Решение по дело №40/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20207060700040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

149

 

гр. Велико Търново, 17.06.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:


                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ТОНЕВА

           

при участието на секретаря В.Г.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, изслуша докл***аното от съдия Тонева Адм. дeло40 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба от „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ***, гр. П.чрез ***окат Б. от ВТАК против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 900 лева имуществени вреди, представляващи заплатено ***окатско възнаграждение по АНД № 953/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД № 839/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца, са, че с Решение  № 476/04.07.2019 г. по АНД № 953/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 405914-F467652/08.02.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП – Велико Търново. С решение № 565/24.10.2019 г. по КАНД № 839/2019г. по описа на Административен съд – Плевен е оставено в сила решение  № 476/04.07.2019 г. по АНД № 953/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен. От отменения незаконосъобразен акт на ответника като пряка и непосредствена последица ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 900 лева, от които 300 лева заплатено ***окатско възнаграждение по АНД № 953/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и 600 лева заплатено ***окатско възнаграждение по КАНД № 839/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ***окат Б. от ВТАК поддържа исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, чрез процесуалния представител  Л., оспорва иска по размер с отговора на исковата молба. Поддържа неоснователност и недоказаност на предявения иск за сумата от 600 лева. Твърди, че делата по повод оспорването на наказателното постановление не представляват особена правна и фактическа сложност. Счита, че договореното ***окатско възнаграждение за касационната инстанция е прекомерно и несъобразено с чл. 18 от Наредбата за минималните ***окатски възнаграждения. Подчертава, че процесуалното представителство пред Административен съд – Плевен е осъществено под формата на писмено становище, което допълнително обосновава неговата прекомерност.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозира писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ...и.дава заключение за доказаност на претенцията на ищеца по основание и частична основателност по размер. Счита, че е основателно възражението на ответника за прекомерност на разноските в касационното производство. Предлага исковата молба да бъде частично уважена.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На „ДА ФИНАНС“ ЕООД е издадено Наказателно постановление 405914-F-467652/08.02.2019 г. на директора на ТД на НАП – Плевен, с което на основание чл. 273 от ДОПК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 от ДОПК.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Плевен, който с Решение № 476/04.07.2019 г. по НАХД № 953/2019 г. по описа на съда го е отменил изцяло. Решението на въззивната инстанция е обжалвано пред Административен съд – Плевен, за което е образувано КАНД № 839/2019 г. С Решение № 565/24.10.2019 г. касационен състав на съда е оставил отменителното решение на Районен съд – Плевен в сила.

 В производството пред районния съд „ДА ФИНАНС“ ЕООД е представлявано от упълномощен младши ***окат М.М.Б. от ВТАК, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019 г. е договорено възнаграждение за услугата в размер на 300 лева. Видно от приложеното банково извлечение същото е заплатено по банков път на 24.04.2019 г.

Съгласно Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 17.07.2019 г. младши ***окат Б. е упълномощена да осъществи процесуално представителство и защита и пред Административен съд – Плевен, изразяващо се в изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба. Договорено е възнаграждение в размер на 600 лева, за което в договора е отбелязано, че е платено в брой.

За установяване на основанието и размера на направените разноски за ***окатска защита за оспорването на наказателното постановление по настоящото дело като доказателства са вложени НАХД № 476/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и КАНД № 839/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление на ТД на НАП – Велико Търново. Ищец е адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – Национлна агенция за приходите, гр. София, е юридическото лице на бюджетна издръжка, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Предвид Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и на основание чл. 7 от ЗОДОВ исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд – Велико Търново, доколкото ищецът е упражнил правото си на избор делото да бъде разгледано от съда по мястото на увреждането, а съгласно трайната практика на ВАС „място на увреждането“ по смисъла на чл. 7 от ЗОДОВ е мястото, където е издаден незаконосъобразният административен акт, в случая – гр. Велико Търново от директора на ТД на НАП – Велико Търново. Искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решение № 476/04.07.2019 г. по НАХД № 953/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено наказателното постановление. Провеждането на производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд и датата на открито съдебно заседание пред Административен съд – Плевен предхождат законодателните промени в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ, бр. 94/2019 г., по силата на които е създаден специален ред за обезщетяване на страните за понесените от тях разходи в процеса, който изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон.

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

По отношение на първата от изискуемите предпоставки, съдът се позовава на задължителната тълкувателна практика, дадена с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. В тази връзка, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Ето защо по същество е доказана първата от визираните по-горе предпоставки.

При това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ – в настоящия случай претенцията касае репарирането на имуществени вреди.

Претендираната имуществени вреди произтичат пряко от отмененото наказателно постановление и изискуемата причинно-следствена връзка е налице. С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***окатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Нещо повече, провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал ***окатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни актове на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил ***окатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателно постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на ***окатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил ***окатска помощ и не би заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на ***окатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставено е наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

Предвид изложеното предявеният иск за причинените имуществени вреди се явява основателен, но размерът на исковата претенция е прекомерен. При съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за ***окатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и́ от държавния орган непозволено увреждане без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения в приложимата редакция, действала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие и упълномощаването е регламентирано, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

            Възнаграждението за оказаната на ищеца ***окатска защита, включително за изготвяне на жалбата срещу наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебните заседания на 30.05.2019 г. и на 21.06.2019 г. по НАХД № 953/2019 г. на Районен съд – Плевен, при материален интерес 300,00 лева (размерът на имуществената санкция) и при прилагане на посочените правила, хонорарът е правилно определен в размер на 300 лв., поради което исковата претенция в тази част се явява доказана и обоснована по размер.
            В хода на касационното производство осъществената правна защита се изразява в изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба и писмено становище, дословно преповтарящо отговора. Договореното възнаграждение за това е в размер на 600 лева. Същото е платено в брой на 17.07.2019 г. при подписване на договора и пълномощното. Според правлата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата минималният размер за този вид защита и съдействие възлиза на 300 лева. Касационното административнонаказателно дело пред Административен съд – Плевен не се отличава с фактическа и правна сложност от обичайните дела от този вид и е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител не е взел участие. Обемът на действително извършената работа по касационното дело явно се отличава от тази по въззивното и договореният хонорар за изготвянето на отговора очевидно е несъразмерен и необосноавн, доколкото двойно н***ишава определения от закона минимум. По смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд съдът може да намали обезщетението, което присъжда, ако платеният ***окатски хонорар не е справедлив и обоснован. Съобразно фактическата и правна сложност на касационното дело, предвид обема на свършената работа и заявеното от ответника възражение съдът намира, че искът в тази част доказан по основание и размер до 300 лева и за толкова следва да бъде уважен.
            Предвид изложеното общата искова претенция следва да се уважи като справедлива и обоснована до 600 лева, тоест да се обезщетят вредите за процесуално представителство, защита и съдействие за всяка инстанция в минималните размери по чл. 18, ал. 2 от Наредбата от по 300 лева. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, а за разликата до 900 лева искът следва да бъде отхвърлен.
            Предвид уважаването на исковата претенция до 600 лева, следва да бъде уважен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съгласно уеднаквената практика на ВАС лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба, както е заявено от ищеца. Това разбиране е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита,че ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 600 лв. да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса и възнаграждението за един ***окат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира общо 310 лева – държавна такса в размер на 10 лева /въпреки внесените 25 лв./ и ***окатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е приложен Договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 206,67 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерна с уважената част от иска.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Като съобрази разпоредбите на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, чл. 37 от ЗПП и чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 33,34 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – Велико Търново, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 ДА ЗАПЛАТИ на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ***, гр. П., сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платени ***окатски хонорари, произтекли от отменено Наказателно постановление № 405914-F-467652/08.02.2019 г. на директора на ТД на НАП – Плевен по АНД № 953/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД № 839/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска на 16.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
            ОТХВЪРЛЯ иска на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ***, гр. П., против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, за сумата над 600 лв. до пълния му размер от 900 лв., като неоснователен.
            ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 ДА ЗАПЛАТИ на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ***, гр. П., сумата от 206,67 лв. (двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща разноски по настоящото производство.
            ОСЪЖДА „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ***, гр. П.ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, сумата от 33,34 лв. (тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща разноски по настоящото производство.
            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: