№ 1800
гр. Русе, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520102360 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД
против М. Х. М. за установяване на задължения за сумата 196.16 лева- главница за доставена
и разпределена топлинна енергия по 16 броя фактури за периода от 23.11.2021 год. до
27.09.2022 год., лихва за забава в размер на 11.09 лева за периода от падежа на всяка
фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 05.01.2023 год., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 06.01.2023 год. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна
енергия в имот в гр. Русе, ул. П** № 3, бл. О****** вх. А, ет. с абонатен № 03040400180. За
периода от 23.11.2021 год. до 27.09.2022 год. в този имот дружеството доставило и на
ответника е разпределена топлинна енергия на обща стойност 196.16 лева, за която са
издадени 16 броя фактури, която енергия не е заплатена. Ответникът дължал и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до
05.01.2023 г. в размер на 11.09 лв.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което е образувано гражданско дело № 210/2023 год. по описа на Русенски
районен съд срещу ответника за дължимите суми, лихви и разноски. Тъй като заповедта
била връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, това породило правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск.
1
В указания срок ответникът е подал отговор чрез особения си представител, не
представя доказателства. Заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от справка по лице и справка за имот в Служба по вписванията за периода от
01.01.1992 год. до 27.02.2019 год., ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда-
апартамент с площ 81,180 кв.м. в гр. Русе, кв. В**** ул. П** № 3, бл. О******* който
придобила през 2002 год. с договор за покупко- продажба вх. рег. № 2 от 29.12.2002 год.,
том 32, акт № 14 от регистъра на СВ- Русе за 2002 год., като прехвърлителят П.М.С. е
запазил правото на ползване. На 04.07.2005 год. е вписана искова молба за разваляне на
договор за издръжка и гледане от К.С.Д. против М. Х. М.. По силата на решение №
184/25.10.2005 год. на РРС (вх. № в СВ 94/15.02.2008 год. исковата молба се заличава, както
и вписаната възбрана. Впоследствие през 2011 год., 2012 год., 2013 год. и 2018 год. са
вписване възбрани върху имота по искания на настоящия ищец и на В и К.
От представените по делото заверени преписи на 16 броя фактури; Решение на
ДКЕВР с извлечение от приложението; Извлечение от сметка; Изравнителна справка;
Договор № 441/28.09.1995 г.; Договор № 68/06.06 2002 г.; Договор № Д-303/01.11.2021 г., се
установява наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
В случая се претендират суми за топлинна енергия за гореща вода, доставена чрез
топлопреносната мрежа на дружеството- ищец, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода 23.11.2021 год.- 26.05.2022 год. и такси за извършена услуга „Дялово
разпределение на енергията за периода декември 2021 год.- септември 2022 год.
Имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната
мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД под абонатен номер 03040400180. В сградата, в
която се намира процесният имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия,
което за процесния период е осъществявано от ДИКЕЙ Л ООД. В имота на ответника
битовата гореща вода се измерва с монтиран в имота водомер. Не не e Л ООД8023.11.2021
год.- 26.05.2022 год. декември 2021 год.- септември 2022 год. върху имота по искане на
настоящия ищец и низготвена изравнителна сметка за сезон 2022/2023 год. на основание чл.
73, ал. 3 от Наредба 16- 334 за топлоснабдяването и чл. 17, ал. 7 от Общите условия на
договорите с ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД и търговец за извършване на услугата „дялово
разпределение на топлината енергия между потребителите в сграда- етажна собственост,
тъй като е извършен пълен отчет на всички индивидуални уреди за дялово разпределение и
водомери за топла вода, като това отчитане е станало в един и същи ден с топломера в
абонатната станция и водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване в
сградата.
В извлечението от сметка по партида № 03040400180 са отразени претендираните
плащания за битова гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
2
такси за услугата „дялово разпределение“.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 16
броя фактури за периода от 23.11.2021 год. до 27.09.2022 год. и лихва за забава в размер на
11.09 лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 210/2023 по описа на РРС, която е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост. Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
притежаващ лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на
ДКЕВР, видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от
16.07.2012 год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата разпоредба са
регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане
Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение. Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на
ОУ не е нужно.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
3
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Цитираната правна норма сочи, че с
факта на придобиване на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване върху топлофициран недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на
закона придобиват качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от
момента на придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на
цената за доставена топлинна енергия в него. Придобиването на вещното право- на
собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за собственика или ползвателя
възниква задължението да заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия като
ирелеватно се явява обстоятелството дали през определен период от време фактически
/реално/ същият е ползвал вещта или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е
по волята на титуляра на вещното право на собственост или ползване или на други
обективно съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона потребител на енергия или
газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна
норма само дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма
не е въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за заплащане
на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/ да го
ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год. по описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца
на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и
изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно Приложение 1
към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който съответното месечно
задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена топлоенергия.
Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене, че дори и да не бяха
изпратени те, не отпада задължението за плащане. Получаването и удостоверяването му
имат значение само по отношение на срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49,
ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на
начислените суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно
известие.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения
4
договор, по който страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които
ползват топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след
месеца на доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла
вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на
измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той
е изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията.
Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че
мораторната лихва в размер 11.09 лева е основателно претендирана.
Страните претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.20 лева.
Дължимите разноски в исковото производство са общо 375.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за възнаграждение за особения представител на ответника и
платена държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. М., ЕГН **********,
настоящ адрес: гр. Русе, ул. Я**** № 4, вх. 1, ет. 4, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ
ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, сумите 196.16 лева-
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 16 броя фактури за периода от
23.11.2021 год. до 27.09.2022 год., лихва за забава в размер на 11.09 лева за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 05.01.2023 год., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
06.01.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 102/06.01.2023 год., издадена по ч.гр.д. №
210/2023 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, ЕИК ********* сумата 77.20 лева, както и сумата 375.00
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5