Мотиви към решението по НАХД № 8393/2011 година по
описа на ПРС
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление на РП Пловдив материалите по досъдебно
производство № 253/2011 година по описа на Второ РУП Пловдив са внесени в съда с
предложение обвиняемият И.Н.Р. да бъде освободен от наказателна отговорност
като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК за това,
че на 27.07.2011 година в Х. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по
чл. 325, ал.1от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така внесеното постановление. Счита, че обвиняемия следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба в минимален размер, което ще бъде съответно на целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Обвиняемият не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение, дал е обяснения за случилото се в хода на проведеното досъдебно
производство, както и съдебната фаза на производството. Лично моли съда да
прояви снизхождение при постановяване на съдебния акт.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият И.Н.Р. е роден на *** година в Х.. Живее в
***. Той е ***, български гражданин. Не е женен е. Не е осъждан. Има завършено
основно образование и ЕГН: **********.
На 27.07.2011 г. около 19.00 часа
привлеченият към административно наказателна отговорност – обвиняемият Р. се
намирал в централната част на гр. Х.,
област П. В посочения част на денононощието на открито се намирали
множество граждани и посетители на населеното, особено в близост до водопийния
павилион “К.”. Тъй като имало струпване на граждани, на посоченото място имало и присъствие на охранители от
сектор Охрана на обществения ред при Община Х.. В близост до “К.” свидетелката
Е. П.. Минавайки покрай нея, привлеченият се сетил за претенция с давност от
години, която имал към свидетелката, досежно качеството на кебапчета и кюфтета,
осигурени за празненство. Его защо, се приближил до П. и й изкрещял на висок
глас в лицето: “****!” и започнал да рита
и удря сергията за сладолед. При тази ситуация се намесили служителите на ***
А. и Г., които се опитали да възпрат привлечения, но той при все това,
продължил да нагрубява на висок глас П. и да буйства. Наложило се да бъде
поискана подкрепата на полицейски патрул в състав Ш. и Т., в чието присъствие
Р. отново се спуснал към сергията на П. и продължил да я псува. Тъй като
поведението на Р. станало достояние на множество случайни граждани, посетили
“К.”, се наложило Р. да бъде отведен в РУП с цел да прекратят непристойните му
действия, който предизвикали силно възмущение у околните.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин частично
от обясненията на обвиняемия,
който по принцип не отрича, че е пребивал на местопроизшествието в
посоченото време, но твърди, че само си купил един сладолед без да пипал
количката на пострадалата и без да я е ругал. Това обаче се опровергава от
показанията на свидетели очевидци на деянието П., Г., А., Ш. и Т., преценени в
настоящото производство на основание чл. 378, ал. 2, предл. 1 от НПК. Следва да
се посочи, че съдът кредитира показанията на тези свидетели като
непротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност, в показанията си
всеки един от свидетелите възпроизвежда възприятията си от престъпното деяние, като
следва да се акцентира върху обстоятелството, че всеки един от тях е приел
поведението на обвиняемия, за надхвърлящо всякакви норми на благоприличие, като
крайно упорито до такава степен, че свидетелите са останали възмутени от
поведението му. За приетата фактическа обстановка съдът взема предвид и
приложените по делото писмени доказателства – свидетелство за съдимост на
обвиняемия, характеристична справка на обвиняемия, протокол за разпознаване.
Според преценката на съда наличните по
делото доказателствени материали установяват осъществяването на деянията,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството им.
При така очертаната фактическа обстановка съдът
намира, че с действията си по описания по-горе начин привлеченият към
административно наказателна отговорност е осъществил обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна привлеченият към
административно-наказателна отговорност на 27.07.2011 година в Х. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
В контекста на изложената фактическа е
налице обективно несъответствие на извършеното с установения обществен ред,
като с поведението си деецът е демонстрирал незачитане на обществото и на
принципите върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно чрез тази
демонстративна и провокираща непристойна деятелност на обвиняемия се разкрива
задължителния елемент от субективния състав на престъплението хулиганство
– хулигански мотив, изразил се в
стремежа му да прояви явно и грубо неуважение към обществото и да постави себе си над общоприетите правила
за приличие, като в настоящия казус не става въпрос за обикновено спречкване,
независимо, че привлеченият е имал в миналото някаква непроверима претенция
спрямо П., но ситуацията се развива на публично място, в близост до мястото,
където търговска дейност извършва пострадалата, съпроводено е с крещене, викане
и ругаене на висок глас, закани и обиди срещу нея, бутане на количката, с която
си изхранва прехраната, поведението не е преустановено и в присъствието на
полицейски служители – дори напротив става още по-яростно, като по този начин е
демонстрирал пренебрежителното си отношение особено към пострадалата, като
упорито е отказал да преустанови действията си, като е проявил грубо и
агресивно поведение спрямо пострадалата, псувайки я и бутайки сергията й, пред
множество граждани и в присъствието на охранители, пред множество граждани.
Подобни действия са извършени публично, в присъствието на други граждани, тъй
като са били алармирани полицейските органи, тъй като действията на подсъдимия
грубо нарушават обществения ред, поради което са израз едновременно с това на умисъла
му за явно неуважение към другите членове на обществото. В настоящия казус е
налице проява на безпричинно ругаене и отправяне на закани, оскърбително
отношение спрямо търговски работник на обществено място, демонстративен отказ и пренебрежително отношение да се подчини на
служителите на реда, което се извършва в контекста на хулиганския мотив на
обвиняемия да постави себе си над общоприетите правила за поведение.
От субективна страна - деянието, е извършено от привлечения с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Той е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Обвиняемият е съзнавал, че поведението му е несъобразено с установения правов
ред и спокойствие.
Съдът намира, че законосъобразно РП –
Пловдив предлага да бъде освободени привлечения от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК, тъй като са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма, а именно - за
посоченото по-горе деяние се предвижда наказания лишаване от свобода до две
години или пробация, както и обществено порицание, деецът е неосъждан за
престъпление от общ характер /по предходното си осъждане по НЧХД пред 1992 г.,
той се явява реабилитиран по право, поради което има статут на неосъждано лице
за нуждите на настоящото производство/, от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, привлеченият не се е ползвал друг път от разпоредбата на чл.
78а от НК. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да намери приложение
именно посочената разпоредба. Ето защо на основание чл. 378, ал. 4 от НПК
привлеченият бе освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание на основание чл. 78а от НК - глоба в размер на
1000 лева, като размерът на наказанието
се явява съобразен с обстоятелствата, че се касае за млад мъж, който е
безработен, но съдът счете, че заплащането на глоба в посочения минимален
размер, не би следвало да затрудни деецът с оглед на обстоятелството, че е
работоспособен и напълно съответства като размер на целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: АМ