Решение по дело №295/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Районно управление /РУ/ – Димитровград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково срещу Решение № 10/22.02.2024 г., постановено по АНД № 30/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Изложени са съображения за отмяна на съдебното решение. Изразява несъгласие с основния мотив за отмяна на НП, че липсва подпис на върху АУАН от актосъставител. В случая не било нарушено правото на защита на лицето, като нарушението било доказано по безспорен начин. Анализира обществената опасност на нарушенията от вида на процесното. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Началник на РУ – Димитровград при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът И. Н. Д., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба, подробни съображения за което е изложил в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 07.08.2023 г. в 19:45 часа в [населено място] по [улица]до спирка * по оперативна информация за извършване на престъпление, от служители на МВР бил спрян товарен автомобил * ** с рег. № [рег. номер], управляван от И. Н. Д.. За съдействие били извикани служители на КАТ, между които и св. К.. Последният поканил водача на автомобила да му бъде извършена проба с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARLK-0007 за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, на което същият отказал. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 110796 и 8 бр. холограмни стикери. Съставен е АУАН серия GA № 982379 от 07.08.2023 г., без подпис на актосъставител, но подписан от свидетели. Издадено е НП № 23-0254-000528/29.08.2023 г. от началник РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково, с което на И. Н. Д. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП /отказва да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози/, и глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 185 ЗДвП /управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 29.05.2023 г./. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Димитровград доказателствен материал.

Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на НП, до който извод е достигнал и Районен съд - Димитровград.

Въпросът, който се поставя, е дали липсата на подпис на актосъставителя върху АУАН представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на НП. Отговорът на този въпрос се съдържа в чл. 36, чл. 40 връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1, чл. 43, ал. 1, предл. Първо и чл. 52 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН - писмен официален документ, който да удостовери извършването на това действие /чл. 36, ал. 1 от ЗАНН/. След като АУАН се съставя от длъжностно лице, компетентно да установи административното нарушение и с това действие се образува и административнонаказателното производство, то се налага изводът, че АУАН в тази му част е официален документ, който поставя началото на административнонаказателното преследване, а в обстоятелствената си част относно съставомерните факти и авторството на деянието има характеристиката на обвинителен акт, който се предявява, чрез връчване на препис от него на нарушителя. Без подписа на длъжностното лице, посочено като актосъставител, не може да се приеме, че е съставен и официален документ, с който съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. Липсата на подпис в АУАН обуславя липса на редовно съставен АУАН, като се препятства преценката дали вписаният като негов съставител всъщност е компетентен да съставя актове. От тълкуването на разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН се следва извод, че в АУАН следва да са посочени имената и длъжността на актосъставителя, чийто подпис по силата на чл. 43, ал. 1, предл. Първо от ЗАНН е необходим, за да удостовери, че писменото изявление изхожда от вписания съставител. С полагането му възниква официален документ, без който административнонаказателната преписка не се образува по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе в месечен срок само по получена административнонаказателна преписка. Неподписан от актосъставителя АУАН не е годен да породи целените с него последици и не изпълнява отредените му от закона функции - установителна, обвинителна, доказателствена и сезираща. Допуснатата нередовност на АУАН не може да се санира по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като от нередовно съставен акт не се следва издаването на НП. Изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът да бъде подписан от съставителя е императивно, поради което неспазването му винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и водещо до отмяна на издаденото наказателно постановление.

Доколкото направените от РС – Димитровград изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не са налице основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателно възражението за неговата прекомерност, което е обективирано от касатора на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и въпреки осъществяването на защита в пълен обем от страна на пълномощника на ответника по касация, който се яви и в съдебно заседание. В полза на ответника следва да бъде заплатено от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал НП, а именно - ОД на МВР – Хасково /чл. 37, ал. 2 ЗМВР/, адвокатско възнаграждение в размер на 502 лева, определен съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/22.02.2024 г., постановено по АНД № 30/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, да заплати на И. Н. Д., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 502 /петстотин и два/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.