Р Е Ш Е Н И
Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 28.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 8912 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решението на СРС, 51 състав под № 20999 от 24.01.2019г. , постановено по гр.
дело № 86097 / 2017г., с коeто са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Ю.А.Т. /починал в хода на процеса с правоприемници по
чл.227 от ГПК- Г.Г.Т., Н.Ю.Т. и С.Ю.Т./ обективно съединени искове, както
следва: 1/ с правно основание
чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ -
за сумата от 2 471,90лв., претендирана като неиздължена цена на доставена
топлинна енергия за ап.№ 15, находящ се в гр.София, ж.к.*********аб.№ 057898 за
периода м.10.2014г.- м.04.2016г. , 2/ с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – за сумата от 524,79лв. –
мораторна лихва върху горепосочената главница за периода
14.12.2014г.-01.12.2017г., 3/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – за сумата
от 24,26лв.- претендирана като неиздължено възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода м.10.2014г.- м.04.2016г. и 4/ с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 5,39лв.- мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 14.12.2014г. – 01.12.2017г.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД, заявява искане за
отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните основания – процесуални
нарушения , допуснати от първата инстанция и неправилност по доводи, подробно
развити във въззивната жалба. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемите
страни Г.Г.Т., Н.Ю.Т.
и С.Ю.Т. /в качеството на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалия в хода
на процеса ответник Ю.А.Т./ - не депозират писмен отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявяват становище за неоснователност
на жалбата и искане за потвърждаване на
атакуваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират присъждане на
разноските по делото, направени във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като
обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана недоказаността и неоснователността
на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД , вр. с с чл.200,ал.1 от ЗЗД, вр. с с чл.150 от ЗЕ – за сумата от 2 471,90лв. по чл.86,ал.1 от ЗЗД
– за сумата от 524,79лв., по чл.79,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 24,26лв. и по
чл.86,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 5,39лв., изведени при правилно установена по
делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща
към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите,
заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира за основателно заявеното от ответниците
възражение с отговора на ИМ за липса на доказателства
за доставена от ищеца ТЕ през исковия период от време, както и за нейното
количество, респ.- за извършена услуга за дялово разпределение на топлинната
енергия /ТЕ/. От ищеца , в съответствие с носената от него доказателствена
тежест , /правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото , съгласно чл.154,ал.1 от ГПК/, не са представени никакви доказателства по делото , които да установяват
основателността на твърдението му, че през процесния период от време е
реализирана доставка на ТЕ за имота на ответниците, както и за количеството и цената на тази ТЕ. Не са
представени нито фактури, нито индивидуални отчети, нито изравнителни сметки.
Не е ангажирана и СТЕ, от която да се установява доставката , със съответното
количество и цена на ТЕ. Неоснователно е възражението на въззивника-ищец за
допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, произтичащо от заличаване
на допуснатата по искане на ищеца СТЕ ,
в резултат на което исковете са останали недоказани. В съдебното заседание на 19.10.2019г. от съда
е уважено доказателственото искане, заявено от ищеца с исковата молба- за
допускане на СТЕ, като е определен срок за внасяне на депозит – 1 седмица, считано
от датата на съдебното заседание. В този срок, определеният депозит за вещото
лице не е внесен от ищеца. Във второто по делото съдебно заседание от
13.11.2018г., на ищеца е дадена нова и последна възможност да внесе депозита за
СТЕ в 1 седмичен срок от датата на заседанието. Депозитът не е внесен от ищеца
както в рамките на допълнително предоставения нов срок от съда, така и към датата на последното проведено съдебно
заседание по делото на 18.01.2019г. При
тази хипотеза, законосъобразно първоинстанционният съд е приключил съдебното
дирене без събиране на доказателството /СТЕ/. Настоящият съдебен състав намира,
че пасивното процесуално поведение на ищеца при събирането на доказателствата
по делото, /невнасяне на определения депозит по допуснатата по негово искане
СТЕ/, води до прилагането на неблагоприятната правна последица, свързана с
отхвърляне на предявените искове, като недоказани.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено , а въззивната
жалба на ищеца срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3
от ГПК въззивникът – ищец дължи на въззиваемата –ответница Г.Т. направените по делото разноски във въззивното
производство в размер на 430,00лв.- заплатено адвокатско възнаграждение . От
останалите ответници не са представени доказателства за направени разноски във
въззивното производство, поради което и такива не им се следват.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА. решението на СРС, 51 състав под № 20999 от 24.01.2019г. , постановено по гр.
дело № 86097 / 2017г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на Г.Г.Т.-
сумата от 430,00лв.- разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.