М О Т И В И към Присъда
№32/30.01.2019 г., постановена по НОХД № 6799/2018 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХХІV н. с.
РП
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
В.А.М. – роден на *** ***, **,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, работещ, ЕГН **********, за това, че на 17.10.2018 год. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № **, след употреба на
наркотични вещества – марихуана /ТНС/ и амфетамин /АМР/ –
престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като предлага той да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години
и шест месеца.
Защитникът
на подсъдимият адв. Н.С. сочи в пледоарията си, че не
са налице достатъчно доказателства за
виновността на подзащитния му. Сочи, че е опорочена процедурата по извършване
на пробата, както и че показанията на полицейските служители не следва да се
кредитират.
Подсъдимият
В.М. дава обяснения, не се признава за виновен в извършване на деянието, във
връзка с което му е повдигнато обвинение
и заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.А.М. – роден на *** ***, б., български гражданин, със средно
образование, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
Обвиняемият В.М. е правоспособен водач
на моторно превозно средство /МПС/ за категориите В, М, С, ТКТ и АМ. Същият има
само едно предходно нарушение на ЗДвП.
На 17.10.2018 год.,
около 19:10 ч.,
свидетелите Р.С. и Й.Д. – ** в РУ на МВР – Стамболийски се намирали в близост
до чакалнята на ЖП гара Стамболийски в гр. Стамболийски, обл.
Пловдив. Там свидетелите – ** извършвали проверка на две лица – св.М.Д. и св.А.Т.,
за държане на вещи, които са забранени от закона. По време на проверката покрай
свидетелите преминал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № **.
Въпросният автомобил преминал покрай свидетелите Р.С. и Й.Д., след което спрял
недалеч от тях. От автомобила слязло лице от мъжки пол, което след спирането се
запътило към полицейските служители. Това лице бил подс.
В.М.. Последния, вървейки към свидетелите Р.С. и Й.Д. имал несигурна походка –
леко залитал, с нарушено равновесие. Това направило впечатление на полицейските
служители и когато обвиняемия се приближил до последните, те се легитимирали и
му обяснили, че ще му извършат проверка. В хода на последната била установена
самоличността на подс. В.М.. Тъй като при проверката
обвиняемият отговарял неточно и несвързано свидетелите Р.С. и Й.Д. подали
сигнал до ОДЧ при РУ на МВР – Стамболийски. Във връзка с подадения сигнал на
мястото дошъл свид. Т.М. ***.20 часа била започната
проверка на подсъдимия, като св.М. тествал подсъдимия за употреба на алкохол и
за употреба на наркотични вещества с технически средства. При проверката за
алкохол бил отчетен резултат 0.00 на хиляда, като същата била осъществена в
сградата на РУ Стамболийски. При осъществената проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози било използвано техническо средство дрегер „Дръг Чек 3000“ /Drager Drug Check 3000/ с номер №
ARKJ 0231, Ref 8325554. В началото на проверката св.М. разпечатал опаковката
на теста, изкарал дрегера и извършил проверката, като
бил взет секрет от устата на подсъдимия, поставил го в уреда, разклатил същия,
след което го оставил на място, за да отчете пробата. Уредът отчел положителна
проба за наличието на тетрахидроканабинол /ТНС/ –
активният компонент на марихуаната /коноп, канабис/ и амфетамин /АМР/, тъй като
срещу означенията за същите липсвали тестови линии. С оглед на отчетеното свид. Т.М. съставил на подс. В.М.
АУАН с бланков № 121962/17.10.2018 год., с който били иззети СУМПС, контролен
талон към последния и СРМПС. Проверката приключила в 21.00 часа На обвиняемия
също така в 22.00 часа бил издаден талон за изследване с бланков № 0034063, в
който било посочено, че до 120 минути от връчването следва да се яви за кръвна
проба в Окръжна болница Пловдив. Във връчения талон за медицинско изследване подс.М. отразил, че приема показанието на техническото
средство. С цел да му бъде осигурена възможност да даде кръв за изследване подс. В.М. *** в 23.15 часа. В болничното заведение, пред
медицинско лице от същото, подсъдимият отказал да даде кръв като това му
желание било отразено в лист за преглед на пациент. В последствие подсъдимият бил
задържан по реда на ЗМВР.
Марихуаната и амфетамина са включени в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък І от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, като вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателства – показанията на
свидетелите Р.С., Й.Д., Т.М., Методически указания относно реда за установяване
на употребата на наркотични вещества, или техни аналози от водачите на МПС с
орален тест Dreger DrugCheck 3000, АУАН,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, талон за медицинско изследване, лист за преглед на пациент, справка за
нарушител водач, касета от техническо средство, справка съдимост,
характеристична справка.
Следва
да се посочи, че по делото са разпитани още свидетели – С.С.,
М.Д., А.Т., Д.С., както и бащата на подсъдимия – А.М.. Съдебният състав счита,
че показанията на същите не спомагат за изясняване на фактическата обстановка
по делото, като по-долу ще бъдат изложени съображенията за това становище. Що
се отнася до показанията св.М., то същите нямат отношение към осъществената
проверка на подсъдимия, а имат значение с оглед преценка на характеристичните
данни за подсъдимия.
Показанията
на свидетелят А.М. се кредитират от съдебния състав с оглед придобиване на
характеристични данни за подсъдимия. Доколкото обаче не се съдържат в същите
показания относно самото деяние, то съдът няма да обсъжда същите подробно.
Обясненията
на подсъдимия следва да се подложат на критичен анализ, доколкото същите имат
двояка функция – от една страна са средство за защита, а от друга страна могат
да внасят в делото доказателства за определени факти. Следва да се има предвид
и че подсъдимият няма задължението да казва истината. Обясненията му частично
се подкрепят от показанията на свидетелите С.С., М.Д.,
А.Т. и Д.С., които твърдят, че същият е пушил цигари преди да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. Обясненията му обаче противоречат на
показанията на свидетелите служители Р.М., Й.Д. и Т.М.. При преценката им
следва да се отчита, че твърдението на подсъдимия, че е пушил цигари пред св.М.
не се подкрепя от никой от останалите свидетели. Следва да се има предвид, че св.С.и
св. М.Д. твърдят, че не са били на мястото при проверката, свидетелят Т.
твърди, че не е наблюдавал през цялото време подсъдимия, а св.С.сочи, че подс.М. е пушил доста, но не и че го е правил пред св.М..
От друга страна между обясненията на подсъдимия и показанията на св.С.има
разминаване и по отношение на друго – св.С.твърди, че подсъдимият е консумирал
енергийна напитка, а самият подсъдим сочи, че е пил само вода. С оглед на тези
противоречия и на липсата на доказателства, че подсъдимият е пушил цигари
непосредствено преди проверката, съдът счита, че в тази част обясненията на
подсъдимия са израз на правото му на защита, като в последствие съдът ще изложи
становище какво счита по отношение на това има ли значение дали подсъдимият е
напускал мястото, където е бил спрян преди проверката или не.
От
останалите събрани в хода на делото гласни доказателства се оформят две групи
свидетелски показания, които са противоречиви. В едната група попадат
показанията на ** Р.С., Й.Д., Т.М., а в другата показанията на лицата С.С., М.Д., А.Т. и Д.С.. Към тази втора група могат да се
причислят и обясненията на подсъдимия В.М..
Противоречията
в тези показания са по отношение на две основни обстоятелства – дали подс. М. е бил пускан от полицейските служители да се
разхожда, да пие вода и да отиде до магазин, за да купи цигари и дали
подсъдимият М. е пушил цигари преди да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества. Съгласно показанията на ** Р.С. и Й.Д. подсъдимият не е напускал
мястото, където е бил спрян от тях, а съгласно показанията на свидетелите С., Д.,
Т. и С.подсъдимият се е отдалечавал от мястото, където са се намирали
полицейските служители, купил е цигари от намиращ се наблизо денонощен магазин
и е пушил цигари преди да бъде тестван. За да прецени кои показания да
кредитира съдът съпостави същите и установи, че показанията на полицейските
служители са логични, последователни и непротиворечиви. Показанията им са
логични с оглед на задължението им да запазят местопроизшествието в
състоянието, в което са го заварили. Доколкото у ** Р.С. и Й.Д. е възникнало
съмнение, че подс. В.М. е употребил наркотични
вещества, то е логично и лицето да бъде поставено под непрекъснато наблюдение
до пристигането на служител, който може да извърши пробата за установяване
употребило ли е действително наркотични вещества лицето. Следва да се посочи, че показанията на
полицейските служители са непротиворечиви както вътрешно, така и при
съпоставката им едни на други. От останалите свидетели разпитани по делото, с
категоричност може да се направи изводът, че на мястото са присъствали лицата М.Д.
и А.Т.. Това е така, тъй като именно на тези лица е била осъществена
първоначалната проверка, преди пристигането на подс. В.М.,
като у М.Д. е била намерена марихуана. Лицата С.С. и Д.С.
също сочат, че са били там, но присъствието им не е било доказано по
категоричен и безспорен начин.
Показанията
на лицата М.Д. и А.Т. са идентични по отношение на твърденията им, че ** С. и Д.
са разрешавали на подс. В.М. да се разхожда, да отиде
да купи цигари. Има обаче разминавания между твърденията им дали магазина до
който се твърди да е отишъл подсъдимият се вижда от мястото, където са се
намирали полицейските служители. Св. М.Д. твърди, че по принцип се вижда, но
тогава не се е виждало поради наличие на хора и паркирали коли, а според св. Т.
въобще не е възможно да се види този магазин. Показанията и на двамата
свидетели пък противоречат частично на показанията на св. С., който освен
твърдението, че подсъдимият е пушил цигари, твърди, че същият е консумирал и
енергийна напитка. Такова твърдение липсва както в показанията на останалите
свидетели по делото, така и в обясненията на подсъдимия. Свидетелят С.пък
твърди, че е срещнал подсъдимия, когато последния е отивал до магазина, като са
разговаряли. Сочи, че е паркирал колата и е отишъл при лице с име Д., както и
че при срещата си с подсъдимия, около тях е имало още четири-пет лица, на които
не може да посочи имената. Твърди, че не е забелязал полицейски служители, а в
последствие че полицейските служетели, които са били
там не са предприемали действия спрямо подсъдимия, докато той е бил там, както
и че В. е ставал от мястото си, разхождал се е, пушил е цигари.
От
така посочените свидетелски показания на тези свидетели се установява, че
същите са вътрешно противоречиви по отношение на конкретни моменти от
поведението на подсъдимия. Следва да се отбележи, че част от свидетелите сочат,
че същият е консумирал вода, а други въобще не сочат за приемане на течности,
трети пък сочат, че е консумирал енергийни напитки. Всички тези различия
изчезват обаче по отношение на това, че подсъдимият е пушил цигари, което пък
обстоятелство не се сочи от полицейските служители спрели подсъдимия за
проверка. В конкретния случай е очевидно желанието на едната група свидетели
/полицейските служители/ да посочат факти, от които да се направи извод, че
последващата проверка е извършена коректно, а същевременно е видно, че
присъстващите на мястото цивилни лица / свидетелите С.С.,
М.Д., А.Т. и Д.С./ се стремят, макар и разминавайки показанията си за
определени обстоятелства, да дадат показания, с които да оневинят подсъдимия.
При
така констатираните противоречия в показанията на сочените свидетели съдът
счита, че следва да се извърши преценка дали евентуалната употреба на цигари от
подсъдимия би имала значение за резултатите от изследването, което му е
направено, както и дали се съдържат обективни факти, които да сочат на това, че
действително е имало отражение върху изследването. След запознаване с
приобщените методически указания за осъществяване на тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, съдът констатира че се съдържа указание минимум
10 минути преди вземането на проба лицето, което ще се тества да няма в устата
си субстанции като храна, дъвка или тютюн. Установяването на такива
обстоятелства би означавало неправилна подготовка на теста. Същевременно от
показанията на свидетелите се установява, че св.С.и св.Д. не са присъствали на
самото вземане на пробата, поради което и показанията им не биха могли да имат
значение за преценката дали горепосоченото изискване е спазено или не. От
останалите двама свидетели Т. и С., безспорно е установено, че към момента на
пробата на място е бил свидетелят Т.. Последният обаче сочи, че не през цялото
време е наблюдавал подс. М., поради което съдът
счита, че и неговите показания не биха могли да послужат като доказателство, че
преди тестването на подсъдимия от св.М. са изминали по-малко от 10 минути от
последната консумация на цигари. Що се отнася до показанията на св.С.следва да
се има предвид следното : от една страна този свидетел се инициира от защитата,
като се твърди именно това да е лицето Д. сочено от св.С., но този факт не е
доказан по категоричен начин. Независимо от това показанията на св.С.са
събрани от съдебния състав и следва да
се преценяват, но и от тях по същество не може да се направи категоричният
извод, че изискванията на методическите указания не са спазени. Същевременно с
оглед на противоречията на показанията на св. С.с показанията на останалите
свидетели, съдът счита, че въобще не следва да кредитира същите.
При
преценката следва да се отчита и следното обстоятелство – всички свидетели на
защитата сочат, че подсъдимият е пушил много цигари, но при анализ на същите се
установява, че свидетелите визират в показанията си събития случили се след 19
часа на инкриминираната дата. От друга страна съгласно изготвения протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
проверката е започнала в 20.20 часа и е приключила в 21.00 часа, като се сочи
да е направена проверка и за употреба на алкохол, която е била с резултат 0.00
на хиляда. С оглед на всичко това дори да се приеме, че ** С. и Д. лъжат за
това, че подсъдимият не е извършвал никакви действия до извършване на пробата,
при така изложените показания на останалите свидетели не може да се направи
извод, че проверката е опорочена, доколкото следва да се отчитат и показанията
на св.М., както и писмените доказателства по делото. С оглед на показанията на
св.М., че от пристигането му на място е осъществил проверката за наркотици не
по-късно от 20 минути, съдебният състав счита, че е било спазено изискването на
методическите указания поне 10 минути преди тестването да не е употребявана
храна, дъвка или тютюн, тъй като се установява че липсват конкретни и безспорни
доказателства непосредствено преди проверката подсъдимият да е пушил цигари.
По
отношение на показанията на свидетелите Д. и С. за това какви показания е отчел
тестът за наркотици, съдебният състав счита, че тази част от показанията им се
разминава, но това разминаване не е от съществено значение за преценката има ли
осъществен състав на престъпление или не. Това е така, тъй като нито един от
двамата полицейски служители не е минавал обучение за работа с техническо
средство за проверка употребата на наркотични вещества или техни аналози,
поради което е без значение и какво са
възприели относно резултатите. От значение е това, че св. М. е спазил
процедурата по вземане на пробата от подсъдимия, както и че надлежно е отразил
резултата от изследването в съставения протокол за проверката. Безспорно е
установено, че с показанията на техническото средство е бил запознат и самият
подсъдим, който е приел резултатите от извършената проверка /видно от
отбелязването „приемам” в съставения талон за медицинско изследване/. За
установяване на спазването на процедурата има значение и обстоятелството, че в
сочения в талона за медицинско изследване срок, подсъдимият е бил отведен за
вземане и на кръвна проба за изследване, но е отказал такава, което е било
надлежно отразено в лист за преглед на пациент. С това е било осигурено и
правото му на защита.
При
така установената фактическа обстановка следва да се прецени дали е осъществен
съставът на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият.
От обективна
страна престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е осъществено от подсъдимият чрез
действия, а именно с управляването на 17.10.2018 г. в гр.Стамболийски на
моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ след употреба на наркотични
вещества – марихуана и амфетамини. Управлението на моторно превозно средство е
безспорно установено от показанията на свидетелите С. и Й.Д.. Що се касае до
това кога са били употребени констатираните при пробата наркотични вещества, то
съдът счита, че липсват каквито и да било доказателства, които да могат да
доведат на извод, че това е станало след преустановяване управлението на МПС.
Доказателство за това е от една страна поведението на подсъдимия, което е дало
основание на св.С. и Д. да поискат съдействие от колегата им М., а от друга
страна липсват каквито и да било твърдения и доказателства, че подсъдимият е
консумирал наркотични вещества непосредствено преди пробата за такива.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
Съдът,
като взе в предвид принципа на законноустановеност на
наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на
извършителя – подсъдимия В.М., съдебното му минало, възрастта му, определи по
следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия В.М. за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК съдът
отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по
делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три
години и глоба в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева. Като
отегчаващи вината съдът отчете предходни налагани нарушения по ЗДвП. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при
съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като същите обаче не се явяват многобройни смекчаващи по смисъла
на чл.55, ал.1 от НК, поради което и прие, че следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК. При индивидуализиране размера на
наказанието съдът счете, че минимално
предвидените наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА и глоба в
размер на 500 лева отговарят на тежестта на престъпното деяние, както и на
обществената опасност на самия деец. Същевременно съгласно разпоредбата на
чл.343г от НК съдът е бил длъжен да определени и наказание лишаване от права по
смисъла на чл.37, ал.1, т.7 от НК или в конкретния случай лишаване от право да
управлява моторно превозно средство. Доколкото размерът на това наказание не
може да е по-малък от размера на наказанието лишаване от свобода, а
същевременно не може да надвишава същото с повече от три години, съдебният
състав прецени че следва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. За да не наложи наказание
лишаване от права равно по размер на наказанието лишаване от свобода, съдът
отчете, че в конкретния случай е налице отегчаващо отговорността обстоятелство
– предходно санкциониране за нарушение по ЗДвП, а от друга страна подсъдимият е
управлявал МПС под въздействието на повече от един вид наркотично вещество –
марихуана /ТНС/ и амфетамини /АМР/. Ето защо съдът счете, че именно този размер
на наказанието лишаване от правоуправление се явява съответен на тежестта на
извършеното престъпление , както и на обществената опасност на самия деец.
Съдебният
състав е на мнение, че целите на наказанието по чл.36 от НК биха се постигнали
и с отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.66, ал.1 от НК. Това е така, тъй като по отношение на подсъдимия
са установени добри характеристични данни и липсват каквито и да било
противообществени прояви. Ето защо и съдът счете, че следва да отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години.
Същевременно
според съдебния състав е уместно на основание чл.67, ал.3 от НК в изпитателния
срок да бъде постановено подсъдимият да изтърпи и пробационна
мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК – включване в програма за обществено
въздействие наркотици и алкохол. Това се налага с оглед обстоятелството, че
престъплението за което е признат за виновен и осъден подсъдимият поставя в
риск живота и здравето на неопределен кръг от лица, поради което съдът счита,
че с включването в такава обществена програма би се превъзпитал същият и
нагледно биха му се разяснили вредните последици от употребата на наркотични
вещества, както и тяхното въздействие при управлението на МПС.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато, от така
определеното и наложено на подсъдимия В.А.М. наказание “лишаване от право да
управлява МПС” времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 17.10.2018г.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. касета от
извършена проба от техническо средство дрегер „Дръг Тест 3000“ /drager Drug Test 3000/ – приложена по кориците на делото е постановено
да се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на настоящата присъда.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.