Р Е Ш Е Н И Е
№ 846/12.11.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
КРАСИМИР
ЛЕСЕНСКИ
При
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев разгледа докладваното от съдия Шотева
касационно административнонаказателно дело № 998, по описа на съда за 2021 г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава
ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „ЛЕНГЕР ГРУПО 13“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище: гр. Ветрен, ул. „Тридесет и трета“ № 4, вх. А,
представлявано от управителя С. Б. С. чрез адв. А.П., срещу Решение № 224/13.04.2021г.
по АДН № 1371/2020г. на Районен съд - Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление с № 13-002155/28.08.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - гр. Пазарджик, с което на „ЛЕНГЕР ГРУПО 13“ ЕООД с ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 52 ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и т. 9 от Заповед №
РД-01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2020г.
В касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното съдебно решение. Иска се от
съда да отмени същото. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от валидно
упълномощен процесуален представител – адвокат П..
Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. Ангажира писмено
становище, с което се иска КЖ да бъде оставена без уважение, съответно да бъде
потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик – прокурор Стоян
Пешев, счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение -
законосъобразно и обосновано.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта
на жалбата, направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като
съображенията са следните:
С № 224/13.04.2021г. по АДН № 1371/2020г. на Районен
съд – Пазарджик е потвърдено Наказателно
постановление с № 13-002155/28.08.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр. Пазарджик, с което издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик, с което на „ЛЕНГЕР ГРУПО 13“ ЕООД с ЕИК
********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 52 ал. 1 от ЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците
и служителите за риска „трудова злополука“ и т. 9 от Заповед № РД-01-672 от
22.10.2019г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2020г.
Районен съд Пазарджик е установил, че с АУАН от 19.05.2020г.
е констатирано, че „ЛЕНГЕР ГРУПО 13“ ЕООД с ЕИК *********, с предмет на
дейност: товарен автомобилен транспорт, в качеството си на работодател по
смисъл на КТ, не е застраховал работниците на дружеството, които подлежат на задължително
застраховане за риск „трудова злополука“, в това число Й. Х. Б. на длъжност „Шофьор
на товарен автомобил/международен превоз“. Нарушението е извършено на 22.01.2020г.
и е констатирано на 19.05.2020г. при преглед на фирмената документация на
дружеството в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик, когато е
установено, че няма сключена и представена до края на проверката застраховка за
риск „трудова злополука“. Работниците на дружеството в това число Й. Х. Б. са извършвали работа по икономическа дейност
„Товарен автомобилен транспорт“ с код КИД 49, за който е определен коефициент
на трудов травматизъм 1,55, който е по-висок от средния за страната 0,63,
съгласно Заповед № РД-01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент на
трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2020г.
Съставен е констативен протокол, дадени са предписания на
управителя. Във връзка с така установеното при проверката е съставен АУАН и е издадено
процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект е осъществил
състава на посоченото в АУАН и в НП неизпълнение на административно задължение,
доколкото не е изпълнил задължението си като работодател да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, като е сключил трудов договор (№
5/22.01.2020г.) с Й. Х. Б., назначен на длъжност „Шофьор на товарен
автомобил/международен превоз“ без да го застрахова за риска „Трудова
злополука“.
Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно всички доказателства, събрани по делото, включително и
свидетелските показания на управителя на дружеството, видно от които същият
признава факта на извършеното нарушение. Съдът е направил извод, че в
конкретния случай дружеството, в качеството си на работодател, с бездействието
си е извършило вмененото му нарушение на чл. 52 от ЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Правилно и обосновано с оглед доказателствата по делото първоинстанционният
съд е приел, че с деянието си санкционираното дружество е осъществило състава
на чл. 413 ал. 2 от КТ. Правилен е изводът на съда, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата.
Констатирал е, че административнонаказващият орган е мотивирал индивидуализацията
на наложеното наказание, определяйки го в предвидения по закон минимум в размер
от 1500 лева.
Настоящият
съдебен състав счита, че не е налице приложимост на привилегирования състав
на чл. 415в от КТ, с оглед установения коефициент на трудов травматизъм,
съпоставен със средния за страната, поради което правилно е ангажирана отговорността
на нарушителя за извършеното от него нарушение по посочения в наказателното
постановление текст на закона, какъвто е изводът на районния съд.
Административен съд Пазарджик счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
За да постанови решението си, Районен съд - Пазарджик е
събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и
гласни доказателства, делото е изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в АУАН и в НП, са установени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства. Съдът е изпълнил задължението
си, като е разглеждал делото по същество, правилно е установил извършено
нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.
Касационната инстанция намира, че въз основа на правилно
установена фактическа обстановка районният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния и на
процесуалния закон при издаване на обжалвания акт. Съдът е обосновал правилни изводи
за съставомерност на констатираното неизпълнение на административно задължение
по чл. 413, ал. 2 от КТ. Извършването на нарушението и нарушителят са
установени по безспорен начин, а въпросът за вина в настоящия случай е без
правно значение, доколкото се касае за обективна, безвиновна отговорност на
юридическо лице, следователно са налице елементите от фактическия състав на
хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Не са основателни твърденията в КЖ по отношение на сроковете,
в които е проведено административнонаказателното производство по издаване на
НП. Същото
е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а срокът
по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН има
инструктивен характер.
С оглед изложеното, Административен съд Пазарджик приема, че районният
съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на
неговото решение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира,
че същото следва да бъде оставено в сила.
В писмено
становище от 13.10.2021г. процесуалният представител на ответната страна е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
съдът счита, че дължимият размер на разноски за процесуално представителство следва
да се присъди на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и възлиза на 80
/осемдесет/ лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 224/13.04.2021 г., постановено по НАХД № 1371, по описа за 2020 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „ЛЕНГЕР ГРУПО 13“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище: гр. Ветрен, ул. „Тридесет и трета“ № 4, вх. А, представлявано от
управителя С. Б. С. да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща сторените разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/