РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 15737/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.)
Ищецът „Фонд з.г.н.в.в б.“ /ФГВБ/ твърди, че ответникът М.И.К. е била страна по договор за индивидуален срочен депозит от 09.12.2013 г. на сумата от 213 202,81 лева, сключен с "К.Т.Б." АД (н), по който било уговорено възнаграждение (годишен лихвен процент) в размер на 9,80 %, при стандартен лихвен процент от 5, 00 %. Твърди, че на 23.10.2014 г. вложителят е подал молба да закрие банковата си сметка, като е посочил друга сметка, по която сумата да бъде преведена. Твърди, че с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор и са спрени всички плащания; с решение от 06.11.2014 г. е отнет лицензът за банкова дейност на „КТБ“ АД, а с решение от 22.04.2015 г., по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VI-4 състав е обявена неплатежоспособност на „КТБ“ АД и банката е обявена в несъстоятелност. Твърди, че на основание чл. 23, ал.1 от приложимия Закон за гарантиране влоговете на банките е изплатил на ответника на 08.12.2014 г. гаранция по договора за индивидуален срочен депозит с „КТБ“ АД /н/ в размер на 180 745,53 лева, включваща и начислени лихви до датата на отнемане на лиценцията на банката. Сочи, че на основание чл. 24 ЗГБВ /отм./ Фондът се е суброгирал в правата на вложителите срещу „КТБ“ АД /н/, като към момента на предявяване на иска е получил плащане в производството по несъстоятелност на 11,304 % от вземанията си, съответстващи на сумата от 21 141,48 лева от изплатеното на ответника вземане. Претендира разликата в размер на 159 604,05 лева, като твърди, че плащането на ответника е извършено без основание, тъй като в разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗГВБ /отм./ е предвидено изключение за плащане на гарантиран размер на влоговете на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители, като твърди в случая уговореният лихвен процент да е в отклонение от обявените от банката условия – от 5,00 %.
Ответникът М.И.К. чрез особения представител адв. Е.К. оспорва иска. Твърди, че приложеният към договора лихвен процент е бил в рамките на приложимите от банката стандартни лихвени проценти, прилагани по отношение на всички вложители. Твърди, че част от начислената по договора възнаградителна лихва е сторнирана.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните /определение по доклада на делото от 04.03.2021 г./, че на 09.12.2013
г. между К.Т.Б." АД (н) и М.И.К. е сключен договор за срочен депозит за 12
месеца на сумата от 213 202,81 лева, при годишен лихвен процент в размер на
9,80%.
От вписванията по
партидата на "К.Т.Б." АД (н) в търговския регистър са установими
ноторните факти, че с решение № 73 на Управителния съвет на БНБ от 20.06.2014
г. "К.Т.Б." АД е поставена под специален надзор за срок от 3 месеца,
а с решение № 138, лицензът за извършване на банкова дейност на "К.Т.Б."
АД е отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. В
резултат на делицензирането на банката, с решение № 664/22.04.2015 г. по търг.
дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, "К.Т.Б." АД е обявено в
несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за
начална дата на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.
В Скала на стандартните лихвени проценти, прилагани от "К.Т.Б." АД (н), приложима за 2013 г., в т. ІІ, т.1 е предвидено, че лихвеният процент за привлечени средства между 1 000 и 500 000 лева е 5%, като в чл. 3 е посочено, че освен посочените в скалата по раздел І и ІІ стандарти лихвени проценти могат да бъдат договаряни лихвени проценти до 10 % на годишна база, за което се сключва индивидуален договор.
Според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обосновано и в
съответствие с другите събрани в производството доказателства, се установява,
че през м. януари 2014 г. банката е начислила лихва по депозита в размер на
9,80 %, през м. февруари до юни 2014 г. – 9,65%, м.юли 2014 – 8,66 %, а след
това 4,12 %. На 06.11.2014 г. са сторнирани сумите на начислените по депозита
лихви и събрания данък върху тях, като несторнирания остатък е в размер на
3452,29 лева, в т.ч. и данък. На 08.12.2014 г. по сметка на М.К. в „Прокредит
Банк“ АД е изплатена сума от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в
размер на 180 745,53 лева, от която част от 800,49 лева представляваща средства
от друга нейна сметка в банката. Според заключението между уговорения по
процесния договор лихвен процент и страндартния лихвен процент е налице разлика
от 4,9 %, която за срока на договора възлиза в размер на 10 233,73 лева, която
сума ако е събрана би могла да се отнесе към влошаване финансовото състояние на банката.
Към момента на изготвяне на заключението са изготвени общо четири частични сметки за разпределение а налични суми от масата на несъстоятелностт на „КТБ“ АД /н/, като по три от тях са разпределени суми на ФГВБ, като общият процент на удовлетворени суброгационни вземания на фона е 25,078%.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗГВБ (отм.) гарантира пълно изплащане на
сумите по влоговете на едно лице в една банка от ФГВБ независимо от броя и
размера им до размера от 196000 лева, която сума включва и начислените лихви
към датата на решението на Българската народна банка за отнемане на издадената
лицензия за банкова дейност на търговската банка. В чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) обаче е предвидено
изключение - да не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на
лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в
отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители. Вложителите, ползвали привилегия законодателят санкционира
като им отказва правото на гарантирано плащане от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките, съответно тези вложители ще следва да се удовлетворяват за
вземанията си в рамките на производството по несъстоятелност на "К.Т.Б."
АД (н).
За да се приложи
правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.), следва да се съобрази дали
същото съответства на предвиденото в Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити, в който смисъл са доводите на ответника.
Според чл. 288, т. 3 ДФЕС, директивата е акт, който обвързва по
отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до които е
адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и
средствата на постигане на този резултат. 3а разлика от регламента, който се
прилага изцяло и директно, директивата определя цели, които да се постигнат от
държавите-членки в определен срок, който срок позволява на националните законодателства
да се адаптират към новата регламентация. За Република България Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити е станала задължителна и от 01.01.2007 г. националното право следва да
съдържа разпоредби, съобразени с нея.
В преамбюла на
директивата е предвидено, че в нея е дадено минимално гаранционно ниво, като не
трябва от националното право да се оставят твърде голяма част от депозитите без
защита, което в интерес както на защитата на потребителите, така и на
стабилността на финансовата система. Посочено е също така, че държавата-членка
трябва да е в състояние да изключва определени категории специално изброени
депозити или вложители, ако не смята, че те се нуждаят от специална защита и от
гаранциите, предлагани от схемите за гарантиране на депозити.
Съгласно чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО, държавите-членки могат да
предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или
да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, като изключенията са изброени в
Приложение I. Следователно на държавите-членки е предоставена възможност да
изключат дадена категория вложители от гаранция, но при съобразяване
изчерпателния списък на Приложение I, в противен случай целите на директивата
за гарантиране на едно минимално ниво, не биха били постигнати.
Хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) съответства на предвиденото
в Приложение I, т. 11 от Списъка на изключенията, посочени в чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО. Според него се изключват
депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата
кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за
влошаване на финансовото й състояние. Видно е, че изключението, предвидено в
директивата изисква освен наличие на обективния факт на предоставяне на
привилегировани лихвени условия, които се отклоняват от обявените от банката
общо приложими такива, това да е спомогнало за влошаване на финансовото
състояние на банката. Неблагоприятните последици на получени привилегировани
лихвени условия, изразени в изключване на депозита от системата за гарантиране,
са приложими само ако привилегированите условия са резултирали във влошаване
финансовото състояние на кредитната институция. Това означава, че
предоставената от банката привилегия следва да стои в пряка причинна връзка с
настъпилата й неплатежоспособност.
В разписаното в
националното законодателство правило единственото условие, за да се изключи
депозитът от гаранцията (дължима от държавата-членка), е предоставянето на
привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия,
но без поставено изискване това е да е застрашило финансовата стабилност на
банката. Въведената в националния закон хипотеза е значително по-широка от
предвидената в директивата, тъй като изключва от групата на защитените депозити
всички такива, при които са предоставени различни (по-благоприятни) от
стандартните лихвени проценти. Това обаче не съответства на предвиденото в
директивата, нито на целите, които същата си поставя - изключенията да са
изчерпателно посочени и да са насочени към определена категория специално
изброени депозити или вложители. С директивата е въведено допълнително
условие към изключението - да е налице спомагане за влошаване финансовото
състояние на банката, което в националния закон не се съдържа.
От изложеното
следва, че изключението по чл. 7, § 2, т. 11 от Приложение I е неправилно
транспонирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.). За да намери пряко приложение
директивата следва да са изпълнени следните условия: 1). държавата-членка да не
е изпълнила в установения срок задължението си за транспониране; 2).
разпоредбата на директивата да е безусловна и достатъчно прецизна и 3).
разпоредбата да установява права на отделни субекти, противопоставяни срещу
същата държава-членка или срещу орган или организация, намиращ се под
юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия,
които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Съдът намира, че в
разглеждания случай тези условия за пряка приложимост на Директива 94/19/ЕО са налице, тъй като разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) предвижда изключение
по-широко по обхват от изключението по т. 11 от Приложение I. Нормата на т. 11
е ясна и прецизна, като предвижда изискването уговорените индивидуални условия
по депозитите да са спомогнали за влошаване финансовото състояние на кредитната
институция. Разпоредбата има пряко значение за правото на вложителя М.И.К. и е
противопоставима именно на ищеца като специално създадено учреждение с
компетентност, надхвърляща принципа на равнопоставеност в процесните правоотношения.
В посочения смисъл
за необходимостта от пряко приложение на Директива 94/19/ЕО, относно правилото на т. 11, Приложение І,
поради неправилно транспониране в българското законодателство има постановени
актове на въззивната инстанция - решение № 1337/13.06.2017 г. по т.д. № 5727/2016 г. на
САС, ТО, 9 състав и решение № 1667/12.07.2017 г. по т.д. № 525/2017 г. на САС,
ТО, 6 състав, както и определение № 541/08.08.2019 г. по търг. дело № 3049/2018 г. на
ВКС. Изложеното сочи, че чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) не следва да намери
приложение и фактите, обуславящи наличето на правно основание за плащане на
гаранцията се налага да бъдат субсимирани не под хипотезиса на националната
правна норма, а при прилагане на чл. 7, § 2, Приложение I, т. 11 от Директива 94/19/ЕО.
Няма съмнение, че сключените договори за срочен депозит съдържат лихвен процент, който е договорен на индивидуална основа. Този процент би могъл да се квалифицира като привилегирован при съотнасянето му със стандартния лихвен процент за съответния вид депозити. Не се установява обаче този по-висок лихвен процент да стои в причинна връзка с влошаването на финансовото състояние на банката. Според заключението на вещото лице усвоеният размер на лихва по кредита е по-нисък от уговорения, като не се установява размерът на лихвата по конкретния депозит да станал причината за влошаване финансовото състояние на "К.Т.Б." АД.
По изложените
съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е
доказано уговореният и изплатен лихвен процент на ответника да е спомогнал за
финансовия крах на "К.Т.Б." АД (н).
По разноските.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФОНД З.Г.Н.В.В Б.“, със седалище
и адрес на управление:*** срещу М.И.К., ЕГН: ********** иск с основание чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) за сумата в размер на 159 604,05
лева, представляваща изплатена без основание гаранция по договор за
индивидуален срочен депозит, сключен с „КТБ“ АД /н/ на 09.12.2013 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: