РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр. Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100502209 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Х. П., с вх.№ 64566/21.07.2025г. по
регистратурата на ВРС /подадена на 18.07.2025г./ срещу Решение № 2219 от 16.06.2025г. по
гр.д. № 2001/2024г. по описа на ВРС, 52-ри състав, В ЧАСТТА, с която на основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС e прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на Етажна собственост на сграда с адм.
адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, представлявана от управителя „Домоуправител България“
ООД, ЕИК ***, сумата от 125,56 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата, от които: 100,00 лева - сбор от
неплатени месечни такси за управление за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно
решение на ОС на ЕС от дата 18.10.2021г.; 8,29 лева - сбор от неплатени месечни такси за
почистване на общите части за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на
ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; 11,92 лева - сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на
асансьор за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата
23.11.2021г.; 5,00 лева - сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор за периода
от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; 0,35 лева
- сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; В ЧАСТТА, с която на
1
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС e прието за
установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на Етажна собственост на
сграда с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, представлявана от управителя „Домоуправител
България“ ООД, ЕИК ***, сумата от 380,72 лева, представляваща сбор от неплатени такси за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно решения на
ОС на ЕС от дати 23.11.2021г., 26.01.2022г., 10.06.2022г. и 17.10.2022г., за които суми е
издадена Заповед № 6175/12.10.2023г. по ч.гр.д. № 10417/2023г. по описа на Районен съд –
Варна, 52-ри състав и е ОСЪДЕН да заплати на Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, представлявана от управителя
„Домоуправител България“ ООД, ЕИК *** сумата от 1688,60 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, от които 1616,02 за исковото
производство и 72,58 лева за заповедното такова.
Във въззивната жалба са изложени възражения срещу постановеното решение в
следния смисъл. Възразява се срещу съобразяването на доказателство – решението на ОС на
ЕС от 23.11.2021г., за което се твърди, че не е било посочено и представено с исковата молба,
поради което е преклудирано писмено доказателство. По отношение на решенията на ОС на
ЕС от 26.01.2022г., от 12.10.2023г., от 17.10.2023г. и от 10.06.2023г. се сочи, че следва да
бъдат изключени от доказателствения материал, предвид на това, че не са представени в
оригинал, след като такова искане по чл.183 от ГПК е било направено от насрещната страна.
Отделно от това се твърди, че посочените 4 решения на ОС на ЕС не са взети при спазване
на законовите изисквания за свикване и провеждане на общото събрание и не са обвързващи
за жалбоподателя. Оспорва се кворума на ОС на ЕС при вземане на решенията от
посочените дати. Оспорва се и заключението на проведената съдебно-графологична
експертиза като необективно. Оспорва се като неправилен извода на съда, че са
преклудирани възраженията на ответника по иска за недължимост на таксите за поддръжка
на асансьор, поради това, че ЕС не е предоставила на ответника електронен чип за достъп за
ползване на асансьора, както и отказът на съда да извърши преценка на законосъобразността
на решенията на ОС на ЕС във връзка с възраженията за липса на кворум при вземането им.
Излага се, че първоинстанционния съд не е разгледал и заявеното възражение, че етажната
собственост не е надлежно представлявана от управителя „Домоуправител България“ ООД,
поради това, че решението за изборът му е незаконосъобразен, на основание чл.17, ал.7 от
ЗУЕС. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и да се постанови ново, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на съдебно-
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В отговор на жалбата, въззиваемата страна - Етажна собственост на сграда с адм.
адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, представлявана от управителя „Домоуправител България“
ООД, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано от събраните по делото
доказателства. Счита, че посочените в жалбата възражения, които са били изложени в
отговора на исковата молба, са обсъдени от съда при постановяване на съдебното решение, а
2
онези, които са нови са недопустими, предвид настъпилата преклузия. Посочва, че
оспорването на правилността на приетата в първата инстанция СГЕ е сторено едва с
въззивната жалба, поради което се явява преклудирано. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски и
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна поддържа заявеното оспорване на
въззивната жалба. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца Етажна собственост
на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, представлявана от управителя
„Домоуправител България“ ООД, по реда на чл. 422, вр.чл.415 от ГПК обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответника П. Х.
П., че дължи на ищеца както следва: на основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС сумата от 141,84
лева, представляваща сбор от незаплатени такси за управление и поддръжка на общите
части на сградата, от които: 115,20 лева - сбор от неплатени месечни такси за управление за
периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 18.10.2021г. и
23.11.2021г.; 8,30 лева - сбор от неплатени месечни такси за почистване на общите части за
периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.;
12,92 лева - сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на асансьор за периода от
01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; 5,03 лева -
сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; 0,39 лева - сбор от
неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; на основание чл.6, ал.1, т.9
от ЗУЕС – сумата от 381,35 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно решения на ОС
на ЕС от дати 23.11.2021г., 26.01.2022г., 10.06.2022г. и 17.10.2022г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6175/12.10.2023г. по
ч.гр.д. № 10417/2023г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав. Претендира се и
установяване дължимостта на законната лихва върху сумите считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, като
в тази част производството по делото е прекратено с влязло в законна сила определение,
представляващо част от окончателния съдебен акт.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът П. П. е собственик на обект, находящ
се в гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, ***. Посочва, че общото събрание на етажната собственост е
взело решения, създаващи задължения на ответника като етажен собственик да заплаща
дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата, както и за фонд
„Ремонт и обновяване“, които последният не изпълнява. Сочи, че за горните суми е издадена
3
Заповед № 6175/12.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
10417/2023г. по описа ВРС срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника П. П.. С това за ищецът се е породил правния интерес от предявяване на исковите
претенции за установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение. Моли за
уважаването им.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. П. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Заявява, че не е обвързан
от взетите на ОС на ЕС решения от 26.01.2022г., 10.06.2022г., 17.10.2022г., 12.10.2023г. като
твърди, че те са незаконосъобразни и взети при нарушение на правилата за свикване и
провеждане на общо събрание. Счита също, че не е обвързан от Договор за възлагане на
управлението на етажната собственост от м.ноември 2023г., поради което счита, че липсва
основание да се претендират от него посочените суми. Оспорва автентичността на Решения
на ОС на ЕС от 26.01.2022г., 10.06.2022г., 17.10.2022г., 12.10.2023г., както и Договор за
възлагане на управлението на етажната собственост от м. ноември 2023г.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление по чл.410 от ГПК заявителят Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ *** е поискал издаване на заповед за
изпълнение за вземане срещу длъжника П. Х. П. за сумите както следва: сумата от 115,20
лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за управление за периода от
01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 18.10.2021г. и
23.11.2021г.; сумата от 8,30 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за
почистване на общите части за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на
ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; сумата от 12,92 лева, представляваща сбор от неплатени
месечни такси за поддръжка на асансьор за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно
решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; сумата от 5,03 лева, представляваща сбор от
неплатени месечни такси за ел. енергия за асансьор за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; сумата от 0,39 лева,
представляваща сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от
01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; сумата от
381,35 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за фонд „Ремонт и
обновление“ за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно решения на ОС на ЕС от
дати 23.11.2021г., 26.01.2022г., 10.06.2022г. и 17.10.2022г. Претендирано е и за присъждане
на сумата от 75,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е
уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6175
от 12.10.2023г. по ч.гр.д.№ 10417/2023г. по описа на ВРС, 52-ри с-в. Длъжникът е възразил
срещу дължимостта на сумите по нея, поради което ищецът е предявил иск за установяване
на вземането си.
4
Видно от представения нот.акт за дарение на недвижим имот № 117, том 20, дело №
7501/1998г., П. Х. П. е получил по дарение от своя брат Евгений Х. П. недвижим имот,
представляващ апартамент ***, находящ се на шести жилищен етаж в жилищната сграда в
гр.Варна, ул.„Р.М.“ ***, с обща застроена площ 90,39 кв. м, заедно с принадлежащата му
изба ***, с площ от 5,07 кв.м., както и 5,5105% ид. части от общите части на сградата и
дворното място.
По делото са представени протоколи от проведени общи събрания на Етажна
собственост на сграда с адм. адрес: гр.Варна, ул. „Р.М.“ *** от 18.10.2021г., от 23.11.2021г.;
от 26.01.2022г.; от 10.06.2022г. и от 17.10.2022г.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 18.10.2021г. е прието решение за избор
на професионален домоуправител – „Триус холд“ ЕООД, по представена оферта, с когото е
сключен договор за възлагане на поддръжка и управление на общите части на Етажната
собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***. С чл. 1 от
договора е определено месечното възнаграждение на „Триус холд“ ЕООД в размер на 100
лева, разпределени по 5 лева за всеки самостоятелен обект в ЕС, платими до 30-то число на
месеца, за който се дължат.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 23.11.2021г., по т. 5 от дневния ред, е
прието решение за учредяване на фонд „Ремонт и обновяване“ с месечна сума, постъпваща в
него, в размер на 136,50 лева. С решение по т.2 е определен методът на разпределение на
текущите месечни разходи, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, както следва: таксата поддръжка
и управление – на брой самостоятелни обекти в сградата, дължима и от собственици,
позоваващи се на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС; такса почистване общи части – на брой
ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст;
такса асансьорна уредба - на брой ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата,
навършили 6-годишна възраст; ел. енергия за асансьорна уредба и общи части - на брой
ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст;
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ – съобразно притежавания % идеални части от общите
в сградата за всеки самостоятелен обект.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 26.01.2022г., взети са следните
решения: по т. 5 от дневния ред - да се събере към фонд „Ремонт и обновяване“ целево за
ремонт на асансьора сумата от 2500 лева на три вноски: първата в размер на 1500 лева,
втората и третата – по 500 лева; по т. 4 - от месец май 2022 г. постъпващата месечна сума във
фонд „Ремонт и обновяване“ да е 200 лева, разпределена пропорционално спрямо % ид. ч. на
всеки самостоятелен обект.
Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 10.06.2022г., по т. 3 от дневния ред е
взето решение от месец юли 2022г. до м.09.2022г. постъпващата месечна сума във фонд
„Ремонт и обновяване“ да е в размер на 300 лева, разпределена пропорционално спрямо %
ид. части на всеки самостоятелен обект. Таксата в размер на 300 лева месечно е окончателно
одобрена и приета с решението по т.4 от Протокол от ОС на ЕС проведено на 17.10.2022г.
5
Видно от заключението на вещото лице Е. А. по назначената Съдебно-почеркова
графологична експертиза, всички подписи в оспорените протоколи от дати 26.01.2022г.,
10.06.2022г., 17.10.2022г. и 12.10.2023г. са изпълнени от лицата, срещу чието име са
поставени.
От заключението на проведената Съдебно-счетоводна експертиза, поддържано в
съдебно заседание от вещото лице А. Т., дължимите от ответника П. П. суми към Етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ *** са както следва:
8,29 лева - за такса почистване на общите части; 11,92 лева – за такса за поддръжка на
асансьор, 5,00 лева – за ел. енергия за асансьор, 0,35 лева – за ел. енергия за общи части и
380,72 лева – за фонд „Ремонт и обновяване“. Видно от констативно-съобразителната част
на заключението, таксите за фонд „Ремонт и обновяване“ са изчислени при прилагане на
процента идеални части, отразен в нотариалния акт за дарение на имота, като сборът от
процентите идеални части за всички самостоятелни обекти в сградата на ЕС е 100%.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
Предмет на настоящия въззивен съдебен контрол е първоинстанционното решение, в
частта, с която е установена дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение №
6175/12.10.2023г. Заявените вземания са такива за дължими от ответника, етажен
собственик, суми по чл.6, ал.1 от ЗУЕС, а именно за разходи за управление и поддържане на
етажната собственост по т.10 и разходи за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации
или оборудване, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части по т. 9. Основание за дължимостта и размерът на сумите по посочените пера
съгласно чл.11, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУЕС е взето решение на общото събрание на ЕС, което на
основание чл.38 от ЗУЕС се изпълнява в определените в него срокове, а при липса на такива
– в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал.7.
Приетите по делото писмени доказателства - протоколи от проведени общи събрания
на Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр.Варна, ул. „Р.М.“ *** от 18.10.2021г., от
23.11.2021г.; от 26.01.2022г.; от 10.06.2022г. и от 17.10.2022г. обосновават основанието на
заявените парични претенции. Видно от тях общото събрание на ищецът е приел размерите
и начинът за определянето на дължимите от всеки етажен собственик суми за такси за
управление и поддръжка на етажната собственост, както и тези, които следва да постъпват
6
за попълване на учредения в процесната етажна собственост фонд „Ремонт и обновяване“.
Срещу тях са направени възражения още в отговора на исковата молба, които се поддържат
и във въззивната жалба, но които разгледани по същество са неоснователни. На първо място
всички протоколи от проведените общи събрания на ЕС, на които се позовава ищеца са
представени още в заповедното производство, с което се поставя началото на съдебния спор
и с които длъжникът П. се е запознал, за да обоснове подаването на възражението си по
чл.414 от ГПК. Поради тази причина неоснователно е и възражението му във въззивната
жалба за това, че протоколът от 23.11.2021г. не е бил представен с исковата молба.
Неоснователни са и възраженията, че протоколите от проведените общи събрания от
26.01.2022г.; от 12.10.2023г.; от 17.10.2023г. и от 10.06.2023г. е следвало да бъдат изключени
от доказателствения материал по реда на чл.183 от ГПК. На първо място, протоколи от
посочените от въззивника дати - 12.10.2023г.; от 17.10.2023г. и от 10.06.2023г. не са
представяни и не са част от доказателствения материал, а в случай че възражението е било
по отношение на протоколите от 26.01.2022г.; от 17.10.2022г. и от 10.06.2022г., то същото
отново е неоснователно, предвид на това, че същите са представени в заверен за вярност вид
от пълномощника на ищеца, което е достатъчно основание да бъдат ценени от съда като
доказателства.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в рамките на настоящото
производство е недопустимо да бъдат правени и разглеждани преюдициално възражения по
смисъла на чл.40 от ЗУЕС, представляващи по същество основания за отмяна на влезлите в
сила решения на общото събрание на ЕС. По делото липсват данни цитираните решения на
ОС на ЕС да са били оспорвани по съдебен ред, респективно да са били отменяни, за да е
отпаднало тяхното действие. Т.е налице са стабилизирани и подлежащи на изпълнение
решения на ОС на ЕС, които установяват по категоричен начин дължимостта на разходите за
поддръжка и управление на общите части на ЕС осъществени в отминал период. В този
смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, в това число и Определение №
1427/05.06.2023г. постановено по гр.д.№ 4297/2022г. на ВКС, II г.о., според която ако
решението на ОС на ЕС не е било оспорено в сроковете и по реда на чл.40 от ЗУЕС или е
било атакувано, но потвърдено, се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда
на чл.38 от ЗУЕС, т.е става задължително за етажните собственици.
Оспорване на заключение на СГЕ не е заявено в съдебното заседание, в което същото
е прието за част от доказателствения материал, поради което направено едва с въззивната
жалба същото се явява преклудирано така, както и възражението на ответника, че не дължи
таксите за поддръжка на асансьора, поради това, че не му е предоставен чип за достъп до
ползването му – такова възражение не е било релевирано в отговора на исковата молба, до
края на който е могло допустимо да се заяви, под угрозата да бъде преклудирано.
По възражението, че етажната собственост – ищец не е надлежно представлявана от
управителя „Домоуправител България“ ООД, съответни са изложените по-горе мотиви за
невъвеждането му в срока за отговор на исковата молба, от една страна, от друга – видно от
представения с исковата молба протокол за проведено ОС на ЕС от 12.03.2023г., на същото с
7
мнозинство от присъстващите етажни собственици /54,44%/ за управител на процесната
етажна собственост е избран именно „Домоуправител България“ ООД за срок от 12 месеца,
т.е считано до 12.03.2024г. Решението за избор не подлежи на косвен съдебен контрол по
смисъла на чл.40 от ЗУЕС, поради което и възраженията за незаконосъобразността му на
основание чл.17, ал.7 от ЗУЕС се явява неоснователно.
Дължимостта на конкретните суми по всяко от посочените пера – месечни такси за
управление на ЕС в размер на 115,20 лева, месечни такси за почистване на общите части –
8,29 лева и за поддръжка на асансьора – 11,92 лева, такси за ел.енергия за асансьора – 5,00
лева и ел.енергия за общите части – 0,35 лева, както и таксите за фонд „Ремонт и
обновление“ в размер на 380,72 лева са установени със заключението на проведената ССчЕ
и са съобразени от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. За
тези суми установителната искова претенция следва да бъде уважена, а за разликите над тях
до претендираните в исковата молба да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав достига до идентични изводи с тези на
първоинстанционният съд, поради което решението му се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна - Етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ *** в размер на 500
лева– заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2219 от 16.06.2025г. по гр.д. № 2001/2024г. по описа на
ВРС, 52-ри състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС e прието за установено в отношенията между страните, че П. Х.
П., ЕГН ********** дължи на Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. Варна, ул.
„Р.М.“ ***, представлявана от управителя „Домоуправител България“ ООД, ЕИК ***, сумата
от 125,56 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за управление и поддръжка на
общите части на сградата, от които: 100,00 лева - сбор от неплатени месечни такси за
управление за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата
18.10.2021г.; 8,29 лева - сбор от неплатени месечни такси за почистване на общите части за
периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.;
11,92 лева - сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на асансьор за периода от
01.02.2023г. до 30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; 5,00 лева -
сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; 0,35 лева - сбор от
неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021г.; В ЧАСТТА, с която на
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС e прието за
8
установено в отношенията между страните, че П. Х. П., ЕГН ********** дължи на Етажна
собственост на сграда с адм. адрес: гр.Варна, ул.„Р.М.“ ***, представлявана от управителя
„Домоуправител България“ ООД, ЕИК ***, сумата от 380,72 лева, представляваща сбор от
неплатени такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021г. до 30.06.2023г.,
съгласно решения на ОС на ЕС от дати 23.11.2021г., 26.01.2022г., 10.06.2022г. и 17.10.2022г.,
за които суми е издадена Заповед № 6175/12.10.2023г. по ч.гр.д. № 10417/2023г. по описа на
Районен съд – Варна, 52-ри състав и е ОСЪДЕН да заплати на Етажна собственост на
сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“ ***, представлявана от управителя
„Домоуправител България“ ООД, ЕИК *** сумата от 1688,60 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, от които 1616,02 за исковото
производство и 72,58 лева за заповедното такова.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Р.М.“ ***, ет.6, ап.17 ДА
ЗАПЛАТИ на „Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Р.М.“
***, представлявано от управителя „Р.М.“ *** сумата от 500 /петстотин/ лева съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9