РЕШЕНИЕ
№ ...121
Самоков, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на осми ноември през две хиляди двадесет и първата година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 93 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Х..“ ЕООД, гр. П обжалва Наказателно постановление № ., издадено
от Директора на Регионална здравна инспекция – С област, с искане за неговата
отмяна поради незаконосъобразност.
При даване ход на делото адв. Г.
Сидеров – пълномощник на търговското дружество - жалбоподател заявява, че
поддържа жалбата. В съдебното заседание, в което са проведени съдебните прения,
жалбоподателят не се представлява и не заявява допълнително становище по
жалбата.
В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата Регионална здравна инспекция (РЗИ) – С област заявява
становище за нередовност на жалбата поради нейната бланкетност. В хода на
съдебните прения въззиваемата страна се представлява от пълномощника си адв. Л
Г, която счита, че обжалваното наказателно постановление (НП) е законосъобразно
и моли то да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима. Доводите
на въззиваемата страна за нередовност на жалбата поради това, че в разрез с чл.
150, т. 6 от АПК в нея не било посочено в какво се състои незаконосъобразността
на обжалваното НП, са неоснователни. Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството
пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се
прилагат субсидиарно разпоредбите на НПК, а не на АПК. С оглед въззивния
характер на производството пред районния съд в субсидиарно приложимата разпоредба
на чл. 320, ал. 1 от НПК не се съдържа изискване към редовността на жалбата в
нея да се посочи в какво се състои незаконосъобразността на НП. В настоящото
производство съдът се произнася служебно по наличие на съществени нарушения на
процесуални правила в административно-наказателното производство и по нарушения
на материалния закон при издаване на НП, без да е обвързан от изложеното в
сезиращата го жалба.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Административно-наказателното
производство е образувано на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Г.Н., на
длъжност „инспектор“ в РЗИ – С. област срещу търговското дружество -
жалбоподател, за това, че при проверка, извършена на 12.01.2021 г. в обект –
Дом за възрастни хора „Х.“, находящ се в гр. С., ул. „Ц. Б.“ № .., стопанисван
от жалбоподателя, е установено, че към тази дата е разкрита и се експлоатира
обществена пералня в мазето на дома (т. 1 от акта); светлата височина е
по-малка от 3,3 м /2,5 м/ (т. 2 от акта); обектът не е въведен в експлоатация
по реда на Закона за устройство на територията (т. 3 от акта); обектът не е
регистриран в публичния регистър на РЗИ – С. област (т. 4 от акта). Посочено е
в АУАН, че констатациите по т. 1, 2 и 3 от акта обосновават извод, че жалбоподателят
е нарушил чл. 8, чл. 10 и чл. 16 от Наредба № 12/2018 г. за здравните изисквания
към обществените перални, а констатацията по т. 4 от акта обосновава извод, че
жалбоподателят е нарушил чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното НП, в което е посочено, че констатацията по т. 2 от
АУАН – че в помещението на обществената пералня светлата височина е по-малка от
3,3 м. /2,5 м./ обосновава извод, че е нарушен чл. 10 от Наредба № 12/2018 г.
за здравните изисквания към обществените перални (обн. ДВ, бр. 98/2018 г., доп.
ДВ, бр. 97/2019 г.), за което на основание чл. 229, ал. 3, вр. ал. 1, предл.
първо от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер 500 лв., а констатацията по т. 4 от АУАН, че обектът не е регистриран в
публичния регистър на РЗИ – С. област, обосновава извод, че е нарушен чл. 36,
ал. 1 от Закона за здравето, за което нарушение на основание чл. 211, ал. 3,
предл. първо от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер 2000 лв.
Първо, в разрез с императивното
изискване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, в АУАН липсва яснота за кой обект се отнася
констатацията по т. 4 от акта, че не е регистриран в публичния регистър на РЗИ
– С. област – дали тя се отнася за дома за възрастни хора „Х.“, находящ се на
адрес гр. С., бул. „Ц. Б.“ № .. или се
отнася за разкритата в мазето на сградата на този обект обществена пералня.
Тази неяснота не може да се преодолее чрез смислово и граматическо тълкуване на
съдържанието на АУАН, тъй като в началната част на акта е посочено, че обект на
проверка е Дом за възрастни хора „Х.“ в гр. С., т. е. напълно възможен е извод,
че констатацията по т. 4 от акта се отнася за този обект (в тази насока са
немалка част от показанията на св. Н. – актосъставител пред съда), а от друга
страна констатациите по т. 1-3 от този акт касаят обществената пералня, т. е.
също толкова възможен е извод, че констатацията по т. 4 от същия се отнася за
обществената пералня. Тази равнозначна двусмисленост (амбивалентност) на
съдържанието на АУАН представлява съществена неяснота във фактическото описание
на нарушението, която не може да се преодолее и чрез съпоставяне на
обстоятелствената част на акта с относимите правни норми, доколкото както домът
за възрастни хора представлява обект с обществено предназначение по смисъла на
§ 1, т. 9, б. „в“, респ. б. „л“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за
здравето (ЗЗдр.), за чието откриване се прилага уведомителният режим по чл. 36,
ал. 1 от този закон, така и пералнята в този дом също представлява
самостоятелен обект с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9, б. „е“
от ДР на ЗЗдр., за чието откриване се прилага същият уведомителен режим.
И на следващо място, в АУАН е
налице несъответствие между фактическото описание на деянието на жалбоподателя
(или по-скоро несполучливия опит за такова описание) и посочената като нарушена
с деянието разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗЗдр. Тази разпоредба установява
задължение за всеки, който открие обект с обществено предназначение, да уведоми за това съответната регионална
здравна инспекция по местонахождение на обекта не по-късно от деня на започване
на дейността, като посочи адреса на обекта, видовете дейности, които се
извършват в него, както и името и постоянния адрес (за търговци – ЕИК) на
лицето, което упражнява дейността. Посочената разпоредба не установява
задължение дейността да се упражнява във вече регистриран обект с обществено
предназначение, тъй като видно от действителното й съдържание режимът за
упражняване на такава дейност не е регистрационен, а е уведомителен. Разликата
между тези административни режими е съществена. Разпоредбата на чл. 36, ал. 3
от ЗЗдр., съгласно която регионалните здравни инспекции създават и поддържат
публичен регистър на обектите с обществено предназначение при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването, не може да се тълкува в
смисъл, че упражняващият дейност в обект с обществено предназначение по смисъла
на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗдр. не следва да я извършва докато обстоятелствата, за
които е подал уведомление, не бъдат вписани в този регистър. Той може
правомерно да извършва дейност в такъв обект, стига към деня на започването на
дейността да е подал до съответната РЗИ по местонахождение на обекта
уведомление със съдържанието по чл. 36, ал. 1 от ЗЗдр., без значение дали и
кога е вписан в поддържания от РЗИ публичен регистър по чл. 36, ал. 3 от този
закон. Затова съставомерно като административно нарушение по чл. 211, ал. 1,
респ. ал. 3 от ЗЗдр. е деянието на лице, което осъществява дейност в обект с
обществено предназначение, без това лице да е изпълнило задължението си за уведомяване
на съответната регионална здравна инспекция по местонахождение на обекта. В
случая в АУАН (а и в НП) на жалбоподателя изобщо не е вменено нарушение на чл.
36, ал. 1 от ЗЗдр., съставомерно като административно нарушение по чл. 211, ал.
3 от ЗЗдр. (с оглед вида на субекта), изразяващо се в осъществяване на дейност
в обект с обществено предназначение при неизпълнение на задължението му за
уведомяване на РЗИ – С. област за започване на дейност най-късно към датата на
откриване на обекта, а като фактическо описание на нарушението е посочен
несъставомерният факт на регистрирането на обекта в публичния регистър на РЗИ –
С. област (т. е. вписването на обекта в този регистър, което е административна
дейност).
В обобщение, неяснотата в АУАН относно
фактическото описание на нарушението на чл. 36, ал. 1 от ЗЗдр. е изцяло
пренесена и в НП, в което наред с това е налице и несъответствие между това
описание в този му вид и законоустановените признаци от състава на
административното нарушение по чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗдр., за което е
ангажирана имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя. Поради това в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила при установяване и санкциониране на това административно
нарушение, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя – в
частност да научи за какво административно нарушение е привлечен в това
качество и да организира защитата си срещу фактическите констатации на
актосъставителя, респ. срещу фактическите и правните изводи на
административно-наказващия орган.
Относно вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл. 10 от Наредба № 12/16.11.2018 г. за здравните
изисквания към обществените перални (обн. ДВ, бр. 98/2018 г.) в АУАН и по напълно
идентичен начин - в НП, е налице изключителна лаконичност в описанието на
фактите на нарушението до степен на тяхната липса. При положение, че в чл. 10
от наредбата се въвеждат различни изисквания за минимална светла височина на
помещенията от производствения сектор и на помещенията от спомагателния сектор
на обществените перални – съответно 3,3 метра и 2,6 метра, то описанието на
нарушението в АУАН - „светлата височина е
по-малка от 3,3 м /2,5 м/“ и в НП „в
помещението на обществената пералня светлата височина е по-малка от 3,3 м. /2,5
м./“ създава неяснота дали числото в скоби представлява действителната
светла височина на помещението в обекта на жалбоподателя или представлява
погрешно посочване (с грешка 0,1 м.) на по-малката величина на минималната
светла височина, отнасяща се съгласно чл. 10 от наредбата за спомагателните
помещения. Една интерпретация, че числото в скоби, посочено в АУАН и в НП
представлява действителната височина на помещението на пералнята в обекта, би
била напълно своеволна и необоснована при положение, че в приобщения в хода на
съдебното следствие протокол № 224/12.01.2021 г., съставен в хода на проверката
и посочен като доказателство в АУАН, изобщо не е посочена конкретна величина на
светлата височина на помещението. При това положение дори да се приеме, че тази
величина е действително по-малка от нормативно установената, не може да се
прецени дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11
от ЗАНН, респ. налице ли са били основания административно-наказващият орган да
приложи чл. 28 от ЗАНН, а преценката за маловажност или не на случая е елемент
от съдебния контрол за законосъобразност на НП.
Ето защо съдът намира, че и
досежно административното нарушение по чл. 229, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗдр., за
което е санкциониран жалбоподателят, липсата на описание на конкретни факти в
АУАН и в НП, в разрез с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно вмененото на жалбоподателя нарушение на
чл. 10 от Наредба № 12/2018 г. за здравните изисквания към обществените перални
(обн. ДВ, бр. 98/2018 г.) представлява съществено нарушение на процесуални
правила, допуснато в хода на административно-наказателното производство по
установяване и санкциониране на това административно нарушение. То също е
довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя –да научи за какво
административно нарушение е привлечен в това качество и да организира защитата
си срещу фактическите констатации на актосъставителя, респ. срещу фактическите
и правните изводи на административно-наказващия орган.
По тези съображения обжалваното
НП следва да бъде изцяло отменено, без съдът да изследва въпросите относно
фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като административни
нарушения по чл. 211, ал. 3 и чл. 229, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за здравето и
индивидуализацията на имуществените санкции.
Независимо от изхода на делото,
разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на негово искане в тази
насока. Такова искане не е отправено с жалбата, нито в който и да е следващ
етап от производството до приключване на съдебните прения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .. г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция – С. област.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: