Следва да се приеме, че с подписа си същият е потвърдил направените и посочените в протокола констатации за състоянието на автомобила и за данните за изминатите километри. Тази неустойка е изрично уговорена и приета от страните по делото като е посочен и начина за изчисляването ѝ. По тези съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен до размера на 4 313,34 евро, представляваща неустойка поради надвишен пробег, съгласно чл. 67 от договора.

Съгласно чл.30.1 от договора за лизинг е посочено, че в случай, че лизингополучателят забави плащане на дължимите лизингови вноски с повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа, посочен в договора, той дължи неустойка за забавено плащане е в размер на 0,028% от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема) до окончателното плащане на тази сума, независимо, че към този момент договорът може да е прекратен. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 58,97 евро. За разликата над 58,97 евро искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 Възражението на особения представител на ответника адв. М. Д., че ответникът по делото не бил уведомен за наличието на правоприемство между „И.“ ЕАД и „О.И.“ ЕАД съдът намира същото за неоснователно. Вписаното обстоятелство се смята, че  е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването – чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Процесният договор за финансов лизинг е прекратен на 02.01.2018 г. От представените по делото удостоверения от Търговския регистър се установява, че преобразуването чрез вливане на „И.“ ЕАД (преобразуващо се дружество) в „О.И.“ ЕАД (приемащо дружество) е вписано в Търговския регистър на 03.01.2018 г., т.е. един ден след прекратяване на договора за лизинг. Към този момент ответникът е неизправна страна по договора за финансов лизинг, т.е. е налице неизпълнение на договорни задължения  и забави за плащане на дължимите суми.

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.  Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3 349,82 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещо лице и разноски по обезпечителните производства.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6 от 2012 г. разноските по обезпечителното производство се присъждат в исковото производство. От представените по делото писмени доказателства е видно, че разноските в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1279/2018 г. по описа на Районен съд К. са в размер на 55 лева, а разноските по ч.гр.д. № 32296/2018 г. по описа на С. районен съд са в общ размер на 55 лева.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание  в съответната инстанция, като в настоящия случай  ищецът  е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, регистриран като земеделски производител с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З.“ – С., БУСТАТ ***, идентификационен номер по ДДС: BG **********  да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Б. сумата 1 532,79 евро – незаплатени лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г.; сумата от 4 313,34 евро, представляваща неустойка поради надвишен пробег, съгласно чл. 67 от договора; сумата от 3 044,41 евро – неустойка поради прекратяване на договора, съгласно чл. 66 от договора; сумата от 58,97 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на лизинговите вноски, съгласно чл. 30 от договора, като отхвърля за разликата до предявения размер от 59,54 евро, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, регистриран като земеделски производител с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З.“ – С., БУСТАТ ***, идентификационен номер по ДДС: BG **********  да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Б. сумата от 1 171,56 лева, представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 71 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, регистриран като земеделски производител с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З.“ – С., БУСТАТ ***, идентификационен номер по ДДС: BG **********  да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Б. сумата от 238,50 лева, представляваща заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41, т. 1 от договора застрахователна премия по застраховка „Каско и злополуки“ по комбинирана застрахователна полица  с падеж 12.10.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, регистриран като земеделски производител с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З.“ – С., БУСТАТ ***, идентификационен номер по ДДС: BG **********  да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Б. сумата от 272,17 лева, представляваща заплатена от лизингодателя и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя, съгласно чл. 41, т. 1 от договора застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ по комбинирана застрахователна полица № с падеж 12.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, регистриран като земеделски производител с регистрационна карта, издадена на г. от Областна дирекция „З.“ – С., БУСТАТ ***, идентификационен номер по ДДС: BG **********  да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Б. сумата 3 458,71 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

 

                                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          

 

                                                                       

 

                                                          Районен съдия :