№ 13359
гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110112949 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 2498,20 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово
разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх,
ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 389,29 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх. Сочи, че
ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на
доставената му топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., възлизаща
на 2498,20 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 2498,20 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово
разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх,
ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 389,29 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед
указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
1
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – С. Б. С., оспорва исковете, като твърди, че ищецът не е
предоставил топлинни услуги, цената на които да е в размер на претендираната сума, а
ответникът чрез плащане е погасил всички дължими суми за процесния период.
Твърди също така, че не дължи лихва за забава, тъй като не е налице такава. Сочи
освен това, че част от задълженията са погасени по давност. Ето защо, моли исковете
да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Тс“ ЕООД, счита предявените
искове за основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 67011 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 94328 от 24.11.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.12.2021
г. Длъжникът е възразил срещу същата, поради което и с оглед указанията на съда
ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по договор за предоставяне на топлинна енергия, по силата на което
ответникът дължи заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. ххх, че за периода, предмет на делото, е доставил реално на ответника
топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че ответникът е бил потребител на топлинни
услуги в процесния имот за периода, предмет на делото.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
2
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 2811,09 лв. Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в
размер на 16,50 лв., дължима за дялово разпределение през процесния период,
съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 2827,59 лв. Ищецът претендира сумата в размер на
2498,20 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало претенцията е основателна
за пълния предявен размер. Посоченият извод следва и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, съгласно което дължимата и непогасена цена за топлинни
услуги възлиза на сумата в размер на 2498,20 лв. (в това число и дължимата сума за
дялово разпределение).
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„ТС” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на
това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се
счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която
давностният срок е прекъснат – 24.11.2021 г., то в случая погасено по давност се явява
задължението за главница, дължима в периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г.
Ответникът дължи цената на предоставените топлинни услуги за периода от м.10.2018
г. до м.04.2020 г. в размер на 1753 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 1753 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
3
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със
законната лихва, считано от 24.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 2498,20 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.
Съгласно общите условия на „ТС” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.
ответникът дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., която е в размер на 259,32
лв. Ответникът не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане
на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане
на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи за сумата в размер на 259,32 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода
от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
389,29 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 557,48 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 121,24 лв., представляваща разноски в исковото
производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с
адрес: гр. С, ул. „ххх, срещу С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1753
лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово
разпределение) за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх,
ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, 259,32 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г. върху дължимата цена за
топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница до пълния предявен размер от 2498,20 лв. и за периода от м.05.2018 г. до
м.09.2018 г. и иска за лихва до пълния предявен размер от 389,29 лв.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на „Т С”
ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 557,48 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх, да заплати на С. Б. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 121,24 лв., представляваща разноски в исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Тс“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5