Разпореждане по дело №323/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. М. , против решение № 449/18.01.2012г. по гр.д.№2142/2011г. на РС-Б., с което е уважен установителен иск, предявен от ищеца – Б. С. от Б. с правно основание чл.422 ГПК, а именно – признато е за установено, че въззивникът дължи на ищеца сумата от 940 лв., на основание запис на заповед от 28.07.2010 г., както и разноски.

Като доводи за незаконосъобразност в жалбата се изтъква нарушения на процесуалния закон- довели до недопустимост на решението. Не е изпълнено задължението по чл.415, ал.2 ГПК т.е. не са представени доказателства , че искът е предявен в срок.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба. Оспорва се нейната основателност.

За да се произнесе в предметните предели на въззивното производство, настоящия състав съобрази следното: Въззивната жалба изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок,насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт,подлежащ на въззивна проверка, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна поради следното: Въззивният съд изцяло споделя мотивите на РС в атакуваното решение, установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред районен съд е бил предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено че съществува вземането на ищеца (въззиваем в настоящото производство), по повод което е издадена заповед №3815 от 13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1041/2011г. по описа на РС-Б. - за сума в размер на 940 лв.главница и законна лихва,която сума съдът е счел като дължима по запис на заповед от 28.07.2010г.,респ.присъдени са и разноски..

Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК специален установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, съдържа данни за наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК.(същото е приложено на л.24). Първостепенният съд е дал срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК с разпореждането от 21.06.2011г. . Заявителят е получил съобщението на 05.07.2011 г.. На 16.09.2011 г. длъжникът е депозирал молба с искане за обезсилване на заповедта на основание чл.415, ал.2 ГПК. , входирана на 16.09.2011 г..

Искът по чл.422 ГПК е предявен на 25.07.2011 г.. На същата дата съдията докладчик е разпоредил приобщаване на ч.гр.дело 1041/2011 г.. В рамките на едномесечен срок от уведомяването на 05.07.2011г.е предявен специалния установителен иск. Безспорно е , че съдът има вменено задължение да даде надлежни указания относно възможността за предявяването на такъв иск от заявителя(кредитора) и депозиране на доказателства за това обстоятелство. При неизпълнението на същите може да приложи съответната законова санкция (каквато по същество представлява обезсилване на заповедта). Искът по чл.422 ГПК е предявен в едномесечния срок, получено съобщение на 05.07.2011 г. предявен иск на 25.07.2011 г.. На тази дата първостепенният съд е разпоредил изискване на ч.гр.дело. на 29.07.2011 г. ч.гр.дело №1041/2011 г. е изискано и приложено към гр.дело2142/2011 г.. С тези действия е изпълнен фактическият състав на чл.415 ГПК установителният иск е предявен в срок.

На база установената фактическа обстановка по спора ,въззивният съд споделя направените от първоинстанционния изводи за основателността на предявения иск, които кореспондират с материалния закон. Вземането на ищеца произтича от запис на заповед с издател - въззивникът. Касае се до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав. В производството по реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане, издателят разполага с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения с кредитора му – каквито въобще не се поддържат. Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ.

Налице са реквизитите по чл. 535 от ТЗ ,като строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и в този случай има достатъчна определеност на менителничното задължение,което води до извод за наличие на валидно менителнично правоотношение;респ.на валидно възникнало задължение в полза на кредитора.

Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд,обжалваното решение,предмет на настоящата проверка от окръжния съд ,следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №449/18.01.2012 г. постановено по гр.дело №2142/2011 г. на РС-Б..

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: Членове: