Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на пети
декември две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 253 по
описа за 2021г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр. осн. чл. 432
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищците - Т.
Н. К., племенница;
и М.К. З. П.,
сестра на Д.К.П.,
ЕГН **********, починала
в хода на процеса
на 12.05.2022г., в
исковата си
молба и
допълнителна
такава от 25.03.2021г., твърди
че на 05.03.2020г., в гр.
София,
водачът на л.а.
марка „Шкода модел
„Фабия“, peг.
№ ********- А.Х.С.,***, в
посока от
бул. „Илиянци“
към ул.
„Каменоделска“,
в района на пешеходната
пътека при
кръстовището
с ул. „Нешо
Бончев“,
нарушил
правилата за движение,
като при
извършване
на маневра
„завиване в
обратна
посока“, ударил
насрещно движещия
се л.а. марка
„Порше“ модел „Кайен“,
peг. № ********,
управляван № А.Я.А.,
и пешеходеца Н.В.Д.,
с което
реализирал
ПТП. При инцидента
била
причинена
смъртта на
пешеходеца.
За
произшествието
бил съставен КП
за ПТП с
пострадали
лица № К124/2020г.
Образувано било
и Досъдебно
производство
№ 513 ЗМТ 11085/220г., по
описа на I
сектор „РТП“ -
СДВР.
Починалият
бил съпруг на
г-жа П., която
изключително
трудно
понасяла
неговата
загуба.
Бил
направен
опит за
извънсъдебно
уреждане на
спора - видно
от Молба с вх.
№ 200-00-1181/30.03.2020г.
ГО на делинквента
била застрахована
при
ответника - З. „А.Б.“
- полица № BG/01/119002771562,
валидна до
30.09.2020г.
С
оглед
изложеното,
ищците моли
да се осъди
ответникът
да им заплати
сумата от 150 000
лева, претърпени
неимуществени
вреди,
изразяващи
се в болки и
страдания, претърпени
от г-жа П., в
резултат от смъртта
на съпруг ѝ - Н.Д.,
починал при
ПТП от 05.03.2020г., ведно
със
законната
лихва, считано
от 30.03.2020г. до
окончателното
щ изплащане;
Претендират
и разноски.
Ответникът
- З.
„А.Б.",
оспорва
иска:
- оспорва
активната
материална
легитимация
на първоначалната
ищца;
- оспорва
констатациите
в протокола
за ПТП;
- лицето,
сочено като делинквент,
не било
виновен за
случилото се;
- прави
възражение
за
съпричиняване
– чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗДП;
- евентуално,
а не
алтернативно
(Решение № 97/08.02.2013г. по т.д.
№ 196/11г. на І т.о.) имало
независимо съизвършителство;
-
оспорва иска
и по размер;
-
оспорва и
момента от
който се претендира
законна
лихва.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Съобразно
установеното
в КП за ПТП с
пострадали
лица № К124/2020г., при
ПТП,
настъпило на 05.03.2020г.
около 10,30ч. на
ул. „История славянобългарска“,
в района на
пешеходната пътека,
до
образуваното
кръстовище с
ул. „Нешо
Бончев“,
между два
автомобила: л.а.
марка „Шкода модел
„Фабия“, peг. № *******,
управляван
от А.Х.С., л.а.
марка „Порше“
модел „Кайен“, peг. № ********,
управляван № А.Я.А.,
починал пешеходецът
Н.В.Д..
Първият
л.а.,
извършвайки
маневра
„завой в обратна
посока“,
причинил
инцидента,
като останалата
фактология е
идентична с
тази, описана
в исковата
молба.
Протокол
обвързва съда
до доказване
на нещо
различно от
страната,
която има
интерес да го
стори (арг. от -
чл. 189, ал. 2 от ЗДП
и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл.
1, както и Определение
№ 870 от 18.11.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1436/2013
г., I т. о., ТК,
докладчик
съдията Емил
Марков, Р. № 85 от
28.05.2009г. на ВКС, т.д.
№ 768/2008г.; също: Р. на
ВКС № 24 от 10.03.2011г.,
т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29
от 17.05.2008г. по т.д. №
535/2008г. на ВКС, ІІ
т.о.; и
Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д.
№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС).
Първоначалната
ищца е била
съпруга на
починалия
(Удостоверение
за
наследници –
л. 43).
С
писмо от 13.03.2020г.
от страна на
застрахователя,
на правоимащия
е отказано
заплащане, до
представяне
на необходимата
за това
документация
(л. 31). В това число
и банкова
сметка.
*** –
разпитан е
св. С. и св. А.
(показанията
им са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
са участвали
в инцидента),
св. К.(показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
съпруг на едната
от
конституираните
впоследствие
ищци) и св. Ц.. От
тях се
установява,
че:
- св. С.: ПТП-то
се случило през
пролетта на
2020г., някъде
около 10:00ч. Сутринта
на 05-ти март се
движел в
посока
гробищата, на
ул. „История
Славянобългарска“,
шофирайки,
тръгнал да
прави
обратен
завой. Изчакал
може би около
2-3 минути,
защото имало
сериозен
трафик,
насрещно
движещите се
коли не
пропуснали. Започнал
маневрата и
усетил много
силен удар
отзад. След
това за
секунди
загубил
съзнание. Като
излязъл от
колата видях
да лежи до
нея мъж по
очи. Той не
мърдал. Тялото
му било в
посока
кръговото.
Свидетелят
се обадил на
тел. 112. Ударът
дошъл от друг
автомобил.
Другия
автомобил
след това се
забил в стълб
от страни и
там спря. Имало
пешеходна
пътека на
мястото. Не
забелязал
пешеходеца,
като тръгвал
да прави
маневра. Било
светло.
Маневрата
била
разрешена, а
насрещна
кола
премигнала,
да го
пропусне. Може
би
автомобилът
бил на
няколко
метра от
пешеходната
пътека. Ударът
настъпил
отзад в заден
калник и вратата
надясно. След
удара неговият
автомобил бил
установен по
средата в
средната
лента и може
би лявата.
Спрямо
пешеходната
пътека бил на
един два
метра от нея,
след нея.
- св. А. (показанията
са дадени в
две
заседания): Помни,
че е участвал
в катастрофа
през
пролетта на
2020г. Улицата
имала имаше
три ленти. Той
бил в най-налявото.
Пред него
имало една
кола, която
се опитвала
да отиде в
неговата
лента. Тази
кола била
спряла. Свидителят
мислел, че ще
го подмине,
но в
последния
момент,
вторият
автомобил тръгнал.
Г-н А. го
ударил отзад.
Карал
голям
автомобил.
Катастрофата
се случила
сутринта, било
студено,
мокро, валял
леко дъжд.
Пред него
пътят бил
празен в
най-лявата
лента. Имало
връзка с
другата
улица, където
можело да се
направи
обратен
завой. И там чакала
кола, която
била спряла. Въпреки
това,
свидетелят
не му дал
предимството,
защото
предимството
било негово и
продължил по
пътя. В
последния
момент, точно
когато приближавал,
вторият
водач решил
да премине
пред него
точно тогава се
ударили. Имало
светофарна
уредба.
Кръстовището
било малко
пред тях. И за
двамата било
зелено. Малко
пред тях имало
пешеходна
пътека в
района на
кръстовището.
Линиите за
движение в
другата
посока бяха също
три, като били
разделени
като нямало мантинела,
а остров и
нещо като алея.
Когато свидетелят
го възприел
за първи път бил
на
разстояние
от два пъти
дистанцията
съдебната
зала (зала № 8 на
съдебната
палата). Отместил
крака си от
газта. Натиснл
клаксона. Имало
автомобили
на средната и
на дясната
лента. Движел
в най-лявата
лента, защото
така му било
най-удобно, а
и по-нататък
имало
кръгово и
трябвала да
завие на
ляво. Не
намалил
защото в този
момент
светофарът бил
зелен. Не
видял
пешеходец на
пешеходната
пътека. Ударил
втория
автомобил с неговата
предна част,
а другата
кола в ляво
по средата.
Ударът бил
силен. След
поел в посока
в ляво. След
удара другият
автомобил бил
в посока надясно.
Бил изместен
напред от
района на
кръстовището.
Колата (втората)
била перпендикулярно
застанала и
пострадалият
бил по-скоро
отпред по в
дясно спрямо
колата.
- св. Клисурски: съпругата
му била
племенница
на първоначалната
ищца.
Последната и
съпругът щ
изключително
много
държали един
на друг.
Нямали деца и
разчитали
един на друг.
Не се карали.
Когато Д. П.
разбрала за
катастрофата,
била много зле,
дори не можела
да обясни
какво ѝ как
се случило.
Било голям
шок.
Починалият
бил здрав мъж
и все още
работел. Не
успяла да
отида на
погребението
на съпруга си,
тъй като се
сринала.
Изпаднала в
ступор и постоянно
плачела. Преди
това изцяло
си гледала
домакинството
вкъщи.
Обслужвала се
сама, а и
съпруга си.
Той ходел да
пазарува. Тя
излизала
рядко. Ищцата
и съпругът щ (свидетелят)
ходели да
сменят ѝ памперса
и да щ помагат
с каквото
могат. Чакала
да си отиде. Била
изцяло
зависима от
техните
грижи. Преди
била весел
човек, а сега била
много зле
психически и
физически.
- Разпитана
е и ищцата, но
показанията
щ, след смъртта
на леля щ, са
недопустими.
- св. Ц.: Спомнял
си за ПТП,
което се
случило 2020г.
Управлявал л.а.
марка „Опел“. Пътувал
от гробищата
в посока кв. „Надежда“
към
кръговото на кв.
„Надежда“. На
пешеходна
пътека спрели
колите в
средна и в
дясна лента
(той бил в
средната). Било
към 10:30ч.-11:00ч.
Било валяло,
но било
слънчево.
Една кола
тръгнала да
прави
обратен
завой. Чул
клаксон,
спирачки и
свирене.
Видял черен
джип, ударен
в средата на мантинелата,
както се
събирали
двете мантинели
на средата.
Един човек
лежал на
земята. Заради
пешеходната
пътека всички
били спрели, за
да мине
пешеходецът
(той бил сам и
бил навлязъл,
движейки се нормално,
на
пешеходната
пътека). Единствената
свободна
лента била
лявата лента.
Пешеходецът
пресичал от
дясно на ляво.
Освен черния
джип имала и л.а.
марка „Шкода“,
който правел „обратен
завой“. Там
конкретно
нямало
светофар.
Съдът
кредитира
показанията
на свидетелите,
с изключение
на тези на св. А.,
който си
спомня за
светофарна
уредба. Такава
е нямало, а
грешката
вероятно се
дължи на
изминалото
време и
стреса от
случилото се,
възможно е
също така и
да става
въпрос за защитна
теза, тъй
като
очевидно има
хипотеза на
независимо съоизвършителство.
Депозирани
са
заключения
на три СЕ,
неоспорени
от страните и
приети от
съда, като компетенно
изготвени. От
тях, както и
от разпита на
в.л.-а в ос.з. от
09.11.2011г. и 05.12.2023г. се
установява,
че:
1. СПЕ: След
процесното
ПТП и смъртта
на съпруга ѝ
ищцата (става
въпрос за първононачалната
ищца) декомпенсира
в
психосоматичен
план. Преди
процесния случай,
е имала ставнодегенеративните
проблеми, но
е обслужвала сама
домакинството,
а и себе си и е
излизала
навън. След
смъртта на
съпруга щ декомперсацията
стига до там,
да не може да
обслужва
домакинството
и себе си.
Психичното
състояние на
ищцата към
момента на
изследването
е в нормата
за психична дейност.
Мисловния
процес и
критичността
са
незасегнати
и са в норма.
Нарушен е
емоционалния
баланс,
нагласите са
депресивни,
настроението
е потиснато.
Последиците
за ищцата към
настоящия
момент и за в
бъдеще са: депресивитет,
липса на
желание за
живот, нужда
от това друг
да полага
грижи за нея. Това
се прави от
близките щ: престоява
известни
часове сама в
жилището си,
но в рамките
на леглото и
е по няколко
пъти на денонощие
посещавана
от нейната
племенница и
съпруга щ,
които я обгрижват,
обгрижват
я изцяло за
палиативни
грижи,
хранене, къпане,
пране, смяна
на памперси,
даване на лекарства,
във всичко.
Възрастта не
е задължителна,
но с оглед
възрастта, с
оглед ставно
дегенеративните
промени,
които са
преди процесното
ПТП и вече
изчерпването
на психичните
ресурси
поради
загубата,
която е преживяла
в психоемоционален
план,
най-вече това
е
определящото
при нея. Има
естествени
фиксации за
възрастта,
които са и в
психичен и в
емоционален
и в
соматичен,
във
физически план,
но самата
загуба със
смърт на
човек, който
казва, че е
бил смисъла
на живота щ. Тя
няма
собствени
деца, самата
тази загуба е
с много висок
стресогенен
потенциал,
който нанася
загубите в психоемоционалната
щ сфера,
ресурсите за
справяне, тя
няма никакви копинг
стратегии,
няма планове
за бъдещето,
няма мотив за
живот, няма
желание, все
пак възрастни
хора са, но
преди са били
двама,
гледали са си
своите битовизми,
по свой
начин, както
могат да
живеят двама партньори,
сега тя няма
този смисъл,
няма никакъв
мотив.
Тя
няма да може
сама да се
възстанови и
ще са щ нужни,
съобразно
посоченото, и
за напред грижи.
Не може да се
адаптира в психоемоционален
план.
2. СМЕ:
тя е
съобразена
със СМЕ на
труп, приета
в досъдебното
производство,
нещо, което,
съобразно
посочената
по-долу
практика, е
недопустимо.
Освен това е
и излишна. Не
се спори, че в
следствие на
катастрофата,
а не поради
друга
причина, е
починал г-н
Дончев.
Съдът
постановява
решението по
спора въз основа
на
доказателствата,
събрани по
конкретното
дело, в
открито
заседание с
участие на
страните. Той
не може да се
позовава на
събрани
извънсъдебно
доказателства
и дори на
доказателства,
събрани по
друго дело -
Решение № 84-II от
05.05.1983г. по гр.д. №
263-II/82г., I г.о.; също
Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г.,
т.к, ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 55 от 30.05.2009г. по т.д.
№ 728/2008г., т.к., І т.о.
на ВКС;
Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 66 от 12.03.2015г. на
ВКС по гр. д. №
5839/2014г., IV г.о., ГК;
Определение
№ 374 от 01.04.2010 г. по
гр.д. № 34/2010г., ІV г.о.
на ВКС,
Определение
№ 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на
ВКС и
Определение
№ 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на
ВКС.
Цитираната
практика е
примерна, а
не
изчерпателна.
Също
така, доколкото
изискването
има
императивен
характер
недопустимо
е то да се
дерогира по съгласие
на страните -
Решение № 65 от
28.02.1985г. по гр.д. №
933/1984г., І г.о. на ВС. Например
не може съдът
да постанови
решението си,
като се
позове на
показания на
свидетел,
който е бил
разпитан по
друго дело,
дори и
страните да
са се
съгласили за
това - Решение № 2169
от 21.09.1976г. по гр.д.
№ 1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно
недопустимо
е съдът да
постанови
решението си
въз основа на
доказателства,
събрани по
друго дело
или на
доказателства,
събрани по
делегация,
ако съдебната
поръчка не е
била налице
към делото в
последното
заседание на
съда - Решение № 32
от 25.03.1986г. по гр.д.
№ 1/1986г., на ОСГК
на ВС.
Р. на
ВКС стар 639/1936г. I: Събраните
по друго дело
доказателства
не могат да
служат като
такива по
разглежданото
дело -
особено
свидетелски
показания и
заключения
на вещи лица,
които трябва да
се
възприемат
непосредствено
от съда. Но
ако такива
доказателства
са посочени и
от
противната
страна не е
имало
противопоставяне,
няма законна
причина да се
откаже приемането
им.
Става
въпрос
документацията
от ДП и
по-специално
СМЕТ, СХЕ и
постановлението
на СГП (л. 113-20). Постановлението
на
прокуратурата,
с което е
прекратено
наказателното
преследване
поради това,
че
обвиняемият
е счетен за
невиновен да
е извършил
престъпното
деяние, не е
задължително
за гражданския
съд, който се
произнася по
гражданските
последици от
това деяние - ТР № 142
от 01.12.1966г. по гр.д.
№ 112/1966г., ОСГК на
ВС; също: Актовете на
органите на
досъдебното
производство
/заключително
обвинително
постановление
и
обвинителен
акт/, независимо
че са
официални
документи по
смисъла на
чл. 179 ГПК, респ.
чл. 143, ал. 1 ГПК
/отм./, не
представляват
доказателство
за механизма
на ПТП и за
поведението
на
участниците
в него, поради
което нямат
задължителна
сила за гражданския
съд, който
разглежда
гражданските
последици от
деянието -
решение № 43/15.03.2011г.
по т.д. № 414/2010г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и
решение № 43/16.04.2009г.
по т.д. № 648/2008г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.
Изложеното
се отнася и
до
материалите
от досъдебното
производство,
приложени по
делото, без
фотоматериалите.
3. СТЕ: - л.а.
“ШКОДА ФАБИЯ”
се е движил
по дясна
пътна лента
на ляво пътно
платно,
предназначени
за движение в
посока
обратна на
огледа, като в
зоната
обособена и
обозначена с
п.з. “Ж9-Място за завиване
в обратна
посока”,
водачът
завива на
ляво и спира,
разположен
напречно на
посоката на
огледа с
предна част
насочена към
ДКПП, след
което
навлиза по
същата
траектория в
лява пътна
лента на
дясно пътно
платно до
момента и до
мястото на
удара;
- л.а.
“ПОРШЕ КАЙЕН”
се е движил
по лява пътна
лента на
дясно пътно
платно, по
посока на
огледа,
включително
до момента и
до мястото на
удара с л.а.
“ШКОДА ФАБИЯ”;
- пешеходецът
Н.В.Д. навлиза
от десен
тротоар
върху дясно
пътно платно
на бул.
“История
Славянобългарска”,
стъпва върху
пешеходната
пътека,
разположена
след
кръстовището
на около 3,40 м. и
започва движение
от дясно на
ляво, мерено
спрямо посоката
на огледа, до момента
на удара от
л.а. “ШКОДА
ФАБИЯ”.
Скоростта
на л.а. марка
„Шкода“ – 15,20 км/ч.;
опасна зона 5,22 м.;
ударът е бил
предотвратим,
ако водачът,
която е имал
и техническа
възможност
за това, чрез
възприемане
на приближаващия
се л.а. марка „Порше“, не
бе предприел
маневрата.
Скоростта
на л.а. марка
„Порше“ – 64,47 км/ч.
(разрешена
скорост 50 кв./ч.).
съответно
опасна зона
от 48,18м. и 33,20 м. Без
значение от
скоростта,
ударът не е
бил
предотвратим
от този
водач.
Тялото
на
пешеходеца
след удара се
е установило
на около 2,6 м. в
ляво от ДКПП
и около 12,40м.
(ходилата) до
около 14,10м.
(главата) след
ОР1, мерено по
посока на
огледа.
На 05.03.2020г.
около 10,30ч. в
гр. София по
бул. “История „Славянобългарска”
в посока от
бул. “Илиянци”
към ул.
“Каменоделска”
се движил л.а.
“ШКОДА ФАБИЯ”,
управляван
от А.Х.С. с
намерение да
извърши обратен
завой на
обособен
проход в
разделителната
ивица,
отделяща
двете пътни
платна.
На
кръстовището
с ул. “Нешо
Бончев”
водачът на
л.а. “ШКОДА” от
най-лявата
пътна лента
завил на ляво
и спял с цел
изчакване,
преминаващите
автомобили
по пътното
платно, движещи
се към бул. “Илиянци”.
Едновременно
с горе
описания
автомобил по
лява пътна
лента на
пътното на
бул. “История
Славянобългарска”
в посока от
ул.
“Каменоделска”
към бул.
“Илиянци” се е
движил л.а.
“ПОРШЕ КАЙЕН”,
управляван
от А.А. със
скорост = 64,47
км/ч. Докато
водачът на
л.а. “ШКОДА”
изчаквал на
горе
описаното
място за завиване
в обратна
посока,
пешеходецът Н.Д.
започнал
движение от
дясно на ляво
по пешеходната
пътека, разположена
напречно на
пътното
платно на
бул. “История 1
Славянобългарска”
по което се
движил л.а.
“ПОРШЕ”.
Пешеходната
пътека се
намирала
непосредствено
след
кръстовището
на около 3,40 м. и
след
обособения
проход през
разделителната
ивица.
В
момента в който
водачът на
л.а. “ШКОДА”
преценил и
предприел навлизане
в лява пътна
лента на
пътното
платно по
което се е движил
л.а. “ПОРШЕ”,
последният
се намирал на
около 17,00 м. в
дясно, а
видимостта
един към друг
е била около =
17,12 м.
В това
време
пешеходецът
продължавал
да се движи
по
пешеходната
пътека в посок
от ул. “Нешо
Бончев” към
разделителната
ивица, т.е. от дясно
на ляво,
спрямо
посоката на
движение на
л.а. “ПОРШЕ”.
Водачът
на л.а. „Шкода”,
без да
упражнил
визуален
контрол навлизъл
от ляво на
дясно в лява
пътна лента и
пресякал
траекторията
на л.а. „ПОРШЕ”,
чийто водач
възприел
опасността,
но обективно
не успял да реагира
с аварийно спиране,
тъй като
дължината на
опасната зона
от 48,18м. била
значително
по-голяма от
отстоянието му
преди удара в
следствие на
което настъпил
ударът между
двата
автомобила.
Мястото
на удара
между л.а.
“ПОРШЕ” и л.а.
“ШКОДА” е
разположено
в дясно пътно
платно върху
лява пътна
лента от
около 8,50м. до
около 10,00м. в
ляво от десен
край на
пътното платно
(ДКПП) на бул.
“История
Славянобългарска”
и на около 1,00м.
преди ОР1,
мерено по
посока на
огледа.
Ударът
за л.а. “ПОРШЕ” е
бил челен,
централен, а за
л.а. “ШКОДА” е
бил
страничен в
зоната на
задна дясна
врата, заден
десен калник,
задно дясно колело,
задна дясна
част на
бронята и
заден десен
стоп.
След
като л.а.
“ПОРШЕ” блъснал
с предната си
част л.а. „ШКОДА”
в зоната на
задна дясна
врата и задно
дясно колело,
л.а. (“ШКОДА”) бил
отхвърлен по
посоката на
движение на
л.а. “ПОРШЕ” с
едновременно
придвижване
на дясно, а л.а.
“ПОРШЕ” се
отклонил
леко на ляво
и се удрил
в
инфраструктурата
на разделителната
ивица
(метален
стълб от
уличното
осветление).
След
този удар,
траекторията
на л.а. “ШКОДА”
се пресякла с
траекторията
на
пешеходеца в
следствие на
което,
последният бил
ударен с
горната лява
странична
част на купето
в областта на
лявото рамо.
Последвало е отхвърляне
и падане и
удар в
подлежащата
настилка на
горната част
на тялото в
зоната на
главата.
Най-вероятното
място на удар
между л.а.
“ШКОДА” и пешеходеца
е било
разположено
върху лявата
част на дясна
пътна лента
на дясно
пътно платно
на бул.
“История
Славянобългарска”
от 2,50м. до около
3,50м. в ляво от
десен край на
пътното
платно (ДКПП) и
на около 7,00м.
след ОР1,
върху
далечния
край на пешеходната
пътека по
посока на
огледа.
Травмите
на
пешеходеца
са довели до
летален
изход.
Причина
за
настъпване
на ПТП от
техническа
гледна точка
е била
липсата на
постоянен
визуален контрол
от страна на
водача на л.а.
“ШКОДА”, изразяващо
се в
неадекватно
поведение,
въпреки
наличието на
достатъчно
голяма зона на
пряка
видимост в
полезрението
му.
Превишената
скорост на
другия
автомобил.
При движение
с разрешена
скорост
травмите на
пешеходеца
биха били по
малки и
вероятно не
би настъпили
летален
изход (за
това биха
били нужни
допълнителни
изследвания).
Самия
факт, че в
дясно от него
е имало
спрели
автомобили,
това е косвен
признак, че
нещо се случва
отпред на
платното за
движение,
след като всички
други спират
значи и
първото,
което може да
се помисли,
че
най-вероятно
има някакво
препятствие. Освен
това, пътя е
обозначен
със знак „А18“,
доста преди кръстовището
място, че
предстои
пресичане на
пешеходна пътека,
което също е
указание за
допълнителна
бдителност.
В
гражданското
производство
могат да се използват
протокола за
ПТП и този за
оглед на ПТП,
както и
снимковия
материал.
Последният,
по правната
си природа, представялва
веществено
доказателство
(например:
Решение № 1062 от
10.11.1986г. по гр.д. №
655/86г., II г.о. на ВКС;
Решение № 136 от
11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС
и р. 1510-77-I).
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото
лице, спрямо
което
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска обезщетението
пряко от
застрахователя
по застраховка
"Гражданска
отговорност"
при спазване
на
изискванията
на чл. 380.
Пострадалият
е преминавал
по пешеходна
линия
(съобразно
указанието
на нормата на
чл. 113, ал. 1 от ЗДП),
като
МПС-тата,
движещи се по
средната и
дясна линия
са спрели (чл. 119,
ал. 1 от ЗДП).
При
приближаване
към
пешеходна
пътека водачът
на нерелсово
пътно
превозно
средство е
длъжен да
пропусне стъпилите
на
пешеходната
пътека или
преминаващите
по нея
пешеходци,
като намали
скоростта
или спре.
При
заобикаляне
на спряло
пред
пешеходна пътека
пътно
превозно
средство
водачът на
нерелсовото
пътно
превозно
средство е длъжен
да се движи с
такава
скорост, която
да му позволи
да спре, за да
пропусне преминаващите
по
пешеходната
пътека пешеходци (чл. 119,
ал. 1 и ал. 2 от
ЗДП).
И
двете норми
са нарушени
от свидетеля,
управлявал
джипа.
Съобразно и
становището
на в.л. Т., още с
преминаването
покрай знака,
даващ
указание, че
има
пешеходна
пътека, е следвало
да намали, а
след това,
като
констатира,
че има спрели
автомобили в
страничните му
ленти и да
спре, тъй
като това е
ясен знак, че
много
вероятно
преминава
пешеходец.
Отделен
е въпросът за
превишената
скорост (още
повече
предвид
нормата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДП).
Завиването
в обратна
посока се
извършва наляво
от най-лявата
пътна лента
по посока на
движението.
При
недостатъчна
широчина
завиването в
обратна
посока може
да започне и
от друга част
на платното за
движение, но
водачът на
завиващото
пътно
превозно
средство е
длъжен да
пропусне и попътно
движещите се
от лявата му
страна пътни
превозни
средства (чл. 38,
ал. 1 и ал. 3 от
ЗДП). И двете
правила за
движение са
нарушени от водача
на л.а. марка
„Шкода“.
Съобразно
нормата на
чл. 53 от ЗЗД, ако
увреждането
е причинено
от неколцина,
те отговарят
солидарно. Това
означава, че възражението
за
независимо съизвършителство,
както вече бе
посочено, е основателено,
но до
толкова, че такова
е налице.
Всеки един от
виновните
отговаря
изцяло.
Ищецът може
да си избере
срещу кого да
предяви
претенцията си,
като тя се
погасява за
всички
изцяло или
частично при
плащане (в
тази връзка и
практиката,
цитирана от
ищците: Решение
№ 579 от 24.10.1989г. по гр.
д. № 519/89г., IV г.о.; и Определение
№ 180 от 23.03.2011г. на
ВКС по т.д. № 812/2010г.,
II т. о., ТК,
докладчик
съдията
Росица
Ковачева).
Виновното
поведение на
двамата
водачи изключва
случайно
събитие.
Неимуществени
вреди се
свеждат
най-често до
претърпени
болки,
страдания,
недъзи,
емоционален
дискомфорт.
Размерът им
се определя
от съда по
справедливост
– чл. 52 от ЗЗД.
Според
Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о.,
ГК: …
Размерът на
дължимото
обезщетение
за неимуществени
вреди според
законовия
критерий за
справедливост
се определя
според вида и
тежестта на
причинените телесни
и психични
увреждания –
това са фактите
и
обстоятелствата,
които имат
пряко значение
за размера на
предявения
иск – продължителността
и
интензитета
на претърпените
физически и
душевни
болки, други
страдания и неудобства,
стигнало ли
се е до
разстройство
на здравето
(заболяване),
а ако
увреждането
е трайно –
медицинската
прогноза за
неговото
развитие. Не
е в тежест на
пострадалия
да докаже
отделните си
негативни
изживявания.
Доказани ли
са
увреждащите
действия и
бездействия,
искът е
установен в
своето основание
и съдът е
длъжен да
определи
неговия
размер по
своя
преценка или
като вземе заключението
на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
В
случая се
установява,
че първоначалният
ищец е имал
дълъг и
успешен брак
с починалия.
Преживяла е
изключително
тежко
загубата, тъй
като по
начало е разчитала
на съпруга си,
която е бил
по-млад от
нея – на 72 към
датата на инцидента
(те са без
деца). След
загубата му е
загубила
желанието си
за живот,
изпадайки в
депресия
(непреодолимо
травмиращо
преживяване –
л. 91). Изводите
са на базата
на
изложеното
от в.л. по СПЕ, а
и за
съжаление, с
оглед
последвалата
смърт на г-жа П.
в хода на
процеса. Към
този момент
тя е била почти
на 88 години.
Смъртта е
настъпила
както от
болката от инцидента,
така и в
следствие на
нормалните биологични
процеси за
човешкия
организъм
(това е
съобразено в
преценката
за обезщетението).
Към
момента на
ПТП (05.03.2020г.)
обезщетението,
което би следвало
да обезщети
първоначалния
ищец, възлиза
на 110 000 лева.
То се
дължи по
равно на
нейните
наследници (чл.
8, ал. 1 от ЗН).
относно
лихвите:
Срокът за
окончателно
произнасяне
по претенция
по
задължителна
застраховка
"Гражданска
отговорност"
на автомобилистите
не може да е
по-дълъг от
три месеца от
нейното
предявяване
по реда на чл. 380
пред
застрахователя,
сключил
застраховката
"Гражданска
отговорност"
на автомобилистите,
или пред
неговия
представител
за уреждане
на претенции (чл. 496
от КЗ).
Налице е
забава на
кредитора –
чл. 85 от ЗЗД (ТР
от 06.11.2013г. № 6/2012г.: 1. Съдебни
разноски за
адвокатско
възнаграждение
се присъждат,
когато
страната е
заплатила
възнаграждението.
В договора
следва да е
вписан
начина на
плащане - ако
е по банков
път, задължително
се
представят
доказателства
за това, а ако
е в брой, то
тогава
вписването
за направеното
плащане в
договора за
правна помощ
е достатъчно
и има
характера на
разписка; също: Определение
№ 117 от 12.03.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. №
326/2020 г., I т. о., ТК,
докладчик
съдията
Вероника
Николова, и
във вр. с чл. 3 от Закон
за
ограничаване
на
плащанията в
брой).
Банкова
сметка ***.03.2021г.
Това обаче е
хипотеза на
нередовна
искова молба
– чл. 129, ал. 5 от ГПК.
Или, лихва се
дължи от
датата на
депозиране
на иска.
по
разноските:
1. на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 38 от
ЗА, но
процесуалния
представител
на ищците се
дължи сумата
от 3 730 лева, съобразно
нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 4, във
вр. с чл. 2, ал. 5 и
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за
минималните
размери на адвокатските
възнаграждения
(редакция
от 22.01.2019г., тъй
като
договорът е
от 13.03.2020г. и
изрично се
препраща към
норма от
наредбата, за
определяне
на размер).
Възражение,
предвид
посоченото в
т. 3, не е
сторено от
страна на
ответника,
като по тази
причина
следва да се съобрази
посочената
по-горе сума.
2. на
ответника се
дължат
разноски,
съобразно отхвърлената
част от
исковете – чл. 78,
ал. 3 от ГПК, и
списъците за
разноски, или
1 609,60 лева.
Разноските
се компенсират
дори и в
хипотезата
на чл. 38 от ЗА
(Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС и Р. №
14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV
г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.).
Ответникът
дължи на процесулания
представител
на ищеца
сумата от 3 730 лева
- 1 609,60 лева = 2 120,40 лева.
3. На
основание чл.
77 от ГПК в
полза на съда
се дължат
разноски.
Следва
да се има
предвид, че
не е налице
хипотеза на
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Първоначалният
ищец е освободен
от процесуалното
задължение
за заплащане
на такси и разноски,
но това не се
отнася до
неговите правоприемници.
Разходите
на съда са 1 200
лева. 73,33 % от тях
се дължат от
застрахователя,
а останалите
– от ищците (879,96
лева + 320,04 лева).
Така,
-
ищците
дължат 320,04 лева
+ 1 600 лева,
държавна
такса по
отхвърлената
част от иска = 1 920,04
лева;
-
ответникът
дължи 879,96 лева + 4 400
лева = 5 279,96 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД, З. „А.Б.",
ЕИК *********, със
седалище и
адрес на
управление ***.
"Княз *********, съд.адр: гр.
София, ж.к. „*******,
чрез
„Адвокатско
дружество Б.И.Б.",
ЕИК *********,
представлявано
от адв. Ц.Б.,
чрез адв. Б.С., да
заплати
разделно (по Ѕ
част) на Т. Н. К., ЕГН **********,***,
и М.К. З. П., ЕГН **********,***,
общ съд.адр.:
гр. София, ул. *******,
гр. София, ул. *******, e-amil: adv.********@abv.bg,
чрез адв. Р.М.,
САК, личен
номер от ЕАР
при ВАС № ********, сумата
от 110 000 (сто и
десет хиляди)
лева,
представляващи
застрахователно
обезщетение
във връзка с
ПТП от 05.03.2020г., случило
са в гр. София, причинено
от водачът на
л.а. марка
„Шкода модел
„Фабия“, peг.
№ ********- А.Х.С.,***, в
посока от
бул. „Илиянци“
към ул.
„Каменоделска“,
в района на пешеходната
пътека при
кръстовището
с ул. „Нешо
Бончев“, като
в резултата е
починал Н.В.Д. (болки и страдания,
изпитани от Д.К.П.,
ЕГН **********, негова
съпруга) – щета № 1000/20/217/500050, а
гражданската
отговорност
на делинквента
е била
застрахована
от ответника,
ведно със
законната
лихва, считано
от 08.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен размер
от 150 000 (сто и
петдесет
хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оставя
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за
лихва до
датата на
депозирането
на иска
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с
чл. 38 от ЗА, З. „А.Б.", ЕИК *********,
със седалище
и адрес на
управление ***.
"Княз *********, съд.адр: гр.
София, ж.к. „*******,
чрез
„Адвокатско
дружество Б.И.Б.",
ЕИК *********,
представлявано
от адв. Ц.Б.,
чрез адв. Б.С., да заплати, да
заплати на адв. Р.М.,
САК, личен
номер от ЕАР
при ВАС № ********, гр.
София, ул. *******, гр.
София, ул. *******, e-amil: adv.********@abv.bg, чрез сумата
от 2 120,40
(две хиляди
сто и
двадесет
лева и
четиридесет
стотинки) лева,
адвокатско
възнаграждение,
съобразно уважената
част от
исковете и
направена
компенсация.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, З. „А.Б.", ЕИК *********,
със седалище
и адрес на
управление ***.
"Княз *********, съд.адр: гр.
София, ж.к. „*******,
чрез
„Адвокатско
дружество Б.И.Б.",
ЕИК *********, представлявано
от адв. Ц.Б.,
чрез адв. Б.С.,
да заплати по
сметка на Софийски
градски съд,
сумата от 5 279,96 (пет
хиляди
двеста
седемдесет и
девет лева и
деветдесет и
шест стотинки)
лева, дължимо
възнаграждение
за вещи лица, и
държавна такса,
съобразно
уважената
част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, Т. Н. К.,
ЕГН **********,***, и М.К. З. П.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. *******, гр.
София, ул. *******, e-amil: adv.********@abv.bg,
чрез адв. Р.М.,
САК, личен
номер от ЕАР
при ВАС № ********,
да заплатят
по сметка на Софийски
градски съд,
сумата от 1 920,04 (хиляда
деветстотин
и двадесет
лева и четири
стотинки)
лева, дължимо
възнаграждение
за вещи лица, и
държавна
такса, съобразно
отхвърлената
част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски
апелативен
съд в
двуседмичен
срок от
връчването му
на страните.
председател: