М О Т И В И:
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Плевен
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемата В.П.А., с ЕГН: ********** ***
за това, че на 27.03.2018
г. в гр. плевен, в качеството й на управител и представител на „***“ – гр.
Плевен, с ЕИК ***, като е имала непогасени изискуеми парични публично правни
задължения към държавата свързани с търговската й дейност и произтичащи от
справки декларации по ЗДДС, ЗКПО, ДОД, ДЗПО, ЗОДФЛ в размер на 71269,11 лв. в
тридесет дневен срок от спиране на плащанията, считано от 26.02.2018 г. до
26.03.2018 г., съгласно изискванията на чл. 626, във вр. с чл. 608 от
Търговския закон не поискала от съда – Окръжен съд – гр. Плевен да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
РП – Плевен, редовно призована, не се
представлява.
Обвиняемата В.П.А. редовно призована, не
се явява. По делото е депозирала молба, с която заявява, че няма да може да присъства
в съдебно заседание, поради лични причини.
Съдът на осн. чл. 378, ал. 1 от НПК е разглеждал делото еднолично в открито съдебно
заседание, за което са призовани страните по делото - прокурорът и обвиняемата,
като е счел, че неявяването на страните, които са редовно призовани, не е
пречка за разглеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
11.07.2016 година в Търговския регистър при Агенцията по вписванията се вписал
като търговец „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с
едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител и
представител - обвиняемата В.П.А. *** .
По
партидата на дружеството се вписал за основен предмет на дейност “шивашки и
кроячески услуги, производство и продажба на модно и луксозно облекло, стоки и
облекла тип бутик“, като "***" ЕООД -Плевен било регистрирано по
ЗДДС, считано от учредяването му.
От отразения
момент дружеството функционирало първоначално нормално, като съобразно
развиваната търговска дейност периодично депозирало справки декларации пред ТД
НАП изискуеми по ЗДДС, ЗКПО, ДОД, ДЗПО,ЗОДФЛ. Воденето на счетоводството било
възложено от Управителя на дружеството на фирма „***“ ООД, с Управител на ***, където
се осчетоводявала цялата документация, въз основа на която са депозирани и
съответните справки декларации по електронен път пред публичния изпълнител.
На 14.02.2017
година, вследствие на неизплащани за относително продължителен период от време
осигуровки и данъци върху трудовите възнаграждения и такива по ЗДДС и ЗКПО,
публичен изпълнител при ТП-НАП офис Плевен предприел действия по образуването
на I изпълнително производство по отношение на "***" ЕООД -Плевен под
№ ***/2017 година .
В обхвата
на образуваното изпълнително производство се предприели съответните действия по
цялостното обследване на дейността на дружеството, поради необходимостта от
обезпечаване на изискуемите ликвидни публично правни задължения на отразеното
дружество.
Междувременно
по образуваното изпълнително производство се установила липсата на дълготрайни
материални активи на дружеството, както и ценни книги и акции, но наличието на
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“, по отношение на която се наложил
съответния запор. Въз основа на същия в ТД НАП по образуваното изпълнително
производство постъпили общо 9046,80 лв., като последния банков превод, датира
от 26.02.2018 година .
Независимо
от наличните през 2017 и 2018 година парични средства в дружеството, получени
от свои клиенти по банков път въз основа на фактурирани стоки и услуги
управителя на дружеството не извършил съответните, дори и частични плащания по
изискуемите си задължения към държавата.
По
инициатива на публичния изпълнител се сезирала надлежната прокуратура, въз
основа на което изявление в депозираното уведомление се предприели съответните
действия по документиране на деянието по изискуемия процесуален ред.
Видно от заключението
по назначената съдебно-икономическа експертиза е, че последното плащане към ТД
НАП по изискуемите публично правни задължения е направено с банков превод на
26.02.2018 година, от който момент дружеството „***“ ЕООД -Плевен е изпаднало в
неплатежоспособност.
От
отразения момент до изискуемия тридесет дневен срок от спиране на плащанията, обвиняемата
В.П.А. *** не предприела изискуемите действия по сезирането на компетентния
Окръжен съд -Плевен за откриването на производство по несъстоятелност.
По повод
реализираното от страна на обвиняемата В.П.А. *** инкриминирано деяние,
документирано по надлежния ред е проведено и настоящето досъдебно производство
по отношение на визираното лице.
По доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от всички писмените доказателства, находящи се в досъдебно
производство № Д-652/2019 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен,
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно
производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между
си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на
доказване.
По делото
не е събран доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата В.П.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно
задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на
търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по
чл. 227б, ал. 2 от НК
и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За
изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от
колективен орган на управление.
Разпоредбата
на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна деецът да е
управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не
е необходимо да са настъпили вредни последици от него.
Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията,
като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
Видно от удостоверение за
актуално състояние и учредителни актове и протоколи за приемането им, към
процесната дата 27.03.2018 г. едноличен
собственик, управител и представляващ дружеството е била обвиняемата В.П.А..
От фактическа страна по делото се
установи, че към дата 27.03.2018 г. “***” ЕООД
не е могло да изпълнява свои изискуеми, безспорни по основание и размер и
ликвидни парични задължения към кредитори, като според изготвената съдебно-икономическа
експертиза 27.03.2018 г. следва да се определи като дата на изпадане в
неплатежоспособност на дружеството. Следователно от тази дата е започнал да
тече, предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който обвиняемият
е следвало да поиска от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
От данните по делото се установява, че в
този срок обвиняемата в качеството си на управител е бездействал и не е
изпълнил задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по
несъстоятелност.
Налице е и субективната
страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Обвиняемата е извършила престъплението умишлено, като е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала неговите
общественоопасни последици и е искала или допускала тяхното настъпване.
Обвиняемата в качеството си
на управител е съзнавала, че дружеството, което представлява не е имало
възможност да изпълнява свои парични задължения към кредитори.
Обвиняемата е съзнавала, че
дружеството е натрупало задължения.
Обвиняемата като управител е
знаел, че дружеството не е разполагало с
достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си
задължения и въпреки това е бездействал и не е сезирал съда за откриване на
производство по несъстоятелност.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемата за виновна в извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК я освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
В чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева.
Както се
установи по-горе в изложението обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието.
От
престъплението не са причинени имуществени вреди.
С тези
мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание „глоба”.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС,
според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемата следва
бъде определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв.
Обществената опасност на извършеното от обвиняемата не е високо, като и
самата тя следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от
настоящата инстанция.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. Налага се извод,
че при отчитане на изискванията на чл. 27 ЗАНН, и при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на извършеното от обвиняемата
престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл.
78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си,
като въздейства възпитателно върху обвиняемата и обществото.
По изложените съображения и с оглед вътрешното
убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: