Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 15.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 36 по описа
за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявана от А.М. – Старши
юрисконсулт против А.Д.А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като длъжник по ч.гр.д. № 496/2018 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора, в размер на 11138.50 лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015
г.
Твърди, че на 20.12.2019 г. „Банка ДСК”
ЕАД получила съобщение от Pайонен
съд - Нова Загора, с което ѝ били дадени указания за предявяване
на иск по по чл.415, ал.1 ,т.2 от ГПК.
Ищецът сочи, че в
указания от закона и съда едномесечен срок, е депозирал настоящата искова
молба.
В нея се посочва, че
сумата от 11138.50 лв. представлява: 9399.02
лв. - главница; 1524.56 лв. - редовна лихва за
периода от 21.11.2016 г. до 12.04.2018 г.; 94.92 лв. – лихвена надбавка за периода от 28.03.2018 г. до 12.04.2018 г.;
120.00 лв. - заемни такси.
Претендират се също и 372.77 лв. - представляващи разноски, направени в производство по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата 11138.50 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че на 30.12.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като
кредитор и А.Д.А., с ЕГН **********,
като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от същата дата,
съгласно който Банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 10000 лева и със срок на
издължаване 120 месеца.
Предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на Договора за кредит бил в размер на 8,95 % годишно
(0,02% на ден), но при нарушаване на Условията кредитополучателят губел
преференциите.
Неразделна част от процесния договор били и Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят
бил получил и приел с подписването на договора.
Посочва се, че поради преустановяване на
погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от
30.12.2015 г. и неплащане на вноски по погасителен план с падежни дати за
периода от 21.11.2016 г. до 21.03.2018 г., кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил
санкциите предвидени в глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към
Договора, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта” и с Нотариална покана-уведомление с изх. на БДСК № 05-20-01512/18.12.2017 г. с peг. № 171,
том 1, акт № 53 на нотариус Н.Б. с peг. № 416
на НК и район на действие Pайонен
съд - Нова Загора, обявил на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането, която била връчена на 20.03.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК.
Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена му с цитираната
покана, кредиторът пристъпил към
събиране на вземанията си по съдебен ред и подал заявление по реда на чл.417
от ГПК пред Районен съд - Нова Загора.
Въз основа на
подаденото на 13.04.2018 г. от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, било образувано ч.гр.дело №
496/2018 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора били издадени Заповед
№ 367/18.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от
19.04.2018 г., въз основа на тях по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника –
кредитополучателя А.Д.А. било образувано изпълнително
дело № 1357/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г., с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие ОС Сливен. Твърди,
че на основание чл.47, ал.5 от ГПК, Покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за незабавно изпълнение били връчени на кредитополучателя, чрез
залепване на уведомление. Копие от съобщенията, заедно с връчените документи с
отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д. 496/2018 г. по описа на PC - Нова Загора от ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по
чл.418, ал.5 от ГПК.
Посочва, че на 15.05.2019 г., по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000,
район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от
И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор, пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това
число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и А.Д.А., ЕГН **********, като
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2018 г.
Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата
искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия
от 15.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане.
Видно било от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение
от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за цесия от 15.05.2019 г., че същият е влязъл в
сила и произвел своето действие.
Твърди се също, че на
базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг
България“ ЕАД изпратило от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне
на вземането до кредитополучателя А.Д.А., ЕГН **********.
Изпратено било
уведомление за цесията до А.Д.А. на адреса, деклариран в Договора
за кредит, което било видно от приложените към настоящата искова молба
уведомително препоръчано писмо с баркод *PSFABG00DJWE3*, като за промяна на посочения от ответницата адрес гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Божур” № 9, не били уведомявани.
Алтернативно, ако
съдът счете, че ответницата не била надлежно уведомена за прехвърлянето на
вземането с изпратеното уведомително писмо за прехвърляне на вземането,
посочено по-горе, ищеца моли съдът да приеме, че са уведомени за прехвърляне на
вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото -
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл било и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.
Моли съдът да установено съсъ сила на
пресъдено нещо по отношение на ответника А.Д.А.,
с ЕГН **********,***,
съществуването на вземания на „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Московска“ № 19, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение № 367 от 18.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 19.04.2018 г. по
ч.гр.д. № 496/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015 г.,
включващи: 11138.50 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; 1524.56
лв.
- договорна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 12.04.2018 г.; 94.92 лв. - лихвена надбавка за забава за
периода от 28.03.2018
г. до 12.04.2018 г. и 120.00 лв. - дължими такси и разноски (заемни такси).
Процесуалният представител на ищеца моли съдът, да
осъди ответника да заплати сторените по настоящото и заповедното
производства разноски, както и да му присъдите и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Моли съдът, в случай, че ответника не
признае иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която
след като се запознае със счетоводните документи, намиращи се в в счетоводството на
„Банка ДСК” ЕАД (Цедент) и в счетоводството на ищеца да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Моли също, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, да бъде привлечено като
трето лице - помагач в настоящото исково производство „ОТП Факторинг България”
ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********,
на основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между
двете дружества.
Ответницата беше редовно призована на
посочения в НБД адрес, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи редовността на връчването,
съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен
представител на разноски на ищеца.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител
адв.М.И.Б. ***, с който същата посочва, че е запозната с исковата молба и счита
иска за недопустим , неоснователен и недоказан.
Навежда,
че „Банка ДСК” ЕАД не е активно процесуално легитимирана страна
и няма правен интерес от водене на делото, предвид обтоятелствата, че на
процесното вземане е цедирано от ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД с Договор
за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г., а съгласно приложението към
него от дата на прехвърлянето последното дужество е придобило всички права върху вземането.
Сочи, че искът бил неоснователен, тъй като съгласно
Договора за кредит за текущо потребление от 30.12.2015 г. със срок 120 месеца,
на който ищеца основава своите претенции
не е падежирал като последната вноска е на 30.12.2025 г. и твърди, че не са
представени достатъчно доказателства, относно валидността на сключения договор,
съгласно ЗПК, усвояването на сумата, налице ли е забаваяне на вноски по
договора и дали е настъпила предсрочна изискуемост, надлежно уведомяване за
нея, поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен от съда.
На 06.10.2020 г. в Районен съд – Нова
Загора е постъпила молба с вх. № 260392 от ищцовото дружество, с която се
посочва, че нямат възможност да присъсътват в о.с.з. по делото и молят да бъде
разгледано в тяхно отсъствие, поддържат исковата молба и молят съда да назначи
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
е назначил на вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, като
същата е изготвена и представена в срок на
дата 22.10.2020 г. с вх. № 260547.
Заключението по експертизата е
представено от вещото лице и е прието без възражения от страните в откритото
съдебно заседание, проведено на 25.11.2020 г.
В същото заседание съдът е уважил искането
на „Банка ДСК” ЕАД и е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ищеца „ОТП факторинг България“ ЕАД.
Постъпила е молба
с вх. № 260881 от 07.12.2020 от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощника му Д.Б.Г., с
която дружеството посочва, че поддържа искането за привличане му по делото,
като трето лице – помагач на страната на „Банка
ДСК” ЕАД. Сочи,
че не възразява срещу даване ход на делото и моли делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие. Моли да бъде приета изготвената и представена по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Представя и моли съдът да приеме като писмени
доказателства заверени копия от документи.
Моли съдът да постанови решение, с което да
уважи в цялост предявения от ищеца иск срещу ответника А.Д.А..
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Нотариална Покана -
уведомление с изходящ номер № 05/20/01512/18.12.2017
г., том 1, № 53 на Нотариус Н.Б., с
peг. № 416 НК и с район на
действие Районен съд - Нова Загора, ведно с разписка за връчване на
20.03.2018 г; Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015
г., ведно с Общите условия и Погасителния план към Договора; Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД; Заповед за изпълнение на парично
задължение № 367 от 18.04.2018 г. и
Изпълнителен лист от 19.04.2018 г. по ч.гр.д. №
496/2018 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора; Молба за образуване
на изпълнително дело № 1357/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд – Сливен; Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия”) от 15.05.2019 г.; Извлечение
от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия; Писмено потвърждение за
извършената цесия; Препоръчано уведомително писмо за извършената цесия с баркод,
ведно с известие за доставяне *PSFABG00DJWE3*,, относно изпратено
Уведомление за цесия; Юрисконсултско пълномощно; Платежно нареждане за внесена държавна такса; Платежно нареждане
за внесен депозит за особен представител, платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Банка ДСК” ЕАД и
ответника А.Д.А. е
бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015 г., по силата на който,
Банката ѝ е предоставила
сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 10000 лв., с
годишна лихва 8.95 % и със срок на издължаване 120
месеца.
От приобщената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът кредитира изцяло, а
страните са приели без възражения се установи безспорно, че кредитът е усвоен в пълен размер от кредитополучателя А.Д.А. на 30.12.2015 г. по банкова
сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, а за погасяване на задълженията по посочения
договор са постъпили суми в размер на 1347.05 лв., с които са погасени
санкционираща лихва за забава – 0.45 лв., договрона лихва – 745.62 лв. и
главница – 600.98 лв., съгласно порядъка на погасяване на задълженията по него.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по договора за кредит за текущо потребление,
докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила
погасяването на дължимите от него вноски и е допуснала забава
в плащанията на главница и лихва, поради невнасяне изцяло за период над 90 дни.
Видно от заключението плащането на суми за погасяване на
процесния кредит е преустановено на 19.12.2016 г. Последната вноска е в размер
на 100.00лв. с които са погасени санкционираща лихва върху главницата - 0.45
лв.; договорна лихва - 65.78 лв. и главница - 33.77 лв.
Така непогасените изискуеми задължения по
Договора за кредит от 30.12.2015 г. към датата на подаване на Заявлението за
издаване Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК - 13.04.2018
г. са в общ размер 11138.50 лв., от които неиздължена главница - 9399.02 лв. до
12.04.2018 г., неиздължена лихва - 1524.56 лв. - редовна лихва от 21.11.2016 г.
до 12.04.2018 г., лихвена надбавка за забава - 94.92 лв. от 28.03.2018 г. до
12. 04.2018 г. и заемни такси - 120.00 лв., което изцяло корспондира с цената
на иска, посочена в исковата молба.
Вещото лице С.К.С. е заключил, че след
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК в Районен съд - Нова Загора - 13.04.2018 г. от
страна на ответника няма направени нови погасителни вноски, поради което
размера на задълженията към датата на изготвяне на настоящото заключение остава
същия .
Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК в заповедното
производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 367 от 18.04.2018
г. и Изпълнителен лист от 19.04.2018 г.,
които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ П.Г. към
КЧС и район на действие - района на Окръжен съд - Сливен и било образувано
изпълнително дело № 1357/2018 г.
по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжницата и
тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
„Банка ДСК” ЕАД е извършила уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, посредством
връчени: Нотариална Покана -
уведомление с изходящ № 05/20/01512/18.12.2017 г., том 1,
№ 53 на Нотариус Н.Б., с peг. №
312 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 20.03.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК, чрез залепяне на уведомление от
връчителя.
Изискуемостта на вземането спрямо
кредитополучателя е настъпила с уведомяването на кредитополучателя. От същият момент целият или неплатеният остатък по кредита е станал
изискуем. Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор на 19.04.2018 г.
Видно от приетите по делото доказателства на 15.05.2019 г., по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) и
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 11.06.2019 г., „Банка
ДСК” ЕАД, прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, вземането,
възникнало от сключения между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и А.Д.А., с ЕГН **********, като кредитополучател
Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността
на неизплатени суми по Договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2015
г., сключен между „БАНКА
ДСК” ЕАД и А.Д.А..
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да установи обстоятелствата на които се основава претенцията му, в
това число за размера на дължимите от ответницата суми, за уведомяването
ѝ, че цялото вземане е станало изискуемо, както и дали той е носител на
правата върху вземането или цесионера.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на
които остана безспорно, че между ищеца „Банка
ДСК” ЕАД и ответника А.Д.А. е валлидно сключен Договор за кредит
за текущо потребление от 30.12.2015 г., по силата на който, Банката ѝ е отпуснала
кредит в размер 10000 лв. при лихва 8.95 % с падежна дата 21-во число на месеца
и срок на кредита 120 месеца, усвоени от нея и постъпили по банковата ѝ
сметка.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по процесния договор, поради което се явява изправна страна по него, докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила погасяването на дължимите
от него вноски и е допуснала забава в плащанията на главница и
лихва, поради
невнасяне изцяло или частично на минимална сума за за продължителен период над
90 дни.
Относно твърдението на
адв.Б., че не е налице надлежно уведомяване на ответницата, нито от ищеца, нито
от цесионера, че кредита е изискуем, съдът го счита за неоснователно по
следните съображения:
Със сключването на процесния договор, Общите условия по
него и Условията за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК,
ответницата изначално се е съгласила и запознала с клаузите и сроковете
посочени в тях и ги е получила и приела с подписването на договора и видно от
представените доказателства.
От представените доказателства е видно, че датата
на депозиране на исковата молба в настоящото производство е 17.01.2020 г.,
изключая това, кредитополучателят А. не е извършила действия за погасяване на
задълженията си към Банката в уречените срокове, като са били просрочени, не 90
дни, а дните покриващи периода от последната платена от нея вноска на
19.12.2016 г. до датата на депозиране на Заявлението по чл.417 от ГПК –
13.04.2018 г., както и до настоящият момент, вследствие на което кредитът е изцяло предсрочно
изискуем, потвърдено и от приетото от страните и съда заключение по съдебно-счетоводната
експертиза и с която клауза, относно сроковете за погасяване ответницата се е
съгласила изначало със сключването на процесния договор.
Поради настъпване на посочените обстоятелства, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е приложил санкциите,
предвидени в глава IX „Обслужване на кредита” от Общите условия към Договора за
кредит, и с Нотариална Покана -
уведомление с изходящ номер № 05/20/01512/18.12.2017 г., том
1, № 53 на Нотариус Н.Б., с peг. №
312 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на
20.03.2018 г., при условията на чл.47, ал.5 във вр. с
ал.1 от ГПК, и е
обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. От приложеното копие на Нотариалната
покана и разписката към нея е видно, че ответницата в настоящото производство е
била щателно търсена, за да ѝ бъде връчена поканата. Видно от направените
справки в хода на производството, ответницата не е уведомила за промяна на адреса,
съгласно условията на сключения договор и съгласно законоустановения
едномесечен срок. Като настоящ и постоянен адрес в НБД фигурира същия адрес,
който е посочила в сключения между страните договор и на който е била търсена.
С посоченото са били изчерпани процесуалните възможности за връчването на
книжата и те са й били връчени, надлежно чрез залепване по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.
Кредиторът добросъвестно е изпълнил задължението си да
отправи до длъжницата уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
По
отношение наведеното от особения представител на ответницата – адв.Б., че „Банка ДСК” ЕАД не е активно процесуално легитимирана страна, поради
което следва иска да се отхвърли, съдът счита същото за неоснователно по
следните съображения:
Видно от доказателствата приложени по делото, на които се
основава исковата претенция ч.гр.д. № 496/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е образувано на
основание депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК с вх. № 2182 от дата 13.04.2018 г. Съдът в заповедното производство е
издал разпореждане № 1092/18.04.2018 г. да се издаде заповедта и изпълнителен
лист, вследствие на което е издал Заповед № 367 от 18.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен
лист от 19.04.2018 г. в полза на кредитора „Банка
ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********. С Определение № 887/18.12.2019 г. съдът е указал
на заявителя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението, да
предяви иск за вземането си по издадената заповед, което „БАНКА ДСК” ЕАД е сторила с
исковата молба от с вх.№ 237 от 17.01.2020 г.
Посочените обстоятелства са видни и от приложените по делото
доказателства, а именно завереното копие от Извлечение от Приемо-предавателен протокол
към Договора за цесия от 11.06.2019 г., в което се съдържа процесното вземане.
Налице е и писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията, съгласно Договор за цесия от 15.05.2019
г., че същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.
Предвид изложеното и съгласно Тълкувателно
решение № 4 на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК „При частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване
на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния
иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 от ГПК. Легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК.”.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 1572.77 лв. общо, от които 222.77 лв.
държавна такса, 800.00 лв. възнаграждение за особен представител, 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице и юрисконсулстско възнаграждение
300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 372.77 лв., от които 222.77 лв. държавна
такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на А.Д.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Банка
ДСК” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Д.М.,
чрез пълномощника им А.М. - Старши юрисконсулт срещу А.Д.А. за сумата в общ размер 11138.50 лв. /единадесет
хиляди сто тридесет и осем лева и петдесет стотинки/, от които: главница –
9399.02 лв. /девет хиляди триста деветдесет и девет лева и две
стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо
потребление от 30.12.2015 г.,
както и договорна лихва за периода от
21.11.2016 г. до 12.04.2018 г. – 1524.56 лв. /хиляда петстотин
двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, лихвена надбавка за забава за
периода от 28.03.2018 г. до 12.04.2018 г. – 94.92 лв. /деветдесет и четири лева
и деветдесет и две стотинки/, заемни такси – 120.00 лв. /сто и двадесет лева/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2018 г. - датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Д.А., с ЕГН: ********** в качеството
ѝ на длъжник на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК: *********, направените от него разноски в
размер на 1572.77 лв. /хиляда петстотин седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, по гр.дело 36/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА А.Д.А.
с ЕГН: ********** в качеството
й на длъжник на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, направените от него разноски
в размер на 372.77 лв. /триста седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ по ч.гр.дело 496/2018 г. по
описа на Pайонен
съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: