ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. И.
като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №
20235200900001 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. №70/05.01.2023г. от : ФИНАНСОВА КЪЩА
ООД с ИК:*********,седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул.
Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И.,
ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет.,
ап.с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
и чл.55, ал.1 от ЗДД и цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.Ищеца е направил
доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства- и За установяване
на твърдените от мен факти и обстоятелства представям и моля да приемете следните писмени
доказателства и назначаване на съдебно - счетоводна експертиза с поставени въпроси:
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците К. А. И. и Ч. А. И., с постоянен адрес: гр. П.,
ул.И. В. , ет., ап. чрез адв. Н. П. от АК-Пловдив Съдебен адрес: гр. П., ул. „Т. Х.“ № ,с който
изцяло оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца и представената от
него фактическа обстановка, която в действителност е съвсем друга. По доказателствата:Моля да
бъдат представени в оригинал споразумение от 07.12.2017 и Анекси. Оспорва ги и с оглед
представянето им в оригинал и според това дали ищецът ще се ползва от тях, ще конкретизирам
оспорването си. Оспорва авторството за ответниците на всяка от страниците с положени
подписи.Моли да ми бъдат допуснати при режим на довеждане 3-ма свидетели за доказване на
различни обстоятелства от настоящия отговор.Моли допускане на ССЕ да отговори на въпроси
посочени в отговора.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
„ФИНАНСОВА КЪЩА“ ООД гр.Пловдив като обосновава неоснователност на изложените
съображения за недължимост от ответниците на претендираните суми по договорите са
заем, по изложени доводи в същата.:Излага съображения за направените доказателствени
искания.Сочи доказателства.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от К. А. И. и Ч.
А. И.,,в който поддържат възраженията, датаилно развити в т. 1 от отговора на ИМ, а
1
именно че исковата молба е нередовна. Поддържа оплакванията, свързани със ЗПК, ЗЗП и
възраженията за неравноправни клаузи,Поддържаме възражението за погасяване по давност
с 3- и съответно 5-годишен срок,както и всички останали възражения посочени в отговора
на исковата молба . Поддържаме доказателствените искания.Моли ищецът да представи в
оригинал Споразумение от 07.12.2027г. Моля ищецът да представи в оригинал Договор 132
и Договор 183, както и приложените с исковата молба Анекси към тях. Оспорваме ги.
Оспорваме авторството за ответниците и ще конкретизираме оспорванията след
представянето им в оригинал от ищеца.Ще ангажираме допълнителни доказателства и
доказателствени искания след конкретизация на исковата молба от ищеца.
След оставяне без движение на исковата молба с молба вх.№5675 от 19.06.2023г. от
„Финансова къща РУМ“ООД е направил уточнения в съответствие с разпореждане на съда
и е формулирал надлежен петитум.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от
от неизпълнен договор за кредит №132/23.07.2013г. с последващи анекси и договор за кредит
№183/22.01.2015г. и последващи анекси и споразумение от 07.12.2017г. от ответниците по
делото..
Съдът счита, че в случая е допустима претенцията на ищеца за главница в р-р на 150
000лв.,както и законната лихва за забава която представлява последица от евентуалното уважаване
на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и
затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, с оглед изложените в исдковата
молба обстоятелства.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с
исковата и допълнителна молб и отговори на исковата молба писмени доказателства е
основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото.
Следва да се даде възможност на страните да упражнят процесуалните си права .
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис
от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени искове от представлявана от ФИНАНСОВА КЪЩА
ООД с ИК:*********,седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул.
Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И.,
ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет.,
ап. с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
и чл.55, ал.1 от ЗДД и цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.Кмета на общината Т. П.
2
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове от „ФИНАНСОВА КЪЩА“ ООД с
ИК:*********,седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара №
18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А.
И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет., ап. с правно основание:
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗДД и
цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.
Исковете се основават на следните обстоятелства: На 23.07.201 Згод. е сключен
Договор за кредит №132/23.07.201 Зг., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД
с ЕИК:********* отпуска кредит на К. А. И., ЕГН:********* - кредитополучател 70000лв
(седемдесет хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до 23.01.2014г., при 5% месечна
договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по договора за кредит е Ч. А.
И., ЕГН:**********. Кредитът е усвоен от кредитополучателя.
За обезпечение на кредита е сключен договор за особен залог между Ч. А. И.,
ЕГН:********** - залогодателя и ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД - заложен кредитор от
23.07.201 Зг., към Договор за кредит №132/23.07.201 Зг към върху бъдеща продукция -
тютюн „Ориенталски“, I-ва класа, реколта 201 Зг. от 150/дка, засадени в землището на с. А.
К. върху земя, стопанисвана от залогодателя.
С Анекс №1/01.11.201 Зг., крайният срок на договора е удължен до 27.05.2014г., като
към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 22.01.2015г.,крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като
към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 06.03.2017г.,крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като
към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените
и неизплатени договорни лихви.
На 22.01.2015год. е сключен Договор за кредит №183/22.01.2015г., по силата на
който ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:********* отпуска кредит на К. А. И., ЕГН:
- кредитополучател 200000лв (двеста хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до
22.06.2016г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник
по договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********.
С Анекс от 27.04.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като
към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 05.08.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като
към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
С Анекс от 06.03.2017г., крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като
към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.
Със споразумение от 07.12.2017г. е удължен срокът за плащане и е уточнено по коя
сметка на кредитора следва да се плати.
С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и
3
неизплатени договорни лихви.
Към настоящият момент не е изплатено задължението на заемополучателите. По
договорите има единствено частични плащания на договорни лихви по договорите за заем,
като главниците не са погасявани.
Общото задължение по двата договора за заем 1 247 118.41лв (милион двеста
четиридесет и седем хиляди сто и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки)
Ето защо, представляваното от мен ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД има правен
интерес от предявяване на осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД спрямо Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И.,
ЕГН:********** и в условията на евентуалност иск с основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
По правото:
Договорът за заем е реален и неформален договор. Следователно за валидността на
договора не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие,
придружено с предаването е достатъчно за действителността на договора. В съдебното
производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси
изпълнение по него.
Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, елементите от фактическия
състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на засмателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя
на засмателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича
търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици (в този смисъл са Решение № 317 от 23.02.2015 г.
по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014
г. на ВКС, III г.о.; Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о.).
В настоящия случай договорите са сключени при пълно съгласие с всички клаузи на
договорите.С настоящата искова молба се представя процеснините договори за заем, с
анексите към тях, както и платежни нареждания за превод на сумите по договорите и
разписки за получени суми в брой от ответниците. В основанието на плащането е посочен
номера на договора за заем. То този начин се установява, че сумата е предена на
ответниците. В случая, от предствените с исковата молба доказателства, се установява
съществуването на всички елементи от фактическия състав на договора за заем, съответно е
доказана основателността на ищцовата претенция.
В случай, искът с основание по чл.240 от ЗЗД бъде отхвърлен, то моли да бъде
разгледан евентуален иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗЗД:
„Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.” Считам, че е осъществен фактическият състав на
неоснователното обогатяване, тъй като Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И.,
ЕГН:********** без то да е дължимо и причинно-следствената връзка между обогатяването
на ответниците и обедняването на ФК РУМ ООД вследствие на извършеното плащане. В
допълнение отбелязвам, че при иск за връщане на недължимо платени суми, ищецът носи
доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на
4
ответника, в случая, че е заплатил процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува
правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи
полученото. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, а именно: Решение
№89 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1184/2012 г. на Върховен касационен съд, както и Решение
№ 167 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 6043 /2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК
вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД да осъдите Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А.
И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В. №, ет., ап. да заплатят
солидарно на ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя си - Ж. Д. Д. сумата в размер на 70 000лв (седемдесет хиляди
лева) - неизплатена главница по Договор за кредит №132/23.07.2013г., анексиран с Анекс
№1/01.11.201 Зг., с Анекс от 22.01.2015г. и Анекс от 06.03.2017г. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, както и сумата от 80
000лв (осемдесет хиляди лева) представляваща частично претендирана главница от
200000лв (двеста хиляди лева), дължима по Договор за кредит №183/22.01.2015г., анексиран
с Анекс от 27.04.2015г., с Анекс от 05.08.2015г., Анекс от 06.03.2017г., и споразумение от
07.12.2017г. дължи от общо задължение по договорите за заем в размер на 1 247 118.41лв
(милион двеста четиридесет и седем хиляди сто и осемнадесет лева и четиридесет и една
стотинки) ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й заплащане.
В случай, че исковата претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД бъде отхвърлена
като недоказана, като дължима по договорите за заем, то моли да разгледа евентуалния иск
и се ОСЪДИ на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И.,
ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И.В. №, ет., ап. да заплатят
солидарно на ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя си - Ж. Д. Д. сумата в размер на 150 000лв (сто и петдесет
хиляди лева) частичен от 1 247 118.41лв (милион двеста четиридесет и седем хиляди сто и
осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки) ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
заплащане.Претендина присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в
производството.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез Адв. А. Б. от
ПАК и Адв. Н. П. от ПАК.Изцяло оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърденията на ищеца, оспорваме представената от него фактическа обстановка, която в
действителност е съвсем друга.Сумите по договорите за кредит не са предоставени в
посочените размери, а предоставените са погасени(върнати) от ответниците. Дори да се
окаже, че са останали неизплатени суми, то те са погасени по давност(ангажираме
възражение 3-5 годишна погасителна давност)
Исковата молба е нередовна. Претенцията е основана на нищожни договори и клаузи.
След преизчисляване на изплатените по нищожни клаузи суми, вероятно ще се окаже, че
5
ищците са получили повече от реално предоставените суми.Твърди,че исковата молба е
нередовна.В исковата молба не е посочена сметка за доброволно плащане. Посочената
банкова сметка е на лице, което не присъства по никакъв начин в производството, което е
незаконосъобразно.
В исковата молба са посочени два договора за кредит на обща стойност 270 000 лв., а
в петитума е заявена претенция за частичен иск в размер на 150 000 лв като част от обща
претенция в размер на 1 247 118.41 лв. Процесната сума се твърди да е само главница, но не
става ясно как от 270 000 лв. заемната сума става 1 247 118.41 лв. главница. Без никакво
разяснение в петитума на исковата молба се споменава Споразумение от 07.12.2017г, чийто
предмет е сумата от 1 247 118.41 лв.С оспорванията по-долу ще разясним допълнително
посочената неточност.
1. Договорите са нищожни поради противоречие със закона, тъй като сключени в
нарушение на Закон за кредитните институции, тъй като ищецът не е вписан в
регистъра по чл.3а ЗКИ. За да извършва дейност по предоставяне на кредити,
ищецът следва да разполага с изискуемите от закона разрешителни, в противен
случай договорите са сключени в противоречие със закона.
2. Договорите и Споразумението, са сключени при крайна нужда и явно неизгодни
условия. Всеки от последващите документи е приподписван от ответниците при
условия на скандали и заплахи, което ще се докаже със свидетели и др
.доказателства.
3. Договорите и в частност Споразумението са нищожни, защото накърняват добрите
нрави, което е видно дори от начина по който са уговаряни. Последователния
преглед на данните от доказателствата на ищеца, както и прегледа на клаузите за
лихви, неустойки и допълнителни задължавания за суми, сочи за нищожност
поради противоречие с добрите нрави.
4. Договорите и Споразумението са подписани при принуда и измама.
5. На практика липсва съгласие и отсъства договор за претендираната сума, защото
ответниците нито са получили реално сума в размер на 1 247 118.41 лв, нито са се
съгласявали да получат такава сума, нито са заявили реално и съзнателно съгласие
да върнат сума в размер на 1 247 118.41 лв. Такава уговорка отсъства в
споразумението. Посочената сума е самоволно начислявана от ищеца, но не е
реално предадена.
6. Договорите са нищожни, съответно клаузи са нищожни поради противоречие със
Закон за защита на потребителя, клаузите са неравноправни, по смисъла на чл.143
ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожност и неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи - предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата
7. Прави възражение за нищожност на клаузите за капитализация на лихвата. Т.нар
капитализация е нищожна като уговорка, тъй като част от твърдяната от ищеца
главница всъщност представлява лихва, която с последващи споразумения(анекси)
е капитализирана като главница, което е в противоречие със закона и тази
претенция следва да бъде отхвърлена. Капитализацията е нищожна, защото
представлява увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви, които са нищожни на основание
чл.2б, ал.4, във вр. с чл.10, ал.З ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото
Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви. Претенцията е неоснователна от една
страна поради тази нищожност на клаузата за уговарянето й, която вече обяснихме.
А от друга страна претенцията за заплащане на тази сума е неоснователна поради
това, че сумата за лихва е претендирана с погрешно основание
главница(претендира се нещо различно от действителното). На трето място
доверителите ми са плащали огромна част от главницата, а фактът, че ищецът
отнася плащанията към нищожно голяма лихва и сега съдебно претендира само
главницата(лишавайки от възможност ответниците да възразят за нищожността на
6
клаузата за лихва), представлява заобикаляне на закона и прави претенцията му
неоснователна. Поради това:
8. Ангажира възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на
всички уговорки за лихва(договорна, възнаградителна и наказателна). Размерите на
лихвите са в противоречие с добрите нрави. Размерите на неустойките също са
нищожни поради противоречие с добрите нрави. Моля тези клаузи да бъдат
изследвани, защото тяхната нищожност ще доведе до това всички плащания на
ответниците да бъдат начислени за погасяване на главница.
9. Оспорва посочената в исковата молба сума да е преведена на ответниците.
Договорът за заем е реален и ако сумата не е преведена, договорът не е сключен.
Поради това ако сумата не е преведена, или ако е преведена само част от нея, то
договорът не е сключен или не е сключен за цялата сума. Заявявам, че дори част от
сумата да е преведена в началото, то последващите суми, които формират крайната
стойност на кредита според твърденията на ищеца, всъщност не са превеждани, а
са калкулирани по друг начин. Последното е в разрез със закона.
10. В смисъл на горното ищеца не разполага с платежни нареждания за предоставяне
на сумата от 1 247 118.41, не е сключван договор за заем в този размер и такава
сума не е предоставена. Това е видно включително от исковата молба, в която се
твърди да е сключен първи договор за кредит за 70 000 лв и втори договор за
кредит за 200 000 лв. Абсолютно неясно остава как тогава според ищеца общото
задължение по двата договора за заем възлиза на 1 247 118,41 лв.. Петитумът на
исковата молба и претенцията са неясни, не е ясно само главница ли се претендира
и дали тя е всъщност капитализирана лихва. Частичният иск също ли обхваща само
сума по главница и защо в петитума освен двата договора за 70 000 и за 200 000 се
цитира споразумение за 1 247 118.41. Тези суми частични ли са по
споразумението, обхващат ли лихва и главница, тъй като ангажирам възражение за
нищожност на посоченото споразумение, независимо от договорите.
11. Неяснотата на договорите и Анексите, както и на клаузите за дължимост и реално
предоставяни суми, нарушават ЗЗП и водят до нищожност. Същевременно липсва
воля и съгласие(чл.26 ЗЗД), тъй като ответниците не са наясно и не са разбирали за
какво се задължават. Налице е грешка в предмета и липса на съгласие.
12. Освен това ответниците c правили множество плащания - част от тях по банков
път, част от тях в брой(в размер на 5 000 лв с РКО), част от тях чрез предоставяне
на реколта, която ищецът е продал, за погасяване на задължението. Поради това
ответниците ангажират възражение за погасяване на задължението чрез плащане и
чрез предоставяне на тютюн, което е ставало по взаимно съгласие на страните.
Ищецът е приел този начин на плащане. Част от сумите доверителите ми са
превеждали по личната сметка на управителя по негово настояване, което е видно
от банковите извлечения и молим да бъде проверено със ССЕ.
13. а извършваните плащания и за факта, че задължението е погасено, свидетелстват
дори Анексите, подписвани между страните. Видно от Анекс от 22.01.2015 към
Договор за кредит 132/23.07.13г. например, главницата е намаляла до 29 231лв, а
видно от Анекс от 06.03.2017 - дългът е само 2 542.38 лв. На тези данни
акцентирам за пример, че всъщност ответниците са погасили огромна част от
задължението, дори цялото и претендираните от ищеца суми нямат никакво
съответствие с действителните такива.
14. Ангажира възражение за погасяване по давност на всяка от претенциите, съответно
3-годишна давност за лихви и 5-годишна давност за главница. След като бъде
установена нищожността на договорите и споразумението, давността следва да се
брои от предоставянето на самата сума. Независимо от нищожността на
договорите, сумите са погасени по давност дори броимо от последното
споразумение или от всеки от анексите.
15. Ангажира възражение за погасяване по давност включително на претенцията по
чл.55 ЗЗД. Претенцията по чл.55 ЗЗД е неоснователна, тъй като дадената сума
всъщност е върната. Това е така също ако се вземе предвид плащанията на
лихвите, които следва да се отнесат за погасяване на главница.
16. Оспорва документът Споразумение от 07.12.2017г.. Ако ищецът ще се ползва от
7
него, нека представи оригинала на документа. Оспорва авторството, не всеки
подпис от всяка страница е положен от ответниците. Възможно е това да не са
съответните на документа страници.
17. Оспорва Анексите и желае ищецът да представи оригиналите за преглед.
Посочените в Анексите суми всъщност не са реално предоставени от ищеца, а само
са променени разпоредбите на договора словом.
18. Претендираната сума по исковата молба се заявява като частична от 1 247 118.41
лв, поради това заявява, че тази претенция е неоснователна, защото ищецът не е
дал в заем 1 247 118.41. Тъй като ответниците не са получавали в заем сумата от 1
247 118.41 лв., то те не дължат частично нищо от такава главница. В исковата
молба отсъства твърдение с анексите или със споразумението да има промяна в
размера на предоставения реално дълг, не се сочи да са предоставяни
допълнително суми (тоест липсва воля съгласие за предоставяне на нова заемна
сума и съгласие за задължаване да се върне тази нова заемна сума). С Анексите
само се променят изреченията от клаузите на първоначалните договори. Но няма
изразени волеизявления за предоставяне на нови суми и за задължаване да се
върнат нови суми в по-големи размери. В исковата молба също отсъстват подобни
твърдения, поради което исковата молба подлежи на връщане. Правнорелевантните
факти не могат да се извличат от доказателствата, ако страната не е заявила тези
факти с исковата молба. Тоест не става ясно и ищецът не обяснява как от
предоставените 270 000 лв. дълга изведнъж нараства до 1 247 118.41 лв. само
главница. Оспорва това и моля да върнете исковата молба като недопустима.
Исковата молба не може да бъде допълвана с нови твърдения за факти и нови
основания, които не са били заявени при подаването й.
19. Г-жа К. И. и г-н Ч. И. излагат своята гледна точка пред Почитаемият съд:
Ответниците отглеждат ориенталски тютюн. Управителят Ж. Д. Д. е обещал в
труден за тях момент да им помогне, но скоро след това започнал грубо да ги
притиска и настоявал ответниците да му превеждат суми по неговата лична
банкова сметка, вместо по сметка на неговата фирма Финансова къща РУМ. За
всеки превод той заръчвал какво да бъде основанието за плащане. Също така на
дата 27.03.2015 националните плащания в размер на 51 345 лв., които ответниците
са получили за отглеждания тютюн, са превели на ищеца. На 29.10.2015г.
ответниците са продали тютюн на стойност 50 000 лв в Г., които също са
предоставили на Финансовата къща. На 27.07.201бг. ищеца е изпратил автомобил с
номер С в която са натоварени 86 бали тютюн - 2 761,3 кг. Това количество остава
за ищеца за погасване на задължението. В началото на 2017г. ответниците са
продали тютюн на стойност 149 302 лв в Т., която сума също са предоставили на
Финансовата къща. На 27.01.2017 управителят Ж. Д. и Р.Д. натоварват 3900 кг
тютюн и ги отнасят в П., а след това още 18 260 кг, за което ответниците плащат 16
000 лв. На 10.02.2017 управителят отново натоварва 1 416 кг тютюн с автомобил
РВ. В края на 2017г. управителят е натоварил и отнесъл голямо количество тютюн,
което е било при него на отговорно пазене, без дори да получи съгласието на
ответниците. На 25.09.2019 са натоварени 161 бали - 5 635 кг с автомобил 623189.
На дати 22.10.2019 и 28.10.2019г. отново е предоставен тютюн на управителя. На
06.01.2020 54 бали - 2006кг са предадени на управителя. С автомобил Р. Всички
тези факти ще докажат със свидетели и писмени доказателства, но ищецът едва ли
ще ги оспори.
20. С посоченото са погасени задълженията на ответниците към Финансовата къща.
Плащанията са били по взаимно съгласие и са приети от ищеца по този начин. С
абсолютна сигурност е погасена сума многократно по-висока от размера на
частичния иск.
21. Ангажира възражение за прихващане със стойността на посоченото количество
тютюн, в случай че не приемете с него да е извършено погасяване на претенцията.
Възражението за прихващане е включително по претенцията чл.240 ЗЗД и по
претенцията чл.55 ЗЗД. По доказателствата:
Моли да бъдат представени в оригинал споразумение от 07.12.2017 и Анекси.
Оспорва ги и с оглед представянето им в оригинал и според това дали ищецът ще се ползва
8
от тях, ще конкретизира оспорването си. Оспорвам авторството за ответниците на всяка от
страниците с положени подписи.
Моли да ми бъдат допуснати при режим на довеждане 3-ма свидетели за доказване на
различни обстоятелства от настоящия отговор.
Моли ССЕ да отговори на въпроса ако всички плащания на ответниците бъдат
отнесени за погасяване на реално предоставена главница(не за погасяване на суми за лихви,
нито за погасяване на капитализирана лихва, неустойки и др.), остава ли непогасен остатък
от задължението? Каква е реално предоставената сума от ищеца? Каква е реално погасената
сума от ответниците? В какъв размер е сумата за начислена лихва, която е превърната от
ищеца в задължение за главница? Какви суми са превеждали ответниците по банкова сметка
на управителя. Моля вещото лице да провери за суми, изплащани в брой(РКО).Ще ангажира
допълнителни доказателства и доказателствени искания според оспорванията и твърденията
на ищеца.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК е постъпила допълнитлена искова молба от ищеца с
която прави следните уточнения и искания: Съгласно чл. За, ал. 1 от ЗКИ за извършване на
дейности по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ /отпускане на заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства/ по занятие от лице,
което не подлежи на лицензиране по друг закон, е необходимо то да бъде вписано в
публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за лицето.
Ищцовото дружество е вписано в горепосочения регистър, следователно има право да
извършва такава дейност т.е. ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:********* притежава
лиценз и е с регистрационен № BGR00242, като за регистрацията е издадена съответната
дата и номер за вписване - РД 22-0613/04.04.2011. финансовата къщата е регистрирана под
№77 от регистъра на БНБ.
Информацията е публична и може да бъде открита на сайта на БНБ:
https://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSFIRegister/index.htm
С цел запазване и гарантиране на обществения интерес и в ЗКИ и в Наредба
№26/2009г. са предвидени законови изисквания, които ограничават свободното извършване
на посочената дейност и дават възможност осъществяването й да бъде ефективно
контролирано. Такива са предвиденото издаване на лиценз - за банките (в чл. 13, ал. 1 ЗКИ)
или регистрирането и вписването в специален регистър - за финансовите институции (в чл. 2
от Наредба № 26/2009 г.).
Въвеждането на тези специални изисквания, ограничаващи извършването на
обичайна търговска дейност, е необходимо с оглед възможността да бъде осъществяван
действен контрол върху извършването на дейността по кредитиране и са насочени към
охрана на съществен обществения интерес.
Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 е категорична и в нея са отразени като
основни изисквания съответната финансова институция да е отговаря на изискванията на чл.
За от ЗКИ и да е вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ.
Единственото изключение от това правило е предвидено в чл. 2а от Наредба № 26, в
9
която е посочено, че има възможност да бъдат освободени от задължителната регистрация
само финансови институции, който оперират със средства, предоставени за изпълнение на
целеви проекти и програми на Европейския съюз и това става по изрично решение на
подуправителят на БНБ.
Ето защо възражението на ответниците за нищожност на доворите за заем, поради
факта, че финансовата къща не притежава лиценз са неоснователни.
На следващо място, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК:
Редакция към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г.:
1. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) договори за кредит с общ размер,
по-голям от 147 000 лв., или равностойността им в друга валута по курса на
Българската народна банка към датата на сключване на договора;
Редакция към ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.:
1. договори за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв. или по-голям от 147 000
Ето защо всички възражения за неравноправност на ответниците на договорни
клаузи и на самите договори за заем са неоснователни
На следващо място, заемите не са потребителски доколкото същите са подпомагане
на стопанска дейност на ответниците, които са регистрирани като земеделски
производители. Ето защо ответниците нямат качество на потребител и съответно за
процесиите заеми не са относими и приложими нормите, уреждащи кредити за потребители
по смисъла на ЗПК и ЗЗП.
Отделно от горното, договорите са обезпечавани с особен залог върху тютюн, поради
и заемите са давани на ответниците за отглеждане на тютюн поради което се установява, че
същите не могат да се подведат под хипотезите, предвидени в правните норми, уреждащи
отношенията между кредитор и потребител.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответниците, че вземането за главница
е погасено по давност, тъй като с договорите за заем и анексите към тях е уговарян по
взаимно съгласие на страните удължаване на срока за връщане на заема, като съгласно
последния сключен между страните анекс крайният срок за издължаване на заема е
06.01.2018г. Исковата молба е подадена преди 06.01.2023г. поради което давността е
прекъсната. Давността по чл. 110 от ЗЗД е 5-годишна за погасяване на вземане за главница
по договор за заем. Не се претендират договорни и/или възнаградителни лихви по
договорите за заем, поради което възражението е неоснователно.
Извън горното, на самостоятелно основание предвид извънредното положение в
РБългария във връзка с пандемията от COVID 19 бе налице спиране на давностните срокове.
Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека определени изрично
посочени срокове. Според чл. 3, т. 2 ЗМДВИП спира да текат давностните срокове, с
10
изтичането на които се погасяват или придобива/ права от частноправните субекти. Ето
защо не е погасено вземането на финансовата къща по договорите за заем с 5-годишна
давност.
По отношение на изложените твърдения, че договорите са сключени при крайна
нужда и явно неизгодни условия твърдим, че съгласно чл. 33, ал.1 от ЗЗД: Унищожаем е
договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да
унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако
другата страна предложи да отстрани ощетяването. Съгласно ал.2 от разпоредбата: Правото
да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Ето защо е преклудирана възможността за завеждане на иск по реда на чл.ЗЗ от ЗЗД.
Твърдя, че договорите не са сключени при крайна нужда и крайно неизгодни
условия. Ответниците редовно са сключвали договори за заем с Финансова къща РУМ ООД.
Също така изложените твърдения, не са подкрепени с каквито и да е било доказателства.
На следващо място, не може да бъде споделено изложеното, че договорите за заем са
нищожни поради сключването им поради липса на съгласие и с принуда. Нито са подавани
жалби срещу управителя или съдружниците във Финансова къща РУМ ООД пред
компетентните органи за упражнено насилие, нито че е налице измама за сключване на
договори за заем. Изложените твърдения са защитна позиция с оглед релевиране на
нищожност на договорите съответно обосноваване на възражение за нищожност на
договорите по чл.26 от ЗЗД. Възражението не е обосновано, а е просто бланкетно.
На следващо място, лихвите по договорите са заем са определени съгласно волята на
страните и договорната свобода по смисъла на чл.20 от ЗЗД. Същите на са прекомерни, като
настоящото го излагам с оглед пълнота и предвид изложените съображения от ответниците.
Предмет на иска са неплатени главници. Дори да бъде установена нищожност на част от
договорни клаузи това не влече нищожност на целите договори и споразуменията от тях.
Извън горното, изцяло неоснователни са възраженията, че договорите са платени и че
са получавани суми по банкова сметка на управителя на Финансовата къща, а не по сметка
на Финансовата къща. Неоснователни са всички изложени възражения, че задълженията са
плащани с тютюн. Не е налице съгласие за получаване на тютюн вместо плащане на
предадената в заем сума пари. Не е налице даване вместо изпълнение. Направеното искане
за разпит на свидетели в тази насока е изцяло ирелевантно за предмета на спора и
неоснователно.
Съгласно чл.164, ал.1, т.З и ал.2 ГПК за установяване на договори на стойност над 5
000 лв. свидетелски показания са недопустими, освен при съгласие на насрещната страна,
както и в случаите, когато бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина
на страната — чл.165, ал.1 ГПК. Процесиите договори са на стойност над 5 000 лв.
Ответниците ангажират свидетелски показания чрез разпит на свидетели като не е изразено
изрично съгласие за събирането им, поради което не е налице хипотеза по чл. 164, ал.2
ГПК.
л
11
В допълнение на горното между Финансова къща РУМ ООД и ответниците има
сключен и още един договор за заем №124/ 26.05.2013г., който не е предмет на исковата
претенция, по който заем също не е изцяло платен.
Съгласно Чл. 76 от ЗЗД: Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най- старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Ето защо, дори да бъдат уважени възраженията на ответника, то платените от тях
суми следва да бъдат отнасяни за най-старото задължение, а именно по договор за заем
№124/ 26.05.201 Зг. същият е предоставен по банков път на ответниците.
Посочва, че елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и
реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за
пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора
за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен
договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът
провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици (в този смисъл са
Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192 от
07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д.
№ 2902/2014 г. на ВКС, III г.о.).
На следващо място, възражението за прихващане е нередовно, не е посочено с какви
вземания се прихващат, дали са еднородни, налице е конекситет между тях или не, поради
което същото е неоснователно и необосновано. Освен това не е налице вземане от страна
ответниците към финансовата къща, тъй като само главниците по договорите за заем
надхвърлят върнатите суми от ответниците. Дори да бъдат изцяло обявени за
недействителни договорите за заем, то на основание чл.34 от ЗЗД, ответниците дължат
връщане на полученото по договор, а върнатите суми по договора за заем не надхвърлят
заемните суми.
Предвид горното и изложените съображения и представените писмени доказателства
се установява, че заемната сума е предадена на ответниците и същите не са я върнали.
Не е налице пречка да се представят в оригинал договорите за заем, но следва да се
конкретизира искането по чл.193 от ГПК на ответниците.
Не е налице пречка да бъде извършена счетоводна експертиза, като моля да бъде
допълнена със следните въпроси:
1. Превеждана ли е в заем сума по договор за заем №124/ 26.05.201 Зг. и ако отговорът е
положителен да се отговори в какъв размер? 2.Какви суми са връщани по заем сума по
договор за заем №124/ 26.05.2013г? Горното се обоснова с оглед оспорванията на
ответниците, че са погасили вземанията по Договор за заем №132/23.07.201 Зг.,
12
Договор за заем №183/22.012015 г и некси към тях. Следва да бъдат изследвани
всички договори за заем, сключени между страните, тъй като само по този начин, ще
се установи, че извършени плащания от ответниците не са достатъчни да покрият дори
главниците по договорите за заем. Финансова къща РУМ ООД е дружество, което
извършва лицензионна дейност и за същото е водено редовно счетоводство, подават се
ежегодни финансови отчети, поради което не е налице каквато и да е пречка да бъдат
проверени счетоводните записвания за процесиите договори за заем.
Счита, искането за свидетелски показания за издължаването на заемите за
недопустими и не следва да се допускат.
Предвид горното, моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди Ч. А.
И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И.
В. №, ет., ап. да заплатят следните суми:
на 70 000лв (седемдесет хиляди лева) - неизплатена главница по Договор за кредит №
132/23.07.2013г., анексиран с Анекс №1/01.11.201 Зг., с Анекс от 22.01.2015г. и Анекс
от 06.03,2017г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
на 80 000лв (осемдесет хиляди лева) - представляваща частично претендирала
главница от 200000лв (двеста хиляди лева) - главница, дължима по Договор за кредит
№183/22.01.2015г., анексиран с Анекс от 27.04.2015г., с Анекс от 05.08.2015г., Анекс
от 06.03.2017г., и споразумение от 07.12.2017г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
заплащане.Сочи доказателства
В срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника като поддържа
възраженията, датайлно развити в т. 1 от отговор на ИМ, а именно че исковата молба е
нередовна. С допълнителна искова молба ищецът не ги е отстранил. Не е посочена
банкова сметка, петитумът е неясен, включвайки необяснимо Споразумение от
07.12.2017г. Не са конкретизирани падежите на задължението, размерът на главницата
и несъответствието й с предоставената заемна сума. Частичният иск също ли обхваща
само главница и как е изчислена тази главница.Поддържа оплакванията, свързани със
ЗПК, ЗЗП и възраженията за неравноправни клаузи. Договор 132/23.07.2013 е сключен
за главница от 70 000 лв., поради което ограничението по чл.4, ал. 1 ЗПК не обхваща
посоченото правоотношение. Договор 183/22.01.2015 също не попада в ограничението
на закона. Ответниците попадат под закрилата на ЗПК и ЗЗП.
Поддържа възражението за погасяване по давност с 3- и съответно 5-годишен срок. От една
страна претендираната сума не е главница, а представлява лихва, която ищецът претендира
като главница. От друга страна падежът не е конкретизиран, за да се сподели заключението
на ищеца, че давността изтича на 06.01.2023. чл.З ЗМДВИП не намира приложение, а дори
да намери приложение - давностния срок отново е изтекъл. След като се докаже
недействителността на договорите, то тогава давността тече от предоставяне на сумата, а в
противен случаи от датата на падежа, който също не е уточнен.
1. Поддържам всички правопогасяващи възражения. След като бъде съобразено какъв е реалният размер на
главниците/предоставени като такива от ищеца/, ще се окаже, че са погасени с плащанията на
ответниците.
2. Същите възражения ангажира включително за непроцесния Договор 124/26.05.2013, към който ищецът се
домогва да отнесе плащанията на ответниците. Оспорваме ищцовото твърдение, че плащанията на
ответниците се отнасят за погасяване по друг договор, като същевременно възразяваме и относно
валидността на клаузите на самия Договор 124/26.05.2013.(за недействителност, за капитализация на
лихвата и унищожаемост)
3. Поддържа всички останали възражения. Част от тях ще бъдат конкретизирани, след като ищецът уточни
исковата си молба и конкретизира правопораждащите факти. В исковата молба отсъства всякаква
конкретика за правнорелевантните факти, а те не може да се извеждат от доказателствата - те трябва да
бъдат изрично посочени в исковата молба като твърдения. Съдът и страната не са длъжни да изследват
съдържанието на писмените доказателства, за да извеждат данни за правнорелевантните факти - на коя
дата, главница в какъв размер е предоставена на ответниците. Кога и какви са погасяванията по нея. С
какви анекси са изменени и в какъв смисъл са изменени съществените клаузи на договора. Кога е падежът
на задължението. Как е формиран размерът му. Откъде произтича разликата между посочените в анексите
остатъчни за плащане суми(в Анекс от 22.01.2015 главницата е само 29 231лв, а в Анекс 06.03.2017 е само
13
2 542.38, а посочената с исковата молба главница е 1 247 118.41 лв.)
4. Поддържа доказателствените искания.
5. Моли ищецът да представи в оригинал Споразумение от 07.12.2027г. Моля ищецът да представи в
оригинал Договор 132 и Договор 183, както и приложените с исковата молба Анекси към тях. Оспорва ги.
Оспорва авторството за ответниците и ще конкретизираме оспорванията след представянето им в оригинал
от ищеца.
Ще ангажира допълнителни доказателства и доказателствени искания след
конкретизация на исковата молба от ищеца и съобразно разпределената доказателствена
тежест. Ще конкретизира част от възраженията, след като ищецът конкретизира исковата си
молба и своите твърдения.
След оставяне без движение на искова молба е постъпила уточнителна молба от
ищеца с която уточнява че са заявени следните искове: 70 000лв (седемдесет хиляди лева)
- неизплатена главница по Договор за кредит №132/23.07.2013г., анексиран с Анекс
№1/01.11.2013г., с който крайният срок на договора е удължен до 27.05.2014г., анексиран с
Анекс от 22.01.2015г., с който крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г.,
анексиран с Анекс от 06.03.2017г., с който крайният срок на договора е удължен до
06.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
80 000лв (осемдесет хиляди лева) - представляваща частично претендирана главница
от 200000лв (двеста хиляди лева) - главница, дължима по Договор за кредит
№183/22.01.2015г., анексиран с Анекс от 27.04.2015г., с който крайният срок на договора е
удължен до 22.01.2016г., анексиран с Анекс от 05.08.2015г., с който крайният срок на
договора е променен до 22.01.2016г., анексиран с Анекс от 06.03.2017г., с който крайният
срок на договора е продължен до 06.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Не претендира суми на основание споразумение от 07.12.2017г., тъй като същият
обхваща други договорни взаимоотношени между страните - договор за заем №124/
26.05.2013г., който не е предмет на настоящото производство. Твърди, че не основаваме
исковат претенция на споразумението от 07.12.2017г. В тази връзка в исковата молба поради
техническа грешка сме посочили в цената на иска и в петитума сумата от 1 247 118.41 лв,
предвид което уточнява петитума на исковата молба и същият е следният:
Моли да се осъдят Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с
постоянен адрес: гр. П., ул. И. В. №, ет., ап.да заплатят солидарно на ФИНАНСОВА КЪЩА
РУМ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-
н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си - Ж. Д. Д. сумата в
размер на:
70 000лв (седемдесет хиляди лева) - неизплатена главница по Договор за кредит
№132/23.07.2013г., анексиран с Анекс №1/01.11.2013г., с който крайният срок на договора е
удължен до 27.05.2014г., анексиран с Анекс от 22.01.2015г., с който крайният срок на
договора е удължен до 22.01.2016г., анексиран с Анекс от 06.03.2017г., с който крайният
срок на договора е удължен до 06.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
80 000лв (осемдесет хиляди лева) - представляваща частично претендирана главница
от 200000лв (двеста хиляди лева) - главница, дължима по Договор за кредит №
183/22.01.2015г., анексиран с Анекс от 27.04.2015г., с който крайният срок на договора е
удължен до 22.01.2016г., анексиран с Анекс от 05.08.2015г., с който крайният срок на
договора е променен до 22.01.2016г., анексиран с Анекс от 06.03.2017г., с който крайният
срок на договора е продължен до 06.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.Уточнявам,
че цената на иска е 150 000лв.
Уточнява, че претендираната главница представлява отпусната по банков път сума
въз основа Договор за кредит №132/23.07.2013г и Договор за кредит №183/22.01.2015г. и
анексите към тях и същата НЕ Е капитализирана лихва и същите суми не са издължени от
14
кредитополучателя и солидарния длъжник.Счита, че с настоящите уточнения е отстранил
нередовностите.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения
за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл.79 от ЗЗД във вр.240 и чл.86 от ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи твърдените от него факти ,досежно
изпълнение на задълженията си по сключени Договор за кредит №132/23.07.2013г и Договор за
кредит №183/22.01.2015г. и анексите към тях
Ответникът установява възраженията си и провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици от които черпи изгодни за себе си правни последици ..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата и допълнителна молба и отговори на искова
молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото.
ДАВА възможност на страните да упражнят процесуалните си права.
Задължава ищецът да представи -оригинал Споразумение от 07.12.2027г. в оригинал Договор
132 и Договор 183, както и приложените с исковата молба Анекси към тях , с оглед направеното
спорване от ответниците за което ще конкретизират оспорванията след представянето им в
оригинал от ищеца.
Оставя без уважение искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства,чрез
разпитна свидетели с оглед огренитечието на чл.164, ал.1, т.З и ал.2 ГПК за установяване на
договори на стойност над 5 000лв.
Oтлага произнасянето по назначаване на ССчЕ за след изразяване на становище от
страните и представяне на доказателства.
Оставя без уважение възражението за прихващане ,като нередовно, тъй като не е посочено с
какви вземания се прихващат, дали са еднородни, налице е конекситет между тях или не.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от 09,55 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение,а на ищеца
препис от допълнителния отговор на ответника .
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15