Определение по дело №106/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК. Постъпила е въззивна частна жалба от С. М. М. от с. Ч., О. А., в качеството му на пострадал по Досъдебно производство № 58/2010 г. по описа на РУ на МВР – А., чрез повереника му – адв. Белев от АК – К., против Определение № 10/19.07.2010 г., постановено по ч. н. д. № 42/2010 г. по описа на РС – А., с което е потвърдено Постановление от 30.06.2010 г. на РП – А. за прекратяване на наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, както и за допуснато нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Направено е искане за отмяна на атакуваното определение, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като на прокурора бъдат дадени задължителни указания, посочени в жалбата.

Във връзка с процесната жалба е постъпило възражение от обвиняемия по досъдебното производство К. Т. Х от с. Ч., О. А., чрез защитника му – адв. В. от АК – К.. Във възражението се излага становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение. Моли се въззивния съд да го потвърди.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, което има право да обжалва постановлението за прекратяване, респективно – определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено това постановление, а, освен това, е подадена в законоустановения срок и при спазване на изискванията за съдържание и форма, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Горепосоченото досъдебно производство се счита за образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК (ред. ДВ., бр. 15/23.02.2010 г.) срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Впоследствие, с постановление на разследващия орган от 25.05.2010 г., К. Х. е привлечен като обвиняем за това, че на 10.04.2010 г., около 17:30 часа, в с. Ч., О. А., отнел чужди движими вещи, пари в размер на 220 лева от владението на пострадалото лице С. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – поставил го в беззащитно състояние, нанасяйки му удари по главата и тялото – престъпление по чл. 198, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. С процесното Постановление от 30.06.2010 г. на РП – А., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство, водено срещу обв. К. Т. Х., като в мотивите към същото постановление прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение относно авторството на инкриминираното деяние.

Разследването по досъдебното производство е започнало с извършване на инкриминираната дата (10.04.2010 г.) на оглед на местопроизшествие във връзка с докладна записка на полицейски служител, както и във връзка с „устна жалба” от пострадалия М.. Два дни по-късно, на 12.04.2010 г., е съставен протокол за доброволно предаване, като – съгласно записаното в същия протокол, обвиняемият (който към 12.04.2010 г. не е имал още това качество) е предал доброволно на разследващия орган дрянова тояга, както и банкноти, а именно: 13 броя с номинал 10 лева, 2 броя с номинал 20 лева и 1 брой с номинал 50 лева. Съгласно посоченото в протокола, предаването е извършено в присъствието на лицата А. Р. Е. (кмет на с. Ч.) и З. Р. Б от с. Ч., О. К.; като обяснения на предаващия за предадените вещи е записано и това, че последният – доколкото се разчита - е намерил парите на 11.04.2010 г. до оградата на С. М., като същите били завити в кесийка, която изхвърлил.

Разпитан като свидетел, пострадалият М. сочи, че обв. Х., на 10.04.2010 г., около 17:00 часа, е дошъл на домашния му адрес в с. Ч., след което му нанесъл побой и му взел сумата от 220 лева, намиращи се в торбичка, която С. М. държал на врата си; след това обвиняемият излезнал от помещението и заключил катинара отвън. Св. М. е посочил още, че впоследствие е успял да отвори вратата и да намери съседи, които го закарали до РУ на МВР – А., където разказал за случилото се.

Обв. К. Х. първоначално е дал обяснения (в това си качество), че е намерил предадените от него пари до двора на пострадалия (в съответствие с обясненията му при извършване на доброволното предаване). Сочи, че на инкриминираната дата, около 17:00 часа, е отишъл до селския магазин, където изпил една бира, а към 18:00 часа там дошъл познатият му А. от с. Г.П. (св. А. Ю.). След това, заедно с А. и с друго лице – Х. (св. Х. Х.) отишли в дома на обв. Х., за да заварят някаква врата. Впоследствие (на следващия ден) Хатиб е дал други обяснения, твърдейки, че предадените на разследващия орган пари са били негови, които бил внесъл по-рано в „Пощенска банка”, клон „А.”, като на 06.04.2010 г. изтеглил 303,54 лева от пощата в с. Г. П; допълнил е още, че когато полицаите разговаряли с него, решил да върне парите и да няма повече притеснения.

В качеството на свидетели са разпитани лица, които – съгласно техните показания – са закарали пострадалия до „Спешна помощ” в Г. А., а именно – свидетелите О. и Я. Св. О сочи, че пострадалият М. по пътя му е казал, че го е бил неговият съсед К. Св. Я пък твърди, че не знае кой е бил С. М..

Свидетелите Х. Х., Н. Х., И. Е. и А. Ю. сочат, че около 18:00-18:30 часа (различните свидетели са посочили различно време, около този период) на 10.04.2010 г. в магазина в с. Ч. е дошъл/ е бил обвиняемият. Специално, св. А. Х. твърди, че след 18:00 часа се е срещнал с Х. в магазина в с. Ч., откъдето двамата заедно с още едно лице – Х. - са отишли до къщата на обвиняемия, където са свършили някаква „шлосерска работа”. Последното практически съответства напълно на показанията на св. Х. Х..

Същевременно, разпитана също като свидетел, съпругата на К. Х. – Ф.Х – твърди, че на инкриминираната дата, около 17:30 часа в къщата им (с обв. Х) е дошъл А. Х (без да посочи св. Х като лице, което е дошло със св. Х.), който си е тръгнал около 18:00 часа; св. Ф. Х не сочи съпругът й да е бил в магазина на селото в този период (от показанията й се разбира, че по това време двамата са били заедно, на друго място, съответно – обвиняемият не е бил в магазина).

В хода на разследването е разпитан още и св. Б, чиито показания се отнасят до посещението от страна на пострадалия на пункта за оказване на спешна помощ в Г. А..

Към материалите по делото са приложени копия от книжа относно доставка на пари. Липсва обаче протокол от някакво действие по разследването, чрез което да са приобщени към доказателствения материал по делото посочените копия.

Към материалите по досъдебното производство е налично и копие от съдебно-медицинско удостоверение от 12.04.2010 г., съгласно което съдебен лекар – д-р М. – е прегледал пострадалия С. М. на посочената дата, като при прегледа е установил разкъсно-контузна рана, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и горните крайници.

Съгласно заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, пострадалият С. М. „е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях” и „към момента” (25.05.2010 г.) „е годен да да участва в наказателното производство”.

Следва да се посочи и това, че към делото е приложена и Докладна записка с дата 12.04.2010 г. до началника на РУ на МВР - А. от главен полицай (при същото управление) М. К., отнасяща се до инкриминираното деяние, в която е посочено, че от проведените ОИМ се е установило, че извършител на деянието е К. Т. Х. с ЕГН * (обвиняемият).

Изводът на районния съд в смисъл, че в хода на досъдебното производство са проведени всички необходими и възможни действия по разследването за разкриване на обективната истина, не може да бъде споделен. Именно с оглед разкриване на обективната истина е необходимо провеждането на още действия по разследването, които до момента не са проведени. По-конкретно:

Касателно обясненията на предаващото лице в споменатия протокол за доброволно предаване, то следва да се посочи, че същите сами по себе си нямат доказателствена стойност. Горното обаче не означава, че относно това какво е обяснил предаващият К. Х. за предаваните от него предмети не могат да бъдат разпитани като свидетели присъствалите (съгласно протокола) лица, извън тези, за които съществува забрана в закона. Тези присъствали лица, както и полицейските служители извън разследващия орган (и въобще извън кръга на лицата, относно които съществува забрана да бъдат разпитвани като свидетели), които имат възприятия относно това предаване, относно обясненията на предаващото лице, както и относно това как се е стигнало до самото доброволно предаване, включително какво са казали (полицейските служители) на Хатиб преди последният да предаде съответните вещи, следва да бъдат разпитани в качеството на свидетели относно визираните тук обстоятелства. В случай, че са налице данни за това, че обвиняемият е направил някакви, макар и извънпроцесуални признания пред дадени полицейски служители или пред други лица, то тези служители/ други лица също следва да бъдат разпитани в качеството на свидетели, стига да не са от кръга на лицата, относно които в закона съществува забрана да бъдат разпитвани в такова качество. В тази връзка е необходимо по реда на чл. 218, ал. 2 от НПК на съответните органи на МВР да бъде възложено установяването на това дали има лица с възприятия относно такива признания, включително ако тези лица са полицейски служители.

Очевидно е, че е налице противоречие между показÓнията на св. Ф. Х. и тези на свидетелите Х. Х. Н. Х, И. Е и А.Ю. относно това посещавал ли е обвиняемият магазина в с. Ч. в късния следобед/ вечерта на 10.04.2010 г. и кога в дома на К. и Ф. Х. е пристигнал св. А.Х., дали обв. Х е дошъл заедно със св. Х(евентуално – и със св. Х) в къщата си или А. Х. е дошъл без да е бил придружаван от К.Х (т. е. – заварил е К Х. в дома му), както и дали св. Х. е дошъл със или без св. Х в дома на Х. Във връзка с посочените противоречия е необходимо провеждане на очна ставка между споменатите свидетели.

Във връзка с друго противоречие между свидетелски показания, което се установява по делото, а именно – между показанията на свидетелите Осман и Ясенов, относно това дали имат информация кой е нанесъл побоя спрямо пострадалия, е необходимо да бъде проведена очна ставка и между тези лица (първият е заявил, че С. М., докато със св. Я. са го транспортирали, му е казал, че неговият съсед К( му е нанесъл побоя, а вторият (Я.) – че не знае кой е нанесъл побоя над С. М.).

Необходимо е да бъде разпитан в качеството на свидетел и полицейският служител К., който следва да разкаже въз основа на какво е установил извършителя на инкриминираното деяние, посочен в споменатата докладна записка, както и въобще всичко, което му е известно по делото.

С оглед проверка на показанията на св. С. М., който е посочил обв. Х. като извършител на инкриминираното деяние, е необходимо да бъдат установени (при необходимост чрез използване на съдействие по реда на чл. 218, ал. 2 от НПК) и разпитани в качеството на свидетели лица, които имат възприятия относно това в какви отношения са били пострадалия и обвиняемия (били ли са в добри отношения, имали ли са някакви вражди и пр.).

Наличните по делото копия от книжа относно изпращане на парични суми (л. 48 – л. 51 от делото по досъдебното производство) пък следва да бъдат приобщени чрез извършване на действие по разследването, регламентирано в НПК, за което да бъде съставен съответният протокол, като се изясни какво точно представляват тези книжа, за какво се отнасят и пр. Изясняването на горните обстоятелства следва да се извърши чрез съответното действие по разследването по преценка на органа на досъдебното производство, като настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да посочва точния доказателствен способ (например – назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която не би била необходима в случай, че не се изискват специални знания в областта на науката, изкуството или занаятите) за това и да ограничава по този начин съответния орган. Необходимо е чрез съответните доказателствени способи съгласно НПК да се установи (при спазване на правилата относно банковата тайна) дали обвиняемият, на 06.04.2010 г., в с. Г. П., е теглил сумата от 303,54 лева (както твърди К. Х. в обясненията си, дадени на 26.05.2010 г.) и ако да, то откъде, съответно - от каква банкова сметка (ако става въпрос за теглене от банкова сметка) са изтеглени тези пари, като – по възможност – се установи с какъв номинал са били съответните банкноти и колко са били.

Предвид неизвършването на всички необходими и възможни действия за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по-специално – на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1от НПК, в които разпоредби е намерил израз принципът за пълнота на разследването. Поради това изводите, направени от първоинстанционния съд в смисъл, че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено, са неправилни, а същото постановление, предвид горепосоченото процесуално нарушение, следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора за изпълнение на горните указания.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че е недопустимо в производството по чл. 243, ал. 3-7 от НПК съдът да дава указания на прокурора относно това каква фактическа обстановка следва да бъде възприета по делото и, в тази връзка, да дава оценка за обоснованост или необоснованост на изводите на същия орган досежно фактите; преценката на прокурора по тези въпроси е суверенна и не подлежи на съдебен контрол, като в противен случай би могло да се получи едно абсолютно недопустимо изместване на прокурора от законоустановените му функции по повдигане на обвинение и изземване на тези функции от страна на съда, което е и напълно несъвместимо с функцията на съда изобщо. Поради това в настоящото изложение няма да бъдат обсъждани въпросите относно правилността на фактическите изводи, направени от прокурора в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство, нито пък относно правилността на фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, включително тези въпроси (по обосноваността на фактическите изводи), които са засегнати в процесната въззивна частна жалба, както в подаденото срещу нея възражение.

Що се отнася до искането в частната жалба за даване на указания на прокурора за провеждане на очна ставка между пострадалия (в качеството му на свидетел) и обвиняемия, настоящата инстанция счита, че извършването на това действие по разследването не е необходимо с оглед разкриване на обективната истина по делото. Това е така поради следното:

Обвиняемият и пострадалият излагат коренно противоположни версии относно случилото се като обв. Х. твърди, че въобще не е виждал пострадалия М. във въпросния ден. Смисълът на очната ставка като действие по разследването е във възможността чрез едновременното разпитване на две или повече лица да се преодолеят противоречията помежду им, доколкото едното лице може да изложи факти, които да помогнат на другите лица да си спомнят определени обстоятелства, във възможността по-бързо разследващият орган да направи преценка какви обстоятелства следва да бъдат изяснени и в кои елементи от дадените гласни доказателствени средства се наблюдават признаци на вътрешни противоречия или нелогичност, както и във възможността такива вътрешни противоречия и нелогичност да бъдат „разкрити” от някой от участниците в очната ставка, който има съответните възприятия относно случилото се и много по-лесно би се досетил да зададе съответния адекватен въпрос. Доколкото в случая М. и Х. не дават показания, съответно – обяснения относно едни и същи факти, то – според настоящия състав – провеждането на очна ставка между двамата не е необходимо, без това, разбира се, да обвързва по какъвто и да било начин органите на досъдебното производство в случай, че последните стигнат до обратния извод.

Що се отнася до искането за даване на указания относно провеждане на разпит на сина пострадалия, то тук важи казаното по-горе относно необходимостта от установяване – ако има такива - и евентуален разпит в качеството на свидетели на лица, пред които обвиняемият е направил някакви самопризнания.

Относно искането за даване на указания досежно детайлно анализиране на алибито на обвиняемия, направено с процесната жалба, то следва да се има предвид изложеното по-горе, касаещо необходимостта от извършване на очна ставка между свидетелите Х. Х., Н. Х., И. Е. и А. Ю. и св. Ф. Х., като само за уточнение следва да се посочи, че свидетелите Х. Х., Н. Х., И. Е. и А.Ю. не са твърдели, че към момента на инкриминираното деяние, посочен от пострадалия – около 17:00 часа на 10.04.2010 г., нито пък към момента на същото деяние, посочен в постановлението за привличане на обвиняем – около 17:30 часа на същата дата, К. Х. е бил на друго място, изключващо посещението в дома на св. М..

Във връзка с искането за даване на указания на прокурора относно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът следва да припомни отбелязаното по-горе относно необходимостта от уточняване на значението за делото на дадени книжа, приложени на л. 48 – л. 51 от делото по досъдебното производство, както и за необходимостта от изясняване на въпросите относно твърдяното от обвиняемия теглене на парична сума.

Само за уточнение – във връзка с изложеното в постъпилото възражение срещу частната жалба - следва да се посочи това, че дали пострадалият се е възползвал или не от възможностите, които му дават чл. 75 и сл. от НПК, е без каквото и да било правно значение от гледна точка на спазване на принципа за пълнота на разследването, което представлява служебно задължение на органите на досъдебното производство.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5, т. 3 и чл. 345, ал. 2 от НПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 10/19.07.2010 г., постановено по ч. н. д. № 42/2010 г. по описа на РС – А., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Постановление от 30.06.2010 г. на РП – А. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 58/2010 г. по описа на РУ на МВР – А., като

ВРЪЩА делото на РП – А. за продължаване на разследването при спазване на указанията, изложени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.