О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№161
гр. Велико
Търново,16.01.2024 год.
Административен съд – гр. Велико Търново, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕВТИМ БАНЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
разгледа
докладваното от съдия Буюклиев частно касационно ЧКАХД № 10369/2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК
във връзка с чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ .
Образувано е по частна жалба на Д.Х.Г.
***, чрез пълномощника и адв.Г. против определение №1563 от 24.11.2023 година,
постановено по гр.д. №2251/2023 година по описа на Горнооряховският районен
съд.
Основното оплакване е, че
определението е неправилно, тъй като съставът на съда не се е отвел на
основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като разглеждането на делото от него би
породило съмнение в безпристрастността на състава на съда с оглед на изтъкнати
в частната жалба обстоятелства.
Ответникът по частната жалба, Кметът
на Община Елена, не е взел становище по нея.
Административен съд Велико Търново намира
частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока и от
легитимирана страна.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното определение районният
съд е оставил без разглеждане жалбата на
частната жалбоподателка против твърдян мълчалив отказ на Кмета на Община Елена
да издаде заповед за изземване по чл.34 от ЗСПЗЗ по заявление на
жалбоподателката и е прекратил производството по делото.
Съдът е приел, че според
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по искане на собственици или ползватели на
правно основание, земеделските земи с възстановено право на собственост се
изземват със заповед на кмета на общината от лицата, които ги ползват без
правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на
ползвателите на правно основание. Съдът е посочил, че действително
жалбоподателката е собственик на описаните в жалбата и земеделски земи, като на
22.09.2023 година подава заявление, в което е заявила, че иска да се извърши
проверка относно ползваните осем земеделски имота за период от пет години
назад, като желае да бъде уведомена за резултатите от въпросната проверка. С
писмо №ФС.05.05-227 -/4/ от 13.10.2023 година събраната информация е съобщена
на жалбоподателката. При тези факти съдът е посочил, че ответникът по жалбата
не е бил сезиран с искане по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за издаване на
административен акт. Такова искане липсва в представените по делото писмени
доказателства. Съдът е посочил, че за да са налице предпоставките на чл.58 от АПК е необходимо сезираният орган да е компетентен да се произнесе по искането
и това произнасяне да носи белезите на административен акт.
Определението е правилно и
процесуално законосъобразно.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ
гласи следното „По искане на собствениците или на ползвателите на правно
основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им,
съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на
неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални
структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на
имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.“. Видно е
от съдържанието и, че разпоредбата има материално-правна и процесуално-правна
част. Процесуалната част изисква административният орган да се произнесе сд
положителен акт или да откаже да се произнесе единствено ако е сезиран редовно
от легитимираните лица – собственици или ползватели на правно основание на
реституирани земеделски земи. Липсата на такова сезиране не създава
правомощие/задължение за административния орган да се произнесе, съответно не
може да доведе до формиране на мълчалив отказ. Обратно, произнасяне без
надлежно сезиране би довело до нищожен административен акт, доколкото
административният орган не би имал нито процесуална, нито материално правна
компетентност за произнасяне.
Както правилно е отбелязал и
районният съд, в представеното заявление /лист 106 от първоинстанционното дело/
е посочено, че то се подава на основание чл.34 от ЗСЗПЗЗ, но няма формулирано
искане за изземването на описаните в него земеделски земи от конкретни лица,
които държат или ползват въпросните земеделски земи без наличие на валидно
правоотношение. При това положение няма как да се формира и мълчалив отказ от
издаването на претендиран административен акт по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съответно не е налице акт, който да оспори, респ. налице е хипотезата на
чл.159, т.1 от АПК.
Що се касае до оплакването за
неприлагането на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, то настоящата инстанция
намира, че липсват конкретни обстоятелства, твърдени от частният жалбоподател,
които да се вписват в хипотезата на тази норма. Произнасянето на състава на
районният съд по искане за отвод по други дела, страна по които е пълномощникът
на настоящата жалбоподателка, не е обстоятелство, което да се вписва в
хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 от ЗСПЗЗ, доколкото става въпрос за различни
страни, които очевидно имат различни процесуални права и задължения. Не става
ясно как проявлението му би довело до липса на безпристрастие на съответният
състав на съда при произнасяне по различен спор, който се характеризира с
различни страни и предмет и има административен, а не гражданско правен
характер.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, касационен състав
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1563 от
24.11.2023 година, постановено по гр.д. №2251/2023 година по опи са на Горнооряховският районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.