Р
Е Ш Е Н И Е
№
260299 / 4.3.2021г.
гр.
Перник, 04.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06254 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК от З.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Р.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не
дължи на ответника сумата от 1000.00 лева, дължима по запис на заповед, издаден
на 28.04.2011г., с падеж 28.07.2011г., сумата от 4000,00 лева, дължима по запис
на заповед, издаден на 11.05.2011г., с падеж 27.05.2011г., ведно със законната
лихва от 27.09.2013г. до окончателното изплащане и сумата от 100,00 лева,
представляващи разноски за държавна такса, за които суми по ч. гр. д. №
15455/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив е бил издаден изпълнителен
лист от 01.10.2013г., въз основа на който е образувано изп. дело № 59/2020г. по
описа на ЧСИ С.Г., с рег. № 825, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
В
исковата молба се твърди, че за процесните вземания е било образувано ч. гр. д.
№ 15455/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, в резултат на което, в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 01.10.2013г. Сочи се, че въз
основа на издадения изпълнителен лист, ответникът е поискал образуването на изпълнително
дело, при което е образувано изп. дело № 59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег.
№ 825, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Ищецът твърди, че предвид
изтичане на предвидения тригодишен давностен срок, не дължи на ответника
процесните суми.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба. В същия, ответникът е направил възражение за
подсъдност на предявения иск, предвид обстоятелството, че постоянния му адрес е
в гр., ул. „” № . По основателността на иска намира същия за неоснователен и
моли за отхвърлянето му. Посочва, че за удовлетворяване на вземанията по
изпълнителния лист, са предприети действия, като е поискано, респ. образувано
изпълнително дело № 14/2014г. по описа на ЧСИ с рег. № 860, присъединен
взискател е по изпълнително дело № 258/2014г. по описа на ЧСИ с рег. № 825 и е
взискател по изп. дело № 446/2018г. по описа на ЧСИ с рег. № 825. Ответникът
сочи, че по тези дела са предприети действия, които прекъсват давността и от
които започва да тече нова давност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори от
страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени писмени
доказателства, че по ч. гр. дело № 15455/2013г. по описа на Пловдивския районен
съд е била издадена Заповед № 9566 от
01.10.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК за следните суми: сумата от 1000.00 лева, дължима по запис на заповед,
издаден на 28.04.2011г. с падеж 28.07.2011г., сумата от 4 000.00 лева,
дължима по запис на заповед, издаден на 11.05.2011г. с падеж 27.05.2011г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2013г. до окончателното изплащане и сумата
от 100.00 лева – разноски по делото за държавна такса. За вземанията, предмет
на издадената Заповед, в полза на ответника по настоящото
дело е бил издаден изпълнителен лист от 01.10.2013г. по ч. гр. д. № 15455/2013г.
по описа на Пловдивския районен съд.
По молба на
ответника по настоящото дело от 12.02.202г. и въз основа на издадения по ч. гр.
д. № 14455/2013г. по описа на Пловдивския районен съд изпълнителен лист, е било
образувано изпълнително дело № 59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег. № 825,
район на действие Окръжен съд – Пловдив.
С
молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят по последното (ответник
понастоящем) е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на всички действия
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
На
28.02.2020г. съдебния изпълнител е наложил възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника по изпълнителното дело, като с писмо от същата дата е
отправил до Служба по вписванията – Пловдив искане за вписване на възбраната. С
Разпореждането за налагана на възбрана, съдебният изпълнител е насрочил и опис
на възбранените имоти за 20.05.2020г.
С
Разпореждане от 18.08.2020г., съдебният изпълнител е насрочил нов опис на
недвижими имоти, собственост на длъжника по делото за 17.09.2020г.
В
последствие, по изпълнителното дело са извършвани множество действия, проучващи
имотното и финансово състояние на длъжника.
От
представеното по делото заверено копие на Разпореждане от 24.02.2013г. по
изпълнително дело № 14/2014г. по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, район на
действие Софийски градски съд, се установява, че наложена възбрана върху
установени недвижими имоти, собственост на ищцата по настоящото дело. От
представеното заверено копие на Разпореждане от 26.02.2013г. по изпълнително
дело № 14/2014г. по описа на ЧСИ ВВ.М., се установява, че по молба на Р.Р.М. е
наложен запор върху банковите сметки на З.Н.Б. в „ОББ“ АД. Приложени са и
заверени копия на искане и молба от Р.Р.М. за присъединяване към други
изпълнителни дела – изп. дело № 825/2014г. по описа на ЧСИ С.Г., както и
заверени копия от молби от Р.Р.М., адресирани до ЧСИ С.Г., с които се иска
извършване на действия по проучване имущественото състояние на длъжника по изп.
дело № 14/2014г. по описа на ЧСИ В.М.и по изпълнително дело № 446/2018г. по
описа на ЧСИ С.Г..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По
допустимостта:
Ищецът
е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, обективирани в
процесния изпълнителен лист поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след
осъществено заповедно производство/, а именно: погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се
посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта
за изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
На
следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване
на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск е допустим и защото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая
това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д. № 59/2020г. по описа
на ЧСИ С.Г., с рег. № 825, район на
действие Окръжен съд – Пловдив,
като производството по това изпълнително производство продължава да е висящо,
тъй като не са събрани вземанията на взискателя, съобразно приложения
изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви и направени разноски. Само
когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищицът имат правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим и дължи произнасяне по него.
По
основателността:
Както беше
обсъдено по-горе, в полза на Р.Р.М., с
ЕГН: **********, с адрес: *** е издаден изпълнителен лист от 01.10.2013г., издаден
по ч. гр. д. № 15455/2013г. по описа на Пловдивския районен съд за сумата от 1000.00 лева, дължима по запис на заповед,
издаден на 28.04.2011г. с падеж 28.07.2011г., сумата от 4 000.00 лева,
дължима по запис на заповед, издаден на 11.05.2011г. с падеж 27.05.2011г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2013г. до окончателното изплащане и сумата
от 100.00 лева – разноски по делото за държавна такса. Въз основа на така
издадения изпълнителен лист и по молба на Р.Р.М., на 13.02.2020г. е било
образувано изпълнително дело № 59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег. № 825, район на действие
Окръжен съд – Пловдив.
От
неоспорените по делото писмени доказателства се установява, че издадената по ч.
гр. д. № 15455/2013г. по описа на Пловдивския районен съд Заповед за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника З.Н.Б. на 26.02.2014г.
Не
се установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради
което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения,
които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно от датата на влизане в сила на заповедта – 12.03.2014г. започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
На следващо място, съгласно чл. 117, ал.
2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС.
С оглед горното съдът намира, че към
датата на образуване на изпълнително дело № 59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г., по
отношение на процесните вземания е била настъпила предвидената в закона
5-годишна погасителна давност.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват неоснователност
на предявените искови претенции. Представените от страна на ответника и
посочени по-горе писмени доказателства не са достатъчни, за да установяват, че
са водени предходни изпълнителни дела за процесните вземания. От представените
писмени доказателства се установява, че са били налице образувани изпълнителни
дела между страните, но никъде в тях не е посочен предмета на изпълнителното
производство, респ. не установяват, че същите са били образувани именно за удовлетворяване
на процесните вземания. Поради това съдът намира, че предвидената 5-годишна
давност е изтекла на 12.03.2019г., т.е. преди образуване на изп. дело №
59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г..
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1000.00
лева, дължима по запис на заповед, издаден на 28.04.2011г., с падеж
28.07.2011г., сумата от 4000,00 лева, дължима по запис на заповед, издаден на
11.05.2011г., с падеж 27.05.2011г., ведно със законната лихва от 27.09.2013г.
до окончателното изплащане и сумата от 100,00 лева, представляващи разноски за
държавна такса, за които суми по ч. гр. д. № 15455/2013г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив е бил издаден изпълнителен лист от 01.10.2013г., въз основа
на който е образувано изп. дело № 59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег. № 825,
с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски.
Ответникът
е бил представляван в настоящото производство безплатно от адв. Елена Иванова –
АК Пловдив на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед
изхода от делото, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. И.
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника. Съдът намира,
че в процесния случай е предявен иск на обща стойност 5100.00 лв. Поради това и с оглед на
фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че следва да присъди на
адв. Иванова възнаграждение в размер на 590,00 лева.
На
ответника следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса, в общ
размер на 238.00 лева, от които: 214.00 лева – за държавна такса и 24.00 лева –
такса по ТТРЗЧСИ.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.Н.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на Р.Р.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 1000.00
лева, дължима по запис на заповед, издаден на 28.04.2011г., с падеж
28.07.2011г., сумата от 4000,00 лева, дължима по запис на заповед, издаден на
11.05.2011г., с падеж 27.05.2011г., ведно със законната лихва от 27.09.2013г.
до окончателното изплащане и сумата от 100,00 лева, представляващи разноски за
държавна такса, за които суми по ч. гр. д. № 15455/2013г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив е бил издаден изпълнителен лист от 01.10.2013г., въз основа
на който е образувано изп. дело № 59/2020г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег. № 825,
с район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Р.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Н.Б., с ЕГН:
**********, с адрес: ***
сумата от 828,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: