Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр. София, 14.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито
съдебно заседание на 18.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка Павлова, разгледа
докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело №
327 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 16/16.01.2019г., постановено в първа фаза на делбеното производство по гр.дело № 321 по описа РС- гр. К. за 2018 г., е допусната делба на поземлен имот с площ
от 1972 кв.м. в строителните граници на с. П., общ. К., с начин на трайно
ползване - стопански двор, съставляващ УПИ XLVI за стопанска и търговска дейност по
кадастралната карта на с. П., при съседи по скица: улица, УПИ LVII за стопанска и търговска
дейност, УПИ LІII
за стопанска дейност и УПИ XLV, ведно със построената в него сграда - метален хангар
със застроена площ от около 338 кв.м., между Г. и Е. Г.от една страна с общ дял
в съсобствеността ½ ид.ч., и К.А. с дял в
съсобствеността ½ ид.ч. Със същото решение
съдът е разпределил ползването на делбения имот по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, като е предоставил на Г. и Е. Г.ползването на
дял 1 от заключението и скицата на в.л. Пенчева очертан с цифровия контур по
точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1, а на К.А. е предоставил ползването на дял 2,
представляващ земя, очертана с цифровия контур по точки 10-1-9-8-7-6-13-10.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на К.А.
срещу горното решение само в частта му, с която ползването на имота е
разпределено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. (В същия смисъл са и изричните
уточнения на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно
заседание пред въззивния съд.) Жалбоподателят намира решението
на КРС за неправилно и необосновано в тази му част. Счита, че първоинстанционният съд не е постановил мотиви по негови
съществени възражения и искания, което води до липса на мотиви и обуславя
неговата отмяна. Изразява становище, че съдът е основал решението си на
погрешно и некомпетентно заключение по СТЕ, което не съдържало извод, дали са
налице всички нормативни изисквания за поделяемост на
процесния имот. Не било съобразено изискването на чл.
19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ за минимално лице на дяловете от 16 м. Изтъква, че
процесуалният му представител е оспорил заключението и е възразил срещу
неговото приемане, но това негово възражение било оставено без уважение от КРС.
Намира, че процесният поземлен имот е реално неподеляем, тъй като, независимо от удовлетворяване на
изискването за площ, не отговаря на изискването за лице. Подчертава, че е
доказал качеството си на земеделски производител, който ползва хангара в делбения имот за съхранение на селскостопанска техника,
нуждаеща се от път с широчина над 4 м. за подход към хангара. Счита, че
предложеният от вещото лице вариант за ползване на имота до приключване на делбеното производство го лишава от възможността да
съхранява селскостопанската си техника, което съставлява неудобство, по- голямо
от обикновените. Сочи, че металният хангар (склад) също е неподеляем,
но този факт не бил взет предвид от вещото лице. Намира, че следва да бъде
изготвено ново заключение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск поради неподеляемост на съсобствения имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
подаден отговор от Г. и Е. Г.,
с който жалбата се оспорва. Въззиваемите считат
изложените в нея доводи за неоснователни и голословни. Солидаризират с изводите
на районния съд, който бил обсъдил всички събрани доказателства и уважил иска
за делба. Изтъкват, че въпросът за поделяемостта на
имота ще се разгледа във втората фаза на делбеното
производство. Подчертават, че допуснатата от КРС експертиза е единствено във
връзка с направеното от тях искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за определяне на
привременни мерки за ползване на имота до приключване на съдебното
производство. Намират, че качеството „земеделски производител“ на жалбоподателя
не му дава право да ползва целия имот, засягайки правата на останалите
съсобственици. Молят съда да остави без уважение въззивната
жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се
от адв. А., която поддържа жалбата само в частта й,
с която съдът е уважил искането на ищците за разпределяне на ползването между съделителите, като счита, че начинът на разпределение е
неправилен, а обособяване на временно ползване между съделителите
е невъзможно. Изрично заявява, че не оспорва решението в частта за допускане на
съдебна делба при посочените квоти, и моли жалбата да се цени като такава по
чл. 344, ал. 3 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с
която КРС се е произнесъл по привременните мерки за ползване. Подчертава, че
имотът е неподеляем и че от него не може да се
обособят отделни части за временно ползване от съделителите,
а искането на въззиваемите в този смисъл е
неоснователно. Възразява срещу претенцията им за разноски, като сочи, че в
първа фаза на делбения процес такива не се дължат.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Намира, че при оспорване на решението в частта с
характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, всеки съделител
трябва сам да понесе направените от него разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите не се
явяват. Представляват от адв. Ц. и адв. Любомирова, които оспорват въззивната
жалба, вкл. с уточнението, направено в открито съдебно заседание. Молят съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди решението на районния съд като
правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80
от ГПК. Изразяват становище за неоснователност на жалбата в частта за
привременните мерки, тъй като пред районния съд било изслушано заключение на
съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице се е съобразило с правата на
страните. Намират за ирелевантни доводите на
жалбоподателя за неподеляемост на имота, тъй като в
случая става въпрос за привременни мерки, свързани с неговото ползване, а въпросът
за поделяемостта му следва да се разгледа във втората
фаза на делбеното производство.
От фактическа страна
съдът констатира, че страните по делото са съсобственици на процесния
делбен имот, като правата на ответника А. произтичат
от договор за доброволна делба от 28.10.2009г. (л. 13-14 от първоинстанционното
дело), а правата на ищците – от договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в н.а. № 101/25.03.2014г., т. І, рег. № 1041,
дело № 84/2014г. на нотариус Катерина Червенкова (л. 8-9 от първоинстанционното
дело).
На л. 45 от същото дело
е представено заверено копие от регистрационна карта на земеделски
производител, от която се установява, че К.В.А. е регистриран като такъв на
28.02.2012г., а статутът му е препотвърден със заверки за следващи години,
последната от които е от 13.02.2018г.
С определение в открито
съдебно заседание на 30.10.2018г. е обявено за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че съделителят К.А. владее процесния имот.
Съгласно заключението по
СТЕ, изготвено от в.л. инж. Зоя Пенчева, е възможно разделянето на делбения имот на два равни дяла съобразно квотите на
съсобствениците, като всеки от дяловете е с площ от по 986 кв.м. и граници,
описани в Приложение № 1 към заключението. Изразено е и становище за реална поделяемост на намиращата се в поземления имот сграда – хангар
със застроена площ 338 кв.м., като преградната страна може да бъде тухлена или
метална, а входовете за двете отделни части ще бъдат с размери, съобразно
обслужващата техника. Направен е извод, че разделянето на сградата съобразно
квотите в съсобствеността отговаря на изискванията на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ. Разпитана
в открито съдебно заседание, в.л. Пенчева е заявила, че предложеният от нея
вариант за разпределение на ползването на имота е единственият такъв при който
би се запазила характеристиката му като стопански двор. Посочила е, че пътят,
по който се осъществява достъп до имота, е с широчина 3,50м., която е съобразена с предназначението на сградата.
Изразила е становище, че няма изискване по ЗУТ за минимално лице на частите от
имота, обособени за ползване по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай,
обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен
състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната
от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо
в обжалваната му част с характер на определение, тъй като е постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а първоинстанционният
съд се е произнесъл именно по въпроса, с който е бил сезиран.
ІІІ. По същество
Основателен
е доводът на жалбоподателя, че първоинстанционният
съдебен акт не съдържа коментар на неговите доводи и възражения, касаещи разпределението
на ползването. Независимо от това, така допуснатото процесуално нарушение не
опорочава обжалваното решение и не обуславя неговата неправилност по същество. Във
връзка с това, неоснователно жалбоподателят оспорва заключението на в.л.
Пенчева, поради следните съображения:
-
В
производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК не се обособяват нови имоти като
самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което не е необходимо,
предоставените за ползване площи да отговарят на нормативните изисквания за
такива. Следователно, цитираните от жалбоподателя разпоредби от ЗУТ са неотносими към поставения за разрешаване въпрос, касаещ временно ползване на имоти или части от тях до
окончателното извършване на делбата.
-
Неоснователно
жалбоподателят изтъква претендираната от него неподеляемост на делбения имот
като пречка пред привременно разпределение на ползването му. Както се посочи
по- горе, в производството по чл. по чл. 344, ал. 2 от ГПК не се извършва делба
и не се обособяват нови обекти на правото на собственост, поради което за това
разпределение е без значение, дали имотът е реално поделяем
или не. По аргумент от съдебната практика (Определение № 692 от 10.12.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 609/2009 г., I г. о., ГК), няма пречка по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК да се разпредели ползването и на неподеляем
имот. Поделяемостта има значение във втората фаза на
производството, в която следва да бъде извършена делбата.
-
Видно
от доказателствата по делото, процесният имот е с
предназначение „за стопанска дейност“, поради което е дискусионно, дали за
неговите размери следва да се прилагат изискванията на чл. 19 от ЗУТ, касаещи
урегулирани поземлени имоти с различно предназначение, а именно - за ниско
жилищно застрояване.
-
Дори
да се приеме, че чл. 19 от ЗУТ следва да се прилага и към предоставените за
ползване площи в производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че
изискванията на този нормативен текст са спазени. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, относима към настоящия
случай, минималните лице и площ на урегулиран поземлен имот са съответно 16 м.
и 500 кв.м. Доколкото настоящото производство е делбено,
към него е приложима и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която,
при делба на поземлените имоти по ал. 1, реално обособените части не могат да
бъдат с размери по- малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много
с 1/5, т.е. в случая - 12,8м. и 400кв.м. Видно от заключението на в.л. Пенчева,
тези изисквания са спазени, тъй като обособените за ползване площи са от по 986
кв.м. и с лица съответно 15,21м. и 14,34м., т.е. над минимално допустимите в
хипотезата на чл. 19, ал. 4 от ЗУТ.
Също
така неоснователно жалбоподателят изтъква, че е земеделски производител, тъй
като в делбеното производство този факт не му дава
нито повече, нито по- различни права от тези на съсобственик с определена квота
в съсобствеността. Освен това, по делото не са доказани твърденията му за
невъзможност за конструктивно преустройство на хангара, нито че съхранява в
имота селскостопански машини и инвентар, за подхода на които е необходим път с
широчина по- голяма от 4 м. Същевременно, вещото лице е констатирало, че
съществуващият понастоящем път до имота е с широчина 3,50м. Дори този факт да
пречи по някакъв начин на ползването му от страна на жалбоподателя, причина за
това е не предложеният от вещото лице начин на неговото разпределение, а
обективните дадености съгласно действащия регулационен план.
С
оглед гореизложеното, съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
в обжалваната му част.
По аргумент от съдебната
практика (Определение
№ 503 от 25.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 427/2011 г., I г. о., ГК,
Определение № 161 от 27.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3614/2017 г., II г.
о., ГК, Определение № 313 от 28.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2225/2014 г.,
IV г. о., ГК, вр. т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от
17.07.2001 г. на ВКС), настоящото решение с
характер на определение не подлежи на обжалване.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото
и направено в този смисъл искане, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски във въззивното производство. Неоснователно е възражението на
процесуалния му представител, че в първа фаза на делбеното
производство не се дължат разноски, поради следните съображения.
На първо място,
специфичното правило на чл. 355 от ГПК не се прилага в случаите на иницииран от
някоя от страните инстанционен
контрол на подлежащ на обжалване съдебен акт в рамките на делбеното
производство, където разпределението
на разноските става по общите правила на чл. 78 от ГПК (арг.
от Определение
№ 268 от 8.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1308/2014 г., IV г. о., ГК,
Определение № 255 от 9.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 563/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о.,
ГК).
На второ място, съгласно
съдебната практика (Определение
№ 124 от 17.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2089/2019 г., I г. о., ГК),
производството по чл. 344, ал. 3
от ГПК
е отделно и за него „се дължи адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 на ВАС“.
Основателно,
обаче, е възражението за прекомерност на заплатеното от въззиваемите
адвокатско възнаграждение от 2000 лв. съгласно договора за правно обслужване на
л. 25 от делото. С оглед цитираната по- горе разпоредба на чл. 7, ал. 1, т.
7, вр. чл. 7, ал. 4 и чл. 11 от Наредба № 1 на ВАС, минималният
размер на адвокатското възнаграждение в настоящото производство е 300 лв. От
друга страна, обаче, всяка страна има право да избере такъв адвокат, за когото
счита, че по най- добър начин би защитил интересите й, като не може да се очаква,
предпочетеният адвокат задължително да оценява труда си по минималните цени от
Наредбата. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед настоящия стандарт на живот в страната, такава граница е 50%
над минималния размер, определен с цитираната по- горе Наредба, доколкото не
става въпрос за строго специфични казуси, респ. уникална квалификация на
адвоката.
С оглед гореизложеното, въззиваемите
имат право на разноски в настоящото производство, но претендираното
от тях адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от
1,5*300=450 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
16/16.01.2019г.,
постановено в първа фаза на делбеното производство по
гр.дело № 321 по описа РС- гр. К. за
2018 г., В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ С ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с която по реда на чл. 344,
ал. 2 от ГПК съдът е разпределил ползването на процесния имот
до приключване на делбата, като е предоставил на Г. и Е. Г.ползването на дял 1
от заключението и скицата на в.л. Пенчева, очертан с цифровия контур по точки
1-2-3-4-5-6-7-8-9-1, а на К.А. е предоставил ползването на дял 2, представляващ
земя, очертана с цифровия контур по точки 10-1-9-8-7-6-13-10.
В
останалата част решение №
16/16.01.2019г.
по гр.дело № 321/2018г. по описа РС- гр. К.
не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.В.А. с ЕГН **********
да заплати на Г.В.Г. с ЕГН ********** и Е.Б.Г. с ЕГН ********** разноски по
делото в размер на 450 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.