Р Е Ш Е Н И Е
№ 2405/16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Х.К.
при
секретаря Ц.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4103 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
срещу Г.Д.Д., ЕГН **********,***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника, произтичащо от Допълнително споразумение от *** г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от *** г.; Договор за лизинг от *** г.; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** г.; Договор за лизинг от *** г. в общ размер на сумата от 778.02 лева /седемстотин седемдесет и осем лева и две стотинки/,
представляваща сбор от следните задължения:
-43.45 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.12.2016 г. по Допълнително споразумение от *** г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
-27.18 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от *** г.;
-44.95 лева – лизингови вноски за периода 15.10.2016
г. – 14.02.2017 г. по Договор за лизинг от *** г.;
-45.41 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** г.;
-617.03 лева – лизингови вноски за периода 15.10.2016
г. – 14.02.2017 г. по Договор за лизинг от *** г.,
за които суми са издадени фактури № *** г. на стойност
117.01 лева, № *** г. на стойност 116.20 лева., № *** г. на стойност 44.52
лева, № *** г. на стойност 500.29 лева., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: На 17.03.2015г.
между Г.Д.Д. и „Т.Б." ЕАД с ЕИК *** е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок 24
месеца. Предметът на договора бил предоставяне на мобилни услуги от страна на
оператора по абонаментен план Резерв 29,99 промо 22,49 лв., като абонатът се задължил да
заплаща ежемесечни вноски в размер на промоционалния месечен абонамент от 22,49 лв. На ***г. между страните е сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок 24 месеца. Предметът на договора бил
предоставяне на мобилни услуги от страна на оператора по абонаментен план GoWebUnlimited 2500 64kbps, като абонатът се задължил
да заплаша ежемесечни вноски в размер на стандартния месечен абонамент от 13,90 лв. На същата
дата /***г./ и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, между страните е сключен Договор
за лизинг. По силата на договора за лизинг
лизингодателят се задължил да предостави за временно и възмездно ползване устройство
марка TABLET PRESTIGIO QUANTUM 5487 3G 8.1 във вид,
годен за употреба и функциониращо изрядно срещу задължението на
лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 206,77 лв., платима чрез внасяне на 23 броя
месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8,99 лв. На ***г. между страните е сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца. Предметът на договора бил предоставяне на мобилни услуги от страна на
оператора по абонаментен план GLOBUL
Web & Talk 49.99 с първоначално/последващо тарифиране 60/60, като абонатът се задължил да заплаща ежемесечни вноски в размер на
стандартния месечен абонамент от
49,99 лв., като се прилага активирана 60% промо
отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. На същата и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер +***, между страните е сключен Договор
за лизинг. По силата на договора за лизинг,
лизингодателят се задължил да предостави за временно и възмездно ползване
устройство марка
SAMSUNG Galaxy S6 Edge 32GB Gold във вид, годен за употреба
и функциониращо изрядно, срещу задължението на лизингополучателя да заплати
обща лизингова цена в размер на
1232,57 лв. платима чрез внасяне на 23 броя
месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 53,59 лв. Твърди се, че
въз основа на договора ищецът е предоставил, а ответникът е потребил определено
количество мобилни услуги. Заплащането на ползваните по договора услуги се
извършвало въз основа на фактура, която се издавала за всеки месец. Така в
срока на действие на договора, ищецът е издал процесните фактури на обща
стойност 778.02 лева, остойностяваща цена на потребени мобилни услуги и
лизингови вноски. Ищецът имал право до получи в срок всички плащания дължими от
потребителя, на което реципрочно било задължението на потребителя да плати.
Предадените на потребителя устройства на лизинг /TABLET
PRESTIGIO QUANTUM 5487 3G 8.1 и SAMSUNG Galaxy S6 Edge 32GB Gold/ не били върнати в магазин на оператора и се намирали в
негово държане, въпреки че не е заплатил дължимите за тях лизингови вноски. За
вземането си срещу ответника, представляващо цена на предоставени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 17241 по описа
на ВРС за 2018 г.. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес
от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В
предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата
молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявените
искове. Не оспорва наличието на валидни облигационни отношения между страните с
предмет предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +***; +*** и + ***, както и устройства на лизинг. Оспорва реалното
доставяне на услугите. Счита, че не са представени доказателства, от които да е
видно вида и количеството на предоставяните услуги, вкл. дали са отразени
отстъпките в полза на потребителя. Навежда доводи за нищожност на чл. 1, ал.3
от Договора за лизинг и чл.12 от ОУ на основание чл. 143 и сл. от Закон за защита на
потребителите. Оспорва размера на претендираните лизингови вноски. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като
насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 17241/2018г. по описа на Районен съд- Варна, по което
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при
условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между
вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е
предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество на потребител на
мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; ищецът в качеството
му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на ответника,
като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и
съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във
фактурите размер, както и че е предоставил посочения в договора за лизинг
апарат.
Наличието на
валидни облигационни отношения между страните с предмет предоставяне на мобилни
услуги за мобилен номер +***; +*** и + ***, както и устройства на лизинг, не се оспорва от
ответната страна.
Ищецът е
представил писмени доказателства, от които е видно, че на ***г.
между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок 24
месеца. Предметът на договора е предоставяне на мобилни услуги от страна на оператора
по абонаментен план Резерв 29.99 промо 22.49 лв., като абонатът се задължил да
заплаща ежемесечни вноски в размер на промоционалния месечен абонамент от 22,49 лв. На ***г. между страните е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок 24 месеца. Предметът на договора е
предоставяне на мобилни услуги от страна на оператора по абонаментен план GoWebUnlimited 2500 64kbps, като абонатът се задължил
да заплаша ежемесечни вноски в размер на стандартния месечен абонамент от 13.90 лв. На същата дата /***г./ и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер +***, между страните е сключен Договор за
лизинг. По силата на договора за лизинг лизингодателят се задължил да предостави
за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET PRESTIGIO QUANTUM 5487 3G 8.1 срещу задължението на
лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 206.77 лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8.99 лв. На ***г. между страните е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца. Предметът на договора е предоставяне на мобилни услуги от страна на
оператора по абонаментен план
GLOBUL Web & Talk 49.99 с първоначално/последващо тарифиране 60/60, като абонатът се задължил да заплаща ежемесечни вноски в размер на
стандартния месечен абонамент от 49.99 лв., като се прилага активирана 60% промо
отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. На същата дата между страните е
сключен Договор за лизинг. По силата на договора за лизинг,
лизингодателят се задължил да предостави за временно и възмездно ползване
устройство марка
SAMSUNG Galaxy S6 Edge 32GB Gold срещу задължението на
лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 1232.57 лв. платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 53.59 лв.
Ищецът е
предоставил и справка
относно всички извършени плащания от ответника Г. Деянов Д. за избрани номера +***;
***; *** и по Договори за лизинг от ***г. и от ***г., за периода от сключването
им.
По делото са приобщени като писмени доказателства фактури: №№ ***., остойностяващи задълженията на
ответника по договорите за мобилни услуги и лизинг.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че размерът на неплатените от Г.Д.Д.
задължения за месечни абонаментни такси и лизингови вноски по фактури: №№ ***г. възлиза на 778.02 лева.
При така установените факти, в тежест на ищеца е било
да докаже, че реално е предоставил услугите и устройствата, чиято цена се търси
понастоящем.
От събраните
писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги и устройства
на лизинг. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. В настоящия случай от ищцовото дружество се претендират единствено дължимите
по договорите месечни абонаментни такси. Задълженията на мобилния оператор са
определени в сключените с ответника потребителски договори и по същество се
свеждат до това операторът да поддържа своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по
негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез
потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на
данни/. Съгласно т.23, б. „б“ от ОУ месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания
от него абонаментен план. Следователно, задължението за заплащането им не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги
и се дължи без значение дали мобилният оператор действително ги е
доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. В тази връзка следва да се съобрази, че ответникът не
оспорва осигуряването на достъп до услугите на дружеството, а количеството и
стойността на предоставените услуги. Извод за осигурен достъп до мрежата може
да се направи и от обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги са
посочени конкретни номера, посредством които потребителят бива идентифициран
сред абонатите на ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти. Сумите са
начислени за осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което потребителят
дължи цената за тях. Доказателства за извършено плащане на месечните
абонаментни такси на обща стойност 116.04 лева не са ангажирани по делото и при
изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за главница се явява
доказана по основание и размер.
Не се спори
по делото, че между страните са сключени Договор за лизинг от ***г. за устройство TABLET PRESTIGIO QUANTUM 5487 3G 8.1 на стойност 206.77 лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8.99 лв. и Договор за лизинг от
27.10.2015г. за SAMSUNG Galaxy S6 Edge
32GB Gold на стойност 1232.57 лв., платима на 23 броя
месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 53.59 лв. В чл. 4 от същите е посочено, че
устройствата са предадени на лизингополучателя. Същият не е оспорил
удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получил мобилните
устройства, които са предмет на договорите, поради което следва да се приеме,
че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави
устройства на лизингополучателя, като същите са приети от последния без
забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ,
във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се
лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 ТЗ
да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в
случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да
заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за
установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото производство.
В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната
страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, като липсата
на такова се установява и от заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка следва да се има предвид, че
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено
въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Последните по силата на чл. 182 ГПК са годно доказателство за съществуването
на правоотношения между страните, както и за размера на задълженията им. Поради
това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 ГПК. С оглед
на това, тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни
за лицето, което ги води факти. Не са ангажирани доказателства, че тези книги
са водени нередовно.
Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства
за извършени плащания като оспорва наличието на задължения към „Т.Б.“ ЕАД.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора за лизинг
поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което същият
му дължи пълната стойност на предоставените по договорите мобилни устройства. В
конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски,
които се дължат по силата на договора срещу предоставената за ползване вещ, а
не за други уговорки, които дават предимство на „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на
търговец, пред ответника, в качеството му на потребител.
Ответникът е следвало да заплаща на „Т.Б.“ ЕАД месечна
сума най-малко в размер на абонамента по договора и дължимите вноски за
предоставените на лизинг устройства. С оглед на това следва да бъде прието, че ответникът
има задължение към „Т.Б.“ ЕАД в размера, посочен в тези фактури, доколкото по
силата на чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство за удостовереното с
тях.
С оглед на изложеното, така предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е основателен и следва да
бъде уважен в заявения размер.
Следва да бъде признато за установено и
обстоятелството, че ответната страна дължи законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно от 15.11.2018 г. до окончателното
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото производство са
в общ размер на 825лв., от които 300 лева адв. възнаграждение; 225 лв. платена
дължима за исковото производство държавна такса и 300 лв. внесен депозит за
особен представител. Представен е договор за правна помощ, от който е видно
уговаряне и плащане на възнаграждението за един адвокат. Или общият размер на
разноските дължими в полза на ищеца е 825 лева, съобразно уважената част на
исковите претенции.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да
се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство.
Претендират се такива в общ размер на 325 лева, от които 25 лева за платена ДТ
и 360 лева с ДДС платено адв. възнаграждение. Или общият размер на разноските
дължими в полза на ищеца възлиза на 325 лева, съобразно уважената част на
исковите претенции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, съществуват
вземания срещу ответника Г.Д.Д.,
ЕГН **********,***, произтичащи от Допълнително споразумение от *** г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от *** г.; Договор за лизинг от *** г.; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от *** г.; Договор за лизинг от *** г. в общ размер на сумата от 778.02 лева /седемстотин седемдесет и осем лева и две стотинки/,
представляваща сбор от следните задължения:
-43.45 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.12.2016 г. по Допълнително споразумение от *** г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
-27.18 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от *** г.;
-44.95 лева – лизингови вноски за периода 15.10.2016
г. – 14.02.2017 г. по Договор за лизинг от *** г.;
-45.41 лева – неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от *** г.;
-617.03 лева – лизингови вноски за периода 15.10.2016
г. – 14.02.2017 г. по Договор за лизинг от *** г.,
за които суми са издадени фактури № *** г. на стойност
117.01 лева, № *** г. на стойност 116.20 лева., № *** г. на стойност 44.52
лева, № *** г. на стойност 500.29 лева., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 825 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 385 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 17242/2018г. по описа на ВРС съразмерно уважената част на иска съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: