Р Е Ш Е Н И Е
№2639
гр. Пловдив, 13 декември 2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 2990 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
подадена от Т.Д.С., ЕГН ********** против заповед № 19-1030-001239 от
16.09.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив,сектор
„Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС №***и два броя регистрационни
табели РВ***СС за установено с АУАН № GA 43915/16.09.2019г.
административно нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП. Твърди се в жалбата, че
колата се ползва за придвижване на оспорващата и се управлява и от внука
й. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът - Началник група
към ОД на МВР – гр. Пловдив,сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен за
настоящото съдебно производство, не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Същата е
допустима, като подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество,
е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че при извършена проверка на 16.09.2019г.
около 02.45ч. в ***до номер **, от длъжностно лице при ответника установил, че
жалбоподателката е предоставила автомобила си „Ауди 80“, рег. № РВ***СС да се
управлява от лицето П.Я.К., непритежаващ съответното свидетелство за
управление. В АУАН като нарушена норма е посочен чл.150, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така
установеното административно нарушение Началник група към ОД на МВР – гр.
Пловдив,сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство.
Представена е оправомощителна заповед за компетентност на издателя на
обжалвания административен акт № 8121з-1524/09.12.2016г. и № 8121К-5154 от
02.06.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи и заповед №
317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена
форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т.
4 и т. 5 АПК.
Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП.
С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките
за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на
МПС без притежаване на свидетелство за управление. Нарушението на водача следва
да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел
да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е
административно наказание, нито такова за престъпление от общ характер.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП). Също
така извършването на прокурорска проверка по повод данни за извършено
престъпление от общ характер и постановен прокурорски акт по нейния ход е
самостоятелно производство по НПК. Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 2а ЗДвП, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. В настоящият случай по един безспорен начин е установено, че П.Я.К.
на 16.09.2019г. е управлявал ППС, собственост на жалбоподателката, като е бил
неправоспособен по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Това е достатъчно основание по отношение на С. да се
наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Деянието по
посочения текст от закона е на просто извършване и след като установи това,
контролният орган следва да наложи принудителна административна мярка. Органът
е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват
основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
Настоящата инстанция намира, че заповедта е съобразена с целта на закона при
определяне срока на ПАМ. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
Тя има преустановителен и превантивен характер.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.С., ЕГН **********
против заповед № 19-1030-001239 от 16.09.2019г., издадена от Началник
група към ОД на МВР – гр. Пловдив,сектор „Пътна полиция“.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/