№ 18817
гр. С., 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110126062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу „ЗД
„Б.И.”“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2580,69 лв.,
представляваща остатък от главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1261-19-254289, ведно със законна лихва за период от
10.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1203,97 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1466/2025 г. по описа СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, в гр. С., на ул. „Г.”, посока С.,
лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР при извършване на маневра ляв завой отнел
предимството и реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с
peг. № СА **** ТА, собственост на „Ю. К.“ ЕООД. Посочва, че от инцидента били
причинени материални щети на лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА. Сочи, че за
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1771600/31.12.2019 г., както и акт за
установяване на административно нарушение. Твърди, че към датата на събитието лек
автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА бил застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско”, застрахователна полица № 93001910049968, със срок на валидност от
15.07.2019 г. до 14.07.2020 г. Във връзка с причинените щети по лекия автомобил при ищеца
била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-19-254289, като на
13.01.2020 г. ищецът възложил на „А. 2003“ ЕООД да извърши ремонт на увредения
автомобил. В съответствие с представените фактури за извършен ремонт, на 14.05.2020 г.
1
ищецът изплатил на „А. 2003” ЕООД стойността на ремонтната дейност в размер на 5113,37
лв., а на 14.05.2020 г. изплатил на „Ю. К.“ ЕООД за репатриране на автомобила сума в
размер на 48 лв.
Ищецът твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача
на лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ответното дружество по
застрахователна полица № BG/02/119002947681. Твърди, че изпратил писмо до ответника с
искане за възстановяване на изплатените застрахователни обезщетения по щети съгласно
договореностите между двете дружества, в което била включена и процесната щета. От
предявената претенция ответникът възстановил чрез прихващане сумата в размер на 2580,68
лв. С оглед на това с настоящата искова претенция ищецът претендира неизплатения
остатък в размер на 2580,69 лв., както и мораторна лихва в размер на 1203,97 лв. за периода
от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по размер. Не оспорва, че между него и „Б.Ч.“ ЕООД е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР, полица № BG/02/119002947681, както и че в срока
на действие на цитираната полица в дружеството е заведена щета под № ********** от
ищеца. Признава, че е заплатил на ищеца сумата от 2580,68 лв. във връзка с процесната
щета. Оспорва иска за главница по размер, като счита, че претендираният от ищеца размер
на обезщетението е завишен и не отговаря на действителната стойност на уврежданията.
Твърди, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими,
както и дейности и „части“, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. С
оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 411 КЗ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и
увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволено увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпените от застрахования по
имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера на
действително претърпените вреди.
Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.
2
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на ответника, както и
че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже възраженията
си, евентуално че е погасил изцяло задължението.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, вр. чл.
153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: 1/ че между ответника и „Б.Ч.“ ЕООД към 31.12.2019
г. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР - полица № BG/02/119002947681; 2/ че на
31.12.2019 г., около 11:00 часа, в гр. С., на ул. „Г.”, посока С., лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. №
РВ **** КР при извършване на маневра ляв завой е отнел предимството и е реализирал
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА,
собственост на „Ю. К.“ ЕООД, при което на последния били причинени материални щети; 3/
че към датата на ПТП лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, собственост на „Ю.
К.“ ЕООД, е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца; 4/ че във
връзка с ПТП при ищеца била образувана преписка по щета № 0000-1261-19-254289, по
която ищецът изплатил за ремонта на увредения автомобил сумата от 5113,37 лв., а на
14.05.2020 г. изплатил на „Ю. К.“ ЕООД за репатриране на автомобила сумата от 48 лв.; 5/ че
по заведена при ответника щета под № ********** от ищеца, ответникът заплатил сумата в
размер на 2580,68 лв. (чрез прихващане на насрещни застрахователни претенции).
Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства –
протокол за ПТП № 1771600/31.12.2019 г., застрахователна полица по застраховка „Каско“ на
МПС № 93001910049968, сключена на 03.07.2019 г. за лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА
**** ТА със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 15.07.2019 г. до 24:00 часа на
14.07.2020 г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие от Е.Н.Д. от 31.12.2019 г.
във връзка с ПТП на 31.12.2019 г. (в което е посочено, че лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. №
СА **** ТА се движел по ул. „Г.“, посока С., и на пешеходната пътека лек автомобил
„Фолксваген“ прави ляв завой без да се огледа дали идват коли, при което на застрахования
автомобил са причинени щети по предна броня, фар ляв, капак преден, калник, декоративна
решетка, предна броня, калник преден ляв и други); възлагателно писмо от 13.01.2020 г. до
автосервиз „А. 2003“ ООД за извършване на ремонт на застрахования при ищеца автомобил;
фактура № **********/23.03.2020 г., издадена от автосервиз „А. 2003“ ООД за сумата от
5113,37 лв.; опис – заключение по щета от 31.12.2019 г.; доклад и експертиза по щета №
0000-1261-19-25489/2/25.03.2020 г., с който е одобрена за изплащане сумата от 5113,37 лв. –
застрахователно обезщетение и сумата от 48 лв. – за репатриране на автомобила; платежно
нареждане от 14.05.2020 г. за изплащане на сумата от 48 лв. в полза на собственика на
увредения лек автомобил „Ю. К.“ ЕООД; платежно нареждане от 14.05.2020 г. за изплащане
на сумата от 5113,37 лв. в полза на автосервиза, извършил ремонта на автомобила „А. 2003“
ООД; регресна покана от 04.06.2020 г. до ответника с искане за изплащане на
3
застрахователно обезщетение в размер на 5161,37 лв. по процесната щета; уведомление за
прихващане на насрещно дължими вземания, сред които и процесното с изх. № ОК-
4****8/17.07.2020 г. (видно от което по процесната щета е признато вземане в размер на
2580,68 лв.); и платежно нареждане в полза на ищеца за сумата от 26122,98 лв.
(застрахователно обезщетение по щети, след извършеното прихващане).
За установяване на релевантните по делото факти е изслушано и прието и заключение
на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), неоспорено от страните, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. От същото се
установява, че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР
се движи по ул. „П., с посока от ул. „П.“ към ул. „З.“, и в района на кръстовището с ул. „Г.“
водачът не пропуска движещия се по ул. „Г.“ лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА,
вследствие на което реализира ПТП с него. Според вещото лице всички увреждания по лек
автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, отразени по описа на застрахователя се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Към датата на
ПТП – 31.12.2019 г. процесният автомобил е бил в експлоатация 7 години, 5 месеца и 14 дни,
считано от датата на първоначална регистрация – 17.07.2012 г. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 5700,59 лв.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото протокол за ПТП от 31.12.2019 г., носещ подпис за двамата водачи, неоспорени по
делото, представените и неоспорени уведомление за настъпило застрахователно събитие,
опис-заключение за вреди на МПС, опис на претенция, неоспореното от страните
заключение на съдебно - автотехническата експертиза, се установява механизмът на ПТП –
че на 31.12.2019 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР се движи по
ул. „П., с посока от ул. „П.“ към ул. „З.“, и в района на кръстовището с ул. „Г.“ водачът не
пропуска движещия се по ул. „Г.“ лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, вследствие
на което реализира ПТП с него. Така описаният механизъм на ПТП, както и вината за същия
– на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР не се
оспорват от ответника, нито в хода на производството е въведено възражение за
съпричиняване на вредите.
Следователно въз основа на посочените доказателства и предвид извършеното
прихващане на насрещни вземания, с което ответникът е признал сумата от 2580,68 лв. –
застрахователно обезщетение по процесната шета, се налага извод, че по делото е
установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е
причинена имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който при извършване на
маневра ляв завой е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „С.Ц.4.П.“
с peг. № СА **** ТА. От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети
по увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
4
С плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения
автомобил ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения до размера на
заплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Спорен по делото е единствено размерът на дължимото застрахователно
обезщетение, по отношение на което съдът приема следното:
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен
договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние. Застрахователят по гражданска отговорност в хипотезата на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване. При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като при определяне
на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (в този смисъл решение № 165/24.10.2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., които намират
приложение и при сега действащия КЗ).
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА
от щетите, нанесени в резултат на процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на сумата от 5700,59 лв.
Застрахованият автомобил е бил в експлоатация повече от три години, поради което
стойността на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи на база
средни пазарни цени – 5700,59 лв. От заключението на САТЕ несъмнено се установява, че
5
всички увреждания по лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА, отразени по описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Ответникът не е доказал възражението си, че претендираната от ищеца
сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, че цените са завишени
или че са надписани ремонтно – възстановителни дейности, които не са били необходими,
както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие.
Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане в
размер на 5161,37 лв., то се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към
ответното такова на основание чл. 411 КЗ е именно в размер от 5161,37 лв. (заплатената сума
за репатриране на автомобила в размер на 48 лв. не е част от исковата претенция с оглед
дадените с проекта за доклад по чл. 140 ГПК указания и липсата на отговор от ищеца, но
ответникът не оспорва, че се дължи възстановяването й на ищеца, същата е била включена в
регресната покана до ответника, поради което съдът приема, че е част и от общия размер на
застрахователното обезщетение).
От тази сума следва да бъде приспадната платената от ответника преди предявяване
на иска сума в размер на 2580,68 лв., поради което ответникът дължи остатъка от 2580,69
лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това положение предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2025 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва:
От приложеното по делото писмо от 04.06.2020 г. се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати застрахователно обезщетение, като е представил изискваните от чл.
412 КЗ документи. По делото не се оспорва факта, че отправената от ищеца до ответника
регресна покана е получена от последния и съдържа всички необходими документи, както и
че с писмо вх. № 8978/20.07.2020 г. (изх. № ОК-4****8/17.07.2020 г. на ответника)
ответникът е признал дължимостта на част от претенцията. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок
от 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането. По делото няма данни за точната дата на връчване на регресната покана, видно
от таблицата с регресни щети на ответника процесната щета е регистрирана на 05.06.2020 г.,
поради което съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава най-късно от деня, следващ
признанието на част от дълга, т. е. от 18.07.2020 г. В случая обаче ищецът претендира
мораторна лихва от по-късен момент – 04.01.2021 г. Определена от съда по реда на чл. 162
ГПК лихвата за забава върху главницата от 2580,69 лв. за периода от 04.01.2021 г. до
02.01.2025 г. възлиза на сумата от 1204,05 лв., поради което съобразно диспозитивното
начало в процеса – чл. 6 ГПК, претенцията за мораторна лихва следва да бъде изцяло
уважена за сумата от 1203,97 лв.
6
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца.
В съответствие със задължителните разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
За заповедното производство се претендират разноски в общ размер на 125,50 лв.
(75,50 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), които следва да се
възложат в тежест на ответника.
За исковото производство се претендират разноски в общ размер на 625,50 лв. (75,50
лв. - държавна такса, 450 лв. - депозит за САТЕ, и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални
действия от пълномощника на страната), които следва да се възложат в тежест на ответника.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „С.Ш.“ № 67А, срещу „ЗД „Б.И.”“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Л.“, ул. „Д.Б.“ № 87, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „ЗД „Б.И.”“ АД дължи на ищеца „Застрахователна компания
Л.И.“ АД сумата от 2580,69 лв., представляваща остатък от главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по
щета № 0000-1261-19-254289 за вреди на лек автомобил „С.Ц.4.П.“ с peг. № СА **** ТА,
причинени при ПТП, настъпило на 31.12.2019 г. в гр. С., на ул. „Г.“, посока С., по вина на
водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с peг. № РВ **** КР, чиято „Гражданска отговорност“ е
била застрахована при ответника, ведно със законна лихва за период от 10.01.2025 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 1203,97 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1466/2025 г. по описа СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.”“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Л.“, ул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 125,50 лв. - разноски в заповедното производство и сумата
в размер на 625,50 лв. – разноски в исковото производство.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8