№ 24139
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110138832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която адв. Д. П. иска изменение на
решението в частта за разноските като бъдат присъдени в полза на адв. П. адвокатски
възнаграждения за производството по ч.гр.д. №2520/2023г. и за настоящото производство в
общ размер на 800 лева с ДДС, за осъществената безплатна правна помощ по реда на чл. 38,
ал.1 ЗАдв.
Препис от молбата е изпратена на насрещната страна и в указания срок е постъпило
становище за нейната неоснователност.
Съдът намира, че молбата е допустима.
По отношение на нейната основателност съдът намира следното:
Съдът констатира, че не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски за
безплатна правна помощ.
По делото са представени два договора за правна помощ по силата на който адв. П.
предоставил безплатна правна помощ на ищцата В. Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини,
близки или на друг юрист.
Според разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено
тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
1
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Съдът намира, че в конкретния случай НМРАВ нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС поради което не следва да се прилага.
Това е така тъй като на първо място делото не се характеризира с висока фактическа
и правна сложност. Касае се за типичен казус по който има множество произнасяния на съд
от всякакъв ранг вкл. на СЕС. Следва да се държи сметка, че не е налице противоречива
практика. Задълбаването на страните в практиката на СЕС за целите на настоящото
производство бе напълно излишно с оглед вече посочената сложност на разглеждания казус.
На следващо място по делото е проведено само едно съдебно заседание като не са
разпитвани свидетели и вещи лица.
Следва да се държи сметка и че искът е с нисък материален интерес, а именно 250
евро (материалният интерес от 488 лева е почти двойно по-нисък от претендираните
адвокатски възнаграждения).
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случай уредбата на НМРАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест за
ответника, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия
защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС съдът не следва да я прилага.
Следва да се държи сметка, че за лицата които не разполагат със средства за да
ангажират служебен адвокат по Закона за правната помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.2 ЗПрПом системата за правна помощ обхваща и
случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има
такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи
възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 ЗПрПом Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
От цитираните разпоредби следва извода, че регламентацията на възможностите за
предоставяне на безплатна правна помощ по Закона за адвокатурата и по Закона за правната
помощ имат еднакви характеристики.
Целта както на ЗПрПом, така и на чл. 38 от ЗАдв е да се създаде правна възможност
на финансово затруднени лица, които не могат да понесат финансовата тежест да ползват
2
професионална правна помощ на собствени разноски да ползват услугите на адвокат
безплатно.
Ето защо съдът намира, че тъй като не може да се приложи НМРАВ съгласно вече
цитираното решение на СЕС, то възнаграждението на адв. П. следва да се определи по
Наредбата за заплащането на правната помощ по аналогия.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ 3а защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
В случая предвид вече изброените обстоятелства съдът следва да определи
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв в размер на 100 лева за всяко производство или общо
200 лева.
Мотивиран от гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК решение № 3295/24.02.2024г. В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ КАТО:
ОСЪЖДА „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в ирландския
търговски регистър под номер 104547, седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин
Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин Суордс, Дъблин, Ирландия и гр. София,
п.к. 1000, район Средец, ул. „Георги С. Раковски“ № 96, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Х.
П., от САК с личен №...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата от 200
лева представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на В. Г..
Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3