№ 1627
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря М. Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100510870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 44288/20 г., СРС, ІI ГО, 74 с-в е
признал за установено по предявените от „Т.Б. “ ЕАД, ЕИК ****, искове по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, че К. С. А., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. ****,
дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на
71,07 лева, представляваща общ размер на задължения по Допълнително
споразумение № ********* от 13.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги
от 16.10.2017 г. и Договор за лизинг от 13.03.2018 г., от които 32,97 лева-
задължения за периода 05.06.2018 г. - 04.07.2018 г„ от които 27.47 лева -
месечна абнонаментна такса и потребени услуги и 6,59 лева - лизингова
вноска, формирана след приспадане на платена сума в размер на 1,09 лева, за
които е издадена фактура № ********** от 05.07.2018 г. и 38,10 лева -
задължения за периода 05.07.2018 г. -04.08.2018 г., от които 31,51 лева -
месечна абонаментна такса и потребени услуги и 6,59 лева - лизингова
вноска, за които е издадена фактура № ********** от 05.08.2018 г., както и
1
сумата в размер на 118,62 лева - предсрочно изискуем остатък на лизингови
вноски, равняващ се на 18 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху
сумите от 18.09.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2019 г. и от 16.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 53252/2019 г., по описа на СРС, 74 състав, като е отхвърлил иска по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на
198,79 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и допълнително споразумение към него от
13.03.2018 г., ведно със законната лихва от 18.09.2019 г. до окончателното
плащане. Осъдил е К. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 334,48 лева - разноски в исковото производство и
сумата в размер на 187,99 лева - разноски в заповедното производство.
Решението, в частта, в която СРС, ІI ГО, 74 с-в е отхвърлил иска по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на
198,79 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и допълнително споразумение към него от
13.03.2018 г., ведно със законната лихва от 18.09.2019 г. до окончателното
плащане е обжалвано с въззивна жалба вх. № 108674/31.05.2022 г. от
въззивника/ищец „Й.Б.“ ЕАД, с педишно наименование „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
****, съ седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адвокат З. Ц. от САК, ссъ съдебен
адрес: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по делото няма доказателства, че
процесните договори са прекратени. Приложена е последна покана за
доброволно плащане от 07.09.2018 г. изпратена на К. А. на посочения от него
адрес за кореспонденция, в която е указано, че при липса на доброволно
плащане в срок от 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети
действия за снъдебно събиране на дължимите суми, каккто и че след
изтичането на срока договорът за мобилни услуги ще се счита за прекратен. В
случая, кредиторът е избрал начин на връчване на уведомлението на
длъжника чрез пощенска пратка, като доставянето е било извършено в
пощенската кутия в съответстие с разпоредбите на чл.36, ал.2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки. В
2
настоящият случай е използвана универсална пощенска услуга, като избран
метод за доставяне е до пощенската кутия на получателя, поставена на адреса
на получаване, видно от удостоверение от „Ти-Топ Куриер“ АД изх. №
240/20.10.2021 г. Прави извод, че доставянето до пощенската кутия на адреса
на получателя е напълно достатъчно и отговаря на дължимата грижа, която
следва да положи операторът. „Тип-Топ Куриер“ АД притежава лицензия за
извършване на Универсална пощенска услуга. Изявлението на кредитора
следва да се приеме за достигнало до адресата. Кредиторът не може и не
следва да бъде задължаван да уведомява потребителя чрез лично доставяне на
потребителя, като новата редакция на чл.6, ал.3 ЗПУ е неприложима към
спорните правоотношения.
Вторият момент се отнася до доводите на съда относно неравоправният
характер на клаузите за неустойка по смисъла на чл.143, т.5 и 19 от ЗЗП,
които въззивникът счита за неправилни. Искането не противоречи на закона и
добрите нрави, касае вземане обосновано на клауза, изразена по ясен и
разбираем начин, като не са налице обстоятелства, даващи основание да се
приеме, че същата е неравноправна. Сочи се, че съдържанието на
неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги
на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и
утвърдени от Комисията за защита на потребителите/КЗП/, която съблюдава
за спазване на правата им, посредством сключването на Спогодба от
11.01.2018 г. между КЗП и „Й.Б.“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № гр.д.
№ 16476/2014 г. на СГС. В случая, начинът на изчисляване на процесната
неустойка е в съответсквие със Спогодбата и е изрично признат като
допустим от правния ред и съответстващ на добрите нрави. Процесната
неустойка се формира от три компонента-първият е фиксиран брой
стандартни месечни абонаментни такси и е ограничен по размер, като „не
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС“. Това обстоятелство доказва неоснователността на
крайния извод на състава за неравноправност на клаузите и свързаната с нея
накърняване на добрите нрави. Вторият компонент от процесната неустоечна
клауза (част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове. съответстваща на оставащия срок до края на договора в случай, че
такива отстъпки са уговорени от страните) и третият компонент от
процесната неустоечна клауза (част от стойността на отстъпките за
3
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой), има за своя основа част
от стойността на отстъпките, от които потребителят на мобилни услуги се е
ползвал като страна по правоотношението и които са били договорени в
негов интерес.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и да приеме за установено дължимостта на
сумата от 198,79 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни уснлуги от 16.10.2017 г. и допълнително споразумение
към него от 13.03.2018 г., ведно със законната лихва от 18.09.2019 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното, исковото и
въззивното производства.
Въззиваемата С. К. А., ЕГН **********, конституирана на основание
чл.227 ГПК на мястото на починалия въззиваем К. С. А. не взема становище
по въззивната жалба.
Въззиваемата М. К. А., ЕГН **********, конституирана на основание
чл.227 ГПК на мястото на починалия въззиваем К. С. А., оспорва същата.
Въззиваемата М. К. А., ЕГН **********, конституирана на основание
чл.227 ГПК на мястото на починалия въззиваем К. С. А., чрез назначения й
особен представител адвокат М. В. М. от САК оспорва въззивната жалба и
моли първоинстанционнто решение да бъде потвърено в обжалваната част.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен само от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
4
От фактическа страна:
Предявенени са искове от „Т.Б.“ ЕАД срещу К. С. А. по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че К. С. А.
дължи на „Т.Б.“ ЕАД следните суми: сумата в общ размер на 71,07 лева,
представляваща общ размер на задължения по Допълнително споразумение
№ ********* от 13.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги от 16.10.2017 г.
и Договор за лизинг от 13.03.2018 г., от които 32,97 лева - задължения за
периода 05.06.2018 г. - 04.07.2018 г., от които 27,47 лева - месечна
абнонаментна такса и потребени услуги и 6,59 лева - лизингова вноска,
формирана след приспадане на платена сума в размер на 1,09 лева, за които е
издадена фактура № ********** от 05.07.2018 г. и 38,10 лева - задължения за
периода 05.07.2018 г. -04.08.2018 г., от които 31,51 лева - месечна
абонаментна такса и потребени услуги и 6,59 лева - лизингова вноска, за
които е издадена фактура № ********** от 05.08.2018 г., както и за сумата в
размер на 198,79 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на ответника и за сумата в размер на 118,62 лева - предсрочно
изискуем остатък на лизингови вноски, за които е издадена фактура №
********** от 05.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.09.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2019 г.
и от 16.12.2019 г. по ч.гр.д. № 53252/2019 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с
ответника по предоставяне на мобилни услуги по посочения договор за
далекосъобщителни услуги и споразумението към него. Поради неизпълнение
от страна на ответника да заплати дължимите суми за предоставените услуги,
договорът бил прекратен едностранно от ищеца. Сочи, че ответникът
преустановил плащанията и по сключения договор за лизинг, поради което
ищецът обявил вземанията за лизингови вноски за предсрочно изискуеми
съгласно чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг. За задълженията на
ответника били издадени фактура № ********** от 05.07.2018 г. и фактура №
********** от 05.08.2018 г. за претендираната сума в общ размер на 71,07
лева, представляваща задължения за абонаментни такси и предоставени
услуги и лизингови вноски за периода 05.06.2018 г. - 04.08.2018 г., формирана
5
след приспадане на надвнесени плащания за предходен отчетен период, както
и сумата в общ размер на 317,41 лева, включваща начислена неустойка за
едностранното прекратяване на договора и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски, равняващ се на 18 начислени лизингови вноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител е депозирал писмен отговор, с който е оспорил настъпването на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за мобилни услуги от
16.10.2017 г. и допълнителното споразумение към него от 13.03.2018 г. Сочи,
че липсват доказателства, че договорът между страните е валидно прекратен
и за уведомяването на длъжника за това обстоятелство, поради което счита,
че същият не е развален с едностранно изявление от страна на ищеца и не е
възникнало право на мобилния оператор да претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. На отделно основание заявява, че
искът за неустойка е неоснователен, тъй като същата е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като
такава е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Оспорва и
дължимостта на сумата от 136,33 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и цената му
съгласно лизинговия договор, тъй като липсват доказателства, че ищецът
действително е предоставил на абоната посоченото мобилно устройство.
Счита, че сумата от 71,07 лева също е недължима, тъй като фактурите, на
които се основава претенцията са издадени едностранно от ищеца и като
частни документи, установяващи изгодни факти за него обстоятелства, не
могат да установят валидно задължение за ответника. Релевира възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност.
От правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящето производство е решението само в
частта, в която съдът е отхвърлил иска по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 198,79 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
16.10.2017 г. и допълнително споразумение към него от 13.03.2018 г., ведно
със законната лихва от 18.09.2019 г. до окончателното плащане. За да
постанови този резултат съдът е приел, че на първо място ищецът не е провел
пълно доказване на твърдението си, че процесните договори са прекратени, а
6
последното е предвидено като елемент от фактическия състав на вземането за
неустойка. Представеното от същия писмо до ответника съдържа единствено
изявления за евентуално прекратяване на договора, но не и такива, сочещи
договорът да е прекратен. На второ място съдът е счел, че клаузите, на които
ищецът основава претенцията си, са нищожни, тъй като са неравноправни (чл.
146, ал. 1 ЗЗП). Намерил е, че предвидения размер на неустойката е
необосновано висок, тъй като надвишава многократно стойността на
дължимите месечни абонаментни вноски. Посочил е още, че клаузите не са
уговорени индивидуално, а са били изготвени предварително, което
несъмнено се установява от съдържанието на договора и допълнителното
споразумение, в които единствено е предвидена възможност в празните
полета да бъдат попълнени индивидуализиращи данни на потребителя,
условията на програмата и срока на договор. Стигнал е до извод, че
процесната неустоечна клауза е нищожна и като такава не е породила
обичайните си последици, поради което претенцията на ищеца за сумата в
размер на 198,79 лева, представляваща неустойка, се явява неоснователна.
СГС излага следните мотиви:
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задълженията по договор е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. За
основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационно правоотношение с ответника по валиден договор
за мобилни услуги, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника, както и размера на уговорената неустойка.
В конкретния казус, в част IV, т. 4 от допълнителното споразумение е
посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
му по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
7
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му каквато съответства на оставащия срок на
договора. Тук неустойката в размер на 198,79 лв. е формирана като сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС по
20,82 лв. всяка или общо 62,46 лв. с добавена разлика в размер на 136,33 лв.
между стандартната цена на мобилно устройство НUAWEI без отстъпка
съгласно актуалната към 13.03.2018 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от
13.03.20218 г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Първият въпрос на който следва да се отговори е дали е налице валидно
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и договора за
лизинг, тъй като прекратяването е предвидено като елемент от фактическия
състав на вземането за неустойка. Като доказателство, че процесните
договори са прекратени и това изявление за прекратяването им е достигнало
до адресата е е приложената по делото последна покана за доброволно
плащане от 07.09.2018 г. изпратена на К. А. на посочения от него адрес за
кореспонденция. В нея е указано, че при липса на доброволно плащане в срок
от 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно
събиране на дължимите суми, както и че след изтичането на срока договорът
за мобилни услуги ще се счита за прекратен.
Настоящата инстанция също приема, че по делото няма ясно изразено
волеизявление от страна на „Т.Б.“ ЕАД за прекратяване на договора, поради
което не може да се приеме, че е бил прекратен към онзи момент. Освен
това, по аргумент на чл.229 а, ал.1 от Закон за електронните съобщения
неустоечната клауза вече няма действие, когато договорът се превърне от
срочен в безсрочен след изтичане на срока на договора.
8
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 44288/20 г. на
СРС, IІ ГО, 74 с-в в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9