№ 119
гр. Дулово, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20213410100108 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание сега чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано по исковата молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2,
представлявано от изпълнителните директори *** и ***, против А. Д. Н. с
ЕГН **********, от с.***, общ.Дулово, обл.Силистра, за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща
частичен иск от 80 000 лв. изплатено обезщетение на *** за неимуществени
вреди в качеството им на наследници на *** с ЕГН ********** - пострадало
лице, починало в следствие на ПТП допуснато от ответника А. Д. Н. на
19.02.2015г. около 02.00 часа по път II-23 на км.113+400 между гр.Дулово и
с.Черник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е изплатил на наследниците на пострадалото и
починало лице *** с ЕГН **********, обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лева с Платежни нареждания от
15.01.2016 г. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника
по засрахователна полица № 1111500221249, със срок на действие на
застраховката от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г.
Сочи, че на 19.02.2015 г. около 02.00 часа, А. Д. Н. при управление на
лек автомобил „***” с рег. № *** по път II-23 на км.113+400 между
гр.Дулово и с.Черник, след употреба на алкохол – 1,49 промила на хиляда,
поради неспазване на правилата за движение по пътищата, е допуснал ПТП.
В следствие на ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на пътника
1
*** с ЕГН **********.
С влязла в сила на 02.03.2016г. Присъда, постановена от ОС-Силистра по
НОХД № 159/2015г. ответника А. Д. Н. е признат за виновен по реда на
съкратеното съдебно следствие и е осъден за престъпление по чл. 343, ал.3, б.
„б“, предл. първо от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
На 02.11.2015г. наследниците на починалото лице *** с ЕГН
**********, са предявили пред ищеца претенция за изплащане на
неимуществени вреди .
Образувана е щета № 10015100104747. С наследниците на починА.ят ***
с ЕГН ********** са сключени споразумения, като на всеки един е изплатено
на 15.01.2015г. по банков път обещтение в размер на по 40 000 лв. или общо
80 000 лв.
На 27.01.2016г. ответника А. Н. е поканен с регресна покана изх.№ Л-
1008 – получена на 02.02.2016г. доброволно да плати регресното задължение.
Изпратена е и напомнителна регресна покана с изх. № Л-1888 – получена на
23.02.2016г.
До датата на депозиране на исковата молба регресното вземане, предмет
на настоящото исково производство не била платена от ответника.
С изплащане на застрахователното обезщетение на увредените
лица, ЗАД „Армеец” встъпва в правата на последните, които те имат срещу
причинителя на вредите.
Ищецът заявява, че според чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ и чл.45 от
ЗЗД, след заплащане на обезщетението има право на регресен иск срещу
причинителя на вредите.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ЗАД „Армеец” сумата от
10 000 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът А. Д. Н. е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният иск, като счита същият за
допустим, но неоснователен. Позовавава се на погасителна давност за
претендираното вземане, като смята че регресният иск на застрахователя е
погасен с изтичане на 5-годишният срок считано от датата на извършеното
плащане на застрахователното обезщетение – 15.01.2016г., като исковата
молба е подадена на 04.03.2021г., тоест два месеца и половина след
изтичането на срока за предявяване на иска.
Отделно от това сочи, че плащането на обезщетението е извършено въз
основа на спогодба между застрахователя и увредените лица без негово
знание и съгласие, като тази спогодба не се ползва с обвързваща сила спрямо
него и поради тази причина оспорва и размера на заплатените обезщетения.
2
Иска от съда да отхвърли исковата претенция като погасена по давност
респективно като неоснователна, както и да му присъди направените по
делото разноски ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на окончателния съдебен акт до пълното им заплащане.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 19.02.20215 г. около 02.00 часа, ответникът А. Д. Н. в качеството на
водач при управление на лек автомобил „***” с рег. № *** по път II-23 на
км.113+400 между гр.Дулово и с.Черник, след употреба на алкохол, при
неспазване на правилата за движение по пътищата, станал причина за ПТП
при което загинал возещият се в автомобила *** с ЕГН **********.
Не е спорно, че причинителя на ПТП е притежавал вА.дно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към 19.02.2015г. -
датата на реА.зираното ПТП, видно от застрахователната полица №
11115000221249/07.01.2015г. към ЗАД „Армеец“ на лицето, управлявало лек
автомобил ***” с рег. № *** по път II-23 на км.113+400, на водача А. Д. Н..
В следствие на ПТП е причинена смъртта на намиращият се автомобила
управляван от ответника, пътник *** с ЕГН **********.
На наследниците на починА.ят *** са изплатени по банков път
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 80 000
лв./ 2 х 40 000 лева/, видно от платежни нареждания от 15.01.2016г.,поради
което ищецът ЗАД ”Армеец” ЕАД встъпва в правата на последните срещу
причинителя на вредите.
Видно от представеният и приет като доказателство по делото Протокол
от заседание на застрахователно – експертната комисия на ЗАД „Армеец“,
проведено на 09.12.2015г. е преразгледана преписка по щета №
10015100104747Н във връзка с предявена пред ищеца-застраховател
претенция от страна на наследниците на починА.ят *** и е взето решение на
същите да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер
от 80 000 лв., като при определянето му е взето предвид че е нА.це 70%
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на починалото лице, тъй
като същото се е качило в автомобила на ответника след употреба на алкохол
и се е возил без поставен предпазен колан.
С Присъда № 22/11.09.2015г., постановена от Окръжен съд - Силистра по
НОХД № 159/2015г., ответникът е осъден на 3 години лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 5 години и на осн. чл.343 г от НК е лишен от право на
управление на МПС за срок от 4 години, за извършеното престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, предл. първо от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, видно от
приетото по делото като доказателство заверено копие на горепосочената
присъда и от материА.те съдържащите се в приложеното НОХД № 159/2015г.
по описа на ОС-Силистра.
Вината на ответника е безспорно доказана в наказателното производство.
3
От така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или без свидетелство за управление.
Видно от посочените разпоредби предпоставките за предвиденото право
на регрес срещу застрахования са: 1) да е бил сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на увреденото трето
лице застрахователното обезщетение, и 3) застрахованият водач да е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма .
Съобразявайки обвързващата сила на присъда, с оглед и предвидената в
чл.300 ГПК,невъзможност тя да се оборва относно това, дА. е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се
приеме за доказано обстоятелството, че ответникът е причинил ПТП след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 % промила,
а именно – 1,49 промила на хиляда.
С оглед на гореизложеното, от правна страна, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ се явява допустим.
Относно неговата основателност, съдът следва да разгледа
своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя, какъвто е и предявеният иск, съществува задължителна
практика на ВКС, обективирана в ППВС №7/1977 г., както и в редица
решения – Решение № 131/07.10.2011г по т.д. № 806/2020г. на I ТО на ВКС,
Решение № 70/23.06.2011г. по т.д. № 624/2010г. I ТО на ВКС, Решение №
144/26.01.2010г. по т.д. № 532/2008г. на II ТО на ВКС и др.
В посочените актове е прието, че регресните искове на застрахователя
по чл.274 КЗ /отм./, респ.чл.500 КЗ, се погасяват с изтичане с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в
който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица.
Регресното право на застрахователя срещу деликвента възниква по
силата на закона – чл.274 КЗ /отм./, респ.чл.500 КЗ, а не от
застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се
е освободил от отговорност с факта на изплащане на обезщетението.
Предвид това, искът на застрахователя, насочен към виновния водач за
плащане на изплатеното застрахователно обезщетение се погасява с общата
давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на плащането, с
което възниква и самото регресно право, а не от датата на деликта.
4
Ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение на
наследниците на починА.ят *** с ЕГН **********, в качеството на негови
наследници и правоимащи, на 15.01.2016г.
Исковата молба е депозирана в Софийски районен съд на 14.01.2021г.,
поради което предявеният иск не е погасен по давност.
С оглед на това, направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
От събраните в хода на настоящото производство доказателства, по
безспорен начин се доказаха изискуемите предпоставки за уважаване на
предявеният иск, поради което същият се явява основателен и доказан.
По отношение на разноските: Искане за присъждане на такива са
направени от ищеца с исковата молба и от ответника с писмения отговор.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса (ДТ), в размер на 400 лева и му се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно материалния
интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, който препраща към чл.
37 от ЗПП. Същите на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
На ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Н. с ЕГН **********, от с. ***, общ.Дулово,
обл.Силистра да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от
изпълнителните директори *** и ***, сумата от 10 000.00 лева /десет хиляди
лева/, представляваща частичен иск от сумата от 80 000 лева, изплатена от
ищеца като застрахователно обезщетение за нанесени от ответника
неимуществени вреди на трети лица - ***, вследствие
причинена по непредпазливост смърт на *** с ЕГН ********** – съпруг на
първата и баща на втората, при настъпило на
19.02.2015г. около 02.00 часа по път II-23 на км.113+400 между гр.Дулово и
с.Черник, общ.Дулово, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
14.01.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Д. Н. с ЕГН **********, от с. ***, общ.Дулово,
обл.Силистра да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от
5
изпълнителните директори *** и ***, сумата от 760.00 лв. /седемстотин и
шестдесет лева/, направени разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6