РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Топлофикация -
ВТ" АД – град Велико Търново срещу А. М. А.. Процесуалният представител на
ищцовото дружество развива съображения, че ответникът е потребител на топлина
енергия, доставяна му от „Топлофикация ВТ” АД за обект, находящ се в град Велико
Търново, ул. „Краков” № 8.1, вх. Г, ап. 4, като за месец ноември, месец декември 2020
година, месец януари, месец февруари, месец март, месец април, месец октомври,
месец ноември и месец декември 2021 година дължи главница в общ размер на 398.16
лева. Последната е формирана като сбор от дължимите от ответника суми за доставена
но незаплатена топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в имота, топлинната
енергия, отдадена в сградната инсталация и такса за разпределение на топлинна
енергия. Твърди, че задължението на длъжника за заплащане на горните суми
произтича от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на жилище, което се намира в сграда –
етажна собственост с работеща абонатна станция. Твърди, че на основание чл. 32, ал. 6
вр. ал. 1 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дневен срок от
месеца, за който се отнася консумацията, поради което претендира обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяко главно вземане, което е в общ размер на 29.60
лева. Направено е искане да бъде прието за установено, че ответника му дължи горните
суми, за които има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 521/2022г., ведно със
1
законната лихва върху главницата. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски както в исковото, така и заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 е депозирал отговор на
исковата молба. Развива съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, а по същество – основателни, като исковите суми за
заплатени от ответника на ищеца след образуване на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, че ответникът е собственик на жилище,
намиращо се в град Велико Търново, ул. „Краков” № 8.1, вх. Г, ап. 4, както и че
сградата, в която се намира имотът на ответника, е свързана към топлоснабдителната
мрежа на ищцовото дружество. На основание взети решения на общото събрание /ОС/
на етажната собственост /ЕС/ от 06.11.2019 година /л. 20-23/ са подадени заявки за
отопление до ищеца за отоплителните сезони 2019/2020 година /л. 19/ и 2020/2021
година /л. 34 и 2021/2022 година /л. 25/. Страните не спорят, че за исковия период е
имало топлоподаване към процесната сграда и е ползвана топлинна енергия. От
Протокол № 1 от ОС на етажната собственост за дялово разпределение на топлинна
енергия от 29.10.2014 година и списък към него /л. 13-16/ се установява, че
собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, притежаващи поне 2/3 от
собствеността са взели решение ищеца по делото да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. В тази връзка между него и потребителите в
процесната сграда – етажна собственост е сключен Договор при ОУ за извършване на
дялово разпределение на топлинна енергия /л. 11-12/, във връзка с който е сключен и
Договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение /17/.
От приложените заверени копия на Справка за задължения на абонат за периода
от месец ноември 2020 година до месец декември 2021 година към 31.05.2022 година;
Извлечение от сметка за топлоенергия към 25.02.2022 година /л. 9 и 10/ се установява,
че на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 398.16 лева, от която
сумата в размер на 76.35 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела в имота за месеците 11 и 12.2020 година, 1, 2, 3, 4, 10,
11 и 12.2021 година; сумата в размер на 293.81 лева, представляваща цената за
потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през исковия период,
както и сумата в размер на 28.00 лева – такса за разпределение, като върху посочените
суми е начислена и лихва за забава в размер на 29.60 лева.
По делото са приложени и ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-ВТ“ АД на потребителите в град Велико Търново, одобрени с Решение
№ ОУ - 018/01.09.2008г. на ДКЕВР /л. 29-44/, които не са оспорени от ответника.
2
Приложени са и 10 броя фактури, ведно с касов бон от 03.11.2022 година /л. 78-
83/ от които се установява, че ответникът по делото е заплатил на ищцовото дружество
сумата общо в размер на 455.71 лева, от която сумата в размер на 398.16 лева –
топлоенергия и сумата в размер на 57.55 лева – лихва.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 521/2022 година на Районен съд – Велико
Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 180
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 година за
процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответника
със съответните му съществени елементи по договор за продажба на топлинна енергия
при ОУ и качеството му клиент на топлинна енергия, точно изпълнение на
договорните си задължения за доставяне на топлинна енергия, начина на дялово
разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за
изчисляване на сумите за отдадена топлинна енергия в сградната инсталация, както и
наличието на главен дълг на ответника и настъпила забава за последния за изпълнение
на паричното задължение. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно
доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които
черпи благоприятни за себе си последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно правно на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители /клиенти по сега
действащата редакция на нормата/ на топлинна енергия. Следва да се отбележи и че по
аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори при прекратено топлоподаване към отоплителните
тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
В случая по делото, няма спор между страните, че ответникът е носител на
правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда етажна
собственост - град Велико Търново, ул. "Краков" № 8.1, вх. Г, апартамент № 4, като
3
няма спор, че същата е присъединена към топлоснабдителната мрежа на ищцовото
дружество чрез съответната абонатна станция. Видно от приложената по делото
справка /л. 9/ на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 76.35 лева,
представляваща цена за потребена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в
имота за месеците 11 и 12.2020 година, 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 12.2021 година; сумата в
размер на 293.81 лева, представляваща цената за потребена топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация през исковия период, както и сумата в размер на 28.00 лева –
такса за разпределение. Не е спорно по делото, че процесната топлоенергия е
потребена в жилището на ответника. Освен това категорично се установява по делото,
че през отоплителните сезони 2019/2020 година, 2020/2021 година и 2021/2022 година
абонатната станция на жилищната сграда е работила и потребителите са ползвали
топлоенергия за отопление, която е преминавала и през сградната инсталация. Следва
да се има предвид, че задължението за плащане на отдадената от последната
топлинната енергия пада върху всички собственици в сградата, доколкото съгласно чл.
38, ал. 1 ЗС и чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация е общата част на сградата и тази
енергия се разпределя между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на
отделните имотите в сградата.
По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва, следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за
топлоснабдяването, топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените
договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна
енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ за продажба на топлина енергия от
„Топлофикация – ВТ” АД битовите потребители са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия в 30 дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят,
независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. Според ал. 6 на
същата разпоредба при неизпълнението в срок на това задължение, купувачите дължат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на топлинната енергия. Нито с отговора си на исковата молба, нито в
съдебно заседание ответникът е оспорил, влизането в сила и действието на посочените
по - горе ОУ, чрез които се регламентиран отношенията между страните. Доколкото
ответникът не е заплатил дължимите от него суми за топлоенергия в сроковете,
предвидени в ОУ, на същия е начислена мораторна лихва в размер на 29.60 лева за
периода от датата на забава за всяка една от издадените фактури до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 година.
Не е спорно по делото, а и от приложените 10 броя фактури, ведно с касов бон
от 03.11.2022 година /л. 78-83/ безспорно се установява, че след подаване на исковата
молба ответникът е заплатил на ищцовото дружество изцяло сумата, претендирана в
настоящото производство, общо в размер на 455.71 лева, от която сумата в размер на
398.16 лева – топлоенергия и сумата в размер на 57.55 лева – лихва.
4
Предвид всичко изложено по-горе и доколкото ответникът не оспорва
задълженията си към ответното дружество, като е представил по делото доказателства,
от които видно, че е заплатил изцяло претендираните в настоящото производство суми,
респективно - ищецът признава, че сумите са заплатени, и с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане,
респективно – предявеният по делото иск следва да бъде отхвърлен на това основание.
В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 325.00 лева, от които
75.00 лева - внесена държавна такса и 150.00 лева – депозит за особен представител,
като същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, респективно - за заповедното производство
дължи заплащането на разноски в общо в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева – за
внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на
ответника по делото, че разноските в производството следва да бъдат присъдени на
последния. По аргумент за противното на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, доколкото е заплатил
претендираните с исковата молба суми едва след образуване на делото, т.е. същият е
дал повод за завеждането му.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВТ" АД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 71А, с ЕИК
********* срещу А. М. А. от * с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 149 и сл.
ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 398.16 лева /триста деветдесет и
осем лева и шестнадесет стотинки/ – представляваща сбор от вземания за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в имота, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация в имота, и такса разпределение, дължими по
извлечение по сметка за следните месеци: 11.2020 г., 12.2020 г., 01.2021 г., 02.2021 г.,
03.2021 г., 04.2021 г., 10.2021 г., 11.2021 г. и 12.2021 г и ЗА СУМАТА в размер на
5
29.60 лева /двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ – представляваща лихва за
забава за периода от 12.12.2019 година до 28.03.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022
година до окончателното изплащане на задължението, поради плащането им в хода
на процеса.
ОСЪЖДА А. М. А. от *, с ЕГН ********** да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВТ" АД, със седалище и адрес на управление град Велико
Търново, ул. "Никола Габровски" № 71А, с ЕИК ********* сумата в размер на 325.00
лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 521 по описа на Районен съд - Велико Търново по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2022 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6