РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Пловдив , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330201548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0441-000028 от
26.01.2021г. издадено от ***** сектор към ОДМВР гр. П., РУ 04 с което на С.
В. А. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят А., чрез ****** адв. Т. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, депозира становище с което
оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което
иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
09.01.2021 г. около 20:40 часа в гр. П. на бул. ,,6-ти ****‘‘ до № ****в посока
изток – запад като водач на лек автомобил ,,БМВ 318 ЦИ‘‘ с рег. № ******,
1
негова собственост и извършва следното нарушение, а именно управлява
МПС което е с неизправно шумозаглушително устройство – нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.Б.,
който потвърди отразеното от него в АУАН, но няма спомен за случая.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е в насока, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Според съдебния състав, обаче тази разпоредба е обща.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – "Който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста
лева – при констатирани значителни неизправности", за нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушението е описано текстово като
управление с неизправно шумозаглушително устройство, в наказателното
постановление също, като освен това е прибавено и обстоятелството, че
неизправността е значителна. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от
ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в
зависимост от естеството на констатираните неизправности, като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни
/т. 1/, значителни /т. 2/ или опасни неизправности /т. 3/ - понятия,
дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
За точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на
чл. 101, ал. 4 препраща към наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл.
2
37, ал. 1-4 от процесната Наредба, категоризираните незначителни,
значителни и опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече
конкретика спрямо уредбата в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Видът на
неизправностите се определя конкретно от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, съгласно
която, неизправностите се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият
за безопасността на движението по пътищата. В случая, относимата т. 8.1.1 от
въпросната Методика, касаеща системата за намаляване на шума, включва
неизправности, отнасящи се както до нивото на шума, което превишава
допустимото, съгласно изискванията, така и до друг тип неизправности,
свързани със състоянието, захващането, монтажа на системата, липсата или
изменението на такава, както и наличието на сериозен риск от падане. В тази
насока и в методиката оценката на тези неизправности по системата за
намаляване на шума, би могла да е както като значителни такива, така и като
опасни неизправности с оглед на техния конкретен вид. С оглед на тази
оценка, както се каза, е съобразена и санкционната норма на чл. 179, ал. 6 от
ЗДвП, предвиждаща различни санкции според характера на неизправността.
Според настоящата съдебна инстанция, в конкретния случай
актосъставителят и наказващият орган не е съобразил факта, че по начина, по
който е описано нарушението, е засегнато съществено правото на
жалбоподателя да разбере в какво конкретно се изразява вмененото му
нарушение. Нито в акта, нито в наказателното постановление е отразено в
какво се изразява твърдяната неизправност на шумозаглушителното
устройство, а това са обстоятелства със съществено значение, чието
отразяване е изискуемо съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на
водача. Впрочем, в съдебно заседание свидетелят заяви, че поддържа
отразеното в акта, но като цяло не си спомня за случая. От разпита му
следователно и не би могло да се установи еднозначно каква е била точно по
вид неизправността на шумозаглушителната система на автомобила, за да се
определи и нейната сериозност и тежест. В тази насока от начина, по който е
описано и то твърде лаконично нарушението, без конкретика, включително и
по реда на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП относно съответната неизправност, поради
която е прието, че водачът управлява технически неизправно МПС, не може
3
да се извърши преценка дали въпросното нарушение е правилно съотнесено
към конкретната санкционна норма, доколкото, както се каза, според
Наредбата неизправностите на шумозаглушителна система биха могли да са
различни по своя характер и според това да се определят както значителни,
така и като опасни. В случая, в крайна сметка, не става ясно по какъв начин
именно наказващият орган е достигнал до извода, че неизправността е именно
значителна, при условие и че подобно установяване липсва в АУАН.
Обстоятелството, че шумозаглушителното устройство е неизправно не е било
доказано по необходимия за това начин чрез осъществяване на конкретно
замерване нивото на шума за определяне на това несъответствие. Следва да се
има предвид, че действително съгласно посочената Методика по Наредба Н-
32 установяването на неизправност по системата за намаляване на шума е въз
основа на субективна оценка, но възложена на лице - технически специалист,
което, ако прецени, че нивото на шума може да е на границата на
допустимото, също може да извърши измерване със шумомер. В тази насока е
Решение № 286 от 11.02.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3099/2020
г.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски за
адвокат. По делото са налице доказателства за заплатен адвокатски хонорар в
общ размер от 400 лева. От друга страна е налице и възражение за
прекомерност на претендирания такъв, надлежно направено със становището
на въззиваемата страна.
Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. На жалбоподателя А. е било
наложено едно административно наказание, а именно ,,глоба‘‘ в размер от 200
лева.
Адвокатското съдействие е единно процесуално действие и обхваща,
както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради което в
случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал процесуално
представителство се дължи само възнаграждението за цялото дело.
Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента
4
на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското
възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на
съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата
приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по
спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални
действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските
възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената
услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това
изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери
на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два
обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и
величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както
изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява
изражение и на двата критерия.
Както беше посочено и по-горе размерът на наложената ,,глоба‘‘ е в
такъв от 200 лева. Минималните размери следва да са справедливи и
обосновани и е възможно присъденото възнаграждение да е под минималните
размери, ако са непропорционални с материалния интерес и фактическа и
правна сложност на делото. В тази насока са Решение № 1082 от 27.01.2021 г.
по адм. д. № 1192/2020 на Върховния административен съд, Решение № 755
от 21.01.2021 г. по адм. д. № 2488/2020 на Върховния административен съд,
Решение № 751 от 21.01.2021 г. по адм. д. № 2474/2020 на Върховния
административен съд, Решение № 15618 от 16.12.2020 г. по адм. д. №
5427/2020 на Върховния административен съд, Решение № 6767 от
05.06.2020 г. по адм. д. № 13503/2019 на Върховния административен съд.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че най-адекватно
адвокатско възнаграждение с оглед сложността на делото и размера на
оспорваните наказания се явява такова в размер от 200 лева.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0441-000028 от
26.01.2021г. издадено от ***** сектор към ОДМВР гр. П., РУ 04 с което на С.
В. А. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П.да заплати на С. В. А. с
ЕГН: ********** сумата в размер от 200 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6